РЕШЕНИЕ
№ 2155
гр. Варна, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:А. Д. Маркова
при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова
като разгледа докладваното от А. Д. Маркова Гражданско дело №
20233110116794 по описа за 2023 година
Предявен е иск на основание чл.124, ал.1 от ГПК от страна на ищците Н. М. С.,
ЕГН:********** от ***, В. П. С., ЕГН:**********, от ***, Г. Я. П., ЕГН:**********, от ***
и Д. Г. В., ЕГН: **********, от ***, всички представлявани от процесуален представител
адв. Д. А. от АК – Варна, против ответната страна О.В., представлявана от кмета Б.Р.К..
В исковата молба ищците твърдят, че са наследници на М.С.Й., починал през 1975 г. и
са собственици на недвижим имот, находящ се в ***, с административен адрес: ***,
представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, целият с площ
от 1452 кв. метра по документ за собственост, а по скица — 1442 кв.метра, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10 метра/, стар идентификатор: ***, номер по предходен план: **, при граници и съседи
по скица: имоти с идентификатори ***, ведно с изградената в имота сграда. Преди
изработването на кадастралната карта на гр. Варна действал кадастрален план на местност
„**", изработен през 1973 г. По този план процесният имот бил заснет под номер **, в
квартал 40 и бил със същата площ и конфигурация. В разписния лист към този план за
собственик на имота бил записан наследодателят на ищците М.С.Й.. Наследници на Й. били
съпругата му Д.Н.Й. и децата му Й. М. С. – починал и оставил за наследници П.Д.С. –
съпруга и децата си С.Й.С. и Д.Й.С..; синът на М.С.Й. - Н. М. С., дъщеря му Н.В.С.. и
дъщеря му Л.М. П. – починала и оставила за наследници Г. Я. П. – съпруг и Д. Г. В. - дъщеря.
Ищците твърдят, че наследодателят М.С.Й. закупил на 15.04.1961 г. от Н.К.Н. следния
имот - лозе с площ от 1.500 дка, находящо се в гр. Варна, местност "**", като покупко-
1
продажбата не е била осъществена по надлежния ред, а М.С.Й. станал собственик на
закупения имот по давност чрез владение, осъществявано от него в периода от 15.04.1961 г.
до смъртта му, след което владението върху имота продължило от неговите наследници -
съпругата му Д.Н.Й. и децата му Й. М. С., Н. М. С., Н. М.а С. и Л.М.П. Преди кадастралния
план на местността „**" от 1973 г. действал планът „Крайбрежието" от 1956 г., в който
имотът бил под №** и бил записан на праводателя на М.Й. - Н.К.Н.. Тъй като М.С.Й. не
притежавал документ за собственост, неговите наследници се снабдили с констативен
нотариален акт за собственост по давностно владение №*** г. за 1000 кв.метра ид.части от
имота, представляващ пл.№**, в кв.*, целият с площ от 1500 кв.м. На 15.11.1995 г. Й. М. С.
и Н. М.а С. продали своите идеални части от имота и сградата на Н. М. С., като сделката
била обективирана в нотариален акт №*** След това владение върху целия имот
осъществявали останалите наследници на М.Й. На 01.10.2018 г. със знанието и без
противопоставянето на Л.М.П. Н. М. С. и съпругата му В. П. С. се снабдили с констативен
нотариален акт по давност №*** г., вписан в Служба по вписванията - Варна акт *** г. за
останалата част от имота - 452 кв. метра ид. части. Владението върху имота продължили да
осъществяват и към настоящия момент Н. М. С., съпругата му В. П. С. и Л.М.П. като
последната до смъртта си на *2023г., а след това нейните наследници Г. Я. П. и Д. Г. В..
Ищците заявяват, че са съсобственици на процесния имот, при следните квоти: Г. Я. П.
и Д. Г. В. - 250 кв.м. ид. части от поземления имот и ¼ ид.част от сградата в него при равни
квоти, по наследство и давност; Н. М. С. - 250 кв.м. ид. части от поземления имот и ¼ ид.
част от сградата по давност и наследство; Н. М. С. и В. П. С. - в режим на СИО 500 кв.метра
ид.части от поземления имот и 1/2 ид.част от сградата, по силата на договор за покупко-
продажба, обективиран в нот. акт №***; Н. М. С. и В. П. С. - 452 кв. метра ид. части в
режим на СИО по давност.
Ищците сочат, че през месец февруари 2023 г., след направена справка в СГКК-Варна
за имота, установили, че на 29.10.2018 г. О.В. е съставила акт за частна общинска
собственост №*** за 129 кв.м. ид. части от имота им. На 20.03.2023 г. ищецът Н. М. С.
депозирал заявление за отписване от актовите книги за общинска собственост на тези 129
кв.м. ид.части от имота им, но получил отговор, че О.В. не следва да предприеме действия
по деактуване на имота. Ищците считат, че О.В. не е собственик на процесиите 129 кв.м.
ид.части от имота, тъй като не са били налице основанията за актуване на имота с АЧОС. В
него било вписано, че той е съставен на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, във връзка с §7,
ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА, но имотът никога не бил държавен, нито общински, а винаги
бил частен. Имотът никога не бил отчуждаван, нито от държавата, нито от общината. Той
никога не бил безстопанствен, нито някога бил стопанисван или владян от държавата или
общината.
Предвид така изложените в исковата молба обстоятелства, ищците молят съда да
постанови решение, с което да приеме за установено между страните, че О.В. не е
собственик на недвижим имот, находящ се в ***, с административен адрес: г***,
представляващ 129 кв.м. ид.части от Поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.
2
Варна, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
целия с площ по скица от 1442 кв.метра, а по документи за собственост - 1452 кв.метра,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор: ***, номер по предходен план: **, при
граници и съседи по скица: ПИ с идентификатори ***. Претендират да им бъдат заплатени
направените по делото разноски.
В представения писмен отговор от ответната страна същата, чрез процесуалния си
представител заявява, че счита предявения иск за допустим но неоснователен. Твърди, че
общината е собственик на процесната идеална част от имота на основание чл.2, ал.1, т.2 от
ЗОС във вр. с § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА, за което по надлежния ред бил съставен актът
за частна общинска собственост. Сочи, че през 1989 г. наследниците на М.С.Й. се снабдили с
констативен нотариален акт за 1000 кв.м идеални части от имота. Към онзи момент
действало законовото ограничение на чл.12 от ЗСГ, поради което останалите 500 кв.м
преминали в собственост на Държавата на основание чл.6 от ЗС, предвиждащ, че имотите,
които нямат друг собственик стават държавни, като придобиването им става по силата
закона. С регламентацията в Закона за местното самоуправление и местната администрация
било определено кои обекти са общинска собственост, като това е имуществото,
предоставено със закон в собственост на общините. В чл.2, ал.2, т.5 от Закона за общинската
собственост било уредено преминаването в собственост на общините на недвижимите
имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен. Предвид
това О.В. по силата на закона станала собственик на посочената идеална част от имота,
който по кадастралния план от 1973г. съответствал на имот. пл. №**, в кв.*. Доколкото при
съставянето на АОС през 2018 г. било установено, че в процесния имот е включена
незначителна част (4кв.м) от улица, то при съставянето на акта било прието, че тази част е
общинска собственост и на основание §7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА. Наред с това
ответната страна сочи, че процесната част от имота е станала общинска собственост и на
основание §42 от ПЗР на ЗИДЗОС (обн. ДВ, бр.9б/1999г.), съгласно който в собственост на
общините преминават и всички застроени и незастроени парцели и имоти-частна държавна
собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени
мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на
влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове. В случая от 1988 г.
имотът бил включен в жилищен комплекс „С.П.". По плана от 1973 г. имотът представлявал
„двор”, отреден за жилищни нужди и като такъв станал общинска собственост в 500/1500
ид.ч. По отношение на общинските имоти действала забрана за придобиване по давност,
както и бил въведен с §1, ал.1 от ЗИД на ЗС мораториум. Съгласно същия давността за
придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост - спирала да тече за
периода от 31.05.2006 г. до 08.03.2022 г., и към настоящия момент не бил изтекъл
изискуемият съгласно чл.79 от ЗС десетгодишен давностен срок. Затова ищците не могли да
придобият имота въз основа на давностно владение. Владението следвало да е несъмнено и
явно, а по делото липсвали изложени от ищците факти и обстоятелства, както и
доказателства, владението да е било противопоставено на собственика О.В.. Последното
3
самостоятелно изключвало извод за осъществяване на фактически състав на придобивна
давност.
Предвид така изложените обстоятелства ответната страна моли предявения иск като
неоснователен да бъде отхвърлен, като й бъдат присъдени направените по делото разноски..
Като съобрази събраните по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното: От представеното по делото удостоверение за
наследници №** от 19.06.2023 г. се установява, че ищците Н. М. С., Г. Я. П. и Д. Г. В. са
наследници на М.С.Й., починал на *1975 г., а ищцата В. П. С. е съпруга на ищеца Н. С..
Наследодателят М.С.Й. е оставил за свои наследници съпругата си Д.Н.Й., синовете си Й. М.
С. и Н. М. С. и дъщерите си Н. М.а С. и Л.М.П. Д.Н.Й. е починала на 06.04.1991 г. и няма
данни за други наследници, освен общите им деца с М.Й. Й. М. С. е починал на *1999 г. и
негови наследници са съпругата му П.Д.С. и децата му Славин Й.ов С. и Д.Й.С... Л.М.П.е
починала на *2023 г. и нейни наследници са ищците Г. Я. П. и Д. Г. В..
Представен е по делото в заверено копие договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 15.04.1961 г. В него е вписано, че на посочената дата Н. К. М. от гр. Варна продава и
предава във владение на М.С.Й. от гр. Варна лозе от 1,5 декара в землището на Варна,
местност „**”, при съответните граници.
С нотариален акт №** на нотариус пре РС – Варна, наследниците на М.С.Й. - Д.Н.Й.,
Й. М. С., Н. М. С., Н. М.а С. и Л.М.П.са били признати за собственици по давностно
владение на следния имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „С.П.”, а именно: 1000/1500 ид.
части от лозе-дворно място, с площ от 1500 кв.м., представляващо имот пл. №** от квартал
40, при съседи: път, В.Г., К.Я. и Ф.Ф. заедно с построената в мястото сграда от една стая и
коридор.
С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №*** на нотариус при
РС – Варна Й. М. С. и Н. М.а С. са продали на брат си Н. М. С. по 250/1500 ид. части всеки
от имота, описан в нотариален акт №** на нотариус при РС – Варна.
С нотариален акт №** на нотариус **, с район на действие РС – Варна, Н. М. С. и
съпругата му В. П. С. са признати за собственици в режим на съпружеска имуществена
общност по давностно владение на 452 кв.м. идеални части от поземлен имот с
идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, целият с площ от 1452 кв. метра по документ
за собственост, а по скица — 1442 кв.метра, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, стар
идентификатор: ***, номер по предходен план: **, при граници и съседи по скица: имоти с
идентификатори ***.
От заключенията на назначените по делото съдебно-техническа експертиза и повторна
такава, които заключения са приети по делото като пълни, ясни и обосновани и които не
съдържат различия в установените обстоятелства, се установява, че за местността, в която
попада имотът, предмет на делото – „**“, през годините са действали следните планове:
топографо-геодезически план на Крайбрежието, изработен през 1956 г.; кадастрален план от
4
1973 г.; кадастрално-регулационен план, изработен върху кадастралната основа на плана от
1973 г. и отразен проект за регулация; кадастрална карта на Варна, одобрена със Заповед за
одобрение на КККР №РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД НА АГКК; кадастрална карта на гр.
Варна, изменена със Заповед за изменение на КККР №18-4885-10.06.2020/10.06.2020 г. на
Началник на СГКК – Варна и подробен устройствен план за улична регулация на кв. „И.“,
одобрен с решение №* на ОС – Варна по протокол №**.2012 г.
По плана на Крайбрежието от 1956 г. имотът е бил с идентификатор **, с вид и
назначение лозе, записан на името на Н. от гр. Варна, без посочен документ по разписния
лист към плана, при съседи: път от север; на изток - имот **, без записан собственик; от юг -
имот **; на запад - имот ** на Д.П., без посочен документ. По плана от 1973 г. имотът
представлява имот ** - двор записан на името на М. С. в разписния лист, без документ за
собственост, при съседи: от запад имот * на Я.П.Р. с документ, от север - път, от изток имот
* на П.Г.Т. и добавен в разписния лист имот *А на В.Т., от юг имоти * на П.Я.Я., * на К.Я.И.
и * на К.Я.К.. По кадастралната карта от 2008 г. имотът е с идентификатор ***, с площ от
1452 кв. м., а съгласно изменението от 2020 г. имотът е с площ от 1442 кв. м., записан на
Л.М.П. Н.й М. С., О.В. - 129 кв.м. ид. ч. и В. П. С. – ½ ид.ч. от 452 кв.м. Съгласно ПУП-ПУР,
одобрен през 2012 г. имотът попада в кв.71, като за имота няма приложена регулация. Към
момента мястото е оградено с полумасивна ограда от бетонирани колове и метална мрежа.
Установява се от експертизите още, че през периода от 2007 г. до месец май 2023 г. имотът е
необработваем, покрит с висока дървесна растителност, застроен с едноетажна жилищна
сграда с плосък покрив.
През 2018 г., при провеждане на обстоятелствена проверка, след която е бил издаден
нотариален акт №** на нотариус **, от О.В. са били издадени удостоверение №***2018 г. и
удостоверение №** г. В последното от посочените е отразено, че за процесния имот няма
съставен АДС до 01.06.1996г.; няма извършвано отчуждаване и възстановяване по
ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, 3ТСУ и др. Посочено е, че за 129 кв.м. ид., части от ПИ № ***,
попадащи в улична регулация по влезлия в сила ПУП - ПУР, била открита процедура по
съставяне на АОС, а за останалите 1 323 кв.м. ид. части от имота, нямало съставен АОС.
В представените по делото удостоверение №**2023 г. и удостоверение №**.2023 г.,
двете изд. от Областен управител на Област Варна, е отразено, че за периода от 01.06.1996 г.
до момента на издаване на удостоверението няма съставен акт за държавна собственост за
имот с идентификатор ***, както и няма данни за постъпили реституционни претенции по
реда на ЗВСВОНИ и по реда на ЗОСОИ.
С акт за общинска собственост №**.2018 г. 129/1452 идеални части от имот с
идентификатор *** е обявен за частна общинска собственост на основание чл.2, ал.1, т.2 от
ЗОС, във вр. с пар.7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА. За съсобственици на имота в акта са
посочени: за 1000/1452 ид. ч. – физически лица, а за 323/1452/1452 ид.ч. – неидентифициран
собственик.
От посочените по делото от страна на ищците гласни доказателства – показанията на
свидетелите А.А.И. и Й.Н.Й. се установява, че процесният имот е бил владян непрекъснато
5
и необезпокоявано от 1968 г. и до момента, като първоначално от бащата на ищеца Н. М. С.,
а впоследствие от ищеца С. и останалите наследници на неговия баща. Свидетелите
потвърждават, че в този период нямало момент, в който имотът да не е бил ограден и
стопанисван, или да е била изоставена поддръжката му. В имота имало лозе, както и плодни
дръвчета. Имало и малка постройка, която не била обитаема.
Гореописаните факти съдът приема за установени с категоричност от всички събрани
по делото доказателства – писмени и гласни, посочени по-горе. На свидетелските показания
съдът счита, че следва да даде вяра, защото няма причина, поради която да счита, че
свидетелите са пристрастни или заинтересовани от изхода на делото, а данните от
показанията им не си противоречат, както и не противоречат на данните от писмените
доказателства. На база на така установените факти съдът счита, че се налагат следните
правни изводи: През 1961 г., когато общият наследодател на ищците Н. С., Г. П. и Д. В. –
М.С.Й. е сключил представения писмен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
той всъщност не е придобил собствеността на описаното в договора лозе, доколкото
договорът не е сключен във формата, необходима за неговата действителност, а му е било
предадено владението на имота. След смъртта на М. С. владението на имота е продължено
от неговите наследници, които през 1989 г. са се снабдили с нотариален акт за собственост
по давност, тъй като приживе наследодателят им не се е позовал на придобивна давност и
наследниците са присъединили владението му към своето владение. Към този момент
наследниците на Й.ов са се снабдили с документ за собственост за 1000/1500 идеални части
от имота /тогава с пл.№** от кв.*/, а не за целия имот, като ответната страна сочи, че това е
така, поради действащата разпоредба на чл.12, ал.1 от ЗСГ /отм./, предвиждаща, че „лицата,
които се занимават със селскостопанска дейност, могат да притежават селскостопански
имоти в размери, определени от Министерския съвет съобразно характера на района“.
Въпросното постановление е Постановление №25 от 8.03.1975 г., с което са определени
размерите на селскостопански имоти, които могат да се притежават от физически лица.
Съгласно постановлението, гражданите и членовете на семействата им, които се занимават
със селскостопанска дейност, от която получават главния си доход, са имали право да
притежават в полските районни до 5 дка поливни или 10 дка неполивни площи, а в
планинските и полупланинските районни - до размерите, които са притежавали към
01.03.1975 г. Тези, които се занимават със селскостопанска дейност, но не получават от нея
главния си доход за издръжка, са могли да притежават в собственост до 2 дка, при условие,
че земята се обработва лично от тях или с труда на членовете на семействата им. Съгласно
ал.2 на чл.12 от ЗСГ /отм./ „притежаваните имоти над определените размери по предходната
алинея, както и над размерите по чл.5, ал.3, т.1 стават държавна собственост, като
собственикът се обезщетява по цени, определени от Министерския съвет“. Собствеността в
тази хипотеза преминава в полза на държавата от момента на влизане в сила на закона. Тези
имоти не са могли да бъдат придобивани по давност, предвид забраната, регламентирана в
чл.29, т.4 от ЗСГ /отм./. По делото няма доказателства на наследниците на Й.ов да е било
изплатено обезщетение; няма доказателства частта от имота фактически да е била отнета.
6
Липсват данни също имотът да е бил включен в блок на ТКЗС или причислен към друга
селскостопанска организация. Налице са доказателства, че след 1989 г. наследниците на Й.ов
са продължили да владеят имота.
Одържавените по реда на чл.12 от ЗСГ /отм./ имоти е предвидено да бъдат
възстановявани по чл.10, ал.2 от ЗСПЗЗ, като за тези случаи съдебната практика /напр.
Решение №380 от 4.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 10/2009 г., I г. о./ приема, че „по реда на
чл.10, ал.2 от ЗСПЗЗ се възстановяват само реално отнетите по чл.12 от ЗСГ (отм.)
земеделски земи, за които е било платено парично обезщетение. Останалите имоти, които не
са били отнемани от собственика, въпреки забраната на чл.12 от ЗСГ (отм.) за
притежаването им, не следва задължително да бъдат възстановявани по реда на ЗСПЗЗ, тъй
като с отмяната на ЗСГ забраната отпада“. В същото решение е посочено още, че „след
отмяната на ЗСГ, забраната на чл.29, т.4 отпада. От друга страна чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ се
прилага само по отношение на имоти, които се възстановяват по реда на ЗСПЗЗ. По
отношение на имотите, които са изключени от приложното му поле и по-специално - от
приложното поле на чл.10, ал.2 на ЗСПЗЗ, текстът не се прилага. След като бившият
собственик не е поискал възстановяване на собствеността на основание чл.10, ал.2 от ЗСПЗЗ
на имот, който не е бил реално отнеман от държавата по реда на чл.12, ал.2 от ЗСГ (отм.),
този имот не е сред тези, които има предвид чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, той не влиза и във фонда
по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и няма пречка да бъде придобит по давност от трето лице в периода
след отмяната на глава първа и втора от ЗСГ“.
В настоящия случай е безспорно, че към 1961 г. имотът, който наследодателят М.Й.е
получил във владение е представлявал земеделски имот и като такъв би следвало да попада
под регулацията на чл.12 от ЗСГ /отм./. Към момента, в който обаче наследниците на Й.ов са
се снабдили с нотариален акт за собственост по давност – 1989 г. е неясен статута на имота.
В самия нотариален акт е посочено, че имотът представлява „лозе-дворно място“ с
определен пл. №**. От заключенията на експертизите е установено, че съгласно одобрения
през 1973 г. кадастрален план имотът е записан като двор, но преди одобряването на ПУП-
ПУР през 2012 г. не е имало одобрена и приложена регулация, относно мястото, където се
намира процесният имот. Предвид това, ако имотът към 1975 г. е представлявал земеделски,
то по отношение на него ще е била приложима разпоредбата на чл.12 от ЗСГ /отм./, в който
случай, въпреки, че по силата на закона част от него се е считал държавна собственост, то
поради отмяната на ЗСГ и трайно установената практика, че имотът може да бъде придобит
по давност, ако не е бил реално отнеман от държавата, то следва упражняваното от
наследниците на Й.ов владение да бъде зачетено като придобивен способ и да се приеме, че
ищците са придобили и частта от 500/1500 ид. части от имота по давност. В случай, че
имотът не е имал статут на земеделска земя, то не се открива законова забрана за
придобиването му по давност и следва да се приеме, че ищците са собственици на имота по
давностно владение.
Относно твърденията на ответната страна, че частта от 129 кв.м. идеални части от
имота е станала собственост на общината, поради това, че е представлявала държавна
7
собственост, отредена за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени
мероприятия на общината – по пар.42 от ПЗР на ЗИДЗОС от 1999 г., съдът счита следното:
Установено е от заключенията на експертизите, че за района кв. „И.“, към който се числи и
местността „**“, е имало изготвен регулационен план през 1989 г. - „С.П.“, с предвиждания
за жилищно строителство, но този план не е бил одобрен и приложен, а и не засяга
процесния имот. Съгласно одобрения ПУП-ПУР през 2012 г. е било предвидено 4 кв.м. от
северната част на имота и 125 кв.м. от южната му част да бъдат отредени за улична
инфраструктура. Ответната страна е посочила като придобивно основание пар.7, ал.1, т.4 от
ПЗР на ЗМСМА, но въпросната разпоредба има предвид пътища, улици и др., които към
момента на влизане в сила на ЗМСМА са държавна собственост /т.е. към 1991 г./. В случая
отреждането на част от процесния имот за улична инфраструктура е с плана от 2012 г.
Самото отреждане на част от имота за улична инфраструктура, обаче не е придобивен
способ. Не са налице доказателства за проведена отчуждителна процедура по чл.205 и сл. от
ЗУТ и изплатено равностойно парично или имотно обезщетение /съгл. чл.21, ал.1 от ЗОС/,
нито процедура по чл.16 от ЗУТ, в които случаи единствено общината би могла да се счита
собственик. Няма данни за реализирано мероприятие по предвиждането, а и в случая е
изтекъл срокът по чл.208 от ЗУТ. Съгласно заключенията на експертизите, ПУП-ПУР е
действащ, но неприложен.
Предвид гореизложеното съдът счита, че предявеният иск е основателен и доказан.
Намира за безспорно доказано, че ищците Н. М. С., Г. Я. П. и Д. Г. В. са собственици на
посочените от тях части имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, заедно с
построената в него сграда, по давностно владение и наследство, като ищците Н. М. С. и В.
П. С., вкл. и на сочените от тях части от имота и сградата по давност, както и на основание
договор за покупко-продажба. Доколкото те притежават права върху имота за тях е налице
правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск спрямо Община-
Варна /съгл.ТР №8/27.11.2013 г. по т.д. №8/2012 г. на ОСГТК/. Исковата претенция е
доказана по основание, тъй като не се установи, че ответната страна е собственик на
спорната част от имота на сочените от нея основания. Предвид това исковата претенция
следва да бъде уважена.
При този изход на процеса ответната страна следва да заплати на ищците направените
по делото разноски, като в полза на ищеца Н. М. С. сумата от 1306 лв. /представляващи 50
лв. внесена държавна такса, 36 лв. такса за копия, 400 лв. – депозит за експертиза, 10 лв. –
такса вписване на искова молба, 800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лв. – изд.
на съд. удостоверение/, и в полза на ищцата Д. Г. В. сумата от 269, 77 лв. – допълнителен
депозит за експертиза. Останалите, посочени в представения списък на разноските суми не
следва да се присъждат, а именно: 15 лв. – няма данни за направени подобни разходи по
настоящото дело; 30 лв. платена такса на 09.10.2023 г. – платена от лице, което е не е страна
по делото и не във връзка с настоящото дело; 30 лв. – такса, платена на 20.10.2023 г. от
ищеца Н. С. – неясно дали е във връзка с делото, доколкото производството е образувано по-
късно и 50 лв. такса, платена на 30.10.2023 г. и 50 лв. държ. такса, която не е във връзка с
8
настоящото производство, а с образувано преди това. Внесената по делото държавна такса е
от 50 лв., като същата е в непълен размер. Установено е, че данъчната оценка на имота с
идентификатор *** е 48961, 40 лв., а за спорната част 4349, 88 лв. Следователно дължимата
държ. такса е от 174 лв., невнесената е от 124 лв., която на осн. чл.77 от ГПК следва да се
възложи на ищците, предвид разпоредбата на чл.84, т.3 от ГПК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищците Н. М. С., ЕГН:**********
от ***, В. П. С., ЕГН:**********, от ***, Г. Я. П., ЕГН:**********, от *** и Д. Г. В., ЕГН:
**********, от ***, че О.В., с адрес **, представлявана от кмета Б.Р.К., НЕ Е
СОБСТВЕНИК на недвижим имот, находящ се в ***, с административен адрес: г***,
представляващ 129 кв.м. ид.части от Поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на
гр. Варна, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК, целия с площ по скица от 1442 кв.метра, а по документи за собственост - 1452
кв.метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор: ***, номер по предходен план: **, при
граници и съседи по скица: ПИ с идентификатори ***.
ОСЪЖДА О.В., с адрес **, представлявана от кмета Б.Р.К. да заплати на Н. М. С.,
ЕГН:********** от *** направени по делото разноски от 1306 лв. (хиляда триста и шест
лева).
ОСЪЖДА О.В., с адрес **, представлявана от кмета Б.Р.К. да заплати на Д. Г. В.,
ЕГН: **********, от *** направени по делото разноски от 269, 77 лв. (двеста шестдесет и
девет лева и седемдесет и седем стотинки).
ОСЪЖДА Н. М. С., ЕГН:********** от ***, В. П. С., ЕГН:**********, от ***, Г. Я.
П., ЕГН:**********, от *** и Д. Г. В., ЕГН: **********, от ***, да заплатят допълнителна
държавна такса в полза на РС – Варна от 124 лв. (сто двадесет и четири лева).
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9