№ 4896
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110207085 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. М. Х. (чрез адвокат Г.) срещу Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система Серия К № 5825050, издаден от С. за това, че на 22.04.2022г. в 12:47 часа в гр.
София, Околовръстен път до № 174, с посока на движение от бул. „Симеоновско шосе“ към
бул. „Св. Климент Охридски“, при ограничение на скоростта от 80 км/ч., въведена с пътен
знак В-26, в населено място, лек автомобил „........” с рег. № .......... се движил със скорост от
96 км/ч. - нарушение по чл.21, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.4 от ЗДвП на С. М. Х. е наложена „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.
В жалбата на С. М. Х. (подадена чрез адв. Г.) се твърди, че Електронният фиш е
неправилен, незаконосъобразен, съставен в нарушение на административно-процесуалните
правила и в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят посочва, че в ЗДвП е
предвиден специфичен способ за установяване на нарушения, свързани с превишаване на
максимално допустимата по този закон скорост за движение по пътищата, като сочи
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и че условията и реда за използване на
автоматизирано техническо средство или система (АТСС) са уредени в Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015г. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.10, ал.1 от тази
Наредба, че съставеният протокол представлява доказателство за мястото и времето на
извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на
движение, в която се осъществява контролът, както и въведеното ограничение на скоростта.
Според жалбоподателя са нарушени материалните норми, тъй като са допуснати процедурни
1
нарушения при съставянето на протокола по приложение към чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. По отношение на техническото средство в жалбата се посочва, че съдът
следва да се ръководи от нормата на §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Ако използваното АТСС №
МD1196 представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение по пътищата, се иска съдът да приеме, че не е налице другата предпоставка на
чл.189, ал.4 от ЗДвП за ангажиране на административно-наказателната отговорност
посредством издаването на Електронен фиш, а именно нарушението да е установено и
заснето в отсъствие на контролен орган, тъй като използването на мобилна система
предполагало наличието на полицейски служител. Поради това в жалбата се прави извод, че
е следвало да бъдат приложени общите разпоредби на ЗАНН и за установеното нарушение
следвало да се състави АУАН и да се издаде Наказателно постановление. Според
жалбоподателя от систематичното тълкуване на трите алинеи на чл.10 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015г. следва, че попълването на протокол е въздигнато като абсолютна
предпоставка за използването на мобилна камера и в тежест на административно-
наказващия орган е да представи протокол по чл.10 от Наредбата. Иска се от съда да
изследва дали всички законови положения са изпълнени от страна на наказващия орган и
при наличието на процесуални нарушения – да се отмени Електронният фиш.
Жалбоподателят се позовава и на чл.39, ал.2 от Закона за измерванията, като отбелязва, че
има значение кога е извършена първоначалната проверка и кога камерата е пусната в
действие. Сочи, че обикновено срокът на валидност на удостоверението за техническа
годност на АТСС е 12 месеца и преди изтичането му от МВР трябва да подадат заявление за
периодична проверка на техническите средства. В противен случай съдът следва да приеме,
че последните не отговарят на изискванията за техническа изправност. Жалбоподателят
цитира нормата на чл.47, ал.1, т. 1-3 от Закона за измерванията и точка 30 от ДР на Закона за
измерванията и твърди, че към датата на подаване на жалбата повечето технически средства
се проверявали от лаборатория към МВР. Според жалбоподателя МВР извършва нарушение
на т.30 от ДР към Закона за измерванията, тъй като е собственик на техническите средства,
използва ги за издаването на Електронен фиш и ги проверява. В жалбата се твърди, че
лабораторията към МВР не отговаряла на определението „трета независима страна“. Моли
се, в случай, че се установи, че процесното АТСС е проверявано в такава лаборатория, да
бъде отменен процесният Електронен фиш. В жалбата се заявява още, че наказващият орган
задължително трябва да предостави Заповед на Председателя на Държавна агенция по
метеорологичен и технически надзор, с която да удостовери, че лабораторията е
оправомощена да извършва съответните проверки и в случай, че такава не бъде представена,
то ще са налице основанията за отмяна на Електронния фиш. Твърди се, че от съпоставяне
на данните от Електронния фиш и снимковия материал трябва да може ясно да се установи
мястото на извършване на нарушението, същото трябвало да бъде конкретизирано с улица,
номера, пътно съоръжение и т.н. Ако в снимковия материал се съдържали географски данни,
а в Електронния фиш е посочено, че нарушението е установено на конкретен участък от
пътя, то се иска наказващият орган да представи допълнителни доказателства, за да се
изясни идентичността на мястото на установяване на нарушението. Според жалбоподателя
2
липсата на точно описание нарушавало правото на защита на жалбоподателя и се явявало
основание за отмяна на Електронния фиш. С тези аргументи се иска от СРС да отмени
Електронен фиш Серия К № 5825050, издаден от С..
В писмо с вх. № 113559 от 06.06.2022г., с което жалбата и административно-
наказателната преписка са изпратени на СРС, административно-наказващият орган е
изложил принципните си съображения относно изискванията за издаване на Електронен
фиш. Административно-наказващият орган се позовава на разпоредбата на § 1 от ДР на
ЗАНН и заявява, че по отношение на Електронния фиш не съществува законово разписано
задължително съдържание извън изброените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Въззиваемата
страна се позовава на чл.189, ал.11 от ЗДвП, че влезлият в сила Електронен фиш се смята за
влязло в сила Наказателно постановление и посочва, че това приравняване е само относно
последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни постановления и Електронни
фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно
процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното постановление, въведени в ЗАНН
и по отношение на Електронния фиш. В писмото се цитира и § 6, т.65 от ДР на ЗДвП.
Посочва се, че конкретното нарушение е установено и заснето с мобилна система за
видеоконтрол тип „CORDON“ № MD1196, като се отбелязва и че техническото средство е
преминало последваща метрологична проверка. Твърди се, че нарушението, нарушителят и
неговата вина са доказани по безспорен и категоричен начин. По делото били представени
достатъчно писмени доказателства относно фактическата обстановка, отразена в
Електронния фиш съобразно изискванията на чл.189, ал.8 и ал.15 от ЗДвП. При издаването
на Електронния фиш не били допуснати съществени процесуални нарушения, с които да е
нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което се иска СРС да потвърди
издадения и обжалван Електронен фиш като правилен и законосъобразен. В писмо с вх. №
113559 от 06.06.2022г. се казва още, че техническо средство тип „CORDON“ M96 е одобрен
тип средство за измерване предвид чл.26, ал.2, вр. чл.28 от Закона за измерванията и чл.1а от
Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с
Постановление на Министерски съвет (ПМС) № 239 от 24.10.2003г. Със същото писмо се
отбелязва, че Електронен фиш Серия К № 1785057 от 20.10.2017г. е връчен на 27.09.2020г.
В допълнително становище, депозирано от адв. Г., с вх. № 185030 от 05.09.2022г. се
посочва, че направените от въззиваемата страна възражения са неоснователни. Посочва се,
че по делото няма информация, от която да може да се направи извод дали цитираният в
Електронния фиш друг Електронен фиш е влязъл в сила и на коя дата. Поради това се
отрича да има повторност. Твърди се, че не са представени документи, удостоверяващи
годността на използваното АТСС към 22.04.2022г. Поради това останало недоказано от
наказващия орган извършеното нарушение. Отбелязва се, че не били представени
доказателства за наличието на пътен знак В-26 на проверяваната отсечка. По съществото на
спора се твърди, че в Електронния фиш като нарушена е посочена разпоредбата на чл.182,
ал.2 от ЗДвП, но същевременно е отбелязано, че нарушението е извършено в населено
място. Относно Електронен фиш Серия К № 1785057 не била посочена датата на
3
извършване на нарушението, нито датата на влизане в сила и това водело до невъзможност
на жалбоподателя да организира защитата си. Адвокатът посочва още, че в обжалвания
Електронен фиш била записана нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП, но не и конкретната
разпоредба, която се твърди, че е нарушена. За жалбоподателя не било ясно точно коя
разпоредба от ЗДвП е нарушена на 22.04.2022г. Акцентира се и върху това, че обжалваният
Електронен фиш е издаден за нарушение, извършено в населено място, докато през 2017г.
жалбоподателят е извършил нарушение в извън населено място, за което му е издаден
Електронен фиш Серия К № 1785057. Електронен фиш Серия К № 1785057 бил за
превишение на скоростта 22 км/час, а обжалваният Електронен фиш – за превишение с 16
км/час. Дори да се приеме, че двете нарушения са извършени при еднородност на
обстановката, а именно в населено, респ. извън населено място, то двете нарушения не били
извършени при еднородност на скоростта и нарушенията биха попадали в различни точки
на чл.182, ал.1 от ЗДвП или чл.182, ал.2 от ЗДвП. Поради това се иска отмяна на обжалвания
Електронен фиш и заплащане на разноски в размер на 300 лева от наказващия орган, тъй
като жалбоподателят е защитаван от адвокат при условията на чл.38 от Закона за
адвокатурата.
В съдебно заседание на 08.11.2022г. жалбоподателят С. М. Х. се явява лично и с
адвокат Г.. И двамата заявяват, че поддържат жалбата. Адвокат Г. посочва, че поддържа и
становището, цитирано по-горе. По време на съдебните прения пред СРС адвокатът казва,
че административно-наказващият орган не е успял да проведе доказване относно издадения
Електронен фиш. Обръща се внимание на съда, че в Електронен фиш Серия К № 5825050 от
22.04.2022г. е посочена разпоредбата на чл.182, ал.2 от ЗДвП, като изрично е записано, че
нарушението е извършено в населено място, в условията на повторност, обоснована от
Електронен фиш Серия К № 1785057, който е за деяние от 2017г., извършено извън населено
място и това изключвало повторността, на която се позовава наказващият орган. Пледира се
за отмяна на обжалвания Електронен фиш, ведно с всички произтичащи от това законови
последствия, като се иска съдът да присъди на адвоката разноски за безплатна адвокатска
помощ по смисъла на чл.38 от Закона за адвокатурата. Жалбоподателят заявява пред СРС, че
поддържа изцяло казаното от неговия адвокат и няма какво да допълни.
Въззиваемата страна – С. не изпраща представител пред СРС.
В писмени бележки с вх. № 239461 от 07.11.2022г. юрк. Бонев (като процесуален
представител на въззиваемата страна С.) моли СРС да остави без уважение жалбата на С. М.
Х., тъй като е неоснователна, необоснована и недоказана. Твърди, че при издаване на
процесния Електронен фиш са спазени разпоредбите на чл.188 от ЗДвП и чл.189, ал.4 и сл.
от ЗДвП. Посочва, че от приложените доказателства се установява, че на 22.04.2022г. в 12:47
часа, на посоченото в Електронния фиш място и посока на движение, при ограничение на
скоростта 80 км/ч., въведено с пътен знак В-26 в населено място, процесното МПС се е
движило с 96 км/час, като нарушението е извършено в условията на повторност – в
едногодишния срок от влизане в сила на Електронен фиш Серия К № 1785057. Твърди се
техническото средство, заснело нарушението, да е преминало начална и последваща
4
метрологична проверка. В писмените бележки се цитира чл.189, ал.15 от ЗДвП и се иска да
се кредитира снимковия материал като годно веществено доказателствено средство за
установяване на нарушението. Претендира се, че правилно е приложен чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.4 от ЗДвП. Прави се извод, че Електронният фиш е законосъобразен, а
административното наказание е правилно индивидуализирано в законоустановения му
размер. Цитира се §6, т.65 от ДР на ЗДвП и се посочва, че доказано жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП,
като конкретното превишение на скоростта е с 16 км/час, а формата на вина е пряк умисъл.
Обръща се внимание на обществената опасност на деянието и се иска цялостно
потвърждаване на Електронния фиш, както и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Лек автомобил „........” с рег. № .......... е собственост на С. М. Х.. Срещу
жалбоподателя Х. бил издаден Електронен фиш Серия К № 1785057 от ОДМВР Враца, с
който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП му е било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение по чл.21, ал.1
от ЗДвП, извършено на 20.10.2017г. в 16:21 часа на път I-1 Е-79 км. 153+000 до
бензиностанция „Ромпетрол“ в посока гр. Мездра при ограничение от 90 км/ч. за извън
населено място, заснето с АТСС „Multa Radar“ и отчетен толеранс от 3 % от измерената
скорост, като нарушението е извършено с лек автомобил „........“ с рег. № ........... Този
Електронен фиш е обжалван пред РС – Враца. С Решение № 260183 от 22.05.2021г. по
НАХД № 1033/2020г. по описа на РС – Враца е потвърден Електронен фиш Серия К №
1785057 и е влязъл в законна сила на 25.06.2021 г.
В едногодишен срок от влизане в сила на Електронен фиш Серия К № 1785057, а
именно на 22.04.2022г. в 12:47 часа в гр. София по Околовръстен път до № 174 с посока на
движение от бул. „Симеоновско шосе“ към бул. „Св. Климент Охридски“, лек автомобил
„........” с рег. № .......... се движил със скорост от 99 км/ч. при ограничение на скоростта от 80
км/час, въведено с пътен знак В-26 в населено място. Скоростта, с която се движел
автомобилът на 22.04.2022г. била установена и заснета с видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип CORDON М2 с № MD1196. Същата е одобрена и вписана в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46 на дата
06.07.2018г. със срок на валидност на одобряване на типа до 13.06.2027г. На 15.03.2022г.
тази видео-радарна система е преминала проверка, за която е издаден Протокол от проверка
№ 08-СГ-ИСИС/15.03.2022г. Според този Протокол допустимата грешка при измерване на
скоростта е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/час и +/- 3 % при скорост над 100 км/час.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система рег. № 4332р-22495 от 26.04.2022г. за времето от 11:30 часа до 13:30 часа на
5
22.04.2022г. тази видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON с №
MD1196, за която е издаден Протокол № 08-СГ-ИСИС от 15.03.2022г. с годност за
експлоатация до 15.03.2023г. е била позиционирана в гр. София, Околовръстен път № 174,
за да контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се от бул. „Симеоновско
шосе“ към бул. „Св. Климент Охридски“, при стационарен режим на измерване и при
посока на задействане – приближаване на МПС. Ограничението на скоростта на посоченото
по-горе място било 80 км/час, въведено с пътен знак В-26.
Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта от С. бил издаден
атакуваният Електронен фиш Серия К № 5825050, с който на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.4 от ЗДвП на С. М. Х. е наложена „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за извършено
нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. В Електронния фиш е посочено, че нарушението
е извършено на 22.04.2022г. в 12:47 часа в гр. София по Околовръстен път до № 174 с
посока на движение от бул. „Симеоновско шосе“ към бул. „Св. Климент Охридски“ при
ограничение на скоростта 80 км/час, въведено с пътен знак В-26 в населено място, при
установена скорост от 96 км/ч. (след приспаднат толеранс) и при превишение на скоростта
от 16 км/час, като нарушението е извършено с лек автомобил „........“ с рег. № .......... и е
установено с АТСС топ „CORDON“ M2 № 1196.
Този Електронен фиш е връчен на С. М. Х. на 16.05.2022г. и е обжалван с жалба,
подадена в ОПП - С. на 18.05.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно: Електронен фиш Серия К №
1785057, издаден от ОДМВР Враца; снимков материал (лист 8-9 от делото); справка за
собствеността на лек автомобил „........” с рег. № .......... (лист 10 от делото); Заповед № 8121з-
931 от 30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи (лист 11 от делото); Протокол от
проверка № 08-СГ-ИСИС от 15.03.2022г. (лист 12, лист 63 и лист 73 от делото); справка в
сайта на Български институт по метрология за вписан тип средство за измерване с номер на
вписване В-46 (лист 13 от делото); Решение за одобрение на типа средство за измерване
(лист 14 от делото); Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р – 22495 от 26.04.2022г. (лист 15 от делото); Ежедневна форма на
отчет (лист 16 от делото); справка от информационната система на ОПП – С. за Електронен
фиш Серия К № 5825050 (лист 17 от делото); справка картон на водача (лист 18-20 от
делото); писмо от ОДМВР –Враца с вф. № 1866071/07.09.2022г. с приложено Решение №
260183 от 22.05.2021г. по НАХД № 1033/2020г. по описа на РС-Враца (лист 38-43 от
делото); писма от Столична община с вх. № 188890 от 12.09.2022г. и с вх. № 216161 от
13.10.2022г. с приложени схеми (лист 56-61 и лист 81-86 от делото); писма от Български
институт по метеорология с вх. № 189252 от 12.09.2022г. и с вх. № 207006 от 04.10.2022г. с
приложени Протокол от проверка № 08-СГ-ИСИС от 15.03.2022г., извадка от Регистър на
одобрените за използване типове средства за измерване /извадка/ и Ръководство за
експлоатация на многоцелева фото-радарна система CORDON-M2 (лист 62-80 от делото).
6
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират изцяло от съда, тъй като са относими, информативни,
обективни, достоверни и еднопосочни.
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р – 22495 от 26.04.2022г. и Ежедневна форма на отчет от 22.04.2022г. са годни,
информативни, относими, обективни, достоверни и взаимно допълващи се писмени
доказателства. От Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система (приложен на лист 15 от делото) се установява мястото, времето, посоката на
движение на контролираните МПС-та, броят и номерата на клиповете, заснети с
техническото средство, както и индиректно се установява ограничението на скоростта на
движение на превозните средства. От Ежедневната форма на отчет (приложена на лист 16 от
делото) се установява, че на същото място и време (като отбелязаните в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-22495 от
26.04.2022г.) е било разположено техническо средство CORDON M2, за да контролира
скоростта на движение на МПС-та при ограничение на скоростта 80 км/час, въведено с
пътен знак В-26 за населено място. В същия смисъл данни се съдържат и в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система, приложен на лист 15 от
делото, като там АТСС е посочен освен по вид „CORDON“, и с номер - № MD1196.
Доколкото мястото, часовия диапазон, вида на техническото средство, вписани в Протокола
за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-22495 от
26.04.2022г. и в Ежедневната форма на отчет от 22.04.2022 г. съвпадат, СРС приема, че тези
два документа се отнасят до едни и същи обстоятелства.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. Видно от лист 15 от делото Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-22495 от 26.04.2022г. съдържа всички
реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко: Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.). В него е посочено, че датата на използване на техническото средство е
22.04.2022г.; че документът е регистриран под № 4332р-22495 на 26.04.2022г.; посочени са
имената и подписите на лицата, които са разположили АТСС, респ. проверили въпросния
Протокол. Посочено е, че уредът се задейства за приближаващи МПС-та и че работи при
стационарен режим на измерване. В Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-22495 от 26.04.2022г. са посочени общият брой на
констатираните нарушения, номерата на първото и на последното изображение, вида и
номера на ползваното техническо средство, както и това, че то е преминало метрологична
проверка, за което има издаден Протокол № 08-СГ-ИСИС от 15.03.2022г. с годност за
експлоатация до 15.03.2023г. Коментираният тук Протокол е придружен със снимка на
уреда (видно от лист 9-гръб от делото), поради което СРС приема, че Протоколът за
използване на автоматизирано техническо средство или система отговаря на изискванията
7
на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
От съвкупната преценка на писмата от Български институт по метеорология с вх. №
189252/12.09.2022г. и с вх. № 207006/04.10.2022г., приложените към тях Протокол от
проверка № 08-СГ-ИСИС от 15.03.2022г., извадка от Регистър на одобрените за използване
типове средства за измерване /извадка/, Ръководство за експлоатация на многоцелева фото-
радарна система CORDON-M2, справка в сайта на Български институт по метрология за
вписан тип средство за измерване с номер на вписване В-46, Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р – 22495 от 26.04.2022г. и
Решение за одобрение на типа средство за измерване се установява, че техническото
средство, с което е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрено съобразно
нормативните изисквания, преминало е проверка и съответно е било технически годно към
процесната дата. Тук е местото съдът да посочи, че доколкото от Протокола на лист 15 от
делото се вижда, че за въпросното техническо средство е издаден Протокол от проверка №
08-СГ-ИСИС от 15.03.2022г. и в същия смисъл са и писмата от Български институт по
метрология с вх. № 189252/12.09.2022г. и с вх. № 207006/04.10.2022г., то следва, че
посоченото в Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с
рег. № 4332р – 22495 от 26.04.2022г. АТСС е именно видео-радарната система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип CORDON M2 с № MD1196, вписана в регистъра на одобрените
за използване типове средства за измерване под № В-46 на дата 06.07.2018г. със срок на
валидност до 13.06.2027г. Същевременно посоченото в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р – 22495 от 26.04.2022г.
техническо средство (CORDON № MD1196) фигурира и в снимковия материал на лист 8 от
делото. Това означава, че именно това техническо средство е било използвано при
заснемането на процесното нарушение. Гореизложеното показва, че техническото средство,
с което е било установено процесното нарушение, е било въведено в експлоатация съгласно
нормативната уредба и е било годно да заснеме скоростта на автомобила.
Неоснователно в жалбата се говори, че АТСС било проверявано в лаборатория на
МВР. Видно от кредитираните по-горе доказателства техническото средство, заснело
процесното нарушение, е проверено в Български институт по метрология. В този смисъл е и
писмото на лист 44 от делото от Главна дирекция „Национална полиция“. Поради това и
аргументите за неспазване на чл.47, ал.1, т. 1-3 от Закона за измерванията и точка 30 от ДР
на Закона за измерванията не се споделят от съдебния състав.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”) съдът кредитира изцяло приложения по делото
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимката на лист 8 /лице и гръб/ от делото се установява регистрационния
8
номер на автомобила; датата, часа и мястото на извършване на нарушението; конкретно
измерената скорост на движение; ограничението на скоростта на същото място; вида и
номера на техническото средство, с което е бил заснет автомобилът, както и мястото на
извършване на нарушението. Приложеният по делото снимков материал представлява
веществено доказателствено средство с автентични дата, час и място на заснемане. Поради
това съдът го приема като годно, достоверно и информативно доказателствено средство и
съответно го кредитира. Доколкото в снимката на лист 8 от делото е цитирано техническо
средство CORDON M2 с № MD1196, съдът приема, че процесното нарушение е заснето
именно с техническото средство, описано в Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р – 22495 от 26.04.2022г. Освен номера на
техническото средство, между снимката на лист 8 от делото и Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р – 22495 от 26.04.2022г. има
припокриване и касателно мястото, датата и часовия диапазон, поради което за съда не
възниква съмнение, че снимката на лист 8 от делото е направена именно с техническото
средство, описано в кредитираните по-горе писмени доказателства. Приложената на лист 8
/лице и гръб/ от делото снимка съдържа не само географски координати, но и точно
посочено място - улица, номер, посока на движение на превозните средства. Това място
(посочено на лист 8-гръб от делото) изцяло съвпада с посоченото в обжалвания Електронен
фиш място на извършване на нарушението. Поради това неоснователно жалбоподателят
твърди, че не била изяснена идентичността на мястото на установяване на нарушението
между Електронния фиш и събраните по делото доказателства.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на снимковия материал, приложен на лист 9
/лице и гръб/ от делото, тъй като на основание чл.189, ал.15 от ЗДвП и тези снимки се явяват
годни веществени доказателствени средства.
Съдът дава вяра и на писмата от Столична община с вх. № 188890 от 12.09.2022г. и с
вх. № 216161 от 13.10.2022г., както и на приложените към тях схеми, тъй като са годни,
информативни, достоверни и непредубедени писмени доказателства. От схемата става ясно,
че на процесното място има поставен пътен знак B-26, въвеждащ ограничение на скоростта
от 80 км/час. В същия смисъл данни се съдържат и в снимките на лист 8 и лист 9 от делото,
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р – 22495 от 26.04.2022г. и Ежедневната форма на отчет от 22.04.2022г. Поради това
съдът счита, че не само от схемата на Столична община, но и от други доказателства,
събрани по делото, следва безспорният извод, че на процесната дата и място ограничението
на скоростта е било 80 км/час, въведено с пътен знак B-26 за населено място.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на приложените по делото писмо от ОДМВР
–Враца с вх. № 1866071/07.09.2022г., Решение № 260183 от 22.05.2021г. по НАХД №
1033/2020г. по описа на РС-Враца и Електронен фиш Серия К № 1785057, издаден от
ОДМВР Враца, тъй като се обективни, еднопосочни и достоверни писмени доказателства.
От съвкупната им преценка съдът достига до извода, че на С. М. Х. е налагано и друг път
административно наказание „глоба“ - на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП
9
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП с Електронен фиш Серия К № 1785057, издаден от
ОДМВР Враца, който Електронен фиш е бил потвърден от РС – Враца и е влязъл в сила на
25.06.2021г. Тези констатации се потвърждават и от справката картон на водача.
Приложените по делото справка картон на водача и справка за собствеността на лек
автомобил „........” с рег. № .......... са издадени от държавен орган и разполагат с
доказателствената сила за удостоверените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги
кредитира и установява, че С. М. Х. има множество предишни нарушения по ЗДвП, както и
че е собственик на заснетия лек автомобил „........” с рег. № ...........
Заповедта на Министъра на вътрешните работи, приложена на лист 11 от делото, е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
Съдът кредитира и справката на лист 17 от делото, тъй като е обективно и достоверно
писмено доказателство. Въз основа на нея СРС приема, че процесният Електронен фиш
Серия К № 5825050 е връчен на дата 16.05.2022г.
Установената фактическа обстановка и направеният по-горе доказателствен
анализ налагат следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП и
изхожда от легитимирана страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и
изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието
на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания
Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания –
10
посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението /С./; мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер на
заснетото МПС и собственикът на същото. Доколкото в Електронния фиш има записана
скорост на движение на МПС-то, както и ограничението на скоростта от 80 км/ч., въведено с
пътен знак В-26 за населено място, съдът счита, че нарушението е описано в достатъчна
степен, без да е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с липса на някой
от задължителните реквизити на Електронния фиш. В него са изложени фактите, при които е
реализирано нарушението и съответстващата му нарушена разпоредба - чл.21, ал.2, вр. ал.1
от ЗДвП. Отбелязана е и наложената на основание чл.182, ал.4 от ЗДвП глоба /в размер на
100 лева/ като е указано в какъв срок, по чия сметка и как следва да се плати. Освен това за
процесното нарушение не се предвижда лишаване от право да се управлява МПС или
отнемане на контролни точки. Според чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизит на Електронния фиш е
да е посочен размерът на глобата, а не санкционната норма, въз основа на която се налага
тази глоба. Поради това и доколкото в Електронния фиш е посочено, че на С. М. Х. се
налага „глоба“ в размер на 100 лева, а същевременно доколкото с думи е посочено, че
превишената стойност на скоростта е 16 км/час, то с прилагането на чл.182, ал.4 от ЗДвП,
макар да не е изрично посочено, се установява от съдържанието на Електронния фиш, че
наказващият орган е имал предвид привръзката на чл.182, ал.4 от ЗДвП с чл.182, ал.1, т.2 от
ЗДвП. Съдебният състав намира за важно да посочи, че доколкото нарушението по чл.21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП е описано в Електронния фиш, наличието или липсата на по-подробни
данни за повторността не представляват съществено процесуално нарушение, тъй като дали
има или няма „повторност“ е от значение единствено във връзка с определяне на
наказанието. Поради това този въпрос следва да се обсъди по същество, а не като
съществено процесуално нарушение, тъй като и ако не беше посочен чл.182, ал.4 от ЗДвП
пак остава ясно, че нарушението се състои в „движение“, т.е. управление на МПС със
скорост над разрешената в населено място при наличие на пътен знак В-26. Поради това
въпросът дали е налице „повторност“ е преценка по съществото на спора.
Конкретното нарушение е достатъчно ясно и разбираемо описано в Електронния
фиш. Посочени са всички елементи от фактическия състав на нарушението по чл.21, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДвП.
От гореизложеното следва, че в съответствие с изискванията на ЗДвП е издаден
процесният Електронен фиш. Съдът не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на Електронния фиш, нито счита, че е нарушено правото на
защита на жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
11
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице –
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съдържа
изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е
основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически
е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има
специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на
Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В
случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в
Електронния фиш е записано, че той е издаден от С. и това /с оглед нормативната уредба/
следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило административното
наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът по спазването на
правилата, разписани в ЗДвП – в случая за територията на град София това е С..
В случая, от датата на нарушението /22.04.2022г./ до връчването на Електронния фиш
/16.05.2022г./ не е изтекъл 3-годишният срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Към момента на постановяване на съдебния акт на СРС – 10 състав /09.12.2022г./ не е
изтекъл и абсолютният давностен срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5
от НК. Поради това СРС не счита, че са налице основания за прекратяване на
административното производство.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган
касае издаването на Електронния фиш, а не /както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП
от 2017г./, че контролният орган трябва да отсъства от автомобила, в който е било
монтирано автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението.
Задължително условие за санкционирането с Електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса
по издаването на Електронния фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно-наказателното производство. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ
бр.19 от 13.03.2015г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №
12
1/26.02.2014г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване
на нарушенията, свързани с ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от
ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат : а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т.е.
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. В мотивите към
проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за
въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г. на Върховния
административен съд, с което реализирането на административно-наказателната
отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на
Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни
и стационарни/ са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в
това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в
експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в
експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган /Български институт
по метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия
материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка.
Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ
: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.
Доколкото този процес по обработка на информацията и издаването на Електронен фиш
става не при установяване на нарушението, а по-късно, както и защото с издаването на
самия Електронен фиш явно административно – наказващият орган мълчаливо е приел, че
случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от ЗАНН в случая се явява неприложима.
За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на нарушението
22.04.2022г. вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП (с ДВ бp.54 от
05.07.2017г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за
13
масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е
отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на закона, то към 22.04.2022г. не е
било необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото
задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането
на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за
поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати
съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на
формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е измерена
скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. По делото са налице
доказателства за техническата изправност и годност на това техническо средство да
регистрира скоростта на движение на МПС-та. В конкретния случай е била установена
(заснета) скорост на движение 99 км/час. В предвид възможността за грешка в рамките на 3
км/ч. при скорост до 100 км/ч. - съдът приема, че заснетият автомобил се е движил с поне 96
км/час. В тази връзка съдът се позова на представения по делото Протокол от проверка №
08-СГ-ИСИС от 15.03.2022г., според който грешката при измерване на скоростта с
въпросното техническо средство е +/- 3 км/час при скорост до 100 км/час. Тази допустима
грешка в случая е отчетена в атакувания Електронен фиш – доколкото в него фигурира като
„установена“ скоростта от 96 км/час. Доколкото от приложената на лист 8 от делото снимка
следва, че измерената скорост на движение на лек автомобил с рег. № .......... е 99 км/ч., то
след приспадане на толеранса от 3 км/ч. следва да се приеме, че автомобилът се е движил
със скорост от поне 96 км/час, която се явява по-благоприятна по размер от действително
измерената скорост от 99 км/час.
От схемата на Столична община, Ежедневната форма на отчет, Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-22495 от
26.04.2022г. и снимковия материал на лист 8-9 от делото се установява, че на процесното
място към 22.04.2022г. е бил поставен пътен знак В-26 за ограничение на скоростта от 80
км/ч.
При тези данни следва, че като се е движил с поне 96 км/ч. при ограничение на
скоростта 80 км/ч., въведено с пътен снак В-26 в населено място, водачът на лек автомобил
„........” с рег. № .......... е извършил нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, изразяващо се
в неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на МПС да не се
превишава скоростта, посочена с пътен знак В-26, която в случая е 80 км/час. Движейки се
на посочените в Електронния фиш място и време със скорост от поне 96 км/ч. обективно е
реализиран съставът на административното нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
14
Превишението на разрешената скорост от 80 км/ч. (след приспаднатия толеранс в полза на
водача поради възможността от грешка при измерването на скоростта с техническото
средство) е с 16 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП е реализирано при
пряк умисъл, тъй като всеки водач на превозно средство – категория «В» знае задължението
си по ЗДвП, че в населено място не следва да управлява МПС със скорост над въведено
ограничение със знак В-26. В случая с пътен знак В-26 е въведено ограничение на скоростта
80 км/час, а реално е била измерена (след приспаднатият толеранс от 3 км/час) скорост от 96
км/ч. Това означава, че водачът на МПС-то е съзнавал обществено – опасния характер на
поведението си, предвиждал е и е искал настъпването на обществено – опасните последици.
Не са налице доказателства кой е управлявал лек автомобил „........” с рег. № .......... на
22.04.2022г. Въпреки това, обаче, доколкото от приложената на лист 10 от делото справка е
видно, че собственик на автомобила е жалбоподателят, то правилно е била ангажирана
именно неговата административна отговорност. Това е така, защото според чл.188, ал.1 от
ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено МПС-то, отговаря за извършеното с
него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил автомобила си. Доколкото С. М. Х. е
получил препис от Електронния фиш и е подал жалба срещу него, то това означава, че в
периода 16-18 май 2022г. той е разбрал, че му е издаден Електронен фиш и в съответствие с
разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП не е подал в законоустановения 14-дневен срок
декларация, че друго лице е управлявало автомобила в процесния ден и час, въпреки че това
му е било изрично указано в самия Електронен фиш. От тук следва, че в случая на
основание чл.188, ал.1 от ЗДвП правилно е била ангажирана административно-
наказателната отговорност на С. М. Х. – като собственик на МПС-то, непосочил дали и на
кого е предоставил автомобила за ползване.
В случая на С. М. Х. е била определена глоба в размер на 100 лева като наказващият
орган се е позовал на чл.182, ал.4 от ЗДвП. Тази норма, предвид посоченото превишение на
скоростта с 16 км/ч., следва да се приеме, че препраща към разпоредбата на чл.182, ал.1, т.2
от ЗДвП и определеният размер на глобата от 100 лв. всъщност е двукратният размер на
глобата от 50 лв., предвидена в чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП. Въпросът тук е дали е налице
„повторност“ и дали жалбоподателят правилно е бил наказан с „глоба“ в размер на 100 лева.
В процесния Електронен фиш са отбелязани факти около тази повторност – посочено е с
думи, че нарушението е извършено повторно, в 1-годишен срок от влизане в сила на друг
Електронен фиш, който е цитиран по номер. Според §6, т.33 от Допълнителните разпоредби
(ДР) на ЗДвП „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по
чл.174, ал.2 от ЗДвП - в двегодишен срок от влизане в сила на Наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. В конкретния
казус (доколкото нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП не е визирано в чл.174, ал.2 от
ЗДвП) следва да се докаже, че коментираното тук деяние е извършено в 1-годишен срок от
15
влизане в сила на друго Наказателно постановление или Електронен фиш, с което на
жалбоподателя е била наложена „глоба“ за „същото по вид“ нарушение. Доводите на
жалбоподателя, че щом единият Електронен фиш е издаден за нарушение, извършено в
населено място, а другият – за нарушение в извън населено място, то не била налице
„повторност“, не намират основание в закона. Именно изискването на §6, т.33 от ДР на
ЗДвП за „същото по вид“ нарушение доказва, че е важно Електронен фиш Серия К №
1785057 да се докаже, че е касаел „същото по вид“ нарушение, а именно управление на
превозно средство над разрешената скорост за движение, без значение дали деянието е
извършено в или извън населено място, дали с един и същ или с различен автомобил, дали
при едно и също или различно превишение на скоростта. Важно е видът на нарушението да
е един и същ. Видно от приложения по делото Електронен фиш Серия К № 1785057,
издаден от ОДМВР Враца, справката картон на водача, писмото от ОДМВР – Враца с вх. №
186071/07.09.2022г. и Решение № 260183 от 22.05.2021г. по НАХД № 1033/2020г. по описа
на РС-Враца С. М. Х. е бил санкциониран по административен ред за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП с Електронен фиш Серия К № 1785057, който е влязъл в сила на 25.06.2021г.
Считано от тази дата (25.06.2021г.) в 1-годишен срок, а именно на 22.04.2022г. С. М. Х. е
реализирал друго /ново/ нарушение на чл.21 от ЗДвП, за което е издаден процесният
Електронен фиш. Това доказва, че С. М. Х. е извършил процесното деяние в 1-годишен срок
от влизане в сила на Електронен фиш Серия К № 1785057, т.е. при условията на повторност
по смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП. Поради това следва да се ангажира административно
– наказателната отговорност на жалбоподателя именно при условията на чл.182, ал.4 от
ЗДвП. С оглед конкретно установеното превишение на скоростта (с 16 км/ч. над
ограничението от 80 км/ч. – след приспаднатия толеранс от 3 км/ч.) и начина, по който
законодателят е определил да се санкционира административно – наказателно отговорното
лице за нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, което е извършено повторно, СРС
приема, че спрямо С. М. Х. (като собственик на МПС, недоказал, че автомобилът е бил
управляван от друго лице и доколкото деянието е извършено „повторно“) следва да се
приложи санкционната норма на чл.182, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП и да му се
определи „глоба“ в размер на двукратния размер на наказанието по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП,
т.е. 100 лева. Точно фиксираният в закона размер на административното наказание при
превишение на скоростта с 16 км/час и начина на определяне на глобата при повторност не
позволяват на съда да прави преценка на отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства. Санкцията е определена от напред в закона и е в твърд размер, с който съдът
е длъжен да се съобрази при индивидуализиране на наказанието.
Превишението на скоростта не е незначително. Нарушението е извършено повторно.
Липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Същевременно са налице и отегчаващи такива, а именно предишните нарушения на
жалбоподателя по ЗДвП – извън тези, формиращи извод за повторност. Процесното
нарушение представлява типичен пример на нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП,
извършено повторно и поради това СРС не счита, че случаят е маловажен.
16
Гореизложеното означава, съдът следва да потвърди изцяло обжалвания Електронен
фиш.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски.
На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесния
Електронен фиш (С.) има право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът
потвърждава Електронния фиш и пред СРС – 10 състав има депозирани писмени бележки от
процесуален представител на въззиваемата страна, в които е поискано присъждане на
юрисконсултско възнаграждение (видно от лист 88 от делото). Съгласно чл.63д, ал.1 от
ЗАНН в настоящото производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда
на АПК. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая, на основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на С. следва да се присъди възнаграждение в размер,
определен от съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната
помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се
определи според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело
от въззиваемата страна са депозирани две писмени становище по съществото на спора
(писмото от ОПП – С. с вх. № 113559/06.06.2022г. и писмените бележки с вх. №
239461/07.11.2022г.), от които само писмените бележки изхождат от юрисконсулт. В
открито съдебно заседание пред СРС – 10 състав не е участвал процесуален представител на
С.. Доколкото самият правен спор не се отличават с фактическа и правна сложност, а
процесуалният представител на С. е взел участие по делото само като е изготвил и
депозирал писмените бележки с вх. № 239461/07.11.2022г., без да е участвал в съдебните
заседания, СРС приема, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на С.
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по Наредбата за заплащането на
правната помощ, т.е. 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 5825050, издаден от С., с което
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДвП на С. М. Х. е наложена „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА С. М. Х. с ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. Враца, ул. „Васил
Кънчов“ № 94, ет.3, ап.18 да заплати на С. за направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение сумата от 80 (осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
17
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18