РЕШЕНИЕ
№ 97
гр.Бургас, 28.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
11 януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 1541 по описа на съда за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по оспорване на индивидуални
административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс.
Жалбоподател е И.Г.Г., ЕГН:********** с адрес ***.
Жалбоподателят участва в производството лично.
Ответник по жалбата началника на СГКК Бургас. Ответникът не
взема участие в съдебно заседание, редовно призован.
Предмет на оспорване е обективиран в писмо изх.№
20-39801/24.06.2020г. отказ по искане на жалбоподателя вх.№
01-133947/13.03.2020г. относно промяна на отбелязаното в кадастралния регистър
трайното предназначение на територията и начина на трайно ползване за поземлен
имот с идентификатор 00878.107.395 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Ахтопол. В мотивите за отказа си органът е посочил, че данните
относно предназначението, съответно и ползването на имота, са съобразени с
действащите планове и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ.
В жалбата се оспорват изводите на ответника, според които
не са налице предвидени в закона основания за извършване на исканата промяна в
кадастралния регистър. Твърди се, че предназначението на територията като
земеделска е отпаднало още през 1987-88г., когато същата е отредена за
изграждане на ваканционно селище Ахтопол-Север. Мероприятието било реализирано.
Твърди се и това, че в последващите години територията е ползвана за курортни
цели – разположени са бунгала, стопанисвани от Съюза на слепите в България. В
последствие бунгалата са изоставени и разрушени. Понастоящем в имота стоят
бетоновите основи на бунгалата. Територията след 1988г. не е била ползвана за
земеделски цели. За тези обстоятелства органът не събрал доказателства, поради
което се произнесъл с оспорения отказ без да изясни фактическата обстановка.
Иска се съдът да отмени като незаконосъобразен отказа и да върне преписката за
произнасяне след събиране на необходимите доказателства. Иска се присъждане на
разноски. Сочат се доказателства.
Ответникът е представил е заверено копие от преписката по
приемане на оспорения акт. В придружителното писмо е поместил бланкетно
становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Иска присъждане на
разноски и намаляване на разноските на жалбоподателя в частта относно
евентуално заплатеното адвокатско възнаграждение. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е подадена в срок, от лице, което е адресат да отказа,
поради което е допустима.
За да се произнесе по същество на така поставения за
решаване спор съдът взе предвид следното.
Съгласно чл.54 ал.4 от ЗКИР измененията в кадастралната
карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота
или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия,
картография и кадастър по местонахождение на имота. В случая отказът за
изменение на поисканите от жалбоподателя изменения кадастралния регистър е
постановен от началника на СГКК Бургас, а недвижимия имот се намира в област
Бургас. Отказът е издаден от компетентен орган и липсва основание за
оспорването му по чл.146 т.1 от АПК.
Съгласно чл.51 ал.3 от ЗКИР измененията в кадастралната
карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго
лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила
информация от ведомство или община. В случая производството пред
административния орган е надлежно образувано въз основа на заявление от жалбоподателя
Г. с рег.№ 01-133947/13.03.2020г. Заявителят има интерес от извършеното
заявяване, тъй като се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор 00878.107.395
въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот от 09.11.2018г. по
и.д. № 20128000400155/2012г. на ЧСИ Ивелина Божилова гр.Бургас.
За да се произнесе по направеното искане органът е взел
предвид, че собствеността върху имота е възстановена на предходни спрямо Г.
собственици по реда на ЗСПЗЗ, като земеделска земя. Събрал доказателства –
решение № К3-18/18.08.1988г. на Комисията за земята, т.21 и графичен материал
към него, с което се предоставят на ЦС на БПС за изграждане на ваканционно
селище Ахтопол – север, 230 дка некатегоризирана земя, в т.ч.30 дка дере, в които
имота на заявителя не попада.
Обжалваният пред съда отказ е постановен при непълнота на
доказателствата и неправилно приложение на материалния закон – основания за
оспорването му по чл.146 т.3 и 4 от АПК.
По делото е назначена съдебнотехническа експертиза, чрез
заключението по която се установиха значими за правилното решаване на спора
факти.
Установи се, че кадастралната карта и кадастралните
регистри за гр.Ахтопол и в частност за процесния ПИ с идентификатор 00878.107.395
са одобрени със заповед на изпълнителния директор на АК от 24.08.2006г.
Установи се, че за първи път на 29.04.1998г. имота е
отразен в картата на възстановената собственост по ЗСПЗЗ с № 107395, землище на
гр.Ахтопол, м.Коросията, вид на територията – за нуждите на селското
стопанство, при начин на трайно ползване – код 1132, орна земя за временни
нужди на строителството. Именно КВС е била взета предвид при изработването и
одобряването на КККР през 2006г., при липсата на установени предходни
устройствени планове за тази територия.
Установи се от заключението на вещото лице, че с решение
от 15.07.1998г. и допълнително решение от 23.03.1999г. Общински съвет Царево е
приел ТУП – териториално устройствен план на община Царево, с който процесния
имот се намира в територия с отреждане „курортна територия и обекти“. През
2008г. е приет ОУП, съгласно който процесния имот попада във „ваканционна
територия“.
Горните факти имат значение за правилното решаване на
поставения пред административния орган въпрос и доказателства за установяването
им е следвало да се съберат служебно преди произнасянето, съгласно изискването
на чл.35 и чл.36 ал.1 от АПК.
Значимостта на предвиждането по влезлия в сила ОУП
произтича от правното му действие относно статута на включените в него отделни
имоти. Наистина съгласно чл.103 ал.2 и 3 от ЗУТ общите устройствени планове не определят
конкретното предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти,
но те определят преобладаващото предназначение и начин на устройство на
отделните структурни части на териториите, обхванати от плана. Съгласно чл.104
ал.1 от ЗУТ ОУП е основа за цялостното устройство на териториите на общините
или на части от тях, като предвижданията на общите устройствени планове, с
които се определят общата структура и преобладаващото предназначение на
териториите, видът и предназначението на техническата инфраструктура и
опазването на околната среда и обектите на културно-историческото наследство,
са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове. Това
означава, че посочените в кадастралния регистър трайно предназначение на
територията и начина на трайно ползване за определен поземлен имот не може да
стои в противоречия с влезлия в сила ПУП за съответната територия. Такъв извод
произтича и от разпоредбата на чл.8 т.1 и 2 от ЗУТ, според която в земеделските
територии не се предвижда съществуване на имоти с конкретно предназначение за
курортни функции. Такива имоти могат да се определят с ПУП само в урбанизирани
територии. При тази уредба на закона констатацията за действащ ОУП, чиито
предвиждания са в противоречие с посочените в кадастралния регистър данни, е
основание за съответно изменение на КККР. (В този смисъл е и
правораздавателната практика, изразена напр. в решение № 15276/12.11.2019г. по а.д.
№ 3163/2019г. на ВАС, ІІ о.)
Във връзка с приложението на материалния закон
жалбоподателят сочи данни, според които фактическото трайно ползване на имота е
за курортни цели – в него има остатъци от алеи и бетонни основи, върху които са
били поставени бунгала, т.е. имотът е изпълнявал функциите на къмпинг, с което
статута му на земеделска земя е отпаднал. Съдът намира тези обстоятелства за
неотносими към разглеждания спор. Приложима към момента на одобряване на КККР в
случая е разпоредбата на чл.13 ал.1 т.1 от Наредба № 3/2005г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри,
съгласно която урбанизирани територии (населени места и селищни образувания) са
тези, определени с устройствен план съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ),
съответно със застроителен и регулационен план или околовръстен полигон
съгласно отменения Закон
за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), или са такива по начин
на трайно (фактическо) ползване, доколкото то не противоречи на закон - в
територии без устройствени планове. Трайното фактическото ползване на
територията е факултативен способ за квалифицирането и като урбанизирана – ако
липсват съответните планове. В случая обаче се установи, че е имало действащ
ОУП, даващ съответен статут на процесната територия.
Предвид изложеното жалбата се явява основателна и на
основание чл.172 ал.2 от АПК постановеният отказ следва да се отмени, като
преписката се върне на органа за ново произнасяне по чл.173 ал.2 от АПК.
По повод направеното искане и предвид основателността на
жалбата, на основание чл.143 ал.1 АПК ответникът следва да заплати на
жалбоподателя разноските по делото.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на И.Г.Г., ЕГН:********** с адрес ***, обективиран в писмо
изх.№ 20-39801/24.06.2020г. отказ на началника на СГКК Бургас, постановен по
искане на жалбоподателя вх.№ 01-133947/13.03.2020г. относно промяна на
отбелязаното в кадастралния регистър трайното предназначение на територията и
начина на трайно ползване за поземлен имот с идентификатор 00878.107.395 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ахтопол.
ВРЪЩА преписката на началника на СГКК Бургас за ново
произнасяне при съобразяване с дадените по-горе от съда указания по тълкуването
и прилагането на закона.
ОСЪЖДА СГКК Бургас да заплати на И.Г. 510лв. разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
Административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от
връчване на преписа.
СЪДИЯ :