Р
Е Ш Е Н И Е
№
144
гр.
Пловдив, 25.01.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пловдив, ХХ състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари,
две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
секретаря Румяна Агаларева и участието на прокурора Бойка Лулчева, като
разгледа докладваното от съдия Ингилизов к.а.н.д. дело № 2362 по описа
за 2022
год. на
Административен съд- Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208- чл.228 от АПК.
Образувано е по касационна жалба от В.Й.П., чрез адв. Т.И.
срещу Решение № 1471/18.07.2022 г. по АНД 20225330203448/2022 г. по описа на РС
- гр. Пловдив с което е потвърден електронен фиш серия К № 2821435, издаден от
ОДМВР Пловдив, с който на В.Й.П., е наложено
административно наказание за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер
на 100 /сто/ лева.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се
представлява. Жалбата е мотивирана и със същата се иска отмяна на решението на
РС Пловдив и отмяна на електронния фиш.
Ответната страна – ОДМВР Пловдив, редовно призована,
не изпраща представител, взема становище по подадената жалба, в което се иска
потвърждаване на решението на РС Пловдив и присъждане на разноски по делото.
Прокурорът
сочи в становището си, че следва да се потвърди решението на РС Пловдив като
законосъобразно и правилно.
Пловдивски административен съд, като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е, разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районен съд Пловдив е посочил в решението си следната
фактическа обстановка :
На 22.04.2019 г. в 13.00 часа в град Пловдив, бул.
„Санкт Петербург“ №1, посока бул. „Кукленско шосе“ МПС „Субару Трибека“ с рег.№ *** при разрешена
скорост от 50 км/час е превишил скоростта с 26 км/час, като нарушението е
установено с ARH CAM S1.
След справка в масивите на сектор „Пътна полиция"
при ОДМВР -Пловдив се установило, че посоченият автомобил е регистрирана
собственост на жалбоподателя, с оглед на което бил издаден обжалвания в
настоящото производство електронен фиш Серия К № 2821435 от ОДМВР -Пловдив, с
който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА
в размер на 100 /сто/ лева, на жалбоподателя било наложено наказание
„глоба" в размер на 300 лева.
Видно е от приложените
по делото доказателства, автоматизирано техническо средство АRH САМ S1, с което
е заснето нарушението, представлява преносима система за контрол на скоростта с
вградено разпознаване на номера и комуникации и е вписано в Регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване. Към датата на нарушението
22.04.2019 г. съответства на одобрените типове средства за измерване и е
преминало изискуемия технически преглед.
В мотивите на
решението съдът е приел, че в хода на административнонаказателното
производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение от
страна на жалбоподателя по чл.182 ал.1 т.3 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Въззивният съд също така е приел, че не са допуснати при издаването на
електронния фиш и съществени процесуални нарушения, като е изложил подробни
мотиви защо счита това.
Настоящият съдебен състав приема за безспорно
установено, че на датата 22.04.2019 г. на соченото място е установено нарушение
на правилата за движение по пътищата, което е осъществено с процесния лек
автомобил „Субари Трибека“ с рег. № ***. По делото не са ангажирани доказателства за подадена декларация по чл.
189, ал.5 от ЗДвП. Липсата на подадена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП дава
основание да се приеме за безспорно доказано от събраните доказателства по
делото авторството на нарушението в лицето на санкционирания собственик на
автомобила. Размерът на санкцията е съобразен с предвидения такъв в чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП за превишаване на скоростта на движение в
населено място. От доказателствата по делото следва да се приеме за
установено и че заснемането на нарушението е осъществено с отговарящо на
законовите изисквания стационарна радарна система, тъй като същото е от одобрен
тип и е преминало последваща проверка. С оглед на всичко посочено се налага
единствено възможния извод за доказаност на осъщественото нарушение на
правилата за движение по пътищата. Предвид изложеното съдът
намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност
на касатора, чрез налагане на предвидената глоба в абсолютно определен в закона
размер, съответен на стойността на превишението на скоростта.
Електронния фиш се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и
по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр.
2 от ЗДвП реквизити, поради което в
електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а
само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението. В тази посока е и ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013
г. Същите съображения важат и по отношение на датата на издаване на ел. фиш,
тъй като тя не е част от задължителните реквизити определени в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП.
В този смисъл съдът намира, че от формална страна ЕФ отговаря на законовите
изисквания, тъй като процедурата е значително по-олекотена от тази по ЗАНН и
законът определя точно и изчерпателно условията, при които може законосъобразно
да се издаде електронен фиш. Тези условия са лимитативно изброени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и се
заключават в установяване и заснемане на административното нарушение с
техническо средство, в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
Съгласно § 6, т. 65 ДР на
ЗДвП: "Автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния
казус нарушението е констатирано и заснето с мобилна радарна система, за чието
използване на посоченото място и време е представен надлежен протокол и снимков
материал. Системата представлява одобрен тип техническо средство, отговаря на
метрологичните изисквания и към момента на установяване на нарушението е била
технически изправна.
При издаването на ЕФ не са
допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен
правилно. Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание
съответства на изискванията на чл. 189, ал. 4, изр.
2-ро от ЗДвП, т. е. отразява териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с
данните от техническото средство, изведени на фотос от заснетия клип. Описано е
нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Настоящият съдебен състав
счита, че решението на Районен съд Пловдив не страда от сочените в жалбата
пороци, а в решението си съдът е отговорил подробно на всички наведени
аргументи за отмяна на процесния електронен фиш.
По изложените съображения и с оглед
извършената служебна проверка по чл. 63в от ЗАНН във
вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на
обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде
оставено в сила.
Предвид установения изход на спора
пред касационната инстанция и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в полза на ответната страна следва да
бъдат присъдени разноски за касационната инстанция, които представляват
юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. На
основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди
минимално възнаграждение в размер на 80 лева с оглед провеждането на едно
съдебно заседание, без явяване в открито съдебно заседание по делото на
процесуалния представител и изготвянето само на писмен отговор.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. 1 от АПК, Административен съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1471/18.07.2022 г. по АНД
20225330203448/2022 г. по описа на РС - гр. Пловдив.
ОСЪЖДА
В.Й.П., ЕГН ********** да заплати на Областна Дирекция на МВР- гр. Пловдив,
представлявана от директор, разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :,......................................
ЧЛЕНОВЕ :
1..........................................
2...........................................