Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 22.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и девети май
две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 7923 по описа
за 2017 г. и за да се произнесе
, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от В.Г.Г. ***, с която предявява иск с
правно основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Поддържа се, че на 22.01.2017 г.
около 06,20 часа в гр. София ищецът пътувал за работа в автобус на Столичния
градски транспорт по линия № 107 с посока на превозното средство към кв.Бояна.
След спиране на автобуса в крайната дясна лента на булеварда, в района на
спирка МГТ „Овча купел“ /0875/, находяща се на бул. „Цар Борис ІІІ“,
непосредствено след кръстовището, образувано с бул. „Овча купел“, гледано към
кв.Княжево, ищецът понечил да слезе от автобуса, като при първоначалното
стъпване с левия си крак на пътното платно е пропаднал в дупка в същото,
запълнена с лед и сняг. В резултат на неравната и хлъзгава около него
повърхност, изгубил устойчивост и паднал от собствения си ръст. Поддържа се, че
в резултат на инцидент ищецът получил: закрито счупване на вътрешния /медиален/
малеолус, счупване на метатарзалната кост на стъпалото, изкълчване на
субталарната става на лявото ходило. Твърди се, че още същият ден ищецът
претърпял оперативна интервенция, изразяваща се в оперативно наместване на
фрактурите на тибиалния малеол и петата метатарзална кост, последвало поставяне
на имобилизираща шина на увредената става. Твърди се, че тези увреждания
причинили значителни болки и страдания на ищеца, които са били с голям
интензитет два месеца след настъпването им. Поддържа се, че през двата месеца,
следващи настъпването на събитието на пострадалия му се е наложило да спазва
постелен режим с избягване на каквито и да било натоварвания на увредения крак.
Бил поставен в невъзможност сам да посреща дори елементарни битови потребности
като тоалет и обличане. Получавал грижи от свои близки, което го е карало да се
чувства непълноценен и в тежест на семейството си. В продължителен период е
следвало да ползва помощни средства, от каквито не е имал нужда преди падането.
Поддържа се, че инцидентът се е отразил негативно и в психологически аспект на
ищеца. След него той станал тревожен и раздразнителен без видима причина, трудно
приема продължителния период на възстановяване и битовите трудности, които
среща през него. Поддържа се, че мястото на произшествието представлява
публична общинска собственост, за която ответникът и на основание чл.31 от ЗП
следва да полага грижа.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди-болки и
страдания от причинените телесни увреждания, ведно със законната лихва от
датата на увреждането-22.01.2017 г. до окончателното изплащане. Претендират се
разноските по делото, в т.ч. и заплатеното адвокатско възнаграждение.
В
законоустановения едномесечен срок на 03.04.2017 г. е постъпил отговор от
ответника С.О. чрез процесуалния му представител юрисконсулт Чакъров надлежно
упълномощен с пълномощно приложено към отговора.
На първо
място твърди, че изложените обстоятелства не са достатъчно конкретни и ясни за
изясняване на фактическата обстановка, което възражение е неоснователно.
Оспорва
наличието на виновно противоправно поведение на работниците и служителите
натоварени с изпълнението на възложената работа. Поддържа се, че фирмата
отговаряща за зимното почистване на процесната територия е изпълнила
добросъвестно своите задължения във връзка с поддържането на общинските пътища.
Поддържа се, че пътното платно на бул. „Цар Борис ІІІ“ и прилежащата
инфраструктура се поддържат в добро състояние и ответникът е изпълнил
задълженията си, произтичащи от законовите и подзаконови актове, във връзка с
поддържането на процесното пътно платно. Твърди се, че в случая вредоносният
резултат е настъпил вследствие на случайно събитие.
Моли съда
да отхвърли предявения иск, при условията на евентуалност да присъди
справедливо обезщетение за неимуществени вреди.
Ищецът
поддържа в съдебно заседание чрез процесуалния си представител така предявения
иск. Моли съда да постанови решение, с което да ги уважи изцяло. Претендира
разноски съобразно представен списък.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Подробни
съображения излага в писмени бележки по делото. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
Пред
настоящата инстанция е разпитана свидетелката К.К.Д.-очевидец на
произшествието, която установява, че през м. януари 2017 г. отивала за работа
около 6.30 ч. сутринта с автобус № 107 от 66 училище до спирката на „Овча
купел“. Спирката е точно на кръстовището на бул. „Овча купел“ и бул. „Цар Борис
ІІІ“, посока Бояна. Свидетелката слязла едновременно с ищеца на тази спирка, тя
от лявата страна, той от дясната. Свидетелката установява, че при слизането от
автобуса, на последното стъпало, ищецът бил стъпил вече с единия крак на
асфалта и се подхлъзнал, залитнал и се хванал за парапета. Свидетелката
помислила, че му станало лошо и когато го попитала какво му е, той отговорил,
че си е счупил крака. Свидетелката видяла стъпалото му изкривено навътре, долу
в глезена. Установява още, че с единия си крак свидетелят стъпил на пътното
платно в лед с неравност. Свидетелката установява още, че отдолу било заледено,
имало сняг, както и че автобусът всяка зима спира на платното, защото винаги
има сняг натрупан на тротоара. От автобуса човек не може да стъпи на тротоара.
По самия тротоар има нахвърлян сняг и не може да се слезе на тротоара.
Свидетелката
уведомила за случилото се на тел.112.
В същия
ден на 22.01.2017 г. ищецът постъпил за лечение в Пирогов, където за първи път
след произшествието го видяла и съпругата му-свидетелката М.П.Г.. Когато го
видяла, ищецът бил с гипсиран крак малко под коляното, блед и притеснен. Ищецът
е с висока степен на диабет и с раково заболяване. Изписали го на следващия ден,
след което 45 дни бил с гипс. След това продължили с процедура за раздвижване.
Три месеца не трябвало да стъпва на крака, поради което се придвижвал с помощта
на две патерици. В периода, в който бил в гипс не трябвало изобщо кракът му да
бъде спуснат надолу. Около 20 дни не е ставал от леглото. В този период
свидетелката не е работила, за да го обслужва и всичко било на леглото -
къпане, бърсане, миене, с леген, с кърпа. Ищецът се върнал на работа след шест
месеца болнични, което обстоятелство се потвърждава и с приетите по делото шест
болнични листа, от които е видно, че в периода от 22.01.2017 г.-22.02.2017 г.,25.03.2017
г.-20.07.2017 г. ищецът е бил в отпуск по болест, поради счупване на вътрешния
/медиален/ малеолус.
Свидетелката
Горанова установява, че и към момента при малко натоварване, при ходене, ищецът
има болка. Травмата и до ден-днешен не е отзвучала. Подува се глезена и се
получава оток и сега ходейки кракът е на една страна.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно,
логични са и последователни, кореспондират с представените по делото писмени
доказателства.
От
приетото по делото заключение на СМЕ се установява, че от претърпяната
злополука-падане върху заледена настилка на бул. „Цар Борис ІІІ“, в пряка
причинна връзка от злополуката, ищецът е получил фрактура на вътрешния
/медиален/ малеол на левия голям пищял и изкълчване /луксация/ на лява
субталарна става, фрактура на 5-та ходилна /метатарзална/ кост на ляво ходило.
Тези травми обуславят трайно затруднение на движенията на левия долен крайник
за период по-дълъг от 30 дни. Лечението на ищеца е било консервативно чрез
извършване на мануална репозиция и гипсова имобилизация /гипсов ботуш/ за срок от
45-60 дни. Претърпените телесни увреждания са в причинно-следствена връзка от
процесното събитие-подхлъзване и падане от собствен ръст, при което има
усукване на лявата глезенна става. През първите 15-20 дни от травмата, болките
са били с най-голям интензитет, времето през което започва процеса на
зарастване на счупените кости, като във времето постепенно са намалявали.
Оздравителният процес е завършил.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице. Същото е изготвено обективно и
компетентно, кореспондира със събраните по делото писмени доказателства.
С
приетата по делото справка от Национален институт по метеорология и хидрология
от 24.10.2017 г. се установява, че на 22.01.2017 г. от 05 до 07 часа времето е
било тихо, без вятър, температура на въздуха около минус 10 градуса, без
валежи, но със снежна покривка с височина около 24-25 см, задържала се от
предишни валежи. Температурата на въздуха през трите денонощия се задържа под 0
градуса, затова снежната покривка, която се образува от валежа от сняг на 19.01.2017
г. не се топи, а се сляга с по около 1 см на денонощие.
С оглед
на горното съдът приема, че в деня на произшествието макар и да не е имало
валежи от сняг, е имало задържала се снежна покривка с височина около 24-25 см.
Представени
са и приети по делото ежедневни констативни протоколи за установяване на
количествата на изпълнените и неизпълнени видове дейности, въз основа на които
ответникът твърди, че съответната фирма изпълнител е изпълнила задължението по
почистване на процесния участък. Съдът намира, че с тези протоколи не се
установява безспорно, че конкретното място на което е станало произшествието е
било почистено, тъй като с тях се отчитат едни общи количества на извършени
дейности общо по улици и сектори и не може да се индивидуализира конкретното
място. Още повече, че очевидецът на случилото се свидетелката Д.установява, че
отдолу
било заледено, имало сняг, както и че автобусът всяка зима спира на платното,
защото винаги има сняг натрупан на тротоара. От автобуса човек не може да стъпи
на тротоара. По самия тротоар има нахвърлян сняг и не може да се слезе на
тротоара.
Тези
нейни показания кореспондират и със справката от НИМХ, от която се установява,
че е имало снежна покривка с височина около 24-25 см.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правна страна.
Предявеният
иск е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Отговорността
на ответника се претендира с фактически твърдения за причиняване на неимуществени
вреди на ищеца, произтекли от бездействие на негови служители, които не са
почистили леда от края на пътното платно на бул. „Цар Борис ІІІ“ -крайната дясна лента на
булеварда.
За да е
възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва да докаже факти,
които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и
противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/,
както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане
на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на
извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се
извърши от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за
осъществяването на фактите.
По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето,
което възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини виновно
щетата при и по повод изпълнението на възложената му работа. При това положение
е очевидно, че то отговаря не за свои действия, а за действията на своя
работник или служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл.
49 ЗЗД, е указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени
отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това
възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши
работата по силата на отношенията, в които той се намира с лицето, което
възлага. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност
пред пострадалите трети лица.
С оглед установените фактически
обстоятелства по делото и предвид правната характеристика на предявения иск,
настоящият състав намира, че предявеният иск за причинени на ищеца неимуществени
вреди е доказан по своето основание.
За да възникне отговорността по
чл. 49 ЗЗД, са необходими две условия: 1) да има възлагане на работа и 2)
увреждането да е причинено по вина на работника или служителя, на когото е
възложена работата, като вината се предполага до доказване на противното.
Разпоредбата на чл. 11
от ЗОС вменява в тежест на собственика /ответника/ задължението да
управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на
закона и с грижата на добър стопанин. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините, които
са публична общинска собственост /чл. 8, ал. 3
от ЗП/. Поддържането на пътищата е дейност по осигуряването на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Края
на пътното платно и района на спирка МГТ „Овча купел“ са пешеходна зона и част
от пътя по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗП,
т.е. част от ивицата от земната повърхност, която е
специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на
определени технически изисквания.
Съгласно чл. 31 ЗП
във вр. с чл.
48, т. 2, б. "а" ППЗП организирането на дейностите по поддържане
на пътищата е задължение на съответната община. Това свое задължение общините,
в конкретната хипотеза ответникът, осъществяват
чрез своите служители и/или други лица, на които са възложили съответната
дейност по поддръжка. Т. е. поддръжката на пътното платно и района на спирка МГТ „Овча купел“, върху който е станал
инцидента, е в правомощията на ответната община. По делото е категорично
установено, че процесният участък от настилката е част от общински път,
предназначен за спирка на превозно средство от масовия градски транспорт. Безспорно
е налице проявено от страна на ответната община бездействие по отношение
изпълнение на вменените й със закон задължения.
Безспорно се установява наличие на противоправно
поведение /бездействие/ от страна на служители на ответника, изразяващо се в
неизвършване на необходимите действия за почистване на леда и снега в района на
спирката.
По размера на предявения иск.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да отчете реално претърпените от ищеца неимуществени вреди,
възрастта, здравословното им състояние, интензитета на болките и страданията, и
продължителността на възстановителния период.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 20 000 лв.
Този размер удовлетворява
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната
обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства
по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
При определяне на горния размер
съдът съобразява, че процесът на възстановяване е протекъл за период от около 6
месеца, през които ищецът е бил в отпуск по болест, че при
по-голямо физическо натоварване и ходене и в момента чувства болки. При определяне на този размер
на обезщетението съдът съобразява, че към момента на произшествието ищецът е
бил на 65 години, 45 дни бил с гипс, три месеца не трябвало да стъпва на
крака, поради което се придвижвал с помощта на две патерици. В периода, в който
бил в гипс не трябвало изобщо кракът му да бъде спуснат надолу. Около 20 дни не
е ставал от леглото. За всички тези болки, неудобства, дискомфорт, промяна в начина
на живот на ищеца, притеснение от факта, че не може да се обслужва сам, той
трябва да бъде обезщетен.
Като изхожда от установените по
делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца,
изведени както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите
житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното
по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително
установените по делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.
Така мотивиран съдът намира, че
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан за
разликата над 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв.
Съобразно нормата на чл.
84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане (каквото е
настоящото) длъжникът се смята в забава и без покана, като мораторната лихва се
дължи от деня на деликта. В случая съдът присъжда лихва върху главницата, така както е претендирана
от 22.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Ищецът е направил разноски в
размер на 200 лв. за заплатен депозит вещо лице. От тази сума и на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 100 лв., която е съответна на уважената част от иска /20 000 лв./
Видно от договор за правна защита
и съдействие от 07.01.2018 г. адвокат А. С.В. осъществява безплатна правна
помощ на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
При материален интерес от 40 000
лв., размерът на минималното адвокатско възнаграждение изчислено на основание
чл.7, ал.2, т. 4. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г., бр. 84 от 2016 г. 25.10.2016 г.) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от 1730 лв. От тази сума и на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на адвокат В. адвокатско възнаграждение в размер на 865 лв.,
което е съответно на уважената част от иска.
Ответникът претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ в
размер на 300 лв., от която сума му се дължи сума в размер на 150 лв., която е
съответна на отхвърлената част от иска.
Или на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по
компенсация в размер на 50 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
държавна такса върху уважената част от иска в размер на 800 лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА С.О., гр. София, район ********да заплати на основание чл.49 във връзка с
чл.45 от ЗЗД на В.Г.Г., ЕГН **********,***«********, със съдебен адрес:***, адвокат А. С.В.
сумата от 20 000 лв.
/двадесет хиляди лв./, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди-претърпени болки и страдания от травматично увреждане, получено в пряка,
причинно-следствена връзка с противоправно поведение /бездействие/ от страна на
служители на ответника, изразяващо се в непочистване на леда в района на спирка
МГТ «Овча купел», находяща се на бул. «Цар Борис ІІІ»- крайната дясна лента на
булеварда на 22.01.2017 г., ведно със законната лихва върху горната главница, считано от 22.01.2017 г.
до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени
вреди за разликата над 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв.
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.Г.Г., ЕГН **********,***«********,
със съдебен адрес:***, адвокат А. С.В. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на С.О., гр. София, район ********разноски по компенсация в размер на 50
лв. /петдесет лв./
ОСЪЖДА С.О., гр. София, район ********да заплати на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат А. С.В., ЕГН **********,
адрес: *** адвокатско
възнаграждение в размер на 865лв. /осемстотин шестдесет и пет лв./
ОСЪЖДА С.О., гр. София, район ********да заплати на основание
чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху
уважената част от иска в размер на 800 лв./ осемстотин лв./
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните пред
Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: