№ 82
гр. *********, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *********, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря ПЛАМЕНА В. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20233130100537 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от Й. С. Й., ЕГН ********** с адрес гр.
******, жк. ******* бл. 155, ет.6, ап. 33 срещу С. К. К., ЕГН ********** с адрес гр. ******,
бул. ******** № 122, вх. Б, ап.157 иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на следният недвижим
имот, представляващ ПИ с идентификатор ******.67.56, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-709/16.11.2017г. на ИД на АГКК, с
площ от 15001кв.м. находящ се в с. *********, местност ******, при граници на обекта по
скица имоти с идентификатори: ******.67.40, ******.67.57, ******.66.789 и ******.67.38,
на основание наследствено правоприемство от Д.А., поч. на 23.10.2014г. и осъждане
ответникът да му предаде владението върху същия имот.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени
от ищцата в исковата молба:
Собственик е на процесния имот като придобит по наследство от неговата майка
Д.А., поч. на 23.10.2014г.
С договор за покупко- продажба обективиран в НА № 22/11.10.2016г. ищецът продал
на М.М.М. процесния имот.
С последващ договор за покупко- продажба обективиран в НА № 98/21.10.2016г.
М.М. продал на ответника имота.
С влязло в сила на 03.03.2022г. решение по гр.д. № 446/2017г. по описа на ПРС, е бил
унищожен на основание чл. 31, ал.1 ЗЗД сключеният между ищеца и праводателя на
ответника договор за покупко- продажба на процесния имот. Твърди последиците от
съдебното решение да имат обратно действие. Съответно, праводателят на ответника към
момента на сключване на договора не е бил собственик на имота.
Ето защо, понастоящем ответникът владеел имота без основание, което обосновава и
правния интерес от търсената защита.
Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който искът се
оспорва като неоснователен.
Потвърждава, че се легитимира като собственик на имота въз основа на договор за
покупко- продажба от 21.10.2016г. сключен с М.М.. Потвърждава и че от него момент е в
негово владение без прекъсване, като осъществявал фактическа власт, грижел се за имота и
го поддържал, вкл. като го е предоставил за обработване под наем.
Излага правни доводи срещу тези на ищеца относно действието на съдебното
решение по гр.д. № 446/2017г. по описа на ПРС. Твърди, че последиците на
унищожаемостта не могат да му се противопоставят, доколкото не е участвал в процеса и е
придобил права преди вписване на исковата молба и преди обявяване от съда на порока в
сделката. Твърди и че .оттеглянето на пълномощията към М.М. следва датата, на която
.ответникът е сключил процесния договор с него.
В евентуалност, прави възражение за изтекла в негова полза кратка придобивна
давност с начало 21.10.2016г.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата
на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск за собственост с правно основание чл. 108 ЗС. Ищецът
заявява собственически права на основание наследяване от неговата майка Д.А., поч. на
23.10.2014г. Ответникът противопоставя собственически права като твърди да се
легитимира като собственик на основание договор за покупко- продажба по НА №
98/21.10.2016г., а в евентуалност въз основа на добросъвестно владение осъществявано в
периода 21.10.2016г. и към датата на подаване на искова молба.
За основателността на иска по чл. 108 ЗС в тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване, че е придобил собствеността върху имота на
твърдяното придобивно основание, както и че същият се владее от ответника.
В тежест на ответника, е да установят наличието на противопоставими права върху
вещта, т.е че се легитимира като собственик въз основа на договор за покупко- продажба по
НА № 98/21.10.2016г., евентуално въз основа на упражнявано от него давностно владение в
периода от 21.10.2016г. и към датата на подаване на искова молба.
От ангажираните по делото и относими към казуса писмени доказателства се
установява следното:
С договор за покупко- продажба по НА № 22/11.10.2016г. ищецът чрез
пълномощника си М.М. е прехвърлил собствеността върху процесния имот на М.М.. Като
собственик се е легитимирал по наследство от майка си Д.А., починала на 23.10.2014г.
С договор за покупко- продажба по НА № 98/21.10.2016г. М.М. е прехвърлил на
ответника собствеността върху процесния имот.
С влязло в сила на 03.03.2022г. решение по гр.дело № 446/2017г. на ПРС сключеният
между ищеца и М.М. е бил унищожен на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД- поради невъзможност
на ищеца да разбира и ръководи действията си към момента на сключване на договора.
Съгласно представена служебна бележка издадена от земеделска кооперация
*********, от 2016г. ответникът имал сключени ежегодно договори за наем на процесната
нива.
От материалите по приобщеното гр.дело № 446/2017г. на ПРС е видно, че
производството е било образувано по подадена на 12.04.2017г. искова молба от настоящия
ищец срещу М.М., вписана в СВп на 12.06.2017г.
2
За установяване, респ. опровергаване на тези твърдения за упражнявана от ответника
фактическа власт върху имота във въведения период 21.10.2016г. и към датата на подаване
на исковата молба- 19.05.2023г. от значение по делото са ангажираните от страните гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите К. И.а и С.К., респ. Р.М..
В показанията си свидетелите К. И.а и С.К. свидетелстват за следните релевантни за
спора факти:
Св. И.а е технически секретар в земеделска кооперация с. ********* и се занимавала
със сключването на договори за аренда и регистрирането им в Общинска служба земеделие,
обработвала банковите сметки за плащане на рента. Знае, че ответникът притежава нива от
около 15декара в землището на селото и от 2016г., след като я закупил, тя се обработвала
само от кооперацията въз основа на сключени договори и всяка година му изплащали рента.
Земята е била сята с пшеница, слънчоглед и царевица. И преди 2016г. нивата се е
обработвала от кооперацията, била по- голяма, след което е била разделена по съдебен ред
между две сестри- Д.А. и Ц.С.. Предните собственици били починали. По нейни сведения
Д.А. е получавала рента, но не знае до коя година точно. Нейни наследници не е виждала, но
когато е започнала работа в кооперацията договорът с ответника е бил вече сключен. Докато
тя е била на работа не е виждала ищеца, не е ходил при нея и не е заявявал искания за
заплащане на рента. По принцип, когато собственик починел, близките му им подавали тази
информация и те изисквали удостоверение за наследници.
Св. К. е председател на земеделската кооперация в с. ********* от 2004г. и се
познава отдавна с ответника, тъй като имал и други ниви, които кооперацията обработвала.
Знае, че от 2016г. има сключен с него договор за аренда на притежавана от него нива от
15декара. И преди 2016г. имотът е обработван от кооперацията, но не знае с кого е бил
сключен договорът. Техническият им секретар се занимавал с подготовката на договорите и
събирането на нужните документи. Информацията за конкретния имот подава, тъй като
знаела, че ще бъде разпитвана за него и проверила, че от 2016г. го обработват по договор с
г-н К., съответно само на него е плащана рентата. По нейна информация никой друг, освен
ответникът не е заявявал искане за плащане на наема за земята и от 2016г. други договори за
имота нямало сключвани. Не й е известно, а и лично при нея никой не е идвал да търси
документи или да иска плащане на наема за земята.
В показанията си свидетелят М. дава сведения за следните релевантни за спора
факти:
Познава ищеца от поне 16години. Знае, че той притежавал по наследство от майка си
нива в района на ********* от около 15декара. Знае, че нивата била „открадната“ и сега се
обработвала от кооперацията. След като майка му починала през 2014г., първата година с
рентата ищецът изкарал зимата, понеже не работел, а ходел само на повикване за хамалска
работа. След като през 2016г. била извършена измамата, спрял да получава рента. През
2017/2018г. пускали по куриер писмо до кооперацията да не плащат рентата на друг, но не
са получили отговор. Всяка година ищецът ходел с мъжа й до *********, за да вземе
средства, но не знае какъв е бил отговорът на кооперацията. С тези неща се занимавал
съпругът й. За последно ходили пред 1-2години.
Ищецът заявява собствени права на деривативно придобивно основание- общо
правоприемство, по наследява от майка си. Така твърдяното основание не е оспорвано от
ответника, който е противопоставил права, които сочи да изключват тези на ищеца.
Първо, ответникът черпи права на деривативно основание- договор за покупко-
продажба от 21.10.2016г. Характерът на това придобивно основание, предопределя
изследване въпроса дали праводателят му е бил собственик, доколкото само ако това е така,
то същият е могъл валидно да ги прехвърли на ответника. Отпадането на това основание, ще
доведе до отпадне и на придобитите от ответника права с обратна сила. Безспорно, към
датата на сключване на договора, праводателят му се е легитимирал като собственик, въз
3
основа на сключения от него преди това с ищеца договор за покупко- продажба на
11.10.2016г.
Съобразявайки силата на пресъдено нещо формирана по гр.д. № 446/2017г. на ПРС, с
което е прието, че основанието, т.е сделката, въз основа на която праводателят на ответника
М.М. е придобил права върху процесния имот, страда от порок по чл. 31 ЗЗД, то с обратна
сила са отпадали и придобитите от него права. Това ще рече, че при сключване на сделката
от 21.10.2016г. М.М. е прехвърлил права, които не е притежавал, а от там отпадат и правата
на последващия приобритател- ответника. В този смисъл възраженията му, че последиците
на унищожаемостта не могат да му се противопоставят, защото не е участвал в процеса и е
придобил права преди вписване на исковата молба, са неоснователни.
В случая, на ответника не се противопоставя силата на пресъдено нещо по гр.д. №
446/2017г. на ПРС, а това че унищожаването на придобивното основание има действие
спрямо всички лица до момента на сключването му. Аргументи за това следват, от факта, че
няма как ответникът да е взел участие в него производство, освен ако не встъпи в процеса
по реда на чл. 219 ГПК, защото чл. 32 ЗЗД изрично посочва, че иск за унищожаване може да
предяви само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта. Затова и
ответникът сега не може да прави възражения срещу влязлото в сила решение по иска с
правно основание чл. 31 ЗЗД. Без значение за този извод е и моментът на вписване на
исковата молба по чл. 31 ЗЗД спрямо този на сключване сделката, от която ответникът черпи
права. Вписването на исковата молба за унищожаване основанието поради порок по чл. 31
ЗЗД има само оповестително, но не и защитно действие. При уважаване на иска, отпадат с
обратна сила не само правата на приобретателя по атакуваната сделка, но и на последващите
приобретатели, ако и исковата молба, респ. постановеното по нея решение да не бъдат
вписани.
В заключение, с унищожаване основанието на праводателя му, с обратна сила са
отпаднали и правата на ответника, защото принципът е, че никой не може да прехвърли
право, което няма и отпадне ли правото на праводателя, отпада правото и на приобретателя
/така решение по гр.д. № 4028/2017г. на ВКС и др./.
Все пак обаче, актът, с който приобретателят по унищожено основание е прехвърлил
имота на трето лице, има значение като юридическо основание за добросъвестно владение,
ако лицето не е знаело за унищожаемостта на предходния акт и затова може да има
добросъвестно владение на третото лице върху него. Именно това защитно възражение е
въвел ответникът, позовавайки се на кратката придобивна давност и владение
осъществявано в периода 21.10.2016г. и към датата на подаване на исковата молба.
Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е
добросъвестно, с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл. 70 ЗС
владелецът е добросъвестен, когато вещта се владее на правно основание, годно да го
направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната
от закона форма е била опорочена. За добросъвестността, достатъчно е да е съществувала
при възникване на правното основание, като е въведена оборима презумпция, че тя се
предполага до доказване на противното, заставяйки така оспорващият добросъвестността на
владелеца да проведе обратно доказване по нейното оборване. В случая, възражения срещу
добросъвестността на ответника, не са направени от ищеца. Сделката, от която ответникът
черпи права е сключена близо шест месеца преди подаване на иска за унищожаемост и
близо осем месеца преди вписване на исковата молба по него. Няма данни, нито твърдения
към момента на закупуването на имота, ответникът да е имал знание, че придобива права от
4
несобственик, респ. че придобивното му основание страда от порок по чл. 31 ЗЗД или най-
малкото да е оспорено като такова. Сключеният от ответника договор на 21.10.2016г. е
действителен, но не е породил желаното прехвърлително действие. Но, този договор има
всички характеристики да е годно правно основание по смисъла на чл.70, ал. 1 ЗС.
За да е налице оригинерното придобивно основание, следва да са се осъществили
двата елемента от фактическия състав на придобивната давност, а именно- обективният- да е
упражнявана фактическа власт върху имота в продължение на предвидения в закона срок и
субективният- тази фактическа власт да е осъществявана с намерението за придобИ.е на
вещни права върху имота. Или, за да докаже, че е придобил процесния имот по давност,
ответникът е следвало да установи, че е упражнявал фактическа власт- лично или чрез
другиго с намерение за своене.
Понеже субективният елемент е по- трудно доказуем, като част от вътрешния свят на
човека, в чл. 69 ЗС е установена оборима презумпция, задължаваща съда при доказан факт
на осъществяване на фактическа власт върху вещта, да приеме за осъществен и
предполагаемия такъв за наличие на намерение за държане на вещта като своя. Тази
презумпция дефакто ползва владелеца дори и в отношенията му с лице, което е притежавало
правото на собственост върху вещта към началния момент на давностния срок и възлага на
последния доказателствената тежест по установяване основание за упражняваната
фактическата власт, т.е че вещта е била държана за другиго.
Анализът на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства обосновават
извод, че ответникът е установил фактическа власт върху имота непосредствено след
неговото придобИ.е, когато е започнал да сключва ежегодно договори за наем със
земеделската кооперация в с. ********* предоставяйки го за обработка. В този смисъл са
всички събрани по делото гласни доказателства, вкл. и тези на свидетеля воден от ищеца.
Самата тя посочва, че до 2016г. рентата е получавана от ищеца, а след „измамата“ е
престанал, както и че са правили постъпки пред кооперацията, рентата да не се плаща на
трети лица. Това говори, че ищецът е загубил фактическа власт върху имота от 2016г. и от
тогава, той не е осъществявал такава, в т.ч. чрез трети лица- земеделската кооперация.
При това положение, следва да се приеме, че ответникът е установил и осъществявал
фактическа власт върху имота чрез трето лице- земеделската кооперация в периода от
21.10.2016г., а и към датата на подаване на исковата молба.
Установявайки фактическа власт върху имота от тогава и до доказване на
противното, предполага се, че тя се упражнява трайно и непрекъснато, докато не се
установи, че трето лице осъществи такова действие, което явно и категорично да препятства
възможността на владелеца да упражнява фактическа власт върху имота занапред или да
предприеме действие имащо за последица отстраняване владелеца от имота. Принципът е,
че фактическата власт, веднъж установена като упражнявана за себе си, не променя своята
същност и не преминава в държане при промяна на носителя на правото на
собственост върху имота /отпадане правата на ответника, въз основа унищожаване
основанието на праводателя му/, след като владението е явно. Владението на ответника през
всичките тези години до датата на подаване на исковата молба- 19.05.2023г. е било
осъществявано явно и несъмнено, доколкото не е установено чрез насилие или по скрит
начин, и е било упражнявано по начин позволяващ възприемането му от всеки- имотът е
5
бил обработван ежегодно от земеделската кооперация. Няма данни за наличие на спорове за
собственост с ищеца, респ. той не се е заявявал като собственик пред ответника. Нямат
характеристики на такива действия, изпращаните писма или устните искания за
преустановяване плащане на наемната цена на ответника /за които има данни в показанията
на св. М./, защото техен адресат е кооперацията- държател, а не ответникът /владелец/. То е
било и непрекъснато, защото няма данни и доказателства по какъвто и да е начин до
въведения период то да е било загубвано от ответника или срещу него да са заявявани
собственически права. Такива действия данните по делото сочат ищецът да е предприел едва
през 2023г. предявявайки настоящата искова молба. От този момент следва да се приема, че
владението е смутено, а и прекъснато. При липса на действия, целящи отблъсване на
установеното владение по предвидения в ЗЗД/ чл.116/ ред, това, че ответникът държи имота
и го е владял чрез трето лице за себе си, следва да се възприемат като действия по
упражняване на фактическа власт по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. С ТР № 4/17.12.2012г. на
ВКС се прие, че позоваването на придобивна давност не е елемент от фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79 ЗС, поради което и правните последици от това
позоваване, както е в случая, се зачитат от момента на изтичане на законно определения
срок, който няма съмнение, че в случая е 5г.
Следователно от 21.10.2016г. до 19.05.2023г. е изтекъл нужния 5г. период, поради
което и следва да приеме, че ответникът е придобил собствеността върху имота в рамките
на въведеното в процеса основание изтекла придобивна давност. В заключение, ответникът
съумя да проведе доказване за наличие на собствени противопоставими права, изключващи
тези на ищеца.
В заключение, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, разноските сторени от ответника, следва да се понесат от
ищеца. Представен е списък по чл. 80 ГПК. Претендират се разноски в размер на 1800лева
платено адв. възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Й. С. Й., ЕГН ********** с адрес гр. ******, жк. ******* бл.
155, ет.6, ап. 33 срещу С. К. К., ЕГН ********** с адрес гр. ******, бул. ******** № 122,
вх. Б, ап.157 за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор ******.67.56, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-709/16.11.2017г.
на ИД на АГКК, с площ от 15001кв.м. находящ се в с. *********, местност ******, при
граници на обекта по скица имоти с идентификатори: ******.67.40, ******.67.57,
******.66.789 и ******.67.38, на основание наследствено правоприемство от Д.А., поч. на
23.10.2014г. и осъждане ответникът да му предаде владението върху същия имот, на осн.
чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА Й. С. Й., ЕГН ********** с адрес гр. ******, жк. ******* бл. 155, ет.6, ап.
33 да заплати на С. К. К., ЕГН ********** с адрес гр. ******, бул. ******** № 122, вх. Б,
ап.157 сумата от 1800лева, представляваща сторени в производството съдебно- деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
6
Съдия при Районен съд – *********: _______________________
7