Р Е
Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
05.02.2021г. |
|
Град |
Асеновград |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Асеновградският
районен |
съд |
Трети наказателен |
състав |
|
На |
Двадесет и втори
януари |
|
|
Година |
2021 |
В публично заседание в следния състав:
|
Председател: |
Иван Шейтанов |
|
Секретар: |
Мария Ацалова |
|
като разгледа докладваното от |
Съдията |
|
Наказателно адм. характер дело номер |
743 |
по описа
за |
2020 |
година. |
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯВА НП №20-0239-000082/14.04.2020г.
издадено от Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на Г.С.С., ЕГН********** *** на основание чл.53от ЗАНН и
182, ал.1, т.6 от ЗДвП, са наложени административни наказания -“ГЛОБА” в размер
на 750 лева и „лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца“ за нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012г. на МВР са
му били отнети и 12 контролни точки.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на Г.С.С., ЕГН********** ***, сумата от 400
/четиристотин / лева за направени по делото разноски.
Решението
може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производство по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №20-0239-000082/14.04.2020г.
издадено от Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на Г.С.С., ЕГН********** *** на основание чл.53от ЗАНН и 182,
ал.1, т.6 от ЗДвП, са наложени административни
наказания -“ГЛОБА” в размер на 750 лева и „лишаване от право да управлява МПС
за 3 месеца“ за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на
основание Наредба № Із-2539/ 17.12.2012г. на МВР са му били отнети и 12
контролни точки.
Жалбоподателят Г.С.С. не се явява
лично по делото, като чрез отразеното в жалбата, моли обжалваното НП да бъде
отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.
Сходно е и становището на адв. М.Н.,
която се явява в залата като повереник на нарушителя. Тя от своя страна счита,
че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати
процесуални и материални нарушения. Претендира за присъждане на направените по
делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно
уведомени, не изпращат представител. ОТ депозираното писмено становище се
установява, че АНО оспорва изцяло подадената жалба, като се навеждат доводи за
потвърждаване на обжалваното НП. Алтернативно, при уважаване на подадената
жалба, се иска от съда да намали присъденото адвокатско възнаграждение до
минимално предвиденото от закона.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Свидетелят Х.Х.К. работи като
полицейски служител в РУ Асеновград, на длъжност мл.автоконтрольор. На
21.03.2019г. св. К. бил дневна смяна и около 15.40 часа се намирал на ул.
„Ал.Стамболийски“, в близост до сградата на Кметството в с.Бачково, обл.
Пловдивска. До мястото св.К. се придвижил със служебен автомобил с ДК№ РВ 7519
ВК, който в последствие бил позициониран в намиращото се там уширение, като с
предната си част бил ориентиран срещу идващите от посока гр. Смолян към гр.
Асеновград автомобили. В предната част на купето на автомобила било монтирано автоматизирано техническо средство /АТМ/ TFR1-М
№ 566, което било на включен режим и контролиращо движещите се в посока от юг
на север МПС-та. В 15.44 часа техническото средство се включило, като с него
било заснет клип № 1629 с движещо се МПС-лек автомобил „ АУДИ А3“, ДК№ РВ 5183
СК, който преминало със скорост от 105 км/ч, при разрешена скорост в населеното
място от 50 км/ч. Констатациите на св. К. във връзка с работата му с АТМ TFR1-М
№ 566, били отразени в съставения от него по късно , с дата от 21.03.2019г.
протокол, като заснетите на този ден с устройството клипове били свалени и
запазени за по-нататъшна обработка и анализ. Поради липса на съответна
организация, информацията от работата на АТМ от 21.03.2019г. била обработена
след близо година. При това, се установило, че заснетото на клип № 1629 МПС лек
автомобил „ АУДИ А3“, ДК№ РВ 5183 СК, се движи с превишение на скоростта над 50
км/ч. Именно това превишение на скоростта станало причина да не се издава
електронен фиш, като на 07.02.2020г. св. К. съставил АУАН № 628702 в който
установеното в с.Бачково, с техническото средство TFR1-М № 566 нарушение било
квалифицирано по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Междувременно, при извършената проверка
се установило, че собственик на заснетото МПС се явява жалбоподателят Г.С.С..
Същия бил призован на 14.04.2020г. като на същата дата той собственоръчно
попълнил и декларация по чл.188 от ЗДвП, с която удостоверил, че на
21.03.2019г. в 15.44 часа, именно той е
управлявал лек автомобил „ АУДИ А3“, ДК№ РВ 5183 СК. Въз основа на това, на
същата дата-14.04.2020г. на Г.С. бил и връчен съставения от св.К. АУАН №
628702. Въз основа на акта, на 14.04.2020г. било издадено и обжалваното НП
№20-0239-000082/ 14.04.2020г., връчено на 09.07.2020г.
Установената обстановка се
установява и подкрепя от събраните по делото писмени доказателства,включително
и от показанията на Х.Х.К., разпитан в качество на свидетел от настоящия
съд.
Съдът намира жалбата за
допустима, а разгледана по същество, ведно с направените възражения от страна
на повереника, за неоснователна по отношение на искането за цялостна отмяна на
обжалваното НП.
Безспорно по делото се установи,
че на 21.03.2019г. в 15.44 часа, използваното от св.Х.К. АТМ модел TFR1-М № 566
е заснело клип № 1629 на движещо се МПС лек автомобил „ АУДИ А3“, ДК№ РВ 5183
СК, със скорост от 105 км/ч при максимално разрешена в населеното място до
50км/ч. Безспорно е и това, че служебният автомобил на св. К., с ДК№ РВ 7519 ВК
се е намирал на ул. „Ал.Стамболийски“, в близост до сградата на Кметството в
с.Бачково, обл. Пловдивска. Тези обстоятелства се установяват както от
показанията на св.К., а така и от събраните по делото писмени доказателства. Предвид
установеното превишение на скоростта, което е над 50 км.ч. то правилно се явява
решението на АНО да не се издава електронен фиш, като административнонаказателната
отговорност на нарушителя да бъде ангажирана с налагане на предвидените в ЗДвП наказания,
чрез издаване на наказателно постановление. Съгласно текста на чл.189, ал.4 от ЗДвП, то „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение“. Съгласно текста на чл.182, ал.1,т.6 от ЗДвП „ Водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване над 50 км/ч-с глоба 700 лв. и
три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за
всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.“
Предвид констатираното нарушение по чл.21 ,ал.1 от ЗДвП, правилно се явява
решението на актосъставителя К. да състави АУАН, което обаче е следвало да стане съобразно текста на чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Там е посочено, че не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението. Анализа на събраните по делото
доказателства, води до извода, че в хода на административнонаказателната
производство на първо място е бил нарушен именно текста на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Предвид датата на връчване на акта
и датата на депозираната декларация от жалбоподателя Г.С.С. по чл.188 от ЗДвП,
/ тъй като и двата документа носят дата 14.04.2020г. / то следва извода, че макар
и акта да е бил съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, то това
е станало след изтичане на едната година от извършване на нарушението /което е констатирано
на 21.03.2019г./. Този пропуск няма как да се санира от страна на
актосъставителя, тъй като на датата посочена в акта на неговото
съставяне-07.02.2020г. нарушителят освен, че не е бил известен, то той не е бил
и поканен за съставяне на акта съобразно текста на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Само по
себе си констатираното от съда представлява допуснато процесуално нарушение, което
е опорочило цялото административнонаказателно производство, водещо до отмяна на
обжалваното НП.
Съобразно своите правомощия по
чл. 52, ал.4 от ЗАНН, АНО не е констатирал допуснатите от актосъставителя
нарушения, а е пристъпил към издаване на обжалваното НП, като при това е
допуснал ново нарушение. Същото се е състои в нарушение на текста на чл. 44,
ал.1 от ЗАНН, който посочва, че „Освен възраженията при съставяне на акта в
7-дневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения
по него“. Пред вид това, че акта е бил връчен на 14.04.2020г. и обжалваното НП
е издадено на 14.04.2020г. то явно, е че жалбоподателя е бил лишен от възможността
да прави възражения, като с това му е било ограничено и правото на защита.
Допуснатите нарушения са съществени, като те налагат отмяна на обжалваното НП
като незаконосъобразно. Предвид това, че съдът отменява обжалваното НП на тези
основание, не намира за необходимо да се произнася и по останалите възражения
на защитата
Направеното искане от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по
делото разноски се явява основателно и същото следва да бъде уважено. Същото е
направено на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, който гласи, че „ В съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс“. От приложените по делото писмени
доказателства /лист 16 от съд.дело –пълномощно и договор за правна помощ/ се
установява, че от страна жалбоподателя С. е бил изплатен хонорар на адв.М.Н. в
размер на 400 лева. Това именно се явяват и направените по делото разноски,
заплатено адвокатско възнаграждение. Доколкото по делото е налице изготвена от
страна на адв.Н. жаба против обжалваното НП, както и налице процесуално
представителство в съдебната фаза, то е видно, че изпълнил поетите ангажименти
спрямо жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения „За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението,но не по-малко от 300 лв.“
Доколкото спрямо жалбоподателя са били наложени две административни
наказания едното от които глоба в размер на 750 лева., а другото лишаване от
правоуправление, то съдът е на становище, че размера на адвокатското
възнаграждение се явява съобразен с Наредбата. Искане за прекомерност съгласно
чл.63, ал.4 от ЗАНН не се прави от въззиваемата страна до края на съдебното
заседание. Ето защо съдът намира, че следва да осъди ОД на МВР Пловдив, тъй
като именно това е страната участвала в производството да заплати на за
жалбоподателя С. сторените от него разноски в размер на 400лв.Мотивиран от
горното Съдът постанови решението си.
Мотивиран
от горното Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: