№ 3320
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20231100513483 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 30.06.2023г., постановено по гр.д. № 7544/2022г. на СРС,
ГО, 68 състав, са уважени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД
срещу Р. Ц. Банков обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на следните суми: 1 819, 62 лева – стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк “****, абонатен
номер 252209 през периода от м.03.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната
лихва от 15.02.2022г. до окончателното изплащане; 327, 65 лева – обезщетение
за забава в размер на законната мораторна лихва за периода от 05.09.2019г. до
28.01.2022г.; 26, 70 лева – стойност на услугата дялово разпределение за
периода от 01.01.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
15.02.2022г. до окончателното изплащане и 5, 91 лева – мораторна лихва
върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 03.03.2019г. до
28.01.2022г.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ответника Р. Ц. Б., в която се навеждат оплаквания за
1
неправилност на постановения съдебен акт поради съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от
първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.
Конкретно поддържа твърдение за липса на доказателства за наличие на
правоотношение между страните предвид непредставяне на актуалните Общи
условия за продажба на топлинна енергия. Освен това аргументира довод, че
не е доказано наличието на правоотношение между етажните собственици на
сградата и топлинен счетоводител “БРУНАТА” ООД. Напротив, към исковата
молба били приложени данни, сочещи, че друго лице изпълнява дейностите
по извършване на дялово разпределение. Липсвали доказателства дали и кога
е станала промяната на топлинния счетоводител и дали това е извършено въз
основа на редовно взето решение на етажната собственост. На следващо
място, развити са съображения, че по делото е установено, че нито е
доставена, нито реално е потребена от ответницата топлинна енергия за
подгряване на вода в процесния имот. Това обстоятелство се установявало от
приложените главни отчети за предходните и следващите исковия период
годишни отчети. Излага, че водомерите за топла вода са със запечатани и
пломбирани кранове към тях преди повече от 10 години. Въззивницата
поддържа, че по делото не е установено на коя дата са били връчени
изравнителните сметки на представител на етажната собственост, липсвали и
протоколи за неосигурен достъп за отчет на измервателните уреди, както и
документи относно сертификацията на уредите за измерване. По тези
съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост.
Въззиваемата страна “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение
за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по
делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-
правни норми. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното
решение.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема
следното:
2
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
По изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност приема
следното:
На етапа на въззивното производство между страните по делото е
безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата
– етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа; че ответницата Р. Ц. Б. е собственик на процесния
имот за исковия период и има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012г./; че между страните по делото са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от "ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ" ЕАД. В първоинстанционното производство са представени и
приети като доказателство приложимите за исковия период Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София”
ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на
КЕВР, в сила от 11.08.2016г. Наведените във въззивната жалба възражения
относно липсата на облигационни правоотношения между страните са
преклудирани /заявени за първи път едва във въззивното производство/,
поради което не следва да се разглеждат.
По отношение размера на вземането за главница:
Установено е въз основа на неоспореното от ищеца заключение по
допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-
техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно, че делът на ответника за отопление на имота, за сградна
инсталация и битово горещо водоснабдяване е бил изчислен в съответствие с
правилата на действащата нормативна уредба. Технологичните разходи за
3
топлинна енергия в абонатната станция са били отчислявани за сметка на
топлопреносното предприятие. Количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната
станция топломер, който е преминал на периодични метрологични проверки
за техническа годност и е бил годно средство за търговско измерване /спазени
са изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за проверка на
средствата за измерване, предвиждащи задължителна метрологична проверка,
която за класа уреди общи топломери трябва да се извършва през две години/.
Посочено е, че начислените суми за процесния период са в съответствие с
действащите нормативни актове – Наредба № 16-334/06.04.2007г., ЗЕ, Общите
условия за продажба на топлинна енергия. Сумите за потребена топлинна
енергия в имота на ответника били начислявана на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за имота и една изравнителна сметка. За
процесния период не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота,
тъй като същото е било изключено. Количеството топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация, била определяна въз основа на пълния отопляем
обем на имота по проект и в съответствие с изискванията на Наредба № 16-
334/2007г., като същата е изчислена съобразно действащите за периода норми
и ограничения. В имота имало монтирани два водомера за отчитане на
потреблението на топла вода. Поради неосигурен достъп от потребителя за
отчет на водомерите, през исковия период количеството топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване била определена въз основа на служебно
начислен разход съобразно изискванията на Наредба 16-334/2007г. за
топлоснабдяването.
Основното спорно обстоятелство по делото е дължимостта на
начислената сума за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване
/дължимостта и стойността на начислената сума за сградна инсталация не се
оспорва/. Ответницата е релевирала възражения, че за исковия период не е
налице реално потребление на топла вода в имота, тъй като същият е бил
необитаем. За установяване на това обстоятелство е представила изготвените
отчети на монтираните в имота уреди за измерване за периода, предхождащ
отчетния, и за периода, следващ отчетния. В същите документи са посочени
идентични показания към 30.04.2018г., към 30.04.2022г. и към 30.04.2023г., а
именно – старо 0 куб.м. – ново 0 куб.м., количество 0 куб.м. за единия водомер
и старо 11 куб.м., ново 11 куб.м., количество 0 куб.м., за втория. По така
4
наведените възражения съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се осъществява по система
за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в нормите на чл. 139 - чл. 148 ЗЕ и в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. в ДВ бр. 34/24.04.2007 г. с посл.
изм. и доп./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост
по силата на чл. 142, ал. 2 ЗE се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите, а нормата на чл. 145, ал. 1 от
същия закон предвижда, че топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потребителите /клиентите/ на топлинна
енергия в сгради - етажна собственост заплащат консумираната топлинна
енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата,
и една изравнителна вноска, като според чл. 155, ал. 3 ЗЕ правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действи-
телно консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител /клиент/ се определят с наредбата по чл. 125, ал. 3 ЗЕ.
Задължение на купувача, съгласно чл. 12, т. 3 от Общите условия от
2016г., е да осигури достъп за отчитане на средствата за дялово разпределение
в имота си. Съгласно чл. 70, ал. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г., отм., ДВ, бр. 25 от
20.03.2020г./ всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните
тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на
топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на
показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на
визуален оглед на контролните приспособления към тях. Един път годишно се
осигурява достъп за контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за
дистанционен отчет. Според чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 от
5
приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди. В
разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 2 от същата Наредба, изразходваното
количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход
на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие -
когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода,
индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба
или не е осигурен достъп за отчитане. Идентично е и съдържанието на
нормите на чл. 70, ал. 2 и ал. 4 и чл. 69, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 25 от 20.03.2020г./
За процесния период в съответствие с тази законова уредба и
установеното в Общите условия сумите за топлинна енергия относно имота на
ответницата са начислявани помесечно от ищцовото дружество по прогнозни
вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период
са изготвени изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово
разпределение на база служебно начислено количество топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване, поради неосигурен достъп за отчет на
уредите. Това обстоятелство изрично е удостоверено в заключението на
съдебно-техническата експертиза, в което е посочено, че вещото лице се е
запознало с представените от фирмата за дялово разпределение протоколи за
неосигурен достъп, изготвени съответно на 04.07.2019г. и на 13.07.2020г.
Служебното начисляване на топлинна енергия при неосигурен достъп не
представлява санкция за неизпълнение на задължението на потребителя да
осигури достъп до имота за отчитане на уредите, а механизъм за определяне
на потреблението, който замества реалното отчитане на ползваната от абоната
топлинна енергия. По този начин е установен способ за определяне на цената
на реално ползваната услуга, когато не е налице обективна възможност за
реалното й отчитане. Единствено чрез отчет на уредите и монтираните
водомери може да се определи има ли потребление на топлинна енергия или
не и съответно точното количество на потребената енергия.
За да се установи, че топлинна енергия не е ползвана в апартамента,
следва да бъде осигурена възможност служителите на фирмата за дялово
разпределение да отчетат индивидуалните уреди в имота - водомери и уреди
за дялово разпределение, поставени на радиаторите. Ако фирмата за дялово
разпределение няма достъп до имота, служителите й съставят протокол за
6
неосигурен достъп и част от отчетената от общия топломер в абонатната
станция на сградата топлинна енергия се начислява на собственика на
апартамента служебно, независимо от това дали е реално ползвана именно от
лицата в този имот или не. Това право е предоставено по силата на чл. 69, ал. 2
и чл. 70, ал. 4 от Наредбата за топлоснабдяването. Тъй като топлопреносното
предприятие е предоставяло топлинна енергия към сградата, за която енергия
се дължи плащане, Наредбата за топлоснабдяването позволява да се определи
служебно частта на неосигурилия достъп собственик въз основа на функция
от показанията на общия топломер. Фирмата за дялово разпределение не е
задължена да изследва въпроса защо не е осигурен достъп до апартамента - тя
процедира по един и същи начин, както в случаите, в които собствениците
умишлено се укриват, за да не бъдат измерени показанията на уредите им,
така и в случаите, в които собствениците не обитават имота. Когато
топлопреносното предприятие и фирмата за дялово разпределение са
изпълнили своите задължения за осигуряване и отчитане на топлинната
енергия, те не могат да бъдат задължени да издирват собственика на
апартамента, за да бъде извършен отчет и да получат плащане съгласно
същия. Напротив, задължението за осигуряване достъп до имота за
извършване на отчет е на клиента.
В случай, че клиентът отсъства продължително от имота и това не е
възможно, законът предвижда няколко разрешения:
На първо място - съгласно чл. 77 от Наредбата за топлоснабдяването
клиентът може да подаде заявление до топлопреносното предприятие
за прекратяване на топлоподаването към имота му. В този случай
топлопреносното предприятие е длъжно да извърши исканото прекратяване в
срок до 15 дни след постъпване на заявлението, като не съществува пречка
след отпадане на нуждата от прекратяване, топлоподаването към имота да
бъде възобновено. И в този случай, обаче, клиентът е длъжен да осигури
достъп до имота за проверка. Изключение от това правило е прекратяването
на топлоподаването при условията на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ – прекратяване на
топлоснабдяването в сградата по искане на най-малко две трети от
собствениците на самостоятелни обекти, данни за което по делото не са
представени. Спирането на подаването на топлинна енергия за горещо
водоснабдяване в отделен имот се извършва чрез прекъсване на връзките за
горещо водоснабдяване към съответния имот, като на връзките не трябва да
7
има спирателни кранове – чл. 46, ал. 5 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия. По делото не е представен съставен по установения в чл.
47, ал. 4 от Общите условия ред протокол /акт/ за изключване на топлата вода
в процесното жилище, поради което съдът не може да направи извод, че за
потребителя не е съществувало задължението да осигури достъп до имота за
отчет на монтираните водомери.
На второ място, съгласно чл. 70, ал. 5 от Наредбата за
топлоснабдяването клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат
допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен
срок от получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата
представител. Тази разпоредба предоставя на клиента тримесечен срок, в
който, след като получи изравнителната сметка, може да възрази срещу нея и
да поиска служителите на фирмата за дялово разпределение да направят нов
отчет, като осигури достъп за извършването му. Възражението следва да бъде
направено в рамките на тримесечния срок, тъй като след изтичането му, това
право на клиента се погасява.
В случая ответникът не твърди, нито установява, че е изпълнил
задължението си да осигури достъп за отчет на водомерите за исковия период.
Релевираното оспорване в този смисъл е направено за първи път във
въззивната жалба и като преклудирано не следва да се разглежда. Не се
установява също ответникът да се е възползвал от посочените по-горе
възможности, и тъй като не e осигурил достъп до собствения му имот за отчет,
за ищцовото дружество е възникнало правото да определи служебно
количеството на доставената топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, съгласно методиката, установена в цитираната наредба. При
възникване на това право клиентът не може да се брани с твърдението, че не е
потребил начислената служебно топлинна енергия. Ответникът не твърди и не
установява да се е възползвал от предвиденото рекламационно производство
и да e оспорил изготвената от третото лице-помагач изравнителна сметка в
установените срокове съгласно чл. 33, ал. 3 от Общите условия от 2014г., нито
в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл. 70, ал. 6 от
Наредбата за топлоснабдяването (отм.) - в ред. до изм. с ДВ бр. 74/2019г.,
поради което съдебният състав намира, че разпределението е извършено в
съответствие с приложимата нормативна уредба. Представените отчетни
8
данни за показанията на монтираните в имота водомери преди и след
процесния период са неотносими към предмета на спора. Както бе посочено,
срокът за подаване на възражение срещу изравнителната сметка е три месеца
след нейното получаване. Наведените за първи път във въззивната жалба
твърдения за невръчване на изравнителните сметки за отчетния период по
установения за това ред и начин, са преклудирани и не следва да се обсъждат.
Следователно и при липсата на доказателства, че през процесния период
ответникът е осигурил достъп до имота си за отчет на уредите, а
доказателствената тежест в тази насока е била негова с оглед правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК, то следва да се приеме, че за ищеца е възникнало правото да
определи служебно количеството доставена топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване за имота, съгласно методиката, установени в
горепосочените наредби.
При липса на твърдения, че дяловото разпределение за процесните
период е било извършвано от друго дружество, а не от „БРУНАТА“ ООД, се
налага извод за неоснователност на наведените възражения относно избора и
извършената смяна на фирмата за дялово разпределение в процесната
жилищна сграда. Настоящият съдебен състав счита, че липсата на сключен
договор между клиентите на топлинна енергия за битови нужди в сграда
етажна собственост и лице по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ не може да обуслови извод за
липса на договорна връзка между клиентите и топлопреносното предприятие,
нито за незаконосъобразно отчитане на топлинната енергия, стига същото да е
извършено съобразно нормативните изисквания. Чл. 139в, ал. 1 ЗЕ вменява
задължение за клиентите в сграда - етажна собственост да изберат лице,
регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение, като решението се взема по реда на ал. 2. Според ал. 3 на чл.
139в, клиентите са длъжни да уведомят писмено топлопреносното
предприятие за резултатите от избора. В случая ответникът не твърди
клиентите в сградата да са избрали друго лице, различно от „БРУНАТА“ ООД,
нито да са уведомили ищеца писмено за такъв нов избор, поради което ищецът
правилно е начислявал сумите за топлинна енергия въз основа на данните от
дяловото разпределение, извършвано от посоченото дружество, последното
вписано в публичния регистър в Министерство на енергетиката по чл. 139а,
ал. 1 ЗЕ.
9
Доколкото няма доказателства да е заплатена претендираната за исковия
период главница, то следва да се приеме, че ответницата дължи на ищцовото
дружество заплащане на присъдената с решението на СРС сума в размер на
1 819, 62 лева.
Основателна е и претенцията за акцесорното вземане за мораторна
лихва. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия са възникнали като срочни – предвиденият 45-дневен срок
за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 от Общите условия започва да
тече след изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от
страна на ищеца, т. е. започва да тече от 31 юли на съответната година.
Следователно потребителят е в забава считано от 15.09. на съответната
година.
Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу
правилността на решението в частта му по претендираната стойност на
услугата дялово разпределение и обезщетението за забава върху същата. По
бланкетна въззивна жалба въззивният съд следва да се произнесе само по
валидността и допустимостта на първоинстанционното решение и по
правилното или неправилно приложение на императивни материалноправни
норми, който извод следва от разпоредбата на чл. 269 ГПК и дадените
разяснения в т. 1 и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които въззивният съд проверява служебно
решението само по отношение на приложението на императивните
материалноправни норми, защото прилагането на тези норми е в обществен, а
не личен интерес, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните по делото. По подадена бланкетна въззивна жалба, в която не са
посочени конкретни и изрични пороци на обжалваното решение или на част
от фактическите и правни изводи, приети от първоинстанционния съд, и при
липса на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на императивна
материалноправна норма, е недопустимо извършване на цялостна проверка
правилността на обжалваното първоинстанционно решение от въззивния съд.
/решение № 172 от 10.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 2312/2015 г., I ТО, ТК/.
В аспекта на изложеното се налага извод, че решението на СРС в
посочената част следва да се потвърди с оглед липсата на конкретни доводи
срещу правилността му и липсата на нарушение на императивни норми на
10
материалния закон – то не може да бъде отменено и следва да се потвърди /чл.
272 ГПК/.
Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева, определени по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ и при съобразяване на действителната фактическа и правна
сложност на делото.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на всеки един от
обективно кумулативно съединените искове настоящото решение не подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11407 от 30.06.2023г., постановено по
гр.дело № 7544/2022г. по описа на СРС, ГО, 68 състав.
ОСЪЖДА Р. Ц. Б., ЕГН **********, гр. София, жк „Красна поляна“, бл.
**** да заплати “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 100 /сто/ лева – съдебни
разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - "ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11