Решение по дело №3699/2018 на Районен съд - Велико Търново

  Р Е Ш Е Н И Е 

                        №          от 05.03.2019г., гр. В. Търново

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на първи март две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев

 

при секретаря Иванка Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №3699/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между страните е сключен Договор за револвиращ заем *от 24.06.2009г., съгласно който на 25.06.2009г. ищецът е предоставил на ответника сумата от 825 лв. Изтъква се, че съгласно договора ответникът се е задължил да върне сумата заедно с начисленото оскъпяване на 36 месечни погасителни вноски по 62 лв. в срок до 16.07.2012г., а съгласно Общите условия на договора е уговорено начисляване на неустойка в размер на 50% от дължимата сума. Ищецът твърди, че ответникът е погасил изцяло двадесет и частично една от дължимите вноски като поради изпадането си в забава съгласно Общите условия договорът е прекратен на 01.09.2009г. като са останали дължими вземания от 968,25 лв. за главница и 1007,59 лв. за неустойка Ищецът твърди, че във връзка с вземанията е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №2666/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, спрямо която е подадено възражение. Ищецът твърди, че претендираните суми по договора за кредит са дължими, поради което отправя искане до съда да бъде установено съществуването на вземанията, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1311 от 29.08.2018г. по частно гражданско дело №2666/2018г., по описа на Великотърновския районен съд както и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Признава сключването на договора като изтъква, че е изпълнявал в срок задълженията си по него, поради което претендираните вземания са недължими. Алтернативно изразява становище, че същите са погасени по давност. С оглед гореизложеното отправя искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 24.06.2009г. между ищеца и ответника е сключен Договор за револвиращ заем *. Съгласно договора ищецът се задължил да предостави по банкова сметка ***., която последният да върне заедно с начислено оскъпяване в размер на 1407 лв. на 36 равни месечни погасителни вноски в срок до 16.07.2012г. Ответникът се запознал и приел Общите условия на договора като съгласно т. 9 от същите било уговорено прекратяване на договора при изтичане на срока за погасяване на заема, а в т. 13 – едностранното му прекратяване от кредитора при виновно неизпълнение от длъжника след получаване на уведомително писмо за това и начисляване на неустойка в размер на 50% от отпуснатия заем. С преводно нареждане от 25.06.2009г. ищецът превел по банкова сметка ***. като от представеното извлечение от сметката на последния, се установява че до 17.01.2012г. той е заплатил 1263,75 лв., с които е погасил изцяло двадесет и частично една от дължимите вноски с падеж 16.04.2011г. като е останало задължение в размер на 968,25 лв. По делото е представено едностранно изявление на ищеца от 01.09.2010г. за прекратяване на договора поради виновно неизпълнение на ответника, за което липсват доказателства да е връчено на последния. За периода от 14.08.2009г. до 17.06.2013г. ответникът превел по банкова сметка *** общо 2108 лв. На 28.08.2018г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника относно заплащане на сумите от 968,25 лв. за главница и 1007,59 лв. за неустойка, във връзка с което е образувано частно гражданско дело №2666/2018г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на заявителя като на 29.08.2018г. издал заповед за изпълнение, спрямо която е подадено възражение.

          При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По делото е установено съществуването на заемно правоотношение от 24.06.2009г., съгласно което на 25.06.2009г. ищецът е предоставил на ответника сумата от 825 лв., а последният се задължил да я върне заедно с начислените договорни възнаграждения в общ размер на 2232 лв. на 36 месечни вноски в срок до 16.07.2012г. За периода от 14.08.2009г. до 17.06.2013г. длъжникът е върнал на кредитора 2108 лв., с което е погасил 34 от дължимите вноски. Въпреки забавата за изпълнение кредиторът валидно не е упражнил правото си едностранно да прекрати договора тъй като не е изпратил на ответника уведомление в тази насока. При това положение се достига до извода, че размерът на непогасеното задължение на ответника за главницата по договора е 124 лв. като за ищеца е липсвало основание за начисляване на неустойка по т. 13 от Общите условия, в резултат на което претенцията по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД се явява неоснователна в частта за сумата от 844,25 лв., а претенцията по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД – изцяло неоснователна за сумата от 1007,59 лв. Въпреки доказаното неизпълнение на задължението на ответника по договора за заем относно изплащане на сумата за главница от 124 лв., претенцията в тази част също е неоснователна и следва да бъде отхвърлена тъй като е погасени по давност, на основание чл. 110 от ЗЗД. С прекратяване на договора на 16.07.2012г., задължението за заплащането й е станало изискуемо и съгласно чл. 114 от ЗЗД определения от закона давностен срок е започнал да тече. От този момент до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред районния съд на 28.08.2018г., когато давността е прекъсната съгласно разпоредбите на чл. 116, б. „б” от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от ГПК, е изминал по-голям срок от пет години. От гореизложеното се достига до извода, че ответникът не дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело №2666/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.  

При този изход на делото, претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК той следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 400 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е неоснователно, защото размерът му надвишава този по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размерни на адвокатски възнаграждения с 31,69 лв. и съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

 

 Р Е Ш И:

 

 

Отхвърля като неоснователни предявените от * *, срещу Р.Н.М. с ЕГН: ********** ***, искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, относно установяване съществуването на вземанията от 844,25 лв. /осемстотин четиридесет и четири лева и двадесет и пет стотинки/ - главница и 1007,59 лв. /хиляда и седем лева и петдесет и девет стотинки/ - неустойка, представляващи задължения по Договор за револвиращ заем *от 24.06.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.08.2018г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №1311 от 29.08.2018г. по частно гражданско дело №2666/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.

Отхвърля като неоснователен поради погасяване по давност предявения от **, срещу Р.Н.М. с ЕГН: ********** ***, иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, относно установяване съществуването на вземането за главница по Договор за револвиращ заем *от 24.06.2009г. в частта за разликата от 844,25 лв. до 968,25 лв., за което е издадена заповед за изпълнение №1311 от 29.08.2018г. по частно гражданско дело №2666/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.

Осъжда **, да заплати на Р.Н.М. с ЕГН: ********** ***, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско дело №2666/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: