№ 376
гр. Добрич, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20223230200176 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
ДОБРИЧ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, бул. „Трети март” № 59, представлявано от изпълнителния директор
инж. Т. И. Г., срещу наказателно постановление № 143/01.10.2021 г., издадено
от Директора на Регионална здравна инспекция - Добрич, с което на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ” АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети март” № 59,
представлявано от изпълнителния директор инж. Т. И. Г., за нарушение по чл.
3, Приложение 1, таблица А1 и таблица В от Наредба № 9/2001 г. за
качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (Обн., ДВ, бр.
30/2001 г., Изм., ДВ, бр. 6/2018 г.) във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 34 от Закона за
водите (Обн., ДВ, бр. 67/1999 г., Изм., ДВ, бр. 17/2021 г.), на основание чл.
200, ал. 1, т. 34 от Закона за водите, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 5000 (пет хиляди) лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
1
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата
за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и
законосъобразно.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните
доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение (АУАН) е съставен в законоустановените
срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на двама свидетели
и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Видно от покана (л.
25 от делото), представляващият „ВиК Добрич“ АД е бил поканен да се яви
на 01.07.2021 г., в 15:30 часа, в РЗИ – Добрич, ет. 2, стая 214, при С. Т. Б.,
инспектор в отдел ДЗК, дирекция ОЗ, за съставяне и връчване на АУАН.
Поради неявяването на представляващия или упълномощено от него лице,
АУАН е бил съставен в негово отсъствие на 01.07.2021 г., съобразно
разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. На 14.07.2021г. АУАН е бил връчен
лично на представляващия дружеството, документирано с подписа му. При
връчването на акта представляващият търговеца е бил запознат с правото си
на обяснения и възражения, като е изписал: „Ще внеса в три дневен срок
възражение“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е било депозирано
писмено възражение по акта, което е било разгледано от наказващия орган и
оставено без уважение, като неоснователно.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното
наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган,
съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на
нарушителя.
2
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за
пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са
посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на
обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и
съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като
разминаване на фактическо и правно положение не съществува.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
На 23.06.2021 г. свидетелят С. Т. Б. – инспектор в Дирекция
„Обществено здраве“, отдел ДЗК при Регионална здравна инспекция -
Добрич, извършила проверка по документи във връзка с получени резултати
от анализиране по физикохимични и микробиологични показатели, съгласно
изискванията на Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата,
предназначена за питейно-битови цели, на 13 броя проби вода, пробонабрани
на 20.06.2021 г. от пунктове при крана на потребителя в град Добрич, КК
„****“ - горна зона и с. С., във връзка с постъпили сигнали в РЗИ - Добрич с
вх. № 96-00-93/19.06.2021 г. и № 96-00-94/20.06.2021 г. за влошено качество
на подаваната във водопроводната мрежа вода за питейно-битови цели.
При проверката се установило, че „Водоснабдяване и канализация
Добрич“ АД подава вода за питейно-битови цели на населението в град
Добрич, КК „****“ - горна зона и с. С. с качество, неотговарящо на
изискванията на Наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, а
именно: дванадесет от пробите не отговарят на физикохимични показатели:
цвят и мътност, а единадесет не отговарят по микробиологични показатели на
здравните изисквания – девет проби не отговарят по показателите:
колиформи, ешерихия коли, ентерококи и брой колонии (микробно число)
при 22 градуса по Целзии, една проба не отговаря по показателите:
колиформи, ешерихия коли и ентерококи и една проба по показателите:
колиформи, ешерихия коли и брой колонии (микробно число при 22 градуса
по Целзии), съгласно сертификати за контрол с № 151/23.06.2021 г., №
152/23.06.2021 г. и № 153/23.06.2021 г. на Орган за контрол от вид А при РЗИ-
3
Добрич.
При така установената фактическа обстановка както актосъставителят,
така и наказващият орган приели, че „Водоснабдяване и канализация Добрич“
АД, подава вода за питейно-битови цели на населението в град Добрич, КК
„****“ - горна зона и с. С. с качество, неотговарящо на изискванията на
Наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, с което е осъществило
състава на чл. 3, Приложение 1, таблица А1 и таблица В от Наредба №
9/2001г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели
(Обн., ДВ, бр. 30/2001 г., Изм., ДВ, бр. 6/2018 г.) във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 34
от Закона за водите (Обн., ДВ, бр. 67/1999 г., Изм., ДВ, бр. 17/2021г.), като на
основание чл. 200, ал. 1, т. 34 от Закона за водите, на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите С. Т. Б. и Д. С. В., които пресъздават свои
непосредствени възприятия, придобити в хода на извършената от тях
проверка и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви,
като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се
дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са
достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина, отчитайки, че
същите се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства:
Протокол № ****; Протокол № 017616/23.06.2021 г.; Сертификат за контрол
№ 151/23.06.2021 г.; Сертификат за контрол № 152/23.06.2021 г.; Сертификат
за контрол № 153/23.06.2021 г.; Протокол № 002059/20.06.2021 г.; Протокол
№ 002060/20.06.2021 г.; Протокол № 001649/20.06.2021 г.; Сигнал с вх. № 96-
00-93/19.06.2021 г.; Сигнал с вх. № 96-00-94/20.06.2021 г.; Писмо от „ВиК“
АД от 24.06.2021 г.; Писмо от РЗИ – Добрич от 24.06.2021 г.; Писмо от
„ВиК“ АД от 25.06.2021 г.; Протокол от изпитване № ПВ 22/18.01.2021 г.;
Протокол от изпитване № ПВ 22-1/18.01.2021 г.; Протокол от изпитване №
ПВ 404/31.05.2021 г.; Протокол от изпитване № ПВ 404-1/31.05.2021 г.;
Протокол от изпитване № ПВ 473/18.06.2021 г.; Протокол от изпитване № ПВ
473-12/18.06.2021 г.; Протокол от изпитване № ПВ 505/25.06.2021 г.;
Протокол от изпитване № ПВ 505-1/25.06.2021 г.; Протокол от изпитване №
ПВ 503/25.06.2021 г.; Резултати от изпитванията на проба с № ПВ 503 от
4
входящия дневник; Протокол от изпитване № ПВ 503-1/25.06.2021 г.;
Протокол от изпитване № ПВ 504/25.06.2021 г.; Протокол от изпитване № ПВ
504-1/25.06.2021 г.; Протокол от изпитване № ПВ 502/25.06.2021 г.; Резултати
от изпитванията на проба с № ПВ 502 от входящия дневник; Протокол от
изпитване № ПВ 502-1/25.06.2021 г.; Протокол от изпитване № ПВ
502/25.06.2021 г.; Протокол от изпитване № ПВ 501/25.06.2021 г.; Протокол
от изпитване № ПВ 501-1/25.06.2021 г.; Протокол от изпитване № ПВ
500/25.06.2021 г.; Резултати от изпитванията на проба с № ПВ 500 от
входящия дневник; Протокол от изпитване № ПВ 500-1/25.06.2021 г.;
Протокол от изпитване № ПВ 499/25.06.2021 г.; Протокол от изпитване № ПВ
499-1/25.06.2021 г.; Протокол от изпитване № ПВ 515-1/23.06.2021 г.;
Протокол от изпитване № ПВ 516-1/23.06.2021 г.; Протокол от изпитване №
ПВ 517-1/23.06.2021 г.; Протокол от изпитване № ПВ 518-1/23.06.2021 г.;
Протокол от изпитване № ПВ 519-1/23.06.2021 г.; Протокол от изпитване №
ПВ 520-1/23.06.2021 г.; Протокол от изпитване № ПВ 515-1/23.06.2021 г.;
Резултати от изпитванията на проба с № ПВ 515-1 от входящия дневник.
Обстоятелството, че нарушението е било отстранено и предписанията
са били изпълнени от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД преди
изтичане срока на същите не е оневиняващо, а смекчаващо отговорността
обстоятелство, отчитайки, че жалбоподателят е санкциониран за нарушение
по чл. 3, Приложение 1, таблица А1 и таблица В от Наредба № 9/2001 г. за
качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (Обн., ДВ, бр.
30/2001 г., Изм., ДВ, бр. 6/2018 г.) във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 34 от Закона за
водите (Обн., ДВ, бр. 67/1999 г., Изм., ДВ, бр. 17/2021г.), изразяващо се в
подаване във водопреносната мрежа на вода за питейно-битови цели с
качество, неотговарящо на изискванията на Наредба по чл. 135, ал. 1, т. 3 от
Закона за водите, а не за неизпълнение на задължителни предписания.
При така установената фактическа обстановка съдът намира описаното
в АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушение по чл. 3,
Приложение 1, таблица А1 и таблица В от Наредба № 9/2001 г. за качеството
на водата, предназначена за питейно-битови цели (Обн., ДВ, бр. 30/2001 г.,
Изм., ДВ, бр. 6/2018 г.) във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 34 от Закона за водите (Обн.,
ДВ, бр. 67/1999 г., Изм., ДВ, бр. 17/2021г.), за доказано.
При издаване на наказателното постановление не са допуснати
5
нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при
непълнота на доказателствата. Законосъобразно за извършеното нарушение е
санкционирано ЮЛ. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е
обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно
да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата. Тя е
проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.
По отношение на наложеното наказание:
Предвидената имуществена санкция по чл. 200, ал. 1, т. 34 от ЗВ е в
размер от 5000 до 15 000 лв. Наложената от административнонаказващият
орган имуществена санкция е в минималния, предвиден в закона размер, а
именно – 5000 лева и не подлежи на преразглеждане от съда.
В настоящия случай, съдът изцяло споделя становището на наказващия
орган, че с оглед високата степен на обществена опасност, нарушението не
може да бъде квалифицирано като маловажно, съобразно чл. 28 от ЗАНН.
В допълнение, че нарушението не представлява маловажен случай,
съдът намира за нужно да отбележи следното:
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на
основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление (респективно нарушение) с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление (нарушение) от съответния вид. В
конкретния казус се касае до така нареченото в теорията „формално
нарушение”. Фактът на подаване във водопреносната мрежа на вода за
питейно-битови цели с качество, неотговарящо на изискванията на Наредбата
по чл. 135, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, осъществява състава на съответното
нарушение, поради което не е необходимо да има или да няма вредни
последици. В действителност липсват доказателства, че жалбоподателят е
извършил и други нарушения, за които да е бил санкциониран по
административен ред, поради което следва да се приеме, че нарушението е
първо по рода си. Изхождайки от това съображение обаче не може да се
говори, че се касае до по-ниска степен на обществена опасност, налагаща
приложението на чл. 28 от ЗАНН. При подобно тълкуване на закона, всяко
нарушение на съответния текст от ЗВ, респ. всяко първо нарушение при
6
формално осъществяване на деянието на която и да е императивна норма, би
следвало да е маловажен случай, което се явява превратно възприемане
идеята на законодателя за този вид деяния.
Ето защо и с оглед значимостта на охраняваните с нарушената
материално правна норма обществени отношения и с оглед наличието на
важен обществен интерес по отношение опазване живота и здравето на
хората, конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28
от ЗАНН.
По горните съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на въззиваемата страна – Регионална здравна инспекция -
Добрич искане, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН. В случая, за защита по
дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ (Нов - ДВ, бр. 59 от 2009 г., в сила от 28.07.2009 г., изм., бр.
74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г.) предвижда възнаграждение от 80 до 150
лева. Производството по делото е проведено в три съдебни заседания, не се
отличава с фактическа или правна сложност, разпитани са неголям брой
свидетели - трима, поради което следва да се присъди възнаграждение в
размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 143/01.10.2021 г.,
издадено от Директора на Регионална здравна инспекция - Добрич, с което на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ” АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети март” № 59,
представлявано от изпълнителния директор инж. Т. И. Г., за нарушение по чл.
3, Приложение 1, таблица А1 и таблица В от Наредба № 9/2001 г. за
качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (Обн., ДВ, бр.
30/2001 г., Изм., ДВ, бр. 6/2018 г.) във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 34 от Закона за
7
водите (Обн., ДВ, бр. 67/1999 г., Изм., ДВ, бр. 17/2021 г.), на основание чл.
200, ал. 1, т. 34 от Закона за водите, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 5000 (пет хиляди) лева.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ” АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети
март” № 59, представлявано от изпълнителния директор инж. Т. И. Г., ДА
ЗАПЛАТИ на Регионална здравна инспекция - Добрич, сума в размер на 80
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8