№ 4267
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20221110202459 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Й. Х. срещу наказателно постановление /НП/ № 21-4332-
026122/17.12.2021г., издадено от началник сектор към О”ПП”-СДВР, с което на Н. Х. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лв. на основание
чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и административно наказание
„глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лв. на основание чл. 175 ал.1 т.5 ЗДвП за нарушение на
чл. 123 ал.1 т.1 ЗДвП.
В жалбата се оспорват фактическите констатации в акта. Твърди се, че
административнонаказаващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила. Иска се от съда да отмени издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Въззиваемата
страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 02.12.2021г., Н. Х. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил с ДК
*****. Около 20:50ч. той се движел в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ с посока на
движение от бул. „Владимир Вазов“ към ул. „Батарея“. Поради несъобразена скорост
нанесъл удар в пътен знак в разделителната ивица. След удара водачът продължил
движението си в платното за насрещно движение посока Бензиностанция ОМВ, където пред
№ 439 бил спрян. Свидетелят Б. К. установил самоличността на водача на превозното
средство, като последният отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо
1
средство. Издаден бил талон за медицинско изследване и след даване на материал за
изследване от водача, била изготвена ХЕ,отразила резултата на кръвната проба – 2.73
промила.
На 02.12.2021г. св. Б. К. съставил АУАН на водача, в който описал фактическите си
констатации и дал правна квалификация на сочените нарушения – чл. 20 ал.2 ЗДвП и чл. 123
ал.1 т.1 ЗДвП.
При идентична словесна обосновка и дадена правна квалификация на 17.12.2021г. на Н. Й.
Х. е издадена НП, с което са му наложени две административни наказания „ глоба“ в размер
на по 200 лв.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на св. Б.
К., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК
към материалите по делото – скица, талон за медицинско изследване, протокол за ХЕ,
справка картон на водач.
Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат фактическата
обстановка по случая. Между същите не съществуват противоречия и несъответствия, с
оглед на което съдът ги кредитира в цялост. Свидетелските показания очертават фактите,
свързани с механизма на настъпване на ПТП, както и участниците в него. В синхрон с
разказа е отразеното в скица за ПТП, която беше кредитирана от съда.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок, от
процесуално легитимирано за това лице, срещу акт подлежащ на съдебен контрол пред
настоящата инстанция, но разгледана по същество тя е неоснователна.
Видно от приобщената по делото заповед на министъра на вътрешните работи АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при съставянето на АУАН и
издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в АУАН, така и в наказателното
постановление следва да бъде описано както самото нарушение, така и обстоятелствата, при
които то е извършено.
В конкретния случай в наказателно постановелние са посочени в пълен обем обстоятелства,
при които е извършено нарушението. Изрично са отразени време, място, МПС, което е
управлявал жалбоподателя, фактите, свързани с конкретния механизъм на настъпване на
произшествието, респективно и резултатът от пътно-транспортното произшествие.
От словесното описание на нарушението по несъмнен начин се установява извършването на
какво нарушение е вменено на жабоподателя и то съответства на посочената норма на чл.
20, ал. 2 ЗДвП, която задължава водачите на моторни превозни средства да съобразяват при
2
управлението на автомобила скоростта на движение с редица фактори, така щото да могат
да спрат пред предвидимо препядствие или създадена опасност за движението.
Нарушението е извършено с факта на осъщественото управление на превозно средство, без
да е съобразена избраната от водача скорост на движение с атмосферните условия, релефа,
видимостта, интензитета на движение така, че в причинно-следстевна връзка с това волево
поведение на водача е причинен и вредоносния резултат – ПТП в пътен знак в разделителна
линия. Деянието е извършено виновно, като водачът – субект на отговорността е имал
представи в съзнанието си за обстоятелствата при които осъществява управлението на
превозното средство, като въпреки тези представи е осъществил управлението с
несъобразена скорост, така че е допуснал реализирането на пътно-транспортно
произшествие. За така осъщественото нарушение на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер, който съответства на вида и тежестта на
извършеното нарушение, на данните касещи предишни нарушения на ЗДвП от Н. Х., поради
което и не следва да бъде редуцирана.
Съдът прие за несъмнено установено и второто нарушение. Видно е от доказателствата по
делото, че Х. е напуснал местопроизшествието като е продължил движението в насрещното
пътно платно и не е установил последиците от произшествието. Правилно е определена
санкциониращата норма и размерът на наложеното административно наказание, поради
което съдът счита, че същото не следва да бъде редуцирано.
В процесната хипотеза липсват доказателства, които да очертават нарушението като такова,
влияещо в по-ниска степен на закриляните общестевни отношение в сравнение с други
нарушения от този вид, поради което и не следва да намери приложение разпоредбата на
чл.28 ЗАНН.
В постъпило по делото становище е изведен довод за отмяна на наказателното
постановление и на друго основание. Иска се от съда да приеме, че водачът вече е бил
санкциониран за същото нарушение. Приобщеното постановление за привличане в
качеството на обвиняем сочи във фактическата рамка на обвинението инкриминирани
факти, които не са част от рамката на административното нарушение – управление на
моторно превозно средство с наличие на алкохол в кръвта и при явно неуважение към
обществото.
С оглед изложеното съдът приема, че атакуваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-026122 /17.12.2021г., издадено от
началник сектор към О”ПП”-СДВР, с което на Н. Х. е наложено административно наказание
3
„глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лв. на основание чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДвП за нарушение
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лв. на
основание чл. 175 ал.1 т.5 ЗДвП за нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4