РЕШЕНИЕ
Гр. София, 04.11.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО – въззивни състави, IV б състав, в публично заседание на четиринадесети октомври две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Станимира Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Райна Мартинова
Теодора Карабашева
при секретаря Йорданка Петрова разгледа докладваното от с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 5691 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20062506/09.03.2021
г. по гр.д. № 52031/2020 г. по описа на СРС, 76 състав ЗАД „Д.Б.: Ж.и з.“ АД е
осъдено на основание чл. 411, 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД да заплати на „ДЗИ – Общо
застраховане“ АД сумата от 1043,88 лева, обезщетение по щета 4401231195687,
ведно със законната лихва, считано от 26.10.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 66,09 лева – мораторна
лихва за периода от 10.03.2020 – 23.10.2020 г., както и направените по делото
разноски.
Срещу решението е
постъпила въззивна жалба вх. № 25050120/19.03.2021 г.
(пощенско клеймо 18.03.2021), подадена от ЗАД „Д.Б.: Ж.и з.“ АД, в което са изложени съображения за
неправилност на постановеното решение Въззивникът – ответник
в първоинстанционното производство поддържа, че
решението в обжалваната част е неправилно, тъй като не били налице фактически
основания за присъждане на обезщетение в такъв размер. Посочва, че решението
страда от съществени пороци, тъй като липсвали мотиви в цялост и това било
самостоятелно основание за отмяна на решението. Решаващият съд бил лаконичен и
кратък. Не били обсъдени всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и те
са обсъдени едностранчиво и в полза на ищеца като са игнорирани част от
установени по делото обстоятелства. Пренебрегнати били събраните по делото
гласни доказателства, на база на които е установено, че при движение в колона
автомобили, водачът на увреденото МПС Г.П.не е спазил необходимата дистанция
спрямо намиращия се пред него автомобил при движение в колона. В тази връзка,
поддържа, че настъпилия удар е в резултат на поведението на Г.П., с което
нарушил правилата за движение – чл. 23 от ЗДвП. Твърди, че с плащане на сумата
от 1763,75 лева ответното дружество е изпълнило задължението си за
възстановяване на щетите във връзка с процесното ПТП,
като този размер бил съобразен със съпричиняването на
вредоносния резултат от Г.П., който рязко намалил скоростта си на движение и не
спазил необходимата дистанция от намиращия се пред него автомобил. Първоинстанционният съд не бил изложил мотиви относно
извода си, че за Н.М.А.като водач на МПС
Мазда е било налице задължение да спазва необходимата
дистанция спрямо намиращия се пред нея
автомобил, а за движещия се пред нея автомобил не. Моли обжалваното решение да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени изцяло. При условията на
евентуалност моли да бъде намален размерът на застрахователното обезщетение,
като същият бъде съобразен от една страна с доказаното възражение за съпричиняване от страна на водача на автомобила,
застрахован при ищеца, както и поради прекомерност на това обезщетение.
Претендира направените по делото разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
вх. № 25072634/23.04.2021 г. (пощенско клеймо – 23.04.2021 г.), подаден от „ДЗИ
– Общо застраховане“ АД. Поддържа, че въззивната
жалба е неоснователна, тъй като първоинстанционният
съд е съобразил всички факти по делото и не е допуснал съществено процесуално
нарушение. Посочва, че в съдебно автотехническата
експертиза било установено, че причина за настъпване на ПТП е виновното
поведение на водача на лек автомобил Мазда 323,
поради което и направеното възражение за съпричиняване
останало недоказано. Моли решението да бъде потвърдено и претендира направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Производството
по гр.д. № 52031/2020 г. по описа на СРС, 76 състав е образувано по искова
молба, подадена от „Д.з.“ АД против ЗАД „Д.Б.: Ж.и з.“ АД, с която е предявен
иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45
от Закона за задълженията и договорите и
чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. Ищецът твърди, че на 21.08.2021
г. било настъпило ПТП между застрахованото при ищеца МПС Ауди А3 с рег. № *******и
МПС Мазда с рег. № *******, която от своя страна
ударила с предната си част намиращият се пред него друг лек автомобил Твърди,
че по отношение на лек автомобил Ауди А3 с рег. № *******била сключена
застраховка „Каско+“
и във връзка с настъпилото застрахователно събитие, била образувана
преписка по щета № 44012311905687 г. и било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 2792,23 лева на 19.12.2019
г. Твърди, че виновния за ПТП водач към датата на ПТП е имал сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗАД „Д.Б.: Ж.и з.“ АД.
Твърди, че изпратената регресна покана била получена
от ответика на 30.09.2019 г., но ответникът частично
възстановил сумата, но останали дължими 1043,48 лева. Моли ответникът да бъде
осъден за заплати сумата от 1043,48 лева, представляваща част от платено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 66,09 лева – мораторна лихва върху тази сума за периода от 10.03.2020 г.
(датата на която съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 3 от Кодекса за
застраховането ответното дружество е следвало да изплати претендираното
обезщетение до датата на завеждане на исковата молба – 23.10.2020 г. Претендира
направените разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока
по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЗАД „Д.Б.: Ж.и з.“ АД, с
който оспорва предявените искове. Заявява, че не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на лек автомобил „Мазда“ с рег. № *******.
Оспорва механизма за настъпване на ПТП, както и вината водача на лек автомобил Мазда. Оспорва причинно-следствената връзка между щетите,
получени върху процесния лек автомобил и деянието.
При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, тъй като бил намалил рязко скоростта си за движение.
Оспорва и предявения акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва. Моли предявеният иск за бъде отхвърлен като
претендира направените по делото разноски.
В първоинстанционното производство за
установяване на настъпилото събитие са събрани писмени и гласни доказателства,
както и е допусната и приета съдебно – автотехническа
експертиза.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и приетата по
делото съдебно – автотехническа експертиза се
установява, че на 21.08.2019 г. около 14.20 часа лек автомобил Мазда 323 с рег. № ******* се движела по Републикански път
I – 5 с посока от гр. Казанлък към гр. Стара Загора и в района на с. Тулово
срещу футболен стадион „Локомотив“ поради неспазване на дистанция, водачът
реализира ПТП с намиращия се пред него лек автомобил Ауди А3 с рег. № *******,
от което автомобил Ауди се измества напред и реализира ПТП с намиращия се пред
него участник № 3. Въз основа на така описания механизъм на ПТП и установените
вреди по лек автомобил Ауди вещото лице дава заключение, че всички увреждания,
отразени в описа на застрахователя се намират в пряка причинно-следствена
връзка с процесното събитие. Установява се, че
инициалният удар е настъпил между предната броня на лек автомобил Мазда 323 и задната броня на лек автомобил Ауди А3, като
двете брони са били приблизително успоредни помежду си. Ударът настъпил в
средата на платното за движение, считано по посоката на ориентация на
автомобилите. Вещото лице дава заключение, че стойността необходима за
възстановяване на лек автомобил Ауди А3 с рег. № *******, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП е 4266,53 лева. Определя тази стойност,
изчислена на база средни пазарни цени от доставчици на алтернативни резервни
части и труд от доверени сервизи към датата на ПТП, на 3256,72 лева, а съгласно
Методиката по Наредба № 24 за задължителното застраховане с приложен корекционен коефициент на стойността на оригиналните
резервни части К.0,5 към датата на ПТП е 2863,40 лева.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н.М.А..
В показанията си установява, че била четвърта кола, а първата кола направила
някаква грешка и рязко забила спирачка. Посочва, че между всички коли нямало
дистанция и затова се блъснали.
Не е спорно между страните, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие е действал договор за застраховка „Каско+“, сключен между Г.Й.П.и „ДЗИ – Общо застраховане“
АД, по силата на който застрахователят е поел задължение да заплати
застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие относно лек
автомобил „Ауди А3“ с рег. № *******.
Въз основа на уведомление от застрахованото лице, при застрахователя „ДЗИ
– Общо застраховане“ АД е образувана преписка по щета № 44012311905687 г.
Представител на застрахователя е извършил оглед на застрахования автомобил и е
отразил констатираните вреди в опис заключение по щета. Вредите по
застрахования автомобил били отстранени в сервиз на „Е.К.“ ЕООД и
застрахователят на 19.12.2019 г. извършил плащане на сумата от 2792,23 лева,
представляваща стойност на извършен ремонт на застрахования автомобил.
Не е спорно между страните, че при ответника е сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ относно лек автомобил Мазда
323 с рег. № *******.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно в обжалваната част като
на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща
към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната
жалба съдът намира следното:
Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско“ е вид имуществена застраховка, по силата на който
застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия за
заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на
определен риск.
Съгласно
разпоредбата на разпоредбата на чл. 411 от КЗ застрахователят встъпва в правата
на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на
застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на
увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в
случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” и
срещу застрахователя му. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за
застрахователя е възникнало регресно право, а именно
сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ
към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие,
плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение и сключен
договор за застраховка “Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество.
С въззивната жалба са въведени доводи за неправилност на първоинстационното решение като се оспорва възприетия
механизъм за настъпване на ПТП. Настоящият съдебен състав намира, че събраните
писмени, гласни доказателства и приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, установяват настъпването на ПТП, както и настъпилите в резултат на
него имуществени вреди. Установява се, че водачът на лек автомобил Мазда 323 се е движел зад лек автомобил Ауди А3 като поради
неспазване на дистанция е причинил ПТП. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1
от Закона за движение по пътищата водачът на пътно превозно средство е длъжен
да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или
спре рязко. Следователно водачът на Мазда 323 не е
изпълнила задължението си да спазва дистанция от движещия се пред нея
автомобил, която да позволи да избегне удар при рязкото му спиране. Съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите е въведена
презумпция, че вината се предполага до доказване на противното. В тежест на
ответника е било да проведе насрещно доказване. По делото не са ангажирани
доказателства, които да установят, че друго лице е виновно за настъпване на
ПТП. Следователно и доколкото по делото се установява настъпване на ПТП, причинна
връзка с настъпилите вреди, както и противоправно
деяние на водач на Мазда 323, застрахован по
задължителна застраховка Гражданска отговорност, то предявеният иск се явява
основателен. Размерът на дължимото обезщетение е определен въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и платената от застархователя
стойност на възстановителни работи, извършени в сервиз и той е по – малък от
определения от съдебно-автотехническата експертиза
въз основа на средни пазарни цени и методиката към Наредба № 24.
Във
връзка с довода на въззивника, че районният съд
неправилно не е разгледал и уважил направеното възражение за съпричиняване, въззивният съд
намира, че това възражение е останало недоказано.
Съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако
увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да бъде намалено. Съпричиняването
на вредата предполага наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Поведението на пострадалия може
да бъде както действие, така и бездействие, но то винаги следва да е противоправно като то следва да води до настъпване на
вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за съпричиняване – че ищецът е предприел
рязко спиране като с това е нарушил разпоредбата на чл. 24 от Закона за
движение по пътищата. От събраните писмени и гласни доказателства и приетото
заключение на съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че водачът на лек автомобил Ауди А3 е предприел рязко спиране, тъй
като пред него са се движели автомобили, които са спрели рязко, като за да
избегне удар в тях рязко е намалил скоростта и е последвал удар в задната част,
предизвикан от водача на лек автомобил Мазда 323.
Съгласно разпоредбата на чл. 24 от Закона за движение по пътищата изрично
посочва, че водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта
рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно
произшествие. В конкретния случай, водачът на лек автомобил Ауди А3 е
предприел рязко спиране именно, за да предотврати настъпване на ПТП, т.е.
поведението му не е противоправно. Следователно и
направеното възражение за съпричиняване се явява противоправно.
Неоснователни
са и доводите на въззивника относно размера на претендираното обезщетение. Видно от заключението на съдебно-автотехническата експертиза платеното обезщетение е
в размер по – нисък от този, който е определен от вещо лице по средни пазарни
цени в два варианта и съобразно Методика към Наредба № 24. Размерът на
обезщетението е определен по тяхната действителна стойност към релевантния
момент и тя е тази, която е възприета и от първоинстанционния
съд.
Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното
увреждане. Отговорността му е обуславяща отговорността на застрахователя, но
обезщетение за забава е дължимо от по-късен момент, тъй като съгласно изричната
уредба на чл. 412, ал. 2 и 3 от Кодекса за застраховането застрахователят
изпада в забава от датата, следваща изтичането на 30-дневен срок за произнасяне
по направеното искане. ~. В конкретния случай, лихва за забава е дължима от
09.03.2020 г. – датата, следваща тази, на която е изтекъл срокът за произнасяне
на застрахователя.
По изложените съображения
и поради съвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на Софийски
районен съд, 76 състав, решението следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК въззивника
следва да бъде осъден за заплати на въззиваемия
сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение пред въззивния съд.
Предвид на
изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20062506/09.03.2021 г. по гр.д. № 52031/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, 76 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във връзка
с ал. 8 от ГПК ЗАД „Д.Б.:
Ж.и з.“ АД, ЕИК-*******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на „ДЗИ
– О. з.“ ЕАД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение пред въззивния съд.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.