№ 5573
гр. София, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20241100101593 по описа за 2024 година
Образувано е по предявен от В. И. К. срещу Столична община иск, с правна
квалификация чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати сумата от 26000,00лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 14,05,2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на 14.05.2022г. в гр. София, ищецът вървейки по десния
тротоар на бул.“Академик Стефан Младенов“, с посока на движение от ул. „Йордан
Йосифов“ към ул.“Осми декември“ срещу входа на паркинга на Студентска поликлиника,
между 19,30часа и 20,30часа стъпва в необезопасена дупка в пътната настилка с дълбочина
над 50 см. и пада, вследствие на което травмира левия си крак. Събитието е настъпило в
светлата част на денонощието, при ясно и сухо време. Претърпени са телесни увреждания,
описани в исковата молба, представляващи неимуществени вреди и подлежащи на
обезщетение. Поддържа, че причина за инцидента е противоправно деяние, осъществено от
Столична община, в качеството на собственик на пътния участък и неизпълнение на
задължението по чл. 167 от ЗДвП и чл. 30, ал. 4 във вр. с чл. 31 от Закона за пътищата.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира
разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника Столична община, в който е изложено становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва механизма на произшествието. Оспорва да е налице пропаднал
участък от пътната настилка по време на твърдяното събитие. Твърди да са изпълнени
задълженията за поддръжка на пътното платно. При условията на евентуалност сочи, че
1
евентуалното наличие на дупка на платното е по причина извършени дейности по
поддръжка и експлоатация на шахта на „ЕРМ-Запад“, поради което това е дружеството,
носещо отговорност за евентуални вреди. Оспорва твърденията, че двигателните функции на
крака не са възстановени като ищецът не е положил достатъчно грижи за възстановяването
си. При условията на евентуалност поддържа да е налице прекомерност на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди. Излага доводи ищецът сам да е допринесъл за
настъпване на инцидента като не е проявил дължимата грижа на пешеходец, за да избегне
събитието.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира
разноски. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.
Трето лице помагач- „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД, излага становище
за неоснователност на исковата претенция по съображения изложени в отговор.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Представена е епикриза от МБАЛ „Ив. Скендеров“ ЕООД – гр. Гоце Делчев,
Ортопедично отделение /л. 4/ за пациент В. И. К. с поставена окончателна диагноза
„счупване на тялото на тибията, закрито“. Въз основа на данни на пациента е посочено, че
постъпва в отделението по спешност след претърпяна травма – падане навън; Налице са
данни за проведена оперативна интервенция. Представена е „История на заболяването“ във
връзка с претърпяната травма, в което е посочен дата и час на приемате 14,05,2022 г., „10:26
часа“.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, което
като обективно и компетентно изготвено следва да бъде съобразено от съда се установява,
че ищецът е получил следните увреждания: счупване на костите на лява подбедрица,
закрито, причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв долен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Полученото травматично увреждане, съгласно
представените писмени доказателства по делото кореспондира с подобен механизъм на
настъпване на увредата описан в исковата молба– стъпване в дупка разположена на ръба на
шахта, намираща се на тротоар, падане от собствен ръст, с посукване на подбедрицата около
глезена, при фиксирано стъпало в дупката.
Проведено е комплексно лечение в болнични и домашно-амбулаторни условия. След
инцидента ищецът е хоспитализаран в МБАЛ „Иван Скендеров“ ЕООД-гр. Гоце Делчев.
Направени са рентгенографии, установено е счупване на костите на лява подбедрица-тибия
и фибула-закрито, като са проведени редица изследвания и на 17.05.22г. е опериран.
Извършено е кръвно наместване на фрактурата на лява тибия с интрамедуларен тибиален
пирон-10/330см., застопорен в горния и долен край с по 2 винта. Проведена е
медикаментозна терапия. Лечението е продължило в домашно-амбулаторни условия около
4-5 месеца. Болките и страданията, които е търпял ищеца са били най-интензивни
непосредствено след травмата, след оперативната интервенция и в началото на
2
раздвижването. За в бъдеще при интензивно натоварване, промени във времето ищецът
може да се оплаква от болка и дискомфорт в мястото на увреждането. Общият
възстановителен период е бил около 4-5 месеца без възникване на усложнения.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на Р.Б. К., които съдът цени
по реда на чл. 172 от ГПК. Посочва по време на инцидента да е била заедно с ищеца.
Вървели са в ж.к. Студентски град, гр. София, като на тротоара пред студентска
поликлиника ищецът стъпил в дупка, извикал и паднал и в последствие се установило, че
кракът му е счупен. Дупката била на капак на шахта и не била обозначена. Свидетелката и
ищецът пристигнали заедно в София, тъй като имали работа в града. След инцидента
свидетелката и случаен минувач помогнали на ищеца да се изправи. Той седнал на тротоара
и споделил, че го боли крака. Звъннал на негов приятел, който го взел и го закарал в
болница. На следващия ден свидетелката разбрала, че е бил откаран в гр. Гоце Делчев, като
не й е известно да е посещавал болница в София. Знае, че му е правена операция за
счупването, като 5-6 месеца му е било трудно да излиза. Инцидентът е станал привечер, в
светлата част на денонощието.
При така изложената фактическа обстановка съда достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с пр.кв.чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно установената съдебна практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС
9/1966 г.;/ отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителят
на определена работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата - физически
лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД). Релевантните факти
обосноваващи основателност на иска са противоправно деяние-/действие или бездействие/,
настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите, характерът на същите,
възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносният
резултат.
Това са правопораждащите факти и доказването им следва да се извърши от ищеца
при условията на пълно и главно доказване.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, /в ред.към датата на
събитието/, общинските пътища са публична общинска собственост, като собствеността на
пътищата се разпростира върху всички елементи по смисъла на чл. 5, ал. 1 от закона –
обхват на пътя, пътни съоръжения или пътни принадлежности. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на
ЗП "Земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени:
платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите;
разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и
предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, вр.чл. 29, вр.чл. 31 от Закона за пътищата /ЗП/- лицата,
които стопанисват пътищата са длъжни да ги поддържат изправни, с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така,
3
че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от
наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Поддръжката на
общинските пътища се осъществява от общините. В допълнение конкретно задължение за
поддръжка на тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено на съответната общината и
с нормата на чл. 48, т. 2, б. "б. " от Правилника за прилагане на закона за пътищата, съгласно
която организирането на дейностите по поддържане на пътищата, в частта тротоари,
подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези,
осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на
републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания е за общината.
Съобразно изложеното, съдът намира, че за ответника е налице нормативно
установено задължение за поддръжка на пътната инфраструктура. Същото съобразно § 1, т.
14 от ДР на ЗП представлява дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.
Въпреки това в конкретния случай са налице факти и обстоятелства, които
опровергават изложения в исковата молба механизъм на увреждане. Не е спорно, че за
ищеца е налице увреждане посредством фрактура на долен ляв крайник, установено както
от заключението на изслушаната съдебномедицинска експертиза, така и от приложената
медицинска документация.
Спорен между страните е механизма на увреждането. Действително, за падането му в
процесния участък поради дупка в тротоарната настилка съобщава свидетелката К.. Въпреки
това показанията не следва да бъдат кредитирани, тъй като противоречат на медицинската
документация. Следва да бъде съобразено, че ищецът посочва увреждането да е настъпило
на 14,05,2022 г. между 19:30 и 20:30 часа в гр.София. Показания, че увреждането е привечер
дава и свидетелката К.. В същото време, в представената по делото медицинска
документация е отбелязан час за приемане на пострадалия в болнично заведение - „10:36
часа“ на 14,05,2022 г. В подписано от лицето информирано съгласие за провеждане на
рентгеново изследване също е отбелязан час 10,26часа на 14,05,2022год. В информирано
съгласие за хирургически процедури–/74стр./ е посочен час 10,26ч. отбелязан и в
направление за хоспитализация /л. 76/. В посочени документ „Декурзуси“ към ИЗ
№2660/2022 /л. 64/ е отбелязано, че е назначено рентгеново изследване на 14,05,2022год. в
10,40часа. Резултатите от проведени лабораторни изследвания от 14,05,2022год. за ищеца е
видно да са отпечатани в 12,05часа. Т.е. всички медицински документи сочат ищецът да е
постъпил за лечение в болнично заведение преди обед на 14,05,2022год. или преди момента
на настъпване на инцидента. Дори да се обоснове извод, че се касае за техническа грешка
при отбелязване на приемането на пациента в болницата в гр. Гоце Делчев, а именно час на
приемане - 22:26часа, то с оглед отбелязване в направлението за хоспитализация/76стр./,
относно тежестта на състоянието на пациента е „постъпване в лечебното заведение от 6 до
24часа от началото на заболяването“, отново не се обосновава извод увреждането да е
настъпило при твърдения механизъм в исковата молба между 19,30часа и 20,30часа.
С оглед изложеното, съдът намира, че не се установява увреждането да е настъпило
4
при твърдения механизъм в исковата молба по начин, време и място. Възможното
настъпване на вредите по друго време е ирелевантно, с оглед въведените твърдения,
включително уточнение заявено с молба от 13,05,2024год. В този смисъл с оглед заявените
твърдения в исковата молба не може да се приеме, че е налице противоправно поведение на
ответника, както и че настъпилите при ищеца телесни увреждания са във връзка с него. По
тази причина, исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Ето защо е безпредметно обсъждане на характера на неимуществените вреди,
евентуално възражение за съпричиняване.
По разноските:
С оглед изхода от спора на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат разноски на ответника,
които съдът намира за доказани в размер на 100,00лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявени от В. И. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „******* срещу Столична община, с адрес: гр. София, ул. „******* иск с пр.осн. чл. 49,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за сумата от 26000,00лв., обезщетение
за неимуществени вреди, възникнали по повод настъпило на 14,05,2022 г. увреждане, в
резултат на падане, предизвикано от необезопасена неравност на тротоар в гр. София, ведно
със законната лихва от 14,05,2022 г. до окончателното изплащане на вземането като
неоснователни.
ОСЪЖДА В. И. К., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „******* да
заплати на Столична община, адрес: гр. София, ул. „******* на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, сумата от 100,00лв. -разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на страната на
ответника - „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5