Решение по дело №2463/2019 на Районен съд - Пловдив

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2130                           30.05.2019 г.                Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Пловдивски районен съд                       ХІ граждански състав

 

На тридесети май                две хиляди и деветнадесета година

 

В  открито заседание на двадесет и първи май 2019 г. в следния състав:

 

                                        Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

 

 

Секретар: Величка Грабчева

 

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 2463 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2, чл.222, ал.1, чл.224, ал.1 от Кодекса на труда вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С.В.Ч., ЕГН **********,*** против „Интекс 99“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. „Иван Асен“ № 16, представлявано от ***.

Предявени са обективно съединени искове да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми: 1081,77 лева- главница, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода м.юни 2017г. до м.август 2017 г.вкл. и мораторна лихва за неизплатено трудово възнаграждение за посочения период в размер на 167,70 лева, дължима за периода от първо число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, до 10.02.2019г., сумата 284,76лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 13дни, полагащ се за 2017 г., сумата 41,65лв.- обезщетение за забавено плащане на това обезщетение за периода 01.09.2017 г. / датата на прекратяване на трудовото правоотношение/ до 10.02.2019г., сумата 284,76лв. – обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което ищцата е останала без работа след прекратяване на трудовото правоотношение – за 13дни, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът бил работил при ответното дружество на  длъжност *** по силата на трудово правоотношение, възникнало от трудов договор № ***, на която дата й била връчена Заповед № *** за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.1 от КТ. Трудовото възнаграждение било уговорено с трудовия договор на 460лв. Към настоящия момент работодателят не бил заплатил на ищеца дължимите трудови възнаграждения за периода м.юни 2017г. до м.август 2017 г., като общият им размер възлизал на сумата от 1081,77 лева. Ищецът сочи, че възнагражденията следвало да се изплащат всеки месец съобразно чл. 270, ал. 2 от КТ, поради което падежът на вземането за трудово възнаграждение бил последното число на съответния работен месец. Ответникът дължал и обезщетение за забава върху неизплатените трудови възнаграждения за всеки отделен месец, считано от падежа на всяко едно вземане до 10.02.2019г., като общият сбор на отделните обезщетения за забава възлизал на 167,70 лева.

Заявява, че при прекратяване на трудовото правоотношение е останал неползван платен годишен отпуск от 13дни, полагащи се за 2017 г. Дължимото обезщетение възлизало на 284,76лв. Претендира и обезщетение за забава в периода от датата на прекратяване на правоотношението до датата на предявяване на иска в размер на 41,65лв. Твърди, че след прекратяване на правоотношението ищцата останала без работа в периода 01.09.2017 г. – 13.09.2017 г. / 13дни/, поради което претендира обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 284,76лв.

Предвид изложеното ищецът моли да се уважат исковете, като се осъди ответника да му заплати процесните суми, претендира законна лихва върху главниците и разноски. Моли да се допусне предварително изпълнение на решението, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

В предоставения му едномесечен срок, ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът намира, че са налице  предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно – на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, като исковете са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства – препис от трудова книжка, допълнително споразумение, предизвестие, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, извлечение от общодостъпен калкулатор за изчисляване на законна лихва.

Ищецът претендира разноски, като от представения договор да правна защита и съдействие се установява, че е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., която сума следва да му бъде присъдена. Ответникът не претендира разноски.

С оглед обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавни такси на основание чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, то на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 250лв.

Предвид необжалваемостта на съдебно решение, то и не следва да се допуска предварителното му изпълнение, тъй като последното се допуска при предоставяне на възможност на страните да обжалват решението и преди същото да е влязло в законна сила.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСЪЖДА „Интекс – 99“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Раковски, ул.“Иван Асен“ № 16, да заплати на С.В.Ч., ЕГН **********,***, сумата 1081,77 лева главница, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода м.юни 2017г. до м.август 2017 г.вкл.,  след приспадане на нормативно установените удръжки, и мораторна лихва за неизплатено трудово възнаграждение за посочения период в размер на 167,70 лева / сто шестдесет и седем лева и 70ст./, дължима за периода от първо число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, до 10.02.2019г., сумата 284,76лв. /двеста осемдесет и четири лева и 76ст./– обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 13дни, полагащ се за 2017 г., сумата 41,65лв. /четиридесет и един лева и 65ст./- обезщетение за забавено плащане на това обезщетение за периода 01.09.2017 г. / датата на прекратяване на трудовото правоотношение/ до 10.02.2019г., сумата 284,76лв. /двеста осемдесет и четири лева и 76ст./– обезщетение по чл.222, ал.1 от Кодекса на труда, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.1 от Кодекса на труда със Заповед № 79/ 01.09.2017 г. на работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което ищцата е останала без работа след прекратяване на трудовото правоотношение – за 13дни, дължимо за периода 01.09.2017 г. – 13.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда  - 11.02.2019 г., до окончателното им изплащане, както и сумата от 500лв./петстотин лева/ - разноски.

ОСЪЖДА „Интекс – 99“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Раковски, ул.“Иван Асен“ № 16, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 250лв./двеста и петдесет лева/ - държавна такса.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, а на оспорване по реда на чл.240 от ГПК, като препис от него се връчи на страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала.

ПМ