Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. В., 21.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - В., ІХ граждански състав
в публичното заседание на шестнадесети юни през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: Калин Тодоров
при секретаря Н. Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 1197 по описа на съда за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по предявен иск
за определяне местоживеенето на малолетни деца, упражняването на родителските
права и личните отношения с тях и издръжката им с правно основание чл.127, ал.2
вр. с чл.143, ал.2 и
чл.149 от Семейния кодекс.
В исковата молба ищецът Д.Л.Ц. ***
твърди, че с ответницата Х.А.Ц. *** са живеели на съпружески начала, като в
резултат на връзката им се родили децата – Л.Д.Л., роден на *** год., П.Д.Л.,
родена на *** год. и М.Д.Л., родена на *** год. Първоначално отношенията между
тях били добри, но в последствие помежду им се появило неразбирателство по
редица съществени въпроси от съвместното им съжителство, основна вина за което
носила ответницата. Поддържа, че от началото на месец май 2015 год. ответницата
просто изчезнала, без да дава каквито и да е обяснения и оставила на него да
отглежда и да се грижи за децата. По негова жалба в ОД на МВР било проведено
разследване, от което се установило, че ответницата е избягала и не желае
никакви контакти с него и децата. Въпреки молбите му ответницата категорично
отказала да се върне в къщи, като заявила, че не желае да живее с него и да се
грижи за децата. Сочи, че от месец май 2015 год. живеят разделени с ответницата
и не поддържат никакви контакти помежду си, като всеки от тях е установил свой
личен начин на живот. Изтъква, че децата им живеят при него и грижи за тях
полага само той, като всички разходи по тяхната издръжка поема той; ответницата
Х.Ц. не се интересува от децата, като от напускането на семейното им жилище не
предоставя и никакви финансови средства, необходими за оглеждането им. Твърди,
че с помощта на своите родители, с които са едно домакинство, се грижи за трите
деца и че е създал всички необходими условия за правилното им израстване и
развитие. Поддържа, че работи по трудов договор към фирма ,,Палфингер” ЕООД, за
да осигури доходи на семейството си и почти две години сам полага всички
необходими грижи за своите деца, като заявява желание и за напред да се грижи за
тях. Моли съда, като установи наличието на твърдените от него обстоятелства, да
постанови решение, с което да му предостави упражняването на родителските права
на родените от съвместното му съжителство с ответницата деца Л.Д.Л., П.Д.Л. и М.Д.Л.,
до навършване на пълнолетие от тях, като определи режим на лични отношения с
майката с децата всяка първа и трета седмица от месеца - от събота сутрин (от 9.00 часа)
до неделя вечер (до 17.00 часа), както и да ги взема при себе си през лятото за
по един месец (през месец юни), несъвпадащ с времето, когато той е в отпуск; да
му предостави ползване на семейното жилище, находящо се на адрес: *************да
определи местоживеенето на малолетните деца Л.Д.Л., П.Д.Л. и М.Д.Л. да бъде: *************да
осъди ответницата Х.А.Ц. да заплаща месечна издръжка в размер: по 120.00 лева
за всяко едно от децата, считано от една година назад - от 14.03.2016 год.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска и да му присъди
направените по делото разноски.
Ответницата Х.А.Ц. ***, редовно
известена, чрез друго лице – пълнолетен от домашните й, живеещ на адреса, в
срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, не взема становище по
иска, не прави възражения, не посочва и не представя доказателства и не е
поискала събирането на такива. Редовно призована за участие в съдебно заседание
не се явява и не изпраща свой представител.
Дирекция “Социално подпомагане”,
Отдел “Закрила на детето”, гр.В. в
социален доклад по делото, считат, че е в интерес на децата и двамата родители
да изпълнят своите задължения по отглеждането и възпитанието им.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери за установено от фактическа
страна, следното:
Ищецът Д.Л.Ц. и ответницата Х.А.Ц.
са имали фактическо съжителство, като в резултат на връзката им се родили
децата – Л.Д.Л., роден на *** год., П.Д.Л., родена на *** год. и М.Д.Л., родена
на *** год., видно от приложените по делото удостоверения за раждане от ***г***.
От показанията на свидетелите П.Т.
и З.Й., дадени в съдебното заседание, които съда кредитира изцяло като преки,
пълни, непротиворечиви и достоверни, се установи, че ответницата Х.Ц. е напуснала
съвместно обитаваното жилище, находящо се в гр.К., през месец май 2015 година и
от тогава не се е връщала при децата си, не им се е обаждала и не ги е търсила,
въпреки положените от бащата усилия да я убеди да се върне. Основните грижи за
трите деца, според свидетелите, полага бащата Д., подпомаган от своите
родители, като майката не е участвала в тяхната издръжка.
Изнесеното от свидетелите пред
съда се подкрепя от установеното в социалния доклад на ДСП-В. от 09.06.2017г.
Според доклада по повод настоящото дело е извършено социално проучване, при
което на 08.06.2017 г. социални работници от ОЗД-В. са посетили адреса, на
който живеят трите деца и са осъществили разговори с тях. Детето Л.Д.Л. е
споделило пред социалните работници, че родителите му са разделени от около две
години, като той е останал да живее заедно с баща си, сестрите си, баба си и
дядо си по бащина линия в дома, в който е израснал. Л. е силно привързан към баща
си и има желание да продължи да живее с него и сестрите си. Детето е споделило
също, че не знае къде живее майка му и че последните две години не е получавал
дрехи, пари и подаръци от нея. В разговора със социалните работници детето П.Д.Л.
е споделило, че след раздялата на родителите му грижи за нея полага баща й, че не
е виждала майка си и същата не е идвала да се срещне с нея и е изразило нагласите
си да продължи да живее с баща си, брат си и сестра си. Детето М.Д.Л. също е
обяснило на социалните работници в разговора си с тях, че не знае къде се
намира майка му и не се е срещала с нея, след като тя заминала за чужбина и
изразило желанието си да продължи да живее с баща си, брат си и сестра си. По
време на посещението децата са били облечени с подходящи за възрастта и сезона
дрехи, и са имали добра лична хигиена. Пак от доклада се установява, че след
раздялата на родителите основните грижи за децата полага бащата, който получава
подкрепа от своите родители. Децата и бащата живеят на адрес: гр. К., ул. „*******,
в двуетажна къща, собственост на Пенка и Л. Таскови /родители на бащата/.
Къщата е обзаведена с необходимите за едно домакинство вещи и принадлежности и
в нея се поддържа добра битова хигиена, като за децата е подсигурено
необходимото лично пространство. Според доклада има изградена емоционална
връзка на децата с баща им и бабата и дядото по бащина линия, трите деца са
силно привързани помежду си и никога не са се разделяли. Социалните работници
не са осъществили разговор с майката на децата, тъй като не им е било известно нейното
местонахождение. В заключение в доклада е констатирано, че бащата има желание
да полага грижи за трите си деца и родителските права да му бъдат предоставени;
същият има подкрепата на родителите си; децата Л.П. и М. имат желание да
продължат да живеят със своя баща в гр. К.; към настоящия момент основните
жизнени, здравни и образователни потребности на децата са задоволени от бащата
и бабата и дядото по бащина линия.
Установи се също, от представеното
по делото удостоверение от 07.03.2017г., че Д.Л.Ц. работи в “П.” ЕООД, гр. *******от
16.05.2016г. и получава средно месечно възнаграждение от около 720 лева. Видно
е, от приложената служебна бележка от 06.03.2017г., че детето Мария Л.ова
редовно посещава детска градина „Славейче”, гр. К. и през учебната 2016/2017 г.
е записано в смесена група. Децата Л. Л. и П. Л.ова са ученици в СУ „**********”,
гр. К., като за учебната 2016/2017 г. Л. е ученик в ІVа клас, а П. е ученичка
във IIа клас.
Въз основа на така приетите от
съда констатации, от правна страна, настоящият състав счита за обосновани
следните правни изводи:
Съгласно чл. 127, ал.1 от СК когато родителите не живеят заедно, те могат да
постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да
поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението
им. Ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от
районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 (ал.2).
За да вземе решение по отношение
предоставяне на родителските права, съдът взема предвид комплекс от
обстоятелства и действа в интерес на правилното развитие на детето във
физически, емоционален и интелектуален аспект. Съдът е длъжен да установи този
интерес, като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат
физическото, психическото и нравственото развитие на детето, респективно
създаване на такива условия на живот, които да съответстват на нуждите му.
В разглеждания случай, решаващият
състав на съда приема, че е в интерес на децата Л.Д.Л., П.Д.Л. и М.Д.Л. да бъдат
отглеждани от бащата Д.Л.Ц. (ищеца по делото).
На първо място следва да се
изтъкне възрастта на децата – съответно на
11, на 9 и на 6 години - възраст, в
която нуждата от непосредствена майчина грижа не е жизнено важна за
отглеждането им. От друга страна, в интерес на децата е към настоящият момент
да не променят средата, в която са израсли и в която живеят и понастоящем и да
бъдат отглеждани от родителя, който полага непосредствените грижи за тях и с
когото децата са изградили силна емоционална връзка. Тази среда се
характеризира със стабилност и с добри възможности за отглеждане и възпитание
на децата.
От съществено значение в случая е
изразеното от децата желание да живеят при баща си.
От друга страна се установи, че майката
се е дезинтересирала от трите си деца, поради което и обективно не е възможно
същата да ги отглежда.
Съдът при разбора на
доказателствата прецени и всички други обстоятелства от значение за предмета на
спора, като по-добрите родителски и възпитателски качества на бащата, жилище на
родителите на ищеца, където са създадени подходящи условия за отглеждане и
възпитание на децата и помощта на родителите на ищеца.
С оглед изложените по-горе
съображения настоящият състав намира, че упражняването на родителските права по
отношение на малолетните деца Л.Д.Л., П.Д.Л. и М.Д.Л. следва да бъде
предоставено на бащата Д.Л.Ц..
При решаването на въпроса за
упражняването на родителските права, съдебната намеса се предприема от
съображения за целесъобразност (конкретно защита правата на детето) и съдът
следва не само да постанови кой от двамата родители да упражнява тези права, но
да се произнесе и при кого от тях да живее детето, както и относно режима на
лични контакти с другия родител.
Упражняването на родителските
права по отношение на малолетните деца Л.Д.Л., П.Д.Л. и М.Д.Л. от бащата Д.Л.Ц.
по необходимост определя и местоживеенето на децата при бащата-ищец на адреса
на който живее понастоящем - в гр.К., обл. В., ул. ”*******.
Интересът на детето е основание,
както за възлагането на родителските права, така и за определяне на режима на
лични отношения с другия родител. В настоящият правен спор, с оглед
дезинтересирането на майката от децата, следва на същата да се определи
по-ограничен режим на лични отношения с тях. По разбиране на съда майката
следва да има право да осъществява лични контакти с децата всяка първа и трета
седмица от месеца - от събота сутрин (от 9.00 часа) до неделя вечер (до 17.00
часа), както и да ги взема при себе си през лятото за по един месец (през месец
юни), несъвпадащ с времето, когато бащата е в отпуск.
Предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на децата на бащата и определянето на
местоживеенето на децата при същия налага и присъждане на издръжка.
Родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно чл.143, ал.2 от СК, независимо от
обстоятелството дали живеят заедно с тях. Задължението на родителите е
безусловно, що се касае до получаването на издръжка от децата. Следователно за
основателността на иска е необходимо само детето да не е навършило пълнолетие
към деня на предявяване на иска и ответникът да е негов родител.
По делото се установи, че Л.Д.Л.,
П.Д.Л. и М.Д.Л. са деца на ответницата Х.А.Ц.. Към момента на предявяване на
иска и понастоящем същите не са навършили пълнолетие, поради което са налице
предпоставките на закона за присъждане на издръжка.
За установяване на нуждите
на децата по делото не са представени доказателства. При това положение, съдът
преценява нуждите на децата като обичайни за тяхната възраст, като съобрази
необходимите средства за закупуване на дрехи, храна, обувки и други ежедневно
необходими разходи, необходими за правилното им физическо, интелектуално и
духовно развитие. Тези разходи следва да се поемат от родителите на децата
съобразно доходите и възможностите им.
Съдът отчита обстоятелството, че
бащата на децата е затруднен в осигуряване на издръжката им, с оглед тяхната
възраст и нужди и обстоятелството, че единствено той от родителите полага грижи
за децата и ги издържа.
Съгласно закона и добрите нрави
ответницата-майка също следва да полага грижи и да осигурява издръжка на своите
деца, които нямат възможност сами да си осигурят такива средства.
Обстоятелството, че ответницата се е дезинтересирала от децата си, не я
освобождава от задължението да им заплаща издръжка.
По делото се установи,
че доходите на ищеца не са достатъчни за издръжка на трите деца и за неговата
собствена издръжка, а доказателства за доходите на ответницата не са ангажирани
по делото, поради което съдът приема, че същата реализира доход в размер на средната
за страната работна заплата. При това положение, съдът намира, че присъждане на
издръжката в претендирания от ищеца размер от 120 лева за всяко от децата е в
съответствие с разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК и над законоустановения
минимум от 115 лева (чл.142, ал.2 СК и Постановление № 22 на МС от 26.01.2017
г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната,
Обн., ДВ, бр. 11 от 31.01.2017 г., в сила от 1.01.2017 г.). С оглед изложеното,
съдът намира, че за малолетните деца Л.Д.Л., П.Д.Л. и М.Д.Л. месечната издръжка
следва да бъде не по-малко от 220 лева за всяко от тях. Съгласно чл.140, ал.3
от СК тази сума следва да се разпредели между родителите съобразно с
възможностите им, като се вземат предвид и непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на децата от страна на бащата. Имайки предвид, че
майката-ответница е млада, работоспособна и няма данни за здравословни пречки,
както и че при повече воля и желание от нейна страна би могла да осигурява
повече средства за съществуване, съдът намира, че същата ще участва в
издръжката на децата със сумата 120 лева за всяко от тях, който размер е
съобразен с възможностите й и няма да затрудни нейната собствена издръжка.
Останалите необходими средства ще се дават от бащата, който ще продължи да
полага преки и непосредствени грижи по възпитанието и отглеждането на децата.
Претендира се от ищеца и издръжка
за минало време, считано от една година назад до предявяването на иска
(14.03.2017г). Съгласно чл. 149 от СК
издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди
завеждане на иска. Началният срок на издръжката при този иск е от деня на
неизпълнението, но не повече от една година преди завеждането на иска. За
основателността на тази претенция освен предпоставките, визирани в чл.143, ал.2 СК, е необходимо още ответникът да не е осигурявал до този момент доброволно
издръжка на ищеца или осигуряваната такава да не е била достатъчна да покрие
нуждите му. Ищеца не е длъжен да доказва нуждите си за този период. Ако
ответникът твърди, че доброволно е доставял издръжка, той би следвало да го докаже
(Виж. Проф. д-р Лиляна Ненова, Семейно право на РБ, ІІ изд., с.472, изд.
Софи-Р, 1994г.).
По делото се доказа, че
родителите на децата са разделени от преди повече от една година преди
завеждане на иска по чл.127, ал.2 от СК и този за издръжка. За този период
ответницата не е заплащала издръжка на децата, поради което, съдът приема, че
претенцията за заплащане на издръжка за минало време е основателна за
претендирания период. С оглед нуждите от издръжка, които са имали децата, и приетите
за установени доходи на ответницата, съдът намира, че през този период майката
е следвало да участва в издръжката на децата си със сумата по 120 лева за всяко
едно от децата.
При този анализ на доказателствата по делото искът по
чл. 143, ал.2 от СК е основателен и доказан в претендирания размер от 120 лева
месечно за всяко от децата и за този размер следва да се уважи. Сумата за
издръжка следва да се присъди ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на
основания за изменение или прекратяване на същата.
Претенцията за присъждане на издръжка за минало време
е доказана и основателна за претендирания период от една година преди завеждане
на делото - 14.03.2016г. до 14.03.2017г. също в размер 120 лева месечно за
всяко от децата или общо за периода по 1 440 лева за всяко от тях и за
този размер следва да се уважи ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
На основание чл. 242, ал.1, предложение 1-во от ГПК съдът допуска
предварително изпълнение на настоящето съдебно решение в частта му относно
присъдената издръжка.
С оглед изхода на делото
ответницата следва да заплати на ищеца разноски в размер 30 лв. държавна такса
за завеждане на делото и 350 лева за адвокатско възнаграждение.
С оглед присъдената издръжка
ответницата следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на РС-В. държавна такса в размер 518, 40 лева и 172, 80 лева за присъдената
издръжка за минало време, както и 5 лева при служебно издаване на изпълнителен
лист.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на малолетните деца Л.Д.Л., роден на *** год. с
ЕГН **********, П.Д.Л., родена на *** год. с ЕГН ********** и М.Д.Л., родена на
*** год. с ЕГН **********, на бащата Д.Л.Ц. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на малолетните
деца Л.Д.Л., П.Д.Л. и М.Д.Л. при бащата Д.Л.Ц. на адреса, на който живее
понастоящем: гр.К., обл. В., ул. „*******.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения
между майката Х.А.Ц. с ЕГН ********** с адрес: ***, и децата Л.Д.Л., П.Д.Л. и М.Д.Л.,
като майката има право да вижда и осъществява лични контакти с децата всяка
първа и трета седмица от месеца - от събота сутрин (от 9.00 часа) до неделя
вечер (до 17.00 часа), както и да ги взема при себе си през лятото за по един
месец (през месец юни), несъвпадащ с времето, когато бащата Д.Л.Ц. е в отпуск.
ОСЪЖДА Х.А.Ц. с ЕГН ********** с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАЩА месечна издръжка на малолетните деца Л.Д.Л., роден на *** год. с ЕГН **********,
П.Д.Л., родена на *** год. с ЕГН ********** и М.Д.Л., родена на *** год. с ЕГН **********,
чрез техния баща и законен представител Д.Л.Ц. с ЕГН **********, адрес: ***, по
120 (сто и двадесет) лева на всяко от децата, считано от датата на предявяване
на иска - 14.03.2017 г. до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване на тази издръжка или до навършване на пълнолетие, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, съобразно падежа й, както и
издръжка за минало време за периода от 14.03.2016г. до 14.03.2017г. в размер по
120 (сто и двадесет) лева месечно за всяко от децата или общо за периода по
1 440 лева за всяко от тях, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 14.03.2017г. до окончателното
й изплащане.
ДОПУСКА предварително изпълнение
на решението относно присъдената издръжка на основание чл.242, ал.1,
предложение 1-во от ГПК
ОСЪЖДА Х.А.Ц. с ЕГН ********** с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Л.Ц. с ЕГН **********, адрес: ***, направените
разноски по делото - 30 лв. държавна такса за завеждане на делото и 350 лева за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Х.А.Ц. с ЕГН ********** с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-В.
държавна такса за присъдената издръжка в размер 518, 40 лева и 172, 80 лева за
присъдената издръжка за минало време, както и 5 лева при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: