МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 20.12.2018Г. ПО Н.Ч.Х.Д.№134/2017Г.
ПО ОПИСА НА РС
ЕЛИН ПЕЛИН.
Делото е
образувано по тъжба от Й.Т.К. ***
срещу Д.В.Ц. *** и П.Д.П. ***, за
извършено от последните престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
С тъжбата е предявен и граждански иск против двамата
подсъдими, с който солидарно се
претендира сумата в ощб размер на 5
000.00 лева , от които 4 500.00 лева- неимуществени вреди и 500.00 лева-
имуществени вреди.
В хода на съдебните прения подсъдимите не се
признават за виновни и искат да бъдат оправдани по внесеното за разглеждане с тъжбата обвинение спрямо всеки един от тях.
В хода на
съдебното следствие е починал тъжителят К., който заместен
от един от наследниците в лицето
на Н.И.К., последният встъпил в процеса на мястото на починалия. Н. К., поради
личната си съпричастност към конкретния
случай, е разпитван в качеството на свидетел
в процеса по настоящото дело до конституирането му на мястото на
починалия тъжител Й.К..
Адв. Д. П. пледира
за осъдителна присъда по отношение и на двамата подсъдими, както и да бъде уважен гражданския иск в предявения размер. Позовава
се на противоречивост в показанията на допуснатите на подсъдимите свидетели.
Позовава се също на материалите по воденото досъдебно производство и приложена към
същото докладна записка на Г.Д. ***. Счита, че съдебните експретизи доказват вината и на
двамата подсъдими.
Защитата на подсъдимити счита , че не е налице единствено
възможен извод, че подзащитните му са
извършили престъпление, каквото им се вменява с частната тъжба. Не се оспорва
факта , че по тъжителя е имало телесни наранявания, но се поставял въпросът как
са настъпили те.Счита, че следва да бъдат кредитирани показанията на св. М.Н.,
който заедно с П. са пристигнали на мястото на инцидента. Въвеждат се твърдения
и за приложение института на неизбежна отбрана, като се твърди , че подс. Д. Ц. е бил нападнат от
частния тъжител. По отношение на
подс. П.П. счита, че следва да бъде
оправдан, тъй като същият пристигнал на
мястото едва, когато всичко е било приключило.
В протокол от с.з.
от 14.12.17г. са материализирани
обясненията на двамата подсъдими във
връзка с обвинението спрумо тях въведено с частната тъжба.
Подс. Ц. е заявил
, че не
помни дата но това била същата , която посочена с тъжбата.Вечерта видял,
че от комина на къща в имот на бай Кольо в с. Стъргел, над имота на подсъдимия излизат
искри. Отишъл да види, а вътре в къщата нямало никой. Започнал да чупи
стъклата на прозорците с дърво. Тогава бил чут от тъжителя К. и И.К., които дошли при него. К. държал желязна вила , а К.
държал обло дърво с дебелиня 4-5 см.. Тогава вече бил извън къщата и
тъж. К. го бутнал и викнал на К. „Удряй с
все сила!“ К. го ударил с вилата зад врата и подсъдимият падна, а К. от своя страна го ударил с дървото в областта
на рамото . В следващия момент подсъдимият хванал дървото и го дръпнал от
ръцете на тъжителя. К. се опитал втори
път да го удари, но в този момент били пристигнали подс. П. Петокв
и св. М. Н., които били изпратени от св. Е. К.
/съжителстваща с подс. Ц./. Св. Н. се
опитал да спре К. , който замахвал към
подс. Ц., при което удара попаднал върху
Н.. На последния му потекло кръв
от челото, а К. избягал. Подсъдимият твърди , че не са били тъжителя. Само е издърпал дървото от ръцете на К. , при което възможно
било когато издърпвал дървото
от ръцете на пострадалия да го е ударил, но не може да бъде сигурен в
това.
В обясненията си
пред съда подс. П. заявява , че около полунощ процесната вечер
св. К. му се обадила , че дядо му Д.Ц. е
влязъл в съседска къща в с. С. Тъй като
подсъдимия П. бил заедно със св. М.Н.,
двамата тръгнали към съседския имот. Малко преди да стигнат дворното място подсъдимият чул тъжителя К.
да казва на Н иколай К. „Удряй
с всичка сила!“.Там заварили паднал
на земята в двора подс. Ц.. П.П. се
приближил до дядо си и видял , че му тече кръв от главата. Ц. имал кръв на тила си.Тъжителят се намирал на
около метър –два от тях и държал дърво
дебело около 5-6см. Подс. П. започнал да изправя дядо си , а в този момент Н. К. се опитал с метална вила да удари втори
път Ц., но удара попаднал върху св. Н.,
при което от челото на последния потекла кръв . Подс. П. не видял
, как тъжителят удря дядо му , но видял
Н. К. да посяга с вилата и така
да удря с нея св. Н..
От показанията на св. Н. Велчев е видно , че родтелите му живеят в с. Стъргел и за къщата им се минава покрай имота
на тъжителя К., върви се малко по- нагоре и след това в улица от лявата страна. Процесната вечер при него в с. С. , около полунощ дошъл М.Н.,
който бил с лепенка на челото. Последният обяснил , че същата вечер е имал проблеми с бай Митко,
при което Н. К. удраскал Н. по челото. На следващия деун св. Велчев посетил и подс. Ц. и забелязал, че той също имал лепенка, но на
врата си. Ц. обяснил, че Н.К. го е ударил с вила. Свидетелят обяснава , че К.
живеел в стара рушаща се къща , която се
намира до къщата на К.
и тази на подс. Ц.. Там к. се бил самонастанил.
От показанията на св. М.Н. е видно , че
процесната вечер бил с подс. П. в
кафенето на центъра в с. Стъргел.Обадила
се бабата на П., за да каже на последния да отива към дядо си. Двамата тръгнали
и като наближили на около десетина метра
къща с двор до дома на подс. Ц. видели,
че бил станал някакъв скандал. На земята бил подс. Ц., а около него Й. Кенано и Н.К..По най- бързия начин двамата с подс. П. влезли в двора .Докато Д. бил на земята Й.К. държал кръгло дърво в ръката си. К. държал в ръката си вила и посягал да удари Д. . Тогава св. Н. се
опитал да предотврати удара, но при посрещането му, той попаднал в челото на Н..
От удара се появило кръв, а К. побягнал. След това с подс. П. хванали Д. и го отвели в дома му.
В показанията си пред съда св. Е.К. твърди , че
не си спомня точната дата , но било
преди около три години . Д. тръгнал да
види какво става , тъй като от комина
на съседна къща в, която живеел Н. К. излизали искри и могло нещо да се запали. Съседите Цецо и Михаил няколко пъти до този момент
влизали в тази къщата , за да гасят
искрите излизащи от комина. В
този случай Д. и той тръгнал
да види какво става, за което тя се обадила на внука П. да отиде, тъй като се страхувала
да не стане спречкване между К. и Д. , а поледния нямал такива сили като младия
човек. Малко по-късно в къщата й дошли М. , Д. и П., като М. бил в кръв. Започнали
да го почистват и му сложила лепенка.
Видяла, че и Д. имал кръв отзад на тила
си, за което и на него поставила лепенка. През това време от приказките на
тримата тя чула, че вуйчото на Н. К.
насърчавал, като викал “Удрай!“
. А Н.К. не посягал за първи път на хора.
В качеството на свидетел по настоящото производство
е разпитван и Н.К., но който е встъпил в
процеса на мястото на починалия тъжител, като пред съда свидетелят е заявил,
че на 5 срещу 6 .12.14г. се прибират пияни от кръчмата на с.
Стъргел двамата подсъдими и св. Н..Заканили му се , че ще го прибият от бой. Д. ги
повикал в дома си и свидетелят видал , че той носи лост „кози крак“, подс. П. чук , а св. Н. секира. К. бил запалил печка в
къщата, за да се сгрее на нея, тъй като било есента и било студено.Н. К. отишъл да извика вуйчо си , който живеел в
съседна на неговата в двора къща. Докато събуждал вуйчо си подсъдимите и св. Н. влезли и изпочупили всичко в старата къща,
където св. К. живеел. С вуйчо си влезли в къщата и настълбите те нападнали да бият него и
вуйчо му. С лоста подс. Д.Ц. ударил
вуйчо му и му счупил главата и той паднал на земята. Св. М. Н. налетял от терасата да бие със секирата св. К.. Скачайки от терасата М.Н. паднал и се убил и му потекло кръв. Подс. П. ритал и удрял с юмруци вуйчото К.. Д. също
нанасял удари на вуйчо му. ОТ своя
страна К. нямал нищо в ръцете си, с което да можел да се защити и започнал да
вика за помощ, при което подсъдимите и св. Н. се разбягали. След побоя св. К. придвижил вуйчо си и повикал Бърза помощ. К. твърди , че не е нанасял удари на Д. , П. и М..Твърди , че предния месец по нареждане на подс . Ц. на 27.11.17г.
Л.Й. И. и И.Д.
му казали , че ако дойдел на това дело
да е свидетел щели да ги изкарат в балкана и подс.Ц. щял да организира
работата да ги погребат. Тогава го били в
двора на вуйчо му Й.К. между 16ч. и 17 часа. След побоя с подс. Ц.
вуйчото К. пострадал. На следващата година се случило инцидент с някакъв кон.Св. К. е заявил , че процесната
случката е настъпила между 12 и 01ч.
през нощта. К. твърди , че тогава не е виждал вила. Твърди , че не е лежал в
болница и няма здравословен проблем. Живее в с. Стъргел , защото се грижи за
вуйчо си.По процесния случай бил давал показания в полицията. С него
тогава разговаряли полицаите, които присъствали
на място след случая. С него лекари не били провеждали разговори.
В показанията си
пред съда св.Г.Д. заявява, че при снемане на
обяснения от Н. К. последният му
е споделил, че вечерта в имота, в който е станал инцидента, са дошли три
лица от с. Стъргел и са нанесли побой на К. и на Й.К.. Казал още, че
вкъщата , където спял са счупени някои
неща от хората , които са влезли в имота. Св. Д. снел обяснения и от Й.К. , както и от двамата подсъдими и св. Н..
Съставил им предупредителенл протокол и изготвил докладна по случая. Разпитвал И
момче от Ботевград, на което в с. Стъргел живеели баба му и дядо му. То заявило за инцидент с него, КАТО претърпяло физическа саморазправа.
От показанията на св. Л. И. е видно, че познава и подсъдимите
и св. Н. К., но не знае за някаква разправия. Не е ходил в дома на К. и
не е имал караници с него. Не е и изпращан в дома на К. от кой да е от
подсъдимите.
В показанията си св. Д. твърди, че се познава с
подсъдимите, както и с Любомир , но не
познава лично Н. К.. Знае къщата на К., но не е ходил там и
не е разговарял с него. Не е имал и конфликти с Н.К..
Св. Ив.
Крумов е заявил пред съда , че от 11 години живее в с. Стъргел, а
понастоящем е кмет на селото.
Познава страните по делото и е чул за
някакви пререкания между тях по времете на бившия кмет. Разбрал, че Д. и П. са влизали
в стара къща в селото ,
където бай Й. бил бит. Свидетелят не е
виждал в старата къща да живее някой и знае, че и понастоящем не живее никой.
Познава и Н. К. , който живее при вуйчо си . Познавал Н. К. , като доста потаен човек, но не го бил хващал нещо да злоупотребява. Свидетелят
знае, че Й.К. имал някакъв инциден с кон , който го бил ударил. За процесния
случай свидетелят разговарял с Йо.К.
да постигнат някакво споразумение, но той му отговорил, че е дал пълномощно на адвоката си и той отговарял от негово лице.
Свидетелят не знае по какъв повод е
възникнал инцидент между подс. Д. Ц. и
Й.К..
По делото е приета съдемно-медицинска експертиза изготвена от в.. В. Т.. От заключението по
експертизта се установява, че Й. Кенано е получил травматично увреждане изразяващо се в разкъсно контузна рана в лявата челнотеменна
област на главата разположена в центъра
на травматичен оток с диаметър 5 см.,
кръвонасядане с травматичен оток в лявата скулна област и по гърм.ба на дясната
длан. Констатирани са и охлузвания локализирани в теменно-тилната област на главата вляво, по
гърба на лявата предмишница и долната й трета и в основата на палеца на дясната
ръка. Разкъсноконтузната рана е причинила на пострадалия ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО
НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Причинена е от удар
нанесен с твърд тъп предмет с
широка контактна повърхност Кръвонасяданията са причинени от удари и/или
притискания с или върху твърди тъпи
предмети с гладка контактна повърхност , каквито са и частите на човешкото тяло, като ръце, пръсти и др.. Кръвонасяданията
и охлузванията са причинили на прострадалия БОЛКА И СТРАДАНИЕ. Констатираните
увреждания в областта на главата са причинени
от най-малко три отделни удара, извод за което се налага от
анатомичносто разположение на уврежданията. Причинени са мекотъканни
увреждания, отшумяли за срок от около 15-20 дни /л.38 от делото/.
По делото е приета и
Съдебнопсихиатрична и психологична експертиза изготвена от вещите лица Д-р ст. Д., Д-р Д.Т. и Д-р Ив. Й.. Същата е
била възложена в хода на съдебното дирене по отношение на имащия
качеството на свидетел Н. К. на етап от производството, преди встъпването
му на мястото на починалия тъжител като неследник на последния. Експертизата е
поискана с оглед съдържащи се в
материалите от водено по случая досъдебно производство данни за
наличие на психично заболяване у Н. К., с което обстоятелство се поставя под
съмнение годността на лицето да участва
в процеса и дадава показания. От заключението по експертизата е видно , че действително Н. К. е бил
хоспитализиран при дебют на зцаболяване
през 1995 година. През 2003г. последвало
обостряне, обосновало поставянето му на
задължително лечение. Последно е бил установен пристъп при лицето през 2010 година и постановена
диагноза „ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ“ /л.2 от експертизата/. Въз основа на приложените по делото материали и лично освидетелстване на лицето вещите лица дават заключение, че Н. К. понастоящем е в ясно съзнание, ориентиран, с
правилен мисловен процес и липса на психотични изживявания. По времето на процесното деяние бил в ремисия и притежавал
психична годност правилно да възприема фактите и обстоятелствата, както и
да дава правдиви и достоверни обяснения
по тях. Заключението е, че няма пречка
от психично естество лицето Н. К.
да участва в настоящото производство в качестовото на свидетел.
От последната експертиза може да се направи заключение, че Н. К. е могъл , както да дава
показания, така и да извършва действия, каквито
представлява встъпването в процеса на мястото на
починалия частен тъжител и да извършва
упълномощаване на адвокат Д. П. с цел осъществяване процесуално представителство
до окончателното приключване на делото.
По отношение показанията на Н. К. снети по настоящото
производство следва д се отбележи , че тези показания не биха могли да бъдат кредитирани . Това е така, тъй като Н.К.
има качествовто на страна в настоящия процес, встъпвайки на мястото на
починалия частен тъжител, като негов наследник. Различен би бил случаят, ако
това лице беше запазило процесуалното си качество на свидетел и на
мястото на неговия починал роднина встъпеше всеки друг от наследници на Йо. К..
Следва да се отбележи, че частният тъжител
е страна в наказателния процес и той не попада в кръга от изключения предвидени с чл.118 , ал.1 от НПК. Следователно Н. К. не би могло да имат качеството на свидетел по делото.
На следващо място
дори и да биха били подложени на прецена
показанията на Н. К., следва да се
отчете и факта, че той е бил в родствени отношения с тъжителя , предпоставка
за възможна заинтересованост на К. от изхода на делото,
както с оглед интересите на своя
родственик, така и с оглед съпричастността си към процесния случай,
както е отразено и в тъжбата до съда.
Въз основа на събраните доказателства
настоящият състав не споделя изложените с тъжбата до съда твърдения , че
на процесната дата 06.12.2014г. подсъдимите са упражнили спрямо тъжителя
физическо насилие изразило се в
причиняване именно на травматичните увреждани, които са отразени в Медицинско удостоверение № 909/2014г. изд. от Клиника по съдебна
медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска болница“. Това е така ,
тъй като тъжителят е посочил , че тези увреждания са настъпили на 06.12.14г.
около полунощ, а К. е посетил Клиника по съдебна медицина едва на
08.12.14г., което поражда съмнения
относно деятелност именно на подсъдимите , каквато им се вменява на
процесната дата с депозираната
тъжба. На следващо място по отношение на възприетата със заключението на в.л. Т. травматична
находка не се установява
механизмът на нейното възникване.
Вещото лице е посочило, като възможност тя да е резултат от удари с предмет с
широка контактна повърхност, но доказателствата по делото не установяват какъв
именно е бил предмета, в чие владение се
е намирал , и по какъв начин е употребен , за да се достигне до нараняванията
отразени по заключението. От друга страна заклчението на в.л. Т. сочи , че кръвонасяданията са причинени от
удари и/или притискания с или върху
твърди тъпи предмети с гладка контактна повърхност , каквито са и частите на човешкото тяло, като ръце, пръсти и др.,
но свидетелските показания не установяват
такъв механизъм на въздействие
спрямо пострадалия К. от страна на подс. Ц. или подс. П.. Нещо повече, на
процесната дата св. Н. , посещавайки мястото е видял , че подс. Ц. е бил паднал на земята , а в последствие
усановява , че и има нараняване на тила,
за което по-късно и св. К. е обработила
нараняването му и поставила лепенка на мястото. Свидетелят , който
е и непосредствен очевидец , не е
видял тъжителят да има наранявания
/л.130, стр.2, абз. 2 от делото/. От
друга страна св. М. Н. не съобщава за конкретно поведение от страна на подс. П. , което да е било насочено спрямо тъжителя К., последица от каквото да се явяват
твърдяните с тъжбата травматични увреждания за тъжителя К..
Изложените с тъжбата твърдения не се доказват и от показанията на св. Крумов. Същият не е бил
очевидец на обстоятлеставта, които се твърдят с тъжбата. Неговите възприятия
имат опосреден характер, до колкото е разбрал от съпругата си - бивш кмет на с.
Стъргел, че по време на нейния мандат е
имало пререкания между подсъдимите и тъжителя К.. Подсъдимите били влизали
в старата къща на К. и последния бил бит. Но тези показания не внасят яснота
относно време, начин и място на настъпване на тези пререкания, както и и в какво се е изразявал побоя , за който свидетелят е разбрал.
От своя страна св. Н. е
заявил пред настоящия състав , че
на мястото на инцидента е отишъл
заедно с подс. П. и са пристигнали там в момент , когато подс. „Центков се е намирал на земята, тъжителят Й. държал дърво в
ръка, а Н.К. държал вила“.Свидетелят заявявя още,
че е видял К. да замахва с вилата към подс.Д.Ц.“.От показанията на този свидетел не
може да бъде направен извод относно наличието на поведение от страна на подс. Ц. или подс.П.,
от което да са последвали травматични увреждания за тъжителя К.,
както се твърди с тъжбата.
Показанията на св. Велчев също не предоставят кавито и да
било данни в подкрепа на тъжителя К..
Противно на това свидетелят е заявил, че
лично е възприел нараняване у св. Н., за което последният споделил , че
му е било причинено от Н.К.. Твърдения относно физическо посегателство спрямо тъжителя К. от страна на кой да е от
подсъдимите , не се съдържат в показанията на този свидетел.
Свидетелите са категорични, че травматични увреждания са били налице по
отношение на подс. Ц. , които /св. Н. ,
св. К./, когото подс. П. и св. Н. са
отвели от мястото на инцидента, след като са отишли там по препоръка на св. К./вж.
показанията на св. К./, тъй като се е
опасявала да не стане инцидент между Н. К.
и Ц. , а последният поради възраста си
не можел да има силите , които имал К..
Като съобрази изложените
по- горе в настоящото съображения настоящият състав постанови оправдателната присъда по отношение
на подс. Д. Ц. и подс. П. П. за
повдигнатото им с тъжбата обвинение за
извършено срещу тъжителя Й.К. престъпление
по чл.130, ал.1 от НК.
По отношение
предявения граждански иск
За да бъде уважен предявения в настоящото производстов
граждански иск , следва да бъдат доказани
със средствата на НПК твърденията
изнесени с тъжбата до съда
отнасящи се до авторството на соченото с тъжбата спрямо всеки един от подсъдимите престъпно
деяние, както и вината на подсъдимите.В тази връзка всеки от подсъдимите не е
дължен да доказва своята невиновност. В тежест на частният тъжител е да докаже твърденията, които е навел с тъжбата си относно извършителя на вменяваното с тъжбата
престъпление за всеки от подсъдимите,
неговата вина, както и времето , начина и място на настъпване на
увреждания , за които се твърди че са
били причинени от подсъдимите.Тъй
като в настоящото производство не се доказа подсъдимите Ц. и П. да са причинили травматичните увреждания на тъжителя К., в
каквато насока са твърденията с тъжбата, съдът отхвърли и предявения с тъжбата
граждански иск за причинени на тъжителя неимуществени вреди в размер на 4 500
лв. и имуществени такива в размер на 500 лева, както и остави без уважение претенцията за
сторените разноски по настоящото
дело.
По изложените съображения съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: