О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Гр. Стара Загора, 23.01.2023 г.
Старозагорският административен съд, VIII
състав, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Златко Мазников
Членове:
като
разгледа докладваното от съдия Златко Мазников административно дело № 725 по
описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искова молба на Ц.К.Г. ***, ЕГН **********, подадена чрез
пълномощника й адв. Т.В. ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 1,
ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Областна
дирекция на министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) гр. Стара
Загора.
Ищцата твърди, че с наказателно постановление
(НП) № 18-1228-002815 от 24.07.2018
г. на началник сектор при ОД на МВР гр. Стара Загора била санкционирана за нарушение по чл. 174, ал. 3 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), което обжалвала и в резултат на това с решение № 704 по АНД № 2550/2018 г. на Районен съд Стара Загора НП било
отменено, като незаконосъобразно. Решението на районния съд било оставено в
сила с решение № 15 от 05.02.2019 г. по КАНД № 487/2018 г. на Административен
съд Стара Загора. Сочи, че във връзка с обжалването на НП била ангажирала
адвокатска защита и по договор за правна помощ № 0213982 от 15.09.2018 г. заплатила
адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева
за осъществено процесуално представителство в производството пред районния съд,
представляващи според нея претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразно издаденото НП.
С оглед
на изложеното в обстоятелствената част на исковата основание ищцата моли да бъде постановено
решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати сумата в размер 300 (триста) лева,
представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за адвокатска защита
по АНД № 2550/2018 г. на Районен съд Стара Загора, с решението по което било
отменено като незаконосъобразно НП № 18-1228-002815 от 24.07.2018
г. на ОД на МВР гр. Стара Загора (т.е. имуществени
вреди от отмененото като
незаконосъобразно НП), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.02.2022 г. до окончателното й
изплащане. Претендира за направените по делото
разноски.
В
писмения си отговор и в съдебно заседание ответникът
ОД на МВР гр. Стара Загора чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт Росица М. твърди, че предявеният иск е недопустим, като се позовава
на силата на пресъдено нещо (СПН) на решение № 355 от 28.09.2022 г. по АД № 396/2022
г. на Административен съд Стара Загора, с което на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ вече е бил осъден да заплати на ищцата сумата от 300 (триста) лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от отменено НП № 18-1228-002815 от 24.07.2018
г. на Началник сектор при ОД на МВР Стара Загора, както и че искът е
неоснователен, предвид което моли иска да бъде оставен без разглеждане, а
производството по делото – прекратено, алтернативно – иска да бъде отхвърлен.
Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура Стара Загора,
конституирана като страна по делото на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, чрез
участващия по делото прокурор Гриша Мавров дава мотивирано заключение, че
исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от
отмененото като незаконосъобразно НП, представляващи разходи за адвокатско
възнаграждение, е основателна и доказана и следва да бъде уважена в
претендирания размер. Не изразява становище по наведените от ответника доводи
за недопустимост на предявения иск.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
С НП № 18-1228-002815 от 24.07.2018
г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Стара Загора на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на ищцата Ц.К.Г. били наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за 24 месеца за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
По жалба на ищцата НП било отменено като незаконосъобразно
с решение № 704 по АНД № 2550/2018 г. на
Районен съд Стара Загора, оставено в сила с решение № 15 от 05.02.2019 г. по
КАНД № 487/2018 г. на Административен съд Стара Загора, съответно – влязло в
сила на 05.02.2019 г.
Във връзка с обжалването на НП по съдебен ред ищцата
възложила и упълномощила адв. Т.В. *** да осъществи процесуално
представителство и защита и му заплатила адвокатско възнаграждение в общ размер
на 600 (шестстотин)
лева, както следва: 300 (триста) лева – за производството пред районния съд, договорени и
заплатени в брой при подписване на договор за правна защита и съдействие №
0213982 от 18.09.2018 г. (л. 4 от АНД № 2550/2018 г. на Районен съд Стара Загора,
приложено в оригинал на л. 7 от настоящото дело), и 300 (триста) лева – за производството пред административния съд,
договорени и заплатени в брой при подписване на договор за правна защита и
съдействие № 0204491 от 16.01.2019 г. (л. 11 от КАНД № 487/2018 г. на Административен съд Стара
Загора, приложено в оригинал на л. 10 от АД № 396/2022 г. на Административен
съд Стара Загора).
На 14.06.2022 г. ищцата подала искова молба, с която предявила иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ОД на МВР гр. Стара
Загора, за разглеждането на който било образувано АД № 396/2022 г. на Административен съд Стара Загора. Като основание на иска си ищцата посочила, че с НП № 18-1228-002815 от
24.07.2018 г. на началник сектор при ОД на МВР гр. Стара Загора била санкционирана за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, което обжалвала и в резултат на това НП било
отменено като незаконосъобразно с решение № 704 по АНД № 2550/2018 г. на Районен съд Стара Загора, оставено
в сила с решение № 15 от 05.02.2019 г. по КАНД № 487/2018 г. на Административен
съд Стара Загора, както и че във връзка с обжалването на НП била ангажирала
адвокатска защита и по договор за правна помощ № 0204491 от 16.01.2019 г. заплатила
адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева
за осъществено процесуално представителство в производството пред административния
съд, представляващи според нея претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразно издаденото НП. На това основание ищцата поискала
да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати
сумата в размер на 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за
претърпени от нея имуществени
вреди от отмененото като незаконосъобразно НП. С решение № № 355 от 28.09.2022 г. по АД № 396/2022 г. на Административен съд Стара
Загора, което не било обжалвано и влязло в сила на 18.10.2022 г., на основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ Областна дирекция на МВР Стара
Загора била осъдена да заплати на ищцата сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от отменено
НП № 18-1228-002815 от 24.07.2018 г., издадено от Началник сектор при ОД на
МВР Стара Загора.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Искът е
предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник (чл. 205 от АПК) и след отмяната по съответния ред на акта, на чиято
незаконосъобразност се основава претенцията (чл. 204, ал. 1 от АПК), преди приемането на чл. 63, ал. 3, 4 и 5 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) – ДВ, бр. 94/2019 г.,
предвиждащи ред за присъждане на разноски в съдебните производства по ЗАНН, поради
което разходваните от ищцата средства за адвокатско възнаграждение в хода на
АНД № 2550/2018 г. на Районен съд Стара Загора и КАНД № 487/2018 г. на
Административен съд Стара Загора, приключили с отмяна на НП № 18-1228-002815 от 24.07.2018 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР гр. Стара Загора, се явяват за нея
имуществена вреда, пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ от отмененото като незаконосъобразно НП, подлежаща на обезщетяване от
държавата, която тя би могла да претендира на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (в този смисъл са т. 1 от Тълкувателно постановление от
19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г.
на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС и Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС) по реда на чл. 203 и сл. от АПК (чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ).
Съгласно пар. 1 от ЗР на ЗОДОВ, към който закон препраща
чл. чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност
по ал. 1, за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на
гражданските и трудовите закони.
Съгласно
разпоредбите на чл. 299, ал. 1 и 2 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), приложим в случая с оглед на цитираното препращане, спор,
разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите,
когато законът разпорежда друго, като повторно заведеното дело се прекратява
служебно от съда. Съгласно чл. 298, ал. 1 от ГПК решението влиза в
сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. Цитираните разпоредби очертават субективните и
обективните предели на СПН, заемаща централно място между правните последици на
влязлото в сила съдебно решение, и означава, че когато
между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на един и същ
правопораждащ факт, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение,
следва да се приеме, че относно правопораждащия факт съдът се е произнесъл
окончателно.
Задължението на съда да
зачете СПН на влязло в сила решение е
регламентирано в чл. 297 от ГПК.
В случая
е налице субективна и обективна идентичност между АД № 396/2022 г. на
Административен съд Стара Загора и настоящото дело, тъй като предмет и на двете
е предявен от Ц.К.Г., ЕГН **********, против ОД на МВР гр. Стара Загора иск с правно основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с който се претендира обезщетение за имуществени вреди
от отменено като незаконосъобразно НП № 18-1228-002815 от 24.07.2018 г. на
началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Стара Загора, обосновани с
направени разноски за адвокатско възнаграждение във връзка със съдебното
обжалване на НП.
Искът, за разглеждането на който
е било образувано АД № 396/2022 г. на Административен съд Стара Загора, противно
на твърдението на пълномощника на жалбоподателката в писмената му защита (вх.
№ 375 от 20.01.2023 г.) не
е бил предявен като частичен – за част от разноските, които ищцата е направила
в съдебните производства по обжалване на НП. Независимо че последните са били
обосновани само с представения в касационната инстанция договор за правна
защита и съдействие – № 0204491 от 16.01.2019 г., в обстоятелствената част на
исковата молба не е било посочено, че такива са били направени и в
производството пред районния съд – по договор за правна защита и съдействие №
0213982 от 18.09.2018 г., т.е. не е посочено, че във връзка със съдебното
обжалване на НП ищцата е направила разноски в повече от заплатеното адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 0204491 от 16.01.2019
г., респективно – искането й е било да бъде осъден ответника да й заплати
сумата от 300 (триста) лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от отмененото като
незаконосъобразно НП, т.е. без да се уточнява, че последните се изразяват в
направени разходи за адвокатска защита по КАНД № 478/2018 г. на Административен
съд Стара Загора (каквото уточнение се съдържа в петитума на исковата
молба, въз основа на която е образувано настоящото дело: „…изразяващи се в
направени разходи за адвокатска защита пред РС – Стара Загора по АНД № 2550/2018
г. по описа на РС – Стара Загора“). Съответно на така
предявения иск е било и решението (диспозитивът на решението),
постановено по АД № 396/2022 г. на Административен съд Стара Загора: „Осъжда на
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ… да заплати на… сумата от…, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от отменено НП…“. С влизане в сила на това съдебно решение е формирана СПН по този спор, разпростираща
се спрямо страните по него, която преклудира
възможността на ищцата да претендира занапред от същия ответник обезщетение за
имуществени вреди на същото основание – от отмяната като незаконосъобразно на
същото НП, позовавайки се на направени преди отмяната на НП разходи във връзка
със съдебното му обжалване, които е пропуснала да заяви и претендира в
производството по АД № 396/2022 г. на Административен съд Стара Загора. В този
смисъл е и определение № 7253 от 15.06.2016 г. по АД № 6829/2016 г. на ВАС, VIII
о.: „Когато искът не е бил предявен като частичен,
признатият от съда размер е пределът, който пресича възможността на ищеца да
търси присъждане на повече с нов иск. Силата на пресъдено нещо обхваща и
размера на спорното право и е пречка да се пререшава спора по този въпрос.“
С оглед
на изложеното и тъй като наличието на СПН е отрицателна процесуална предпоставка за предявяването на иск, за която съдът следи служебно – чл. 299, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 297 от ГПК, а когато
се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество, съдът постановява определение – чл. 252 от ГПК, съдът намира, че следва да отмени определението си за
приключване на съдебното дирене и даване ход на делото по същество (чл. 253
от ГПК) и да прекрати производството по делото на
основание чл. 299, ал. 2 от ГПК, като предвид изхода от него на чл. 10, ал. 2 и
4 от ЗОДОВ ищцата следва бъде осъдена да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ – 100 лева, който съдът намира за адекватен на фактическата и
правна сложност на делото и осъщественото процесуално представителство от
юрисконсулта на ответника.
Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд, VIII състав, на основание пар. 1 от ЗР на ЗОДОВ във връзка с чл.
299, ал. 2 от ГПК и чл. 10, ал. 2 и 4 от ЗОДОВ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
определението си от 12.01.2023 г. за приключване на съдебното дирене и даване
ход на делото по същество.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 725/2022 г. по описа на Административен
съд Стара Загора.
ОСЪЖДА Ц.К.Г.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, офис № 9 – адв. Т.Ж.В. ***, да
заплати на Областна дирекция на МВР гр. Стара Загора, сумата от 100 (сто)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: