М
О Т И
В И към Н
О Х Д № 185/20г.
Производството е по реда на чл.370 и
следващите от НПК.
Срещу
подс. И.К.П. са повдигнати обвинения по
чл.346 ал.2 т.2 вр. ал.1 от НК затова,че
за времето от 23.30ч. на 08.10.19г. до 08.30ч. на 09.10.19г. в с.Горно
Черковище общ.Казанлък на ул. ‘И. Вазов’ противозаконно е отнел чуждо моторно превозно
средство, лек автомобил марка **** на стойност 750
лв. от владението на собственика му М.В.П. без негово съгласие с намерение
противозаконно да го ползва, като деянието е извършено в пияно
състояние и по,
Чл.343б
ал.1 от НК затова,че на 09.10.19г. в землището на с.Бузовград по път ІV-66615 е
управлявал МПС лек автомобил марка **** с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда а именно 2,49 на хиляда установено
по надлежния ред с химическа експертиза.
В
съдебното заседание след приключване на съдебното следствие, представителя на
РП-Казанлък поддържа обвинението и пледира съдът да признае подс. за виновен
като му определи наказание по първото обвинение от три години лишаване от
свобода което да бъде намалено с една трета, а по второто обвинение да му бъде определено наказание от две години лишаване от свобода което също да
бъде намалено с една трета.На основание чл.23 от НК на подс. да му бъде
определено едно общо наказание до размера на най-тежкото от тях, което да бъде
изтърпяно ефективно при общ режим.
В
съдебното заседание подс. И.К.П. се признава за виновен, като признава изцяло
фактите изложени в обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тях - чл.371 т.2 от
НПК.
Защитника
на подс. П. след приключване на съдебното следствие пледира съдът да го признае
за виновен му определи наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства.
Съдът
като взе предвид събраните в хода на досъдебното производство доказателства
установени с доказателствени средства по реда на НПК- показания на свидетели,
експертни заключения, писмени и след преценка поотделно и в съвкупност приема
за установено следното;
Св.
М.П. притежавал лек автомобил марка ******
На
08.10.19г. вечерта около 20.00ч. паркирал автомобила пред дома си в ******, където живеел.
Автомобила
не го заключил, като оставил и ключовете
на контактния ключ, тъй като мислел впоследствие да го управлява.
Вечерта
около 23.30ч. за последно видял автомобила след което легнал да почива.
Сутринта
около 08.30ч. св. П. след като се събудил установил,че автомобила го нямало
пред дома му.
Св.
П. се обадил на телефон 112 след което тръгнал за РУ-Казанлък.
В
с.***** на центъра видял св. Д.К. негов приятел и му
казал,че автомобила му е откраднат и
затова отивал в РУ-Казанлък.
След това св. П. ***.
По
пътя му се обадил св. К. който му казал,че видял автомобила
му да се движи от с.Горно Черковище към с. Бузовград и да се върне да го пресрещне.
Св.
П. се върнал обратно и след *** по пътя към *****
срещал неговия автомобил.
След
него се движил св. К..
Двамата
успели да спрат автомобила на св. П. който бил управляван от подс. П..
Св.
П. му взел ключовете и се обадил отново на тел.112.
Подс.П.
му казал,че знаел,че автомобила е на св. П. и ,че го бил взел около 04.00ч.
след което обикалял с него, като се ядосвал,че св. П. не му бил оставил цигари,
а само бил заредил автомобила.
На
место пристигнали служители на МВР които тествали подс. П. със техническо средство- Дрегер Алкотест 7510 с номер ARDN0022 , който отчел концентрация на алкохол от 2,92 промила измерена чрез издишания въздух.
Св.
Г. издал талон за медицинско изследване с № 0010907 след което подс. бил
откаран в ФСМП в гр. Казанлък където му била взета кръв за изследване.
От
експертното заключение на съдебно-химическата експертиза се установява,че концентрацията на алкохол в
кръвта на подс. П. е 2,49 промила на хиляда.
От
експертното заключение на съдебно-оценъчната експертиза се установява,че
стойността на автомобила марка *******е за сумата от 750 лв..
От
експертното заключение на психолого-психиатричната експертиза се установява,че
подс.И.П. не страда от психично заболяване,бил е във състояние да възприема
правилно фактите имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за
тях.Разбирал е свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Описаната
фактическа обстановка която съответства на
обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства- показанията на св. Г.Г., Д.К., М.М. и М.П., от
експертното заключение на съдебно-химическата експертиза,съдебно-оценъчната
експертиза и съдебно-психилого-психиатричната експертиза, от писмените
доказателства – протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техните аналози,медицинско направление, талон за изследване,акт за
установяване на административно нарушение № 93293,извлечение от паметта на
Дрегер Алкотест номер ARDN0022,справка за нарушител от региона докладна
записка и доклад за установен факт и предприето действие , които подкрепят
изцяло направените от подс. И.К.П. самопризнания.
Имайки
предвид установената фактическа обстановка съдът намира,че подс. И.К.П. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 346 ал.2 т.2 вр. ал.1
от НК и чл.343б ал.1 от НК.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ ;
По
обвинението по чл.346 ал.2 т.2 вр. ал.1 от НК.
От
обективна страна със ключовете които
били на таблото и привеждането на автомобила
във движение подс. П. е
осъществил изпълнителното деяние-противозаконно е отнел моторно превозно средство от владението на
св. П. и по този начин е прекъснал владението му над МПС като е установил свое
владение.
От
събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства се установява,че отнетото
моторно превозно средство е чуждо за подс.
П. и той не е имал съгласието на собственика или владелеца да го ползва.
Без
значение за съставомерността на деянието от обективна страна е,че св. П. е бил
оставил ключовете на таблото на автомобила каквито са възраженията на защитника
на подс., за наличие на „съвина“.
От
експертното заключение на съдебно-химическата експертиза се установява,че
концентрацията на алкохол в кръвта на подс. П. е била 2,49 промила на хиляда което
е пияно състояние и деянието му следва да се квалифицира по чл.346 ал.2 т.2 вр.
ал.1 от НК.
От
установената фактическа обстановка и от обективираните действия на подс. П. се
установява,че е действал умишлено с пряк умисъл.
Подс.е съзнавал обществено-опасния характер на
деянието си/ знаел,че няма изрично или
мълчаливо съгласие на собственика на автомобила да го ползва, знаел е ,че е
употребил и алкохол/, предвиждал е
настъпването на обществено-опасните последици и се е стремил към тях .
В
горния смисъл е и практиката на ВКС-ТР-42/84 ОСНК,Р-143/75-2-ро и др..
По
правната квалификация по чл.343б ал.1 от НК.
След
противозаконното отнемане на моторното превозно средство собственост на св. П. ,
и след като подс. П. е предприел управлението му след употреба на алкохол от
обективна страна е осъществил изпълнителното деяние- управление на МПС след
употреба на алкохол.
От
експертното заключение на съдебно-химическата експертиза се установява,че
концентрацията на алкохол в кръвта на подс. П. е 2,49 промила на хиляда.
Установяване
концентрацията на алкохол в кръвта на
подс.П. е била осъществена при строго
спазване изискванията на чл.1 ал.3 на
Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техните аналози, поради което от обективна страна деянието следва да бъде
квалифицирано по чл.343б ал.1 от НК.
От
установената фактическа обстановка и от обективираните действия на подс. П.
съдът прави извода,че е действал умишлено с пряк умисъл.
Подс.
П. е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си / той е съзнавал,че е
бил употребил алкохол след което е управлявал автомобила/,предвиждал е
настъпването на обществено-опасните последици и се е стремил към тях/
въпреки,че е съзнавал обективните признаци от значение за състава на
престъплението е продължил управлението на МПС/.
По
изложените дотук мотиви и съобразно посочените по-горе законови текстове подс. И.К.П.
следва да бъде признат за виновен и наказан.
ПО
ИНВИДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО;
По
обвинението по чл.346 ал.2 т.2 вр. ал.1 от НК.
Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът приема обремененото му съдебно минало и лошите
му характеристични данни.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът приема- направеното признание.
Наказанието
му следва да се определи малко над предвидения в закона минимален размер
най-вече с оглед на обстоятелството,че се касае за деецът който не е пребивал
досега в местата за лишаване от свобода и със оглед постигането на целите на
чл.36 от НК- три години лишаване от свобода.
На
основание чл.373 ал.2 вр.чл.372 ал.4 вр. чл.370 т.2 от НПК съдът няма
алтернатива и на основание чл.58а от НК намалява така
определеното наказание с една трета на две години лишаване от свобода при общ
режим.
Съдът
обмисли възможността за приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК но не
намира основание за нейното приложение.
Касае
се за лице извършеното от което не е изолиран случай в живота му тъй като е
извършило пет деяния за 17 години / макар и реабилитирано за някой от тях/, за които има влезли в сила
присъди, като със присъда по НОХД № 1356/18г. по описа на РС-Казанлък влязла в законна сила на 18.02.19г. е бил осъден
на основание чл.194 от НК, т.е. по-малко от девет месеца преди да извърши деянията предмет на
настоящето дело.
По
обвинението по чл.343б ал.1 от НК.
Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът приема обремененото му съдебно
минало и лошите му характеристични
данни.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът приема- направеното признание.
Наказанието
следва да се определи около средния размер предвиден в закона най-вече с оглед
обстоятелството,че е бил осъждан два пъти за същото такова деяние макар и
реабилитиран и със оглед постигане целите на чл.36 от НК- една година и шест
месеца лишаване от свобода, както и глоба в размер от 500 лв..
На
основание чл.373 ал.2 вр.чл.372 ал.4 вр. чл.370 т.2 от НПК съдът също няма алтернатива и на основание чл.58а от НК намалява така
определеното наказание с една трета на една година лишаване от свобода при общ режим.
Съдът
споделя изцяло изложените по-горе мотиви относно приложението на разпоредбата
на чл.66 от НК, и затова не я прилага.
На
основание чл.23 ал.1 от НК съдът определя едно общо наказание до размера на
най-тежкото от тях а именно- две години лишаване от свобода при първоначален
общ режим и глоба в размер от 500 лв..
На
основание чл.346 ал.4 вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК съдът лишава подс. И.К.П. от
право да управлява МПС за срок от две години тъй като е правоспособен водач на МПС макар и със
иззето свидетелство за управление на МПС / справка за нарушител-л.50б от ДП/.
На
основание чл.59 ал.2 от НК съдът зачита времето през което подс.И.К.П. е бил
задържан под стража за срок от 24 часа
на 09.10.19г. по чл.72 от ЗМВР.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК подс. И.К.П. следва да заплати направените по
делото разноски в размер от 514,79 лв. по сметка на ОДМВР-Стара Загора- възнаграждение
за експертите, както и сумата от 128 лв. в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Казанлъшкия РС –направените в хода на съдебното производство,
пътни разноски и възнаграждения на експертите.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;