Присъда по дело №160/2015 на Районен съд - Чирпан

М О Т И В И

 

към Присъда № 4 от 16.06.2015 год. по НОХД  № 160/15 год. по описа на Чирпанският районен съд

 

         

Внесен е обвинителен акт против подсъдимите Й.Б.Г. за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, пр.1 във връзка с чл.195, ал.1, т.3, пр.2 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.„а” и „б” от НК и Р.П.И. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.2 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура гр.Чирпан в съдебно заседание поддържа обвинението спрямо подсъдимите Г. и И., както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието, като пледира на подсъдимите да бъде наложено наказание при условията на чл.58а от НК.

Подсъдимият Й.Б.Г. в съдебно заседание признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК, като изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Защитникът на подсъдимия Г. в хода на съдебните прения заема становище по отношение на подсъдимия да бъде наложено наказание пробация.

Подсъдимият Р.П.И. в съдебно заседание признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК, като изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Защитникът на подсъдимия И. в хода на съдебните прения заема становище по отношение на подсъдимия да бъде наложено наказание пробация.

Съдебното следствие по делото  е проведено по реда на чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК,  предвид направените от подсъдимите признания на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното съгласие от тяхна страна, да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът, като взе предвид направените самопризнания от подсъдимите Г. и И., събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които подкрепят самопризнанията на подсъдимите, при условията на чл.373, ал.3 от НПК, ведно със становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

 

І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

    

Подсъдимият Й.Б.Г. е роден на *** г. в гр.Пловдив, живее в ** в момента изтърпява наказание „Лишаване от свобода” в Затвора гр.Стара Загора, български гражданин, неграмотен, не работи, неженен, осъждан, ЕГН:**********.

Подсъдимият Р.П.И. е роден на *** ***, **, български гражданин, неграмотен, не работи, неженен, неосъждан (реабилитиран по право), ЕГН:**********.

Една вечер в края на месец февруари 2015 г. в с.Черна гора, обл.Стара Загора, подсъдимите Г. и И. решили да проникнат в недвижим имот - къща с дворно място, която не се обитавала постоянно от собственика й. Подсъдимите отишли до къщата, която била собственост на свидетеля С.Г.К., който не живеел постоянно в имота и се намирала на ул.Ален мак № 51 в с.Черна гора, обл. Стара Загора. Подсъдимите проникнали в дворното място през дупка в оградата, след което отишли до къщата. Подсъдимият Г. с ръце извадил пироните, прикрепящи стъклото на един от прозорците и след като го свалил го оставил облегнат на стената на къщата. През направения отвор в прозореца двамата подсъдими проникнали в къщата, започнали да ровят из мебелите и шкафовете в стаите и да избират вещи, които да вземат. Подсъдимите взели прахосмукачка марка „DAEWOO 1500 W”, ръчен миксер, разклонител с 3 гнезда, триъгълна пила, метална табакера, ръчна машинка за мелене на месо, ножица с черни дръжки, затварачка за буркани, поялник с дървена дръжка, такер, пакет скоби за такер, нагревател с черна дръжка, каре за лек автомобил и 3 броя флаш-памет с надпис „Загорка”. С посочените вещи подсъдимите напуснали имота на свидетеля К. по начина, по който били проникнали в него, след което се прибрали по домовете си, като подсъдимият И. взел всички вещи. В следващите дни подсъдимият И. *** – свидетеля *** ** да го откара до гр.Чирпан, за да остави в заложна къща свои вещи – прахосмукачка и телевизор. Подсъдимият И. обяснил на свидетеля **, че телевизорът е негов, а прахосмукачката му била подарена от негов бивш работодател и искал да ги заложи, защото семейството му се нуждаело от парични средства. Свидетелят **, който притежавал автомобил се съгласил, след което отишли с автомобила до дома на подсъдимия И. и натоварили телевизор и прахосмукачката, собственост на свидетеля К.. Свидетелят ** откарал подсъдимия до заложна къща, собственост на свидетеля **, където обвиняемият предал вещите срещу сумата от 60 лв. Подсъдимият и свидетелят ** заявили на свидетеля **, че вещите са собственост на първия от тях. На 03.03.2015 г. свидетелят К. се прибрал в имота си в с.Черна гора, обл.Стара Загора и констатирал проникването в него и липсата на вещите си, като за случилото се сигнализирал РУП Чирпан, като бил извършен оглед на местопроизшествие. 

С Протокол за доброволно предаване от 11.03.2015 г. подсъдимият Р.И. предал на РУП Чирпан - ръчен миксер, разклонител с 3 гнезда, триъгълна пила, метална табакера, ръчна машинка за мелене на месо, ножица с черни дръжки, затварачка за буркани, поялник с дървена дръжка, такер, пакет скоби за такер, нагревател с черна дръжка, каре за лек автомобил и 1 брой флаш- памет с надпис „Загорка”.

С протокол от същата дата свидетелят ** доброволно предал на РУП Чирпан - прахосмукачка марка „DAEWOO 1500 W”.

Видно от заключението на назначената съдебно-оценъчна експертиза, стойността на отнетите вещи възлиза общо на сумата от 155.20 лв.

Изложената фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимите Г. и И., от събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, съдържащи се в обяснения на обвиняемите (л. 40-41, 42-43, 44 от ДП), показанията на разпитаните свидетели (л.62-68 от ДП), свидетелства за съдимост (л.47-48, 49-57 от ДП), характеристични справки (л.58, 59 от ДП), декларации за семейно и материално положение и имотно състояние (л.45, 46 от ДП), протоколи за доброволно предаване (л.20, 21 от ДП), протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум (л.8-16 от ДП), експертна справка (л.19 от ДП), както и от приетите в хода на съдебното следствие писмени доказателства - справки за съдимост на подсъдимите, като в тази насока следва изрично да се отбележи, че не се събраха доказателства, които да си противоречат, поради което и не се налага отделното им обсъждане.

Посочените доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимите, като съдът ги цени при условията на чл.373, ал.3 от НПК.   

 

ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:       

                                                                                

При така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимите Й.Б.Г. и Р.П.И. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпления, както следва - подс.Г. на чл.196, ал.1, т.2, пр.1 във връзка с чл.195, ал.1, т.3, пр.2 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.„а” и „б” от НК, а подс.И. на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.2 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.

Подсъдимите са осъществили изпълнителното деяние отнемане в двете му части – те са прекратили фактическата власт на собственика, върху вещите, предмет на престъплението, след което установили своя трайна фактическа власт върху тях  и са се разпоредили  с вещите, като със свои, така както намерят за добре.

Деянието е било извършено от подсъдимите чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, тъй като, за да проникнат в къщата, собственост на свидетеля К., подсъдимите са свалили стъклото на прозореца, което представлява преграда, направена за ограничаване на свободния достъп до имота.

Деянието е било извършено от подсъдимите в съучастие, тъй като  изпълнително деяние е било осъществено от двамата подсъдими и всеки един от тях, осъществявайки признаците на изпълнителното деяние и допринасяйки за настъпването на престъпния резултат е съзнавал участието на другия подсъдим в осъществяването на изпълнителното деяние.

Деянието е било извършено от подсъдимите И. и Г. в немаловажен случай, предвид липсата на предпоставките по чл.93, т.9 от НК, които обосновават квалификация „маловажен случай” на извършеното деяние и с оглед наличието на обстоятелства, обуславящи немаловажна степен на обществена опасност на деянието и извършителите му, а именно - наличието и на други осъждания и на двамата подсъдими, наличие на други противоправни прояви и причиняване на имуществени щети над стойността на отнетите вещи.  Вредните последици от деянието не са били възстановени, поради което съдът приема, че същото не представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК.

Предвид обстоятелството, че подс.Г. е извършил деянието, предмет на настоящето наказателно производство, след като е бил осъждан с влязла в сила присъда по НОХД № 29/2013 г. по описа на РС Чирпан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, като изтърпяването на наказанието не е било отложено по реда на чл.66 от НК и след като е бил осъждан с влезли в сила присъди по НОХД № 496/2012 г., НОХД № 500/2012 г., НОХД № 29/2013 г., НОХД № 183/2009 г., НОХД № 185/2009 г. всички по описа на РС Чирпан, два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66 от НК, то деянието му следва да се квалифицира като кражба, представляваща опасен рецидив при хипотезата на чл.29, ал.1, б.„а” и „б” от НК.

За предишните си осъждания подс.И. е реабилитиран по право.

От установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимите се налага извода, че от субективна страна, престъпленията са били извършени виновно при форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали, че отнемат движими вещи, които не им принадлежат, без съгласието на собственика им, като са имали намерение да ги присвоят. А това означава, че те са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са общественоопасните последици и са искали настъпването им.

 

ІІІ. ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО.

 

При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа, върху които е изградена наказателноправната ни система, а именно - принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието залегнали в чл.36 от НК.

Съгласно първият принцип в специалния текст на НК за извършеното от подс.Г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2, пр.1 във връзка с чл.195, ал.1, т.3, пр.2 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.„а” и „б” от НК. е предвидено наказание лишаване от свобода от две до десет години.

Съгласно първият принцип в специалния текст на НК, за извършените от подс.И. на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.2 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, закона предвижда наказание от една до десет години лишаване от свобода.

 С оглед спазването на втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимите, мотивите им за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

Съдът определи на подсъдимите Й.Б.Г. и Р.П.И., вид и размер на наказанията, при условията на чл.58а, ал.1 във връзка с чл.54 от НК, към която препраща разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, като се съобрази и с тежестта на деянията, имотното състояние на подсъдимите и другите отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства.

Като смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимите, съдът отчете направените от подсъдимите самопризнания, проявената критичност към извършеното, невисокия размер на предмета на престъплението, както и тежкото им материалнобитово положение.

Като отегчаващи вината обстоятелства, по отношение на подсъдимите, съдът отчете предишните осъждания за подс.Г., както и лошите характеристични данни за двамата подсъдими.

Водим от изложеното, съдът наложи на подсъдимия Й.Б.Г. наказание - две години „Лишаване от свобода”, което на основание чл.61, т.2 и чл.60, ал.1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ” режим в затворническо заведение от закрит тип.   

Съдът наложи на подсъдимия Р.П.И. наказание - една година „Лишаване от свобода”, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът възложи в тежест на подсъдимите заплатят направените по делото разноски в размер на 65.04 лева, както и тези направени за назначения им служебен защитник в досъдебното производство.

Съдът счете, че с наложените наказания ще въздейства поправително и превъзпитаващо на подсъдимите, ще ги мотивира към съобразяване с правните норми и морални принципи, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. 

 

ІV. ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

 

Причините и условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание на подсъдимите, тежките материалнобитови условия, при които живеят, както и стремежът за облагодетелстване по неправомерен начин.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.

      

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: