Р Е Ш Е Н И Е:
№ 231
гр. Бургас, 20.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XX–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира Иванова
при участието на секретаря Гергана
Стефанова, като разгледа НАХД № 131 по описа на РС - Бургас за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е
образувано по жалба на И.Д.К. с ЕГН: ********** срещу Заповед за задържане на лице рег. № 3292зз-318/30.12.2019 г., издадена от В. Н. Н. – полицейски служител в Четвърто РУ при ОД на МВР – Бургас.
В жалбата се излагат
съображения за нейната
незаконосъобразност, поради което се иска отмяната
й.
Жалбоподателят, редовно
уведомен, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв. К.. Последният поддържа жалбата, излага отново подробни възражения и
моли за отмяна на атакуваната заповед.
Ответникът по жалбата я оспорва и
заявява, че жалбоподателят е лице, което е криминално проявено, поради което и
са извършили съответните действия.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в
рамките на срока за обжалване, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.
Обжалваната заповед е
издадена от компетентен орган – младши експерт в „КП” в Четвърто РУ при
ОД на МВР – Бургас и в рамките на упражняваните от него правомощия.
При издаването на заповедта
е спазена предвидената в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма. Заповедта съдържа
задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя,
издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите
имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са
правата на задържаното лице и му е предоставена за подпис, като жалбоподателят
я е подписал.
В настоящия случай
заповедта е била издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР при наличие на
данни за извършено от жалбоподателя престъпление по чл.354а, ал. 3 НК. Освен посочване на правната квалификация на деянието, от
фактическа страна в заповедта е отразено, че на 30.12.2019 г. в
гр.Бургас, ж.к.”Меден рудник” пред бл.255 жалбоподателят
е държал наркотични вещества, което било установено след извършена проверка. Изложените в заповедта факти, във връзка с които е
бил задържан К., съдът намира за достатъчно ясни, за да се разбере
поради каква причина спрямо него е било
предприето принудително ограничаване на правото му на свободно придвижване,
поради което не е било нарушено правото му на защита.
Нормата на чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в случаи,
определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление,
като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По
правната си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла
на чл. 22 от ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт,
непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез
задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да
продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането
е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано
предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на
закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността
задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено
предварително разследване. Поради това възможността на органите на МВР да
приложат принудителната административна мярка „Задържане за срок до 24 часа” е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на
вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване
на задържането. Задържането, като принудителна административна мярка, се
предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За
прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е
предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен
начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е
само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето
да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган,
при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се
поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е
задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът
дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от
него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките
на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя
със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не
поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
По мнение на съда - тези
обстоятелства в случая са налице. Съдът е изискал досъдебното производство, в хода на което е постановена
атакуваната заповед. В резултат на това е събран достатъчен доказателствен материал за установяване
на горния извод.
От
показанията на разпитаните в хода на приложеното ДП полицейски служители се
установява, че са пристъпили към проверка на К., тъй като са получили
оперативна информация, че държал наркотични вещества. С оглед на това, бил
сформиран екип от служители на Четвърто РУ при ОД на МВР-Бургас, които посетили
района, където се намирала квартирата на жалбоподателя. Последният бил
установен при управление на МПС и след като бил попитан дали държи в себе си
наркотични вещества или други предмети, забранени от закона, той отговорил, че
държи кутия за цигари, в която имало саморъчно свити цигари от нов вид
наркотик, който наричали „чай за пушене”. С оглед на това, Илия Китов бил задържан
посредством процесната заповед на 30.12.2019 г. в 11.00 часа, след което в
11.20 му бил извършен обиск и у него, освен негови лични вещи – пари и
документи, била намерена и 1 брой хартиена кутийка, съдържаща 30 саморъчно
свити цигари, съдържащи суха зелена тревна маса.
По
време на проведена беседа с К., същият заявил, че държи в жилището, което
обитава, от същото наркотично вещество. С оглед на това, още на същата дата –
30.12.2019 г., полицейските служители извършили в обитаваното жилище от К.
претърсване и изземване от 12.50 до 13.30 часа, в резултат на което
действително е намерено определено количество суха зелена растителна маса, за
която жалбоподателят заявил писмено в протокола, че е негова.
От
показанията на св.М. и жалбоподателят К., разпитани в хода на приложеното ДП в
качеството им на свидетели, става ясно, че стаята от жилището, която те
обитавали и която била претърсена, е била наета от К. и в нея са живеели
двамата с М.. Съдът не кредитира показанията на св.М., изложени непосредствено
пред него в съдебно заседание в частта им, че тя е наела обитаваната от нея и К.
стая, както и че намерените в тази стая и самия К. наркотични вещества са
нейни. Показанията й в тази им част противоречат на казаното от самата нея като
свидетел в хода на ДП, както и на показанията на самия К. и на написаното от
последния собственоръчно в протокола за претърсване и изземване.
С оглед на така развилите
се събития и с цел изясняване кой е притежателят на откритата зелена
растителна маса, както и проверка
каква е тя предвид твърденията на К., че е наркотично вещество от нов вид, лицата били задържани с полицейски заповеди на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Конкретно К. бил задържан със Заповед за полицейско задържане на лице с рег. № 3292зз-318 от 30.12.2019 година,
издадена от полицейския орган В. Н. Н., в 11.20 часа, като бил освободен на 31.12.2019 г. в 10.15 часа.
По мнение на настоящия
състав фактите, изложени в писмените доказателства и тези, които се установяват
в ДП, подкрепят извода на административния орган, че задържаният е евентуален
извършител или съпричастен към престъплението, описано в заповедта. Възраженията в
насока липса на фактически основания за
задържане съдът намира за неоснователни.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му. Това съответствие е неразривно свързано с
установяването на фактическите основания за издаване на акта. Към момента на
издаване на оспорената заповед за задържане по мнение на настоящия състав, в
преписката са се съдържали доказателства относно наличие на данни, че
жалбоподателят е евентуален извършител на престъпление, каквото е и твърдението
в мотивите за издаването на заповедта. Обективно, както в
управляваното от К. МПС, от където той ги е взел в себе си, така и в жилището, единият от обитателите на което е К. и който лично е сключил устно договора за наем, са
намерени вещи, забранени от закона, за чието държане се предполага, че може да
бъде съпричастен. Тези данни са достатъчни, за да може спрямо него
законосъобразно да се приложи мярка за административна принуда. Освен това, още
преди самото задържане, жалбоподателя
сам е посочил на зададен му въпрос, че държи у себе си собственоръчно свити от
св.Микулашева за него цигари със съдържание нов вид наркотик, наречен „чай за
пушене”.
Изискването за излагане на
фактически основания на заповедта в случая е изпълнено, като е посочено във
връзка с кое конкретно неправомерно деяние е формирано предположението за
евентуална съпричастност на лицето. Достатъчно е лицето да е разбрало на какво
основание е задържано и в какво се изразява престъпното деяние, което
полицейският орган счита, че е извършено. В конкретния случай са налице
посочените предпоставки, поради което следва да се приеме, че оспорената
заповед е в съответствие с практиката на ЕСЗПЧ по приложение на чл. 5, т. 2 от
КЗПЧОС.
Налагането на
принудителната административна мярка „Задържане за срок от 24 часа“ в случая е оправдано, с оглед наличните данни. Предвид това правилен е
бил изводът на полицейския служител, че лицето следва да се задържи, за да може
да се проведат действия за потвърждаване или оборване на съпричастността му към
деянието. След задържането на лицето с него са проведени съответни действия,
като е поканено да даде обяснения, в случая показания. Следователно, не е налице и нарушаване на принципа за съразмерност
при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на
чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК
прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от
гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за
постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна
мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, тъй като в случая
са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения
интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява
над правилото за зачитане на личната свобода. Задържането за срок от 24 часа по
чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на
правно определен резултат. Мярката по чл. 72 от ЗМВР, в зависимост от
конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер.
С оглед горното настоящият
състав намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане е
законосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба следва да се остави
без уважение.
Така мотивиран и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на И.Д.К. с ЕГН: ********** срещу заповед за задържане на лице рег. № 3292зз-318/30.12.2019 г., издадена от В. Н. Н. – полицейски служител в Четвърто РУ при ОД на МВР – Бургас
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.