№ 11688
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110147770 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на П. М. М. срещу „Ай ти еф груп“
АД, с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответника, че сключеният между страните Договор за
потребителски кредит № 470155/30.06.2022 г. не обвързва ищеца поради
нищожност поради противоречие със закона – липса на реквизит поради
неправилно посочване на годишен процент на разходите (ГПР), а евентуално –
че клаузите от договора, предвижващи лихвен процент от 40,55 % и неустойка
при неосигуряване на обезпечение са нищожни поради противоречие с
добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с ответника посочения
в предходния абзац договор, по силата на който ответникът се задължил да му
отпусне 5000 лева, които ищецът да върне на 12 месечни вноски с годишна
лихва от 40,55 %, като в договора бил посочен и ГПР от 49 %, а общата сума
за връщане била 6146,88 лева, но само ако се предостави обезпечение. В чл. 5
от договора било предвидено, че в кратък срок след сключване на договора
ищецът следвало да предостави обезпечение чрез двама поръчители или
банкова гаранция, и ако не го направи ще дължи неустойка в размер на 11,98
лева за всеки ден, в който не е предоставено обезпечение, като ако такова
въобще не се предостави се дължали общо 10 596 лева. поддържа се, че
определеният лихвен процент бил прекомерен спрямо размера на договора и
противоречал на добрите нрави, неустойката – също, а тъй като разходите за
последната били условие за отпускане на кредита, тя следвало да се включи в
ГПР и последният в този случай би бил много по-висок от описания в
договора. Претендира разноски.
1
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Ай ти еф
груп“ АД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Уговорената неустойка била съответна на обезпечителната, обезщетителна и
санкционната функция, която може да има. Неустойката обезпечавала риска
на ответника от предоставяне на необезпечен кредит. Уговорената лихва
съответствала на законовите ограничения. Излага доводи, че не се оспорвано,
че договорът е сключен, и моли съдът да отдели тези факти за безспорни.
Претендира разноски.
В съдебното заседание страните не се явяват и не се представляват, с
писмени становища поддържат позициите си от исковата молба и отговора.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С определението за насрочване на делото (на лист 99 – 101 от делото)
съдът е обявил за безспорни между страните следните факти: че ищецът е
сключил с ответника Договор за потребителски кредит № 470155/30.063.2022
г., по който са му отпуснати 5000 лева, като в договора е посочено, че ГПР е 49
%; в чл. 5 е предвидено, че в кратък срок след сключване на договора ищецът е
следвало да предостави обезпечение чрез двама поръчители или банкова
гаранция, и ако не го направи ще дължи неустойка в размер на 11,98 лева за
всеки ден, в който не е предоставено обезпечение, или общо 10 596 лева, като
няма спор, че неустойката не е включена в разходите, от които е изчисляван
ГПР.
Съгласно чл. 5.2 от договора за потребителски кредит, представен на
лист 64 – 73 от делото, обезщетенията по договора могат да бъдат
поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на сбора
на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност
от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по
настоящия договор.
Съгласно чл. 5.3 в случай, че кредитополучателят обезпечи кредита чрез
поръчители, той е длъжен в края на следващия ден от деня на предоставяне на
сумата по кредита, да осигури поне двама поръчители, които да отговарят
солидарно за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. По
своя преценка и с оглед кредитоспособността на кредитополучателя
кредитодателя може да изиска кредитополучателят да осигури повече от
двама поръчители, с оглед получаване на кредит. Поръчителите трябва
задължително да бъдат физически лица, като всеки един от тях трябва да
отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителния доход в
размер на 1500 лева, да бъдат лица над 20-годишна възраст, да работят на
безсрочен трудов договор, да имат не по-малко от 05 години трудов и
осигурителен стаж, да не са кредитополучатели или поръчители по друг
договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени
осигуровки за последните две години, да няма задължения към други
кредитни или финансови институции или ако има – кредитната история на
поръчителя в Централния кредитен регистър към БНБ една година назад да е
2
със статус не по-лош от „дни просрочение 0 – 30“.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са обективно съединени искове – главен отрицателен
установителен за признаване на необвързващ страните поради нищожност на
договор за кредит поради противоречие със закона – неправилно посочен
реквизит – с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка
с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр,
и евентуален положителен установителен – за установяване на съдържание на
договора без нищожните поради неравноправност и противоречие с добрите
нрави клаузи за неустойка при непредоставяне на поръчители – иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД;
чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД; чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП.
Първият иск се уважава, ако съдът установи, че между страните е
сключен договор за кредит, в който ГПР не е определен съгласно условията на
закона, а евентуалният иск – ако се установи уговаряне на неустойка, която
няма присъщата си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, или
лихва, която е прекомерна по размер.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаградения от
всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредници за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно § 1, т. 1 понятието „общ разход по кредита за потребителя“
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходи за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предявяването на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход за кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определение с Постановление на
Министерски съвет. С ПМС № 426/2010 г., приложим към настоящия договор
за потребителски кредит, размерът на законната лихва върху задължения в
лева е определен на 10 % (основен лихвен процент, определен от БНБ – 0 %,
плюс надбавка от 10 пункта). Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 11, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно практиката на Европейския съюз – т. 55 от Решение от
3
21.03.2024 г. по дело С-714/22 Профи кредит България, посочването на ГПР,
който не отразява точно всички разходи по член 3, буква „ж“ от Директива
2008/48, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент. Поради
това, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви
и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати
разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер.
В настоящия случай между страните е безспорно, че в чл. 5 от договора
за потребителски кредит е предвидено, че кредитополучателят следва да
представи обезпечение с избрани от него поръчители или банкова гаранция,
като ако не направи това е длъжен да заплати неустойка.
Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето с
естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по
своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора.
Изискванията, които посочената клауза от договорите възвежда за
потребителя, са на практика неосъществими за него, а и предвиждат
свръхобезпечение, което не е необходимо за заем на толкова ниска стойност.
Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че
потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова
гаранция за обезпечение на вземанията на кредитора по договора. По този
начин, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними
за заемателя, заемодателят цели да се обогати извън максималния предвиден в
закона праг. Същевременно по делото няма данни договорът за потребителски
кредит да е можело да бъде сключен без клаузата на чл. 5, съответно без
предоставяне на обезпечение, поради което предоставянето на исканото
обезпечение е условие за отпускане на кредита с посочената в договора лихва.
Следователно се налага изводът, че уговарянето на обезпечение и
заплащането на неустойка при неговото непредоставяне, цели единствено
необосновано увеличаване на разходите по договора в нарушение на
предвидените от законодателството забрани за уговаряне на лихва и ГПР над
определен размер.
В случая е отпуснат кредит от 5000 лева при посочен ГПР 49 %, което
означава, че за една година абсолютно максималният размер на разходите по
кредита, за да се спази формулата за ГПР, при условие, че не се погаси нищо
от главницата до окончателния падеж (облигационен падеж на кредита, при
плащане на месечни анюитетни вноски този размер би бил много по-нисък) е
2450 лева, или максимумът, който може да се върне, е 7450 лева.
Същевременно според Приложение № 1 към договора за периода на кредита
от 1 година следва да се платят за главница и лихва 12 вноски по 518,74 лева,
или 6224,88 лева. С уговорената неустойка размерът на вноските е 883 лева,
или общо за плащане 10 596 лева, което е разход от 5596 лева по кредита –
почти два пъти повече от допустимите 2450 лева. При това положение, дори
при най-благоприятно за кредитора изчисление, ГПР със сигурност е
неправилно посочен.
4
Така доколкото съгласно изложените по-горе мотиви за съдържанието на
понятието „общ разход по кредита за потребителя “ разходите за неустойка
следва да бъдат включени в ГПР по сключения между страните договор. При
това положение, ако в ГПР по договора се включи и неустойката, същият би
надвишил максимално установения с разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПКр. размер.
Очевидно посоченият в договора ГПР е неправилен, поради което на
основание чл. 22, ал. 1 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр е нищожен и
договорът за кредит.
Поради основателността на главния иск за нищожност на сключения
договор, съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск за нищожност на
клаузата за осигуряване на поръчителство.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Същият е доказал разноски в размер на 423,84 лева – държавна такса.
Процесуалният представител на ищеца претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1,
т. 3 ЗАдв, като от представения на лист 9 по делото договор се установява, че
действително е оказал правна помощ на ищеца на това основание. Предвид
ниската правна и фактическа сложност на делото, цената на иска, която е
относително висока, но и факта, че адвокатът не се е явил в единственото
открито съдебно заседание по делото, както и че на съда е служебно известно,
че този адвокат води множество еднотипни дела, с което си спестява време и
усилия за изготвяне на исковите молби, съдът намира, че следва да му се
определи възнаграждение в размер на 600 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. М. М. иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал.
1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, по отношение
на „Ай Ти Еф Груп“ АД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София,
бул. „Александър Стамболийски“ № 84 – 86, че П. М. М., ЕГН: **********, и
адрес: С., ул. „О.“ № ***, не е обвързан със сключения с дружеството Договор
за потребителски кредит № 470155/30.03.2022 г. поради нищожността му
поради противоречие със закона – липса на реквизит – неправилно посочен
годишен процент на разходите.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ай Ти Еф Груп“ АД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: София, бул. „Александър Стамболийски“
№ 84 – 86, да заплати на П. М. М., ЕГН: **********, и адрес: С., ул. „О.“ №
***, сумата от 423,84 лева (четиристотин двадесет и три лева и осемдесет и
четири стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38 ЗАдв „Ай
5
Ти Еф Груп“ АД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, бул.
„Александър Стамболийски“ № 84 – 86, да заплати на адвокат Н. И. И., с код
по БУЛСТАТ: *********, с адрес на упражняване на дейността: С., ул. „Г.“ №
**, ет. *, офис – партер, сумата от 600 лева (шестстотин лева) –
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6