Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 22.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 13262 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от Д.Л.Г. против З.
„Б.И.“ АД *** обективно съединени осъдителни искове на основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата 70 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и сумата 290лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до изплащането.
Твърденията на ищцата са, че на 11.05.2017г. на бул.Ботевградско шосе се
движила с управлявания л.а.Деу Матиз с ДК № *******, когато поради неспазване
на достатъчно дистанция и недостатъчно внимание била блъсната отзад от
л.а.Тойота Авенсис с
ДК № *******, управлявана от С.М..
Като последица от ПТП получила травматични увреждания-средно тежка контузия на главния
мозък, придружено с пълна загуба на съзнание; субарахноидален травматичен
кръвоизлив двустранно челно; контузия в областта на шията и контузия на дясна
подбедрица. Непосредствено след инцидента постъпила в болнично заведение,
където посочените увреди установени и след проведено лечение изписана на
15.05.2017г. Поради продължаващите болки в областта на шията и главата на
23.05.2017г. била прегледана и поставена шийна яка, която следвало да носи 2
месеца. Във връзка с нараняването на шията впоследствие, след извършени
изследвания, била установена травматична дискова херния на ниво Ц5-Ц6, за която
била насочена към оперативно лечение. Твърди от нараняванията и в периода на
възстановяване да е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, които оценява на сумата 70 000лв. За проведеното изследване с
ЯМР направила разноски от 290лв., които счита да съставляват имуществени вреди.
Исковете насочва против ответника, в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач. Претендира разноски.
Ответникът оспорва произшествието да е настъпило при
механизма описан в исковата молба, вида и тежестта травматичните увреждания и
причинно-следствената връзка между тях и произшествието. Навежда прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Противопоставя възражение за съпричиняване с
твърдението ищцата
да е била без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ регламентира
прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска
обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди. Процесуална предпоставка за
надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за
плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл.380 КЗ,
която в случая е налице, видно от представената от ищеца претенция за изплащане
на застрахователно обезщетение.
Уважаването на исковете
предпоставя валидна към датата на събитието застраховка "Гражданска
отговорност", покриваща отговорността на причинителя на вредите и
осъществяване фактическия състав на чл.45 ЗЗД-противоправно деяние, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината
на делинквента се предполага до доказване на противното.
Като безспорно е отделено
обстоятелството за сключена и действаща към деня на събитието застраховка
„Гражданска отговорност“, покриваща отговорността на водача на л.а.Тойота
Авенсис с ДК № *******-С.В.М., страна по която е ответникът.
Не се спори относно настъпването
на ПТП на 11.05.2017г. на бул.Ботевградско шосе, в близост до с.Долни Богров,
между управлявания от застрахованата М.л.а.Тойота Авенсис, и управлявания от
ищцата л.а. Деу Матиз с ДК № *******.
Образуваното по случая досъдебно
производство било прекратено с Постановление от 26.07.2017г. на СРП поради
липса на необходим елемент от състава на чл.343, ал.1 НК пострадалият да е
получил най-малко средна телесна повреда.
Механизма на произшествието и
обстоятелствата, при които е настъпило се установяват от представения по делото
Констативен протокол за пострадали лица и заключението на вещо лице в областта
на автотехниката по изслушана КСМАТЕ. Видно то същите на посочената дата
л.а.Тойота Авенсис се движил по бул.Ботевградско шосе към с.Долни Богров в
лявата от две пътни ленти със скорост около 82 км./ч. По същото време, в същата
пътна лента пред него се движил управлявания от ищцата л.а.Деу Матиз, със
същата скорост. Поради неизвестна причина ищцата намалила скоростта на
движение, при което водачът на л.а.Тойота Авенсис не възприел или ако възприел
е реагирал със закъснение и като последица последвал удар с предната част на
този автомобил в зоната на левия фар в задната част на л.а.Деу Матиз. След
удара последният се отклонил наляво, завъртял се в посока обратна на
часовниковата стрелка, задирил със задната част мантинелата, продължил ротация
около масовия си център и се установил в покой, като предната му част била насочена
в посока обратна на първоначалната. Произшествието е настъпило в светлата част
на денонощието, при добра видимост и сухо пътно платно. Вещото лице дава
заключение, че от техническа гледна точка причина за ПТП е субективното
поведение на водачката на л.а.Тойота Авенсис, която не спазила надлъжната
безопасна дистанция с движещия се пред нея л.а.Деу Матиз, или ако е спазила
такава не реагирала своевременно с аварийно спиране.
Въз основа горното
съдът намира застрахованата при ответника да е осъществила фактическия състав
на чл.45 ЗЗД, чието поведение е в нарушение на чл.23, ал.1 ЗДв.П, според който водачът на
пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото
се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко, както и в нарушение на чл.20, ал.2 ЗДв.П,
според който водачите са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.
Застрахователят
по застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования
за всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Неимуществените вреди
съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по
справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по
смисъла на тази разпоредба е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически
последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им
оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС №
4/1968г./.
От събраните по делото писмени
доказателства, заключението на вещото лице-медик по изслушаната КСМАТЕ, както и
допълнително заключение в медицинската част се установява, че като последица от
произшествието ищцата получила мозъчна контузия лека степен с характер на
мозъчно сътресение; травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки двустранно
челно и вдясно слепоочно; контузия и навяхване на врата с травматичен шийно-мишничен
радикулит; контузия с подкожен оток на дясната подбедрица. От същите претърпяла
болки и страдания интензивни за срок от 30-40 дни и умерени до три месеца. Въз
основа издадени болнични листи е била във временна неработоспособност за
периода 11.05.2017г.-29.12.2017г., а след това освидетелствана с Решение на
ТЕЛК № 2267/2016 от 29.12.2019г. с определени 58% трайна нетрудоспособност за
срок от една година с диагноза: МСБ; Състояние след мозъчна контузия след ПТП;
Субарахноидна травматична хеморагия двустранно челно-нестабилно състояние;
Серопозитивен ревматоиден артрит ІІІ рентгенологичен стадий; Шийна и поясна спондилоза.
Вещото лице сочи, че
представената по делото медицинска документация не съдържа данни за по-тежка
форма на черепно-мозъчната травма от лека с характер на мозъчно сътресение,
както и такива за изпадане в безсъзнателно състояние за неопределено време,
като последното е посочено да е било съобщено от самата ищца при постъпване в
болничното заведение непосредствено след катастрофата. Сочи, че травмите са
получени при разнопосочни инерционни движения на главата и тялото при условията
на т.нар.камшичен удар. Във връзка с шийната травма при проведеното през
м.06.2017г. изследване били установени дегенеративни промени на всички нива,
като на ниво С5-С6 има оформени остеофити /шипове/ и тотална дискова протрузия,
ангажираща предното арахноидно пространство и неврофорамените двустранно,
по-изразено в дясно, което означава, че тези промени са със значителна давност.
При нея са установени хронични болестни изменения в областта на гръбначния
стълб в шийния отдел, които могат да бъдат свързани с оплаквания в тази област,
но във всеки случай са били утежнени от получената травма. При извършения личен
преглед вещото лице сочи, че понастоящем ищцата е в добро общо състояние, със
свободни движения в шийния отдел на гръбначния стълб с усет за „прищракване“;
запазени активни движения и мускулна сила; живи и симетрични
надкостно-сухожилни рефлекси за четирите крайника; неубедително намалена кожна
чувствителност за пръстите и дланта на дясната ръка; не са установени
координационни нарушения и запазена походка.
От показанията на разпитания по
делото св.В.Г./съпруг/ се установява, че при катастрофата ищцата изпаднала в
силен шок, била напълно неадекватна, звъняла му няколко пъти за да му каже, че
е катастрофирала, и на практика нямала
ясен спомен за случилото се. Още когато я видял на мястото треперела, плачела,
оплаквала се от главоболи и болки във врата. През целия престой в болницата /4
или 5 дни/ била в същото състояние, не можела самостоятелно да върви, изгубила
апетит, оплаквала се от болки в главата и гадене. Свидетелства, че след
изписването от болницата се възстановявала в къщи около три месеца, в които не
била в състояние да се обслужва сама и я подпомагал в ежедневните грижи, имала
болки в главата, световъртеж и гадене. Отпреди имала артрит на ръцете, за което
пиела лекарства, но след катастрофата
пиела много повече и различни, включително обезболяващи. Променила се
изцяло-станала раздразнителна, плачела без видима причина, често забравяла и
изпускала неща, които държи в ръце.
При тези доказателства съдът приема за безспорно
установено ищцата да е претърпяла неимуществени вреди намиращи се в
причинно-следствена връзка с произшествието. Получените травматични увреждания
са причинили болки и страдания за различен период от време поради различната им
тежест и естество, но с подчертан акцент на травмата на главата и шията, които
са били с продължителност около 3 месеца и по-интензивни в първите 30-40 дни, а
впоследствие отшумяващи. Съдът отчита установеното, че получената травма на
главата е лекостепенна и с характер на мозъчно сътресение, чиято симптоматика и
проявление описва и свидетеля. В тази връзка не е доказано да е имала загуба на
съзнание, като липсата на спомен може да се обясни с тежкия шок, в който
изпаднала непосредствено след катастрофата. Следва да се отчете и
обстоятелството, че отпреди нея имала дегенератевни изменения в областта на
шията, но получената в тази област травма е утежнила състоянието и засилила
болките. В един продължителен период е била във временна нетрудоспособност с
установено по делото възстановено общо здравословно състояние в увредените
части без остатъчни негативни явления. Необходимостта от нова операция не е последица
само от травмата, а и от физическите изменения в шията отпреди това, поради
което обезщетението не следва да обхваща евентуални болки и страдания в тази
част. Допълнително следва да се посочи, че страда от артрит на ръцете, което
заболяване е съпътствало търпените болки и страдания във възстановителния
период и оказало влияние във възможността й да се обслужва в ежедневието. Освен
физическите болки ищцата е претърпяла значителна промяна в психично
отношение-изживяла силен стрес, като непосредствено след катастрофата била в
шок, известно време неадекватна, загубила апетит, често плачела без видима
причина, което говори за тежък емоционален срив последван от душевни страдания
в периода на възстановяване. При съобразяване всички тези обстоятелства съдът
приема справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД
от 30 000лв., до който размер искът се явява доказан и следва да се уважи.
От представената по делото фактура № 2223/14.06.2017г. и
фискален бон към нея /стр.25/ е видно,
че ищцата е заплатила сумата от 290лв. за проведено изследване чрез ЯМР. Този
разход е направен по време на лечебния и възстановителен период и според вещото
лице-медик е свързан с него. Предвид това съдът намира платената сума да е в причинна
връзка с уврежданията от ПТП и като имуществена вреда подлежи на репариране от
ответника съобразно чл.432, ал.1 КЗ.
Върху така определените обезщетения следва да се присъди
законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането, в каквато насока
е искането на ищцата.
Възражението на ответника за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД е неоснователно. По делото не е установено при произшествието ищцата да е
управлявал автомобила без поставен предпазен колан в нарушение на чл.137а
ЗДв.П, а събраните доказателства установяват точно обратното. Поради това не е
налице основание за намаляване на обезщетенията за претърпените вреди.
По разноските:
С определение от 27.11.2017г. на основание чл.83, ал.2 ГПК е освободена от
заплащането на държавна такса за исковете над сумата 200лв.
Същата е направила разноски от 200лв. за държавна такса,
депозити за вещи лица от 400лв. и платено възнаграждение за адвокат от 3000лв.
съгласно приложения договор за правна защита и съдействие. Възражението по
чл.78, ал.5 ГПК на ответника за прекомерност на възнаграждението съдът намира
за неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Въз основа
на това на основание чл.78, ал.1 ГПК в
тежест на ответника следва да се възложат направените от ищцата разноски от 1551.34лв.
съобразно уважената част от исковете.
Ответникът е направил разноски от 5000лв., от които
200лв. депозит за вещо лице и 4800лв. с ДДС платено адвокатско възнаграждение представено
/удостоверение за регистриране адвоката по ЗДДС/. Противопоставеното от ищцата
възражение по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно. Същото не е
мотивирано, но съдът приема, че делото е с фактическа и правна сложност,
макар исковете да не са с голям материален интерес, тъй като въведените в
процеса твърдения и възражения са свързани с активно процесуално поведение по
тяхното доказване, съответно оборване, което е осъществено от процесуалния
представител на ответника. Отделно от това размерът му не надвишава необосновано
предвидения в чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размер, а и не е значително по-голямо от
възнаграждението за адвокат на ищцата, поради което не може да се счита
прекомерен и не е налице основание за намаляването му. Предвид това от общо направените разноски от
ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищцата следва да се възложат
2845.35лв., пропорционално на отхвърлената част.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати
по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважените искове от 2611.60лв.
/след приспадане платената от ищцата част/.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.Л.Г., ЕГН
**********, с адрес ***, и съдебен адрес *** и *******, сумата от 30 000лв.
на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие ПТП на 11.05.2017г. и причинено от застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а.Тойота Авенсис с ДК № *******,
и сумата 290лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за
имуществени вреди изразяващи се провеждане на изследване с ЯМР, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба-16.10.2017г. до изплащането,
като
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен
размер 70 000лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, *** да заплати на Д.Л.Г., ЕГН **********,***, разноски по делото на
основание чл.78, ал.1 ГПК от 1551.34лв.
ОСЪЖДА Д.Л.Г.,
ЕГН **********,***, да заплати на З. „Б.И.” АД, ***, разноски по делото на
основание чл.78, ал.3 ГПК от 2845.35лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 2611.60лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: