Решение по дело №1463/2024 на Административен съд - Пловдив

 

Производството по делото е по реда на чл.45 ал.11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ във връзка с чл.145 и следв. от АПК.

„Инса“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], *** – база „Инса“, представлявано от управителя И. С., оспорва Решение № 124, взето с Протокол № 8 от 29.05.2024 г. на Общински съвет – гр. Р., публикувано на 05.06.2024 г. в официалния сайт на общ. Р..

В жалбата се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и нарушения на материалния закон. В този смисъл се твърди, че, в случая, адресатът на акта не е надлежно уведомен, поради което не е спазен редът за съобщаване на решението на ОбС по реда на чл.61 от АПК, което не е извършено, както и проверка на обжалвания административен акт по реда на чл.168 от АПК. Иска се отмяна на оспорения акт и се претендират разноски по делото.

С уточняваща молба от 13.11.2024 г. процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за прогласяване нищожността на оспорения административен акт, на основание, че последният е издаден в противоречие с влязлото в сила Решение № 1384/17.07.2023 г., постановено по адм. д. № 1991/2022 г. на Административен съд – Пловдив.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М., който поддържа жалбата и уточненията към нея.

Ответникът – Общински съвет – гр. Р., чрез процесуалния си представител адв. Л. оспорва жалбата, като излага доводи, че не може да се извърши разпоредителна сделка, без имотът да е включен Годишната програма за управление и разпореждане с имоти - общинска собственост.

В писмо вх. № 13122/05.08.2024 г., с което ответникът е предоставил на съда заверен препис на административната преписка, се излагат доводи за недопустимост на жалбата поради просрочие, поради което, последният моли съда да остави жалбата без уважение.

След преценка становищата на страните и събрания по делото доказателствен материал, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на обжалване е Решение № 124, взето с Протокол № 8/29.05.2024г. на Общински съвет Р..

Коментира се, че в жалбата се излагат доводи за нарушена процедура по съобщаване на решението на ОбС – Р., което налага извод за грубо нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон.

Ответникът прави възражение за просрочие.

Съгласно разпоредбата на чл.22 ал.2 изр.1 от ЗМСМА актовете на общинския съвет се разгласяват на населението в 7-дневен срок от приемането им чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината и по друг подходящ начин, определен в правилника по чл.21 ал.3 от с.з., според който, общинският съвет приема правилник за организацията и дейността на общинския съвет, на неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация.

Съгласно чл.15 ал.1 т.12 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет – Р., неговите комисии и взаимодействието с общинската администрация на община Пловдив, председателят на ОбС нарежда всички решения, приети от съвета да бъдат доведени до знанието на гражданите на общината чрез публикуване на официалната интернет страница на общ. Р. и поставяне на информационното табло на ОбС. Всяко решение на ОбС се предоставя на общинските съветници в 7-дневен срок от приемането му, чрез публикуване на официалната интернет страница на общ. Р. – http://rakovski.bg/ и/или чрез електронна поща, като всеки съветник предварително попълва заявка по образец за желанието си за получаване на материалите по определена от него електронна поща.

Видно от приложената на л.36 и л.41 по делото информация, както и от интернет страницата на община Р., оспореното решение от 29.05.2024 г. е поставено на информационното табло на ОбС – Р. на 03.06.2024 г.; изпратено, съответно, регистрирано в Областна администрация – Пловдив на 03.06.2024 г. и е публикувано на интернет-страницата на общинския съвет на 05.06.2024 г. Според чл.45 ал.3 от ЗМСМА този акт подлежи на оспорване пред съответния административен съд.

Горното налага следните изводи:

Жалбата е допустима. Оспорването е направено от легитимирано лице срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.

Ответникът не представя доказателства за дата на съобщаване на оспореното решение. Индивидуалните административни актове следва да бъдат съобщени на заявителя по реда на чл.61 от АПК. Изпълнението на това задължение не може да се приеме за дерогирано от разпоредбата на чл.22 ал.2 от ЗМСМА, задължаваща общинския съвет да разгласява приетите от него актове на населението в седмодневен срок от приемането им. Изискването за публично оповестяване на приетите от органа на местното самоуправление решения чрез тяхното разгласяване по начините, посочени в чл.22 ал.2 от ЗМСМА /каквото в случая е било извършено с публикуването на Решение № 129/29.05.2024 г. на ОбС – Р. на интернет страницата на общ. Р. на 05.06.2024 г./, е различно от въведеното в чл.61 от АПК императивно изискване за съобщаване на издадения индивидуален административен акт на заинтересованите лица. Поради липсата на данни Решение № 119 от 29.05.2024 г. на ОбС – Р. да е било съобщено на адресата му и настоящ жалбоподател, подадената жалба до Административен съд Пловдив, не е просрочена.

В допълнителна молба се релевират оплаквания за нищожност, поради което, на основание чл.149 ал.5 от АПК, жалбата е процесуално допустима и по отношение проверката за нищожност на оспореното решение, предвид което съдът ще изложи мотиви в тази насока.

Преценена относно твърденията за нищожност, жалбата е неоснователна по следните причини:

От фактите по делото се установява, че производството пред ОбС – Р. е реализирано в следния порядък:

С Решение № 592, взето с Протокол № 34/28.06.2022 г. ОбС – Р. е дал съгласие за сключване на предварителен договор за промяна на границите на урегулирани поземлени имоти по реда на чл.15 ал.3 във връзка с ал.5 от ЗУТ, в частност, общ. Р. да сключи с „Инса“ ЕООД, със седалище и адрес: [населено място], *** – база „Инса“, по посочения по-горе ред, предварителен договор за прехвърляне правото на собственост на ПИ № 502-2382, за който е образуван УПИ XXI – 2339, 2382, в кв. 538 по регулационния план на общ. Р., с площ на имота 80 кв. м., , площта на УПИ 260 кв. м., и е отреден за „Обществено обслужващи дейности“, актуван с Акт за частна общинска собственост № 4804/28.10.2019 г., при приета пазарна цена в размер на 49 600.00 лв.

С Решение № 1384/17.07.2023 г., постановено по адм. д. № 1991/2022г по описа на Административен съд – Пловдив, потвърдено с Решение № 5469/07.05.2024 г., постановено по адм. д. № 10813/2023 г. по описа на ВАС, пазарната цена е изменена на 2 100.00 лв.

На 10.05.2024 г. представляващият „Инса“ ЕООД подава заявление до кмета на общ. Р. и до председателя на ОбС – Р., с което посочва, че решението на Пловдивски административен съд е влязло в законна сила и иска от общинската администрация да предприеме последващи действия за изпълнение на решението на ОбС – Р. от 28.06.2022 г. за сключване на договор за продажба на поземлен имот № 502.2382.

На 23.05.2024 г. кметът на общината прави предложение до ОбС – Р. изх. № 61-02-76, за отмяна на Решение № 592, взето с Протокол № 34/28.06.2022 г., поради липсата на сключен предварителен договор между страните. Посочват следните доводи: - че не е приложима процедурата по чл.15 ал.3 от ЗУТ, тъй като няма регулационна промяна, която да се извърши въз основа на предварителния договор, а окончателен се сключва едва след влизане в сила на заповед, с която се одобрява регулационна промяна спрямо сега съществуващо регулационно предвиждане; че по реда на ал.3 от чл.15 от ЗУТ се сключва предварителен договор за прехвърляне на собственост, когато се цели някаква бъдеща промяна на границите на УПИ, а, в случая, от процесното решение на ОбС – Раковски не става ясно кои граници подлежат на промяна към настоящия момент, за да бъде необходимо и сключването на предварителен договор, както и, че ПИ № 502.2382 не е включен в Годишната програма за управление и разпореждане с имоти – общинска собственост –за 2022 г., поради което не е налице едно от задължителните условия на сделката.

На същата дата „Инса“ ЕООД подава ново заявление до кмета на общ. Раковски вх. № 11-70-1, с което заявява, че е внесло по сметка на общ. Раковски сумата от 2 520 лв. за покупка на ПИ № 502-2382, за който е образуван УПИ XXI- 2339, 2382, в кв. 538 по регулационния план на гр. Раковски, и очаква сключване на необходимите договори за финализиране на продажбата.

На 29.05.2024 г., ОбС – Раковски, с Решение № 124, взето с Протокол № 8 от същата дата, отменя Решение № 592, взето с Протокол № 34/28.06.2022 г. на основание чл.21 ал.1 т.8 и ал.2 от ЗМСМА във връзка с чл.15 ал.3, ал.5 и ал.6 от ЗУТ.

Организацията на вземане на решение във връзка с така направеното сезиране е регламентирана от Правилника за организацията и дейността на общинския съвет и взаимодействието му с общинската администрация на общ. Раковски. Съгласно чл.93 ал.2 внесеното предложение отговаря на изискванията за проект на решение, тъй като е мотивирано и е придружена със съответните документи. Видно от интернет страницата на общ. Раковски е публикуван протоколът от заседанието, от който се установява дневния ред, и т.3 от същия представлява предложението на кмета на общ. Раковски за отмяна на решението на ОбС от 28.06.2022 г.

На основание чл.69 ал.1 от Правилника е проведено открито заседание на ОбС – Раковски, на което са присъствали всичките 21 общински съветника, като от тях 18 са гласували „за“ и 3 са гласували „въздържал се“, като е представен поименен списък на гласувалите.

Недоволен от така приетото решение, жалбоподателят го оспорва с доводи за незаконосъобразност и нищожност.

На първо място, съдът ще разгледа оплакванията за нищожност.

В действащото българско законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен, и, в първия случай, се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл.146 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и, за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост:

АПК не съдържа изрична квалификация на пороците, водещи до нищожност на административните актове. Единствено разпоредбата на чл.173 ал.2 от АПК указва правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност. В тази връзка, на първо място, следва да се прецени компетентността на органа, издал процесната заповед. Нищожен е актът, който не е издаден от компетентен орган. Компетентността на органа следва да се преценява по материя, по място и по степен. Съгласно чл.21 ал.1 т.8 от ЗМСМА във връзка с чл.41 ал.2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства. Според чл.41 ал.2 от ЗОС Разпоредителните сделки с имоти или с вещни права върху имоти - общинска собственост, се извършват по пазарни цени, но не по-ниски от данъчните им оценки. Пазарните цени на имотите и на вещните права се определят от общинския съвет въз основа на пазарни оценки, изготвени от оценители, определени по реда на чл. 22, ал. 3, освен ако в закон е предвидено друго.

Следователно органът, приел оспореното решение е компетентен по материя (то се отнася до частна общинска собственост), по място (за територията на [населено място]) и по степен (по силата на чл.21 ал.1 т.8 от ЗМСМА авторът на решението е изрично оправомощен в закона за издател на административни актове от категорията на процесния).

Друг критерий за разграничаване на нищожността и унищожаемостта на административните актове се очертава от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност при издаването на същия. Преценката за незаконосъобразност, в смисъл на нищожност, е конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания порок, като изключва случаите, когато определени пороци по дефиниция (както при липсата на компетентност) водят до нищожност на акта. Следва да бъдат преценени всяко едно от останалите изискванията за законосъобразност на административния акт, както са регламентирани в нормата на чл.146 от АПК, и, в случай, че се констатира нарушение на някое от изискванията, то неговата интензивност и тежест следва да бъде от такава степен на същественост, която да е достатъчна да обоснове извод за нищожност.

Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице е необходимо тя да предписана от закона. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока. В настоящия случай е спазена изискуемата писмена форма на решението, поради което не е налице порок във формата.

Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също, само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум). Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. Не се установява подобен порок, защото решението е прието от колективен орган на местно самоуправление, при наличие на изискуемите от закона кворум, както за провеждане на заседанието, така и за вземането на решение по реда на чл.27 ал.2 от ЗМСМА. От представените по делото доказателства безспорно се установява, че решението е прието с мнозинство, съответстващо на законоустановеното в чл. 27, ал.4 от ЗМСМА, което за решение по чл. 21, ал.1, т.8 от ЗМСМА е специално - повече от половината от общия брой на съветниците, като в настоящият случай при поименно гласуване, каза се по-горе, решението е прието с 18 гласа "за" и 3 гласа "въздържал се".

Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на посоченото основание. Следователно, нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Иначе казано - административният акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост. Настоящият казус не е от категорията, при която материалната незаконосъобразност да води до толкова тежък порок. Решението, както вече беше посочено, е издадено на основание чл.21 ал.1 т.8 от ЗМСМА във връзка с чл.15 ал.3 във връзка с ал.5 от ЗУТ, извод за което може да се направи и от предложението на кмета на общ. Раковски изх.№ 61-02-76/23.05.2024 г. до ОбС - Раковски.

Несъответствието с целта на закона или т.нар. превратно упражнение на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило. Само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Тук нищожност ще е налице и, когато целта на закона не би могла да бъде постигната с волеизявлението, отразено в административния акт. В разглеждания спор компетентният орган е приел решение, с което се постига целта, определена от основанието за приемане чл.21 ал.1 т.8 от ЗМСМА във връзка с чл.15 ал.3 във връзка с ал.5 от ЗУТ, а именно, сключване на предварителен договор за прехвърляне право на собственост върху имот – частна общинска собственост

Липсата на фактически основания е нарушение на чл.59 ал.1 от АПК относно изискването за мотивираност на административния акт. Неизлагането на мотиви е основание за незаконосъобразност на административния акт, тъй като мотивирането на административните актове е изискване за тяхната законосъобразност и необходимо условие за осъществявания контрол от страна на съда върху дейността на административния орган по издаването на акта, като аргумент за това е нормата на чл.145 ал.1 от АПК. Липсата на мотиви, като фактически или правни основания за издаване на акта, във всички случаи води до унищожаемост на административния акт, а не до неговата нищожност. Така е така, защото мотивите не са същинското волеизявление на административния орган, а обосновка по издаването на административния акт. В конкретния казус обсъдените пороци на административния акт не водят до неговата нищожност, а са основания за унищожаемост по отношение, на които съдът не дължи произнасяне поради преклудиране на възможността за съдебна защита. По същество е налице волеизявление на органа, съдържащо се в разпоредителната част на акта. При наличието на такова волеизявление липсата на мотиви не е основание за нищожност на административния акт. Ако актът е без мотиви, той е само унищожаем, не и нищожен. Отделно от това съдът не намира, че е налице липса на мотиви, тъй като в решението подробно са изложени такива.

Неоснователно е релевираното оплакване, че Решение № 124, взето с Протокол № 8/29.05.2024 г. е издадено в противоречие с влязлото в сила Решение № 1384/17.07.2023 г., постановено по адм. д. № 1991/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, тъй като обжалваното решение е в разрез с постановените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, поради което оспореното решение на ОбС – Раковски е нищожно. Това е така, тъй като цитираното решение на административния съд се отнася, само и единствено до определянето на пазарната оценка на имота, но не и условията, при които следва да бъде сключена сделката.

Или иначе казано, неоснователно е искането за прогласяване на нищожност на оспореното решение на ОбС – Раковски от 29.05.2024 г.

Относно законосъобразността на оспорения акт Съдът намира следното:

В нормата на чл.40 ал.1 т.2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от ОбС – Раковски (Наредбата), както и в нормата на чл.35 ал.4 от ЗОС, е предвидена възможност общинско имущество да бъде продадено без провеждане на търг или конкурс, когато лицата, на които може да се извърши продажбата, са определени със закон, какъвто е случаят с продажбите по чл.15 ал.5 във връзка с ал.3 от ЗУТ. Така цитираните норми уреждат продажбата на имоти частна общинска собственост. (Определени със закон лица, на които могат да се продават имоти публична общинска собственост няма).

В разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредбата е предвидено общинският съвет да приема стратегия за управление на общинската собственост за срока на мандата си по предложение на кмета на общината, чието приемане е предвидено в нормата на чл.8 ал.8 от ЗОС. Стратегията определя политиката за развитие на общинската собственост и стопанската дейност на общината. В изпълнение на стратегията общинският съвет приема годишна програма за управление и разпореждане с имотите – общинска собственост, по предложение на кмета на общината.

Чл.3 ал.3 от Наредбата посочва, че в изпълнение на стратегията по ал.1 общинският съвет приема план за действие за общинските концесии в съответствие със Закона за концесиите и годишна програма за управление и разпореждане с имотите - общинска собственост, по предложение на кмета на общината. Програмата се приема най-късно до приемането на бюджета на общината за съответната година и може да бъде актуализирана през годината, като при необходимост се извършва и актуализация на общинския бюджет. Програмата е в съответствие с плана за действие за общинските концесии и е с обем и съдържание, съгласно чл.8 ал. 9 от ЗОС, като стратегията, планът за действие и годишната програма, както и промените в тях се обявяват на таблото за обявления и се публикуват на официалната интернет-страница на общината (ал.4).

В разпоредбата на чл.50 ал.1 от Наредбата се указва, че разпореждане с общински недвижими имоти се извършва и по реда на чл.15 ал.5 и чл.17 ал. 5 от ЗУТ, а предварителният и окончателният договор по чл.15 ал.5 и чл.17 ал. 5 от ЗУТ се сключват в писмена форма от кмета на общината на основание чл.18 от ЗС и чл.34 ал.7 от ЗОС. Окончателният договор подлежи на вписване от съдията по вписванията по местонахождението на имота (ал.2). Предварителният договор по ал.2 се сключва след решение на Общински съвет. Сделка по чл.15 ал.5 и чл.17 ал. 5 от ЗУТ може да се сключи по искане на собствениците или по предложение на кмета на общината. Оценката на придаваемата и на придобиваната земя се извършва по пазарни цени по реда на тази наредба (ал.5). Според ал.6 предварителният договор по ал.2 съдържа цените на придаваемата и на придобиваната земя и се сключва въз основа на проект за изменение на действащия подробен устройствен план. В предварителния договор изрично се вписват условията по ал.6, 7 и 8. От своя страна, ал.7 указва, че, в случай, че изменението на подробния устройствен план не влезе в сила шест месеца след сключването на предварителния договор, се извършва актуализация на оценката на придаваемата и на придобиваната земя, въз основа, на която се сключва окончателният договор, а ако експертният съвет по чл.5 ал.4 от ЗУТ установи, че проектът по ал.5 не може да бъде приет без изменения, прави служебно предложение до кмета на общината за изменение на предварителния договор (ал.8). Окончателният договор се сключва в срок от три месеца след влизане в сила на заповедта за одобряване на проекта за изменение на подробния устройствен план(ал.9). След изтичане на този срок общината може да иска сключване на окончателен договор по съдебен ред, както и обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за периода на забава.

Съдът намира, че в случая е приложима разпоредбата на чл.3 ал.3 от Наредбата, доколкото актуализацията на програмата не е по предложение на лица, външни за общината, а произтича от предходно взето решение на ОбС Раковски, с което е дадено съгласие за сключване на предварителен договор - Решение № 592, взето с Протокол № 34/28.06.2022 г. Въпреки това, по отношение на предприетите действия по актуализиране на програмата се явява приложима разпоредбата на ал.5, която изисква проектите за актуализация на програмата да бъдат публично обявени. Това изискване в случая не е изпълнено.

В този смисъл, правилно в мотивите на оспорения акт е посочено, че ПИ № 502.2382 не е включен в годишната програма за управление.

На следващо място, общинският съвет, като орган на местното самоуправление, е орган с обща компетентност, чиито правомощия са законово определени в ЗМСМА и други специални закони. В чл.21 ал.1 т.8 от ЗМСМА е регламентирано, че ОбС приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Съгласно чл.35 ал.1 от ЗОбС продажба на имоти и вещи – частна общинска собственост се извършва след решение на общинския имот, а съгласно чл.36 ал.1 от ЗОС прекратяването на съсобственост върху имоти между общината, държавата, физически лица или юридически лица, включително и чрез продажба, се извършва след решение на общинския съвет по ред, определен с наредбата по чл.8 ал.2.

Съгласно чл.15 ал.2 от ЗУТ с последващ подробен устройствен план могат да се урегулират само улици и квартали, без да се променят границите между поземлените имоти. Границите на урегулирани поземлени имоти могат да се променят с план за регулация само със съгласието на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи (чл.15 ал.3 от ЗУТ). Когато с план за регулация се променят граници на урегулирани поземлени имоти - общинска собственост, договорът по ал.3 се сключва по пазарни цени от кмета на общината в писмена форма (ал.5). От своя страна §22 т.1 б."б" от ПЗР на ЗУТ предвижда, че подробният устройствен план се счита за приложен по отношение на регулацията със сключването на окончателни договори за прехвърляне право на собственост, когато такива се предвиждат.

В чл.15 ал.3 и ал.5 от ЗУТ е предвидено границите на урегулираните поземлени имоти да се променят с план за регулация само със съгласието на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариална заверка на подписите. Предварителният договор за урегулирани поземлени имоти, общинска собственост, се сключва по пазарни цени от кмета на общината. С Решение № 592/28.06.2022 г., ОбС, в качеството си на упражняващ правата на собственост на общината, е дал именно такова съгласие за сключване на предварителен договор по чл.15 ал.3 и ал.5 от ЗУТ за прехвърляне на собствеността върху придаваемия общински имот, включен в новообразувания УПИ ХХІ, а преди това и съгласие за изменение на кадастрален план за ПИ № 62075.502.9650 - улица по плана на гр. Раковски, кв. Секирово, Пловдивска област, като се образува нов имот с идентификатор № 62075.502.2382 с площ 80 кв. м.

Наличието на това съгласие от собственика на имотите и на предварителния договор, са предвидени като абсолютни условия за издаването на крайния акт по устройство на територията, каквато е заповедта за одобряване на изменение на ПУП – ПРЗ. С оспореното в настоящото производство решение на ОбС - Раковски, е отменено първото решение, тъй като не са определени основните параметри на предварителния договор по чл.15 ал.3 от ЗУТ, който съгласно чл.19 ал.2 от ЗЗД следва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор – страни, предмет и цена. Предварителният договор, на практика, съдържа клаузи относно сключването на окончателния договор, за двете задължителни по закон условия относно изменението на кадастралния план и трансформирането на собствеността от публична в частна в резултат на изменението на плана. В случая, не става дума за нарушение на забраната по чл.7 ал.2 от ЗОС за разпореждане с имоти – публична общинска собственост или за акт на разпореждане с невъзможен предмет (изключен от гражданския оборот обект), а по-скоро за предварителен договор за продажба на бъдеща вещ. Такъв договор е напълно възможен и обвързва валидно страните, като окончателният договор ще бъде сключен едва след настъпването на необходимите законови предпоставки – влязло в сила изменение на плана и влязло в сила решение на ОбС за промяна на общинската собственост от публична в частна, по силата на което имотът ще влезе в гражданския оборот. Само след влизане в сила на решението по чл.6 ал.1 във връзка ал.3 от ЗОС ще е налице годен обект на разпореждане и сключеният след това окончателен договор ще може да послужи като основание за нанасяне на промените в кадастралната карта и кадастралните регистри съгласно чл.15 ал.11 от ЗУТ, а окончателният договор се сключва едва след влизане в сила на заповед, с която се одобрява регулационна промяна спрямо сега съществуващо регулационно предвиждане.

В случая, в Решение № 592, взето с Протокол № 34/28.06.2022 г., не се установява кои граници подлежат на промяна, за да бъде необходимо сключването на предварителен договор, въз основа на който да се извърши регулационна промяна.

Ето защо правилно и законосъобразно с Решение № 124, взето с Протокол № 8/29.05.2024 г. на ОбС – Раковски е отменил решението на ОбС – Раковски от 28.06.2022 г.

С оглед изложеното, съдът намира, че жалбата, като неоснователна и недоказана, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и предвид претенциите на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива не се следват.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, III състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Инса“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], *** – база „Инса“, представлявано от управителя И. С., срещу Решение № 124, взето с Протокол № 8 от 29.05.2024 г. на Общински съвет – гр. Раковски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.