РЕШЕНИЕ
№ 595
гр.Бургас, 05.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 28 май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря И. Г., в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа
докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 327 по описа на съда за 2020г. и
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е Р.П.Д. ЕГН:********** със съдебен адрес ***. Жалбоподателят
участва в производството чрез пълномощник – адвокат И.Ц. ***.
Ответник по жалбата е ОДМВР Бургас, сектор ПП, с адрес
гр.Бургас ул.Янко Комитов 34. Ответникът не взема участие в касационното
производство, редовно призован.
Жалбата е насочена срещу решение № 1598/18.12.2019г. по
АНД № 5081/2019г. на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 19-0769-005188/23.10.2019г. на началник група в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас (АНО), с което на Р.Д. са наложени наказания
глоба 2 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца
за извършено нарушение по чл.174 ал.3 ЗДП.
В обстоятелствената част на НП АНО е приел за установено,
че на 27.09.2019г. около 22.40 часа в гр.Бургас на ул.Капитан Петко Войвода,
като водач на лек автомобил Рено 19 с рег.№ А 3724 НВ, при извършена проверка
отказал да му бъде извършена проба с техническо средство за употреба на
наркотични вещества и техните аналози.
В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че
фактическата обстановка по постановлението се установява по безспорен начин от
събраните доказателства. Дал е идентична правна квалификация на установените
факти. Не е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
наказателното постановление, поради което потвърдил последното.
В касационната жалба се прави оплакване, че
първоинстанционния съд не е взел предвид допуснато от АНО съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване в акта за установяване на
административно нарушение на всички съставомерни елементи от деянието. Прави се
довод, че деянието, описано в АУАН е несъставомерно, тъй като не е посочено, че
след отказа за тест проверяваното лице не се е явило да даде кръвна проба за
установяване на наркотични вещества в кръвта. Според касатора това е елемент от
състава на обсъжданото административно нарушение. Иска се касационната
инстанция да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови такова, с което
да отмени наказателното постановление. Не се сочат нови доказателства.
Ответникът по касация не взема участие в касационното
производство, редовно уведомен.
Участващият в производството прокурор излага становище за
основателност на касационната жалбата, като споделя доводите на касатора за
съставяне на АУАН в противоречие с процесуалните правила, изискващи цялостно
описание на обстоятелства, запълващи състава на соченото административно
нарушение. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК
от страна, за която решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.
За да прецени правилното приложение на материалния закон,
на основание чл.220 АПК съдът прие за установени фактите по случая такива,
каквито са били установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Във
връзка с установяване на касационните основание пред настоящата инстанция не са
представени нови доказателства.
Установено е, че на 27.09.2019г. около 22.40 часа в
гр.Бургас по ул.Капитан Петко Войвода, Р.Д. управлявал лек автомобил Рено 19 с
рег.№ А 3724 НВ, при което бил спрян за проверка от полицейските органи. След
покана, Д. отказал да му бъде извършена проба с техническо средство за употреба
на наркотични вещества и техните аналози. Х.Х., младши автоконтрольор, издал
талон за изследване на кръвта на Д. и му го връчил срещу подпис в 23.15 часа.
Извършилия проверката полицай К. в показанията си сочи, че в автомобила на Д. е
миришело на канабис и водачът сам признал, че е пушил такава субстанция преди
да потегли с автомобила. По делото липсват твърдения и доказателства Д. да се е
възползвал от възможността да се яви на определените в талона за изследване
място и срок за да даде кръвна проба за изследване. Това неявяване не е
отбелязано като част от описанието на фактическата обстановка в акта за
установяване на административно нарушение.
При така установените факти касационната инстанция изцяло
възприема правните изводи на първоинстанционния съд.
Съгласно приложимата разпоредба на чл.174 ал.3 ЗДП водач
на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване на употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява МПС за срок от две години и глоба 2000лв. Ясно е посочено, че отказът
да бъде извършена проверка с техническо средство и неизпълнението на
предписание за изследване са два различни състава на нарушение по чл.174 ал.3
от ЗДП, тъй като двете деяния са посочени алтернативно („или“). Това означава,
че всяко едно от тях е самостоятелна форма на административното нарушение.
Доводите на касатора за кумулативност, изискваща едновременно отказ за тест и
последващо неизпълнение на предписанието за даване на кръвна проба, макар и
съдържащи в себе си житейска логика, не намират опора в закона. След като
отказът да бъде извършена проверка с техническо средство е съставомерен сам по
себе си, то непосочването на поведението на привлеченото към отговорност лице,
свързано с неизпълнението на предписанието, не може да се разглежда като
непълнота на обстоятелствената част в АУАН.
При горните изводи относно приложението на материалния
закон касационната инстанция счита, че правилно първоинстанционния съд е стигнал
до извод за законосъобразност на наложените наказания за извършено нарушение по
чл.174 ал.3 от ЗДП.
Предвид неоснователността на направените от касатора
оплаквания и липсата на нарушения на закона, установени от настоящата инстанция
при служебно извършената проверка по чл.218 ал.2 от АПК, на основание чл.221
ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1598/18.12.2019г.
по АНД № 5081/2019г. на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.