№ 3320
гр. София, 25.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110115922 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искови молби с вх. №№ 85199/28.03.2023 г.;
85200/28.03.2020 г.; 85201/28.03.2023 г. и 85202/28.03.2023 г., като исковете
са увеличени съгласно протоколно определение на съда от 29.11.2023 г. (на
лист 104 от делото), на Г. А. Н. срещу „Изи асет мениджмънт“ АД, с която са
предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответника, че клаузи с идентично съдържание на чл. 4, ал. 2 от сключени
между страните договори за кредит с №№ 3565105/28.06.2019 г.;
3542591/31.05.2019 г.; 3509667/23.04.2019 г.; 3442324/06.02.2019 г. са
нищожни поради противоречие със закона – като неравноправни и
противоречащи на забраните по ЗПКр за начисляване на лихва по-голяма от
петкратния размер на законната лихва, а и като противоречащи на добрите
нрави, и за осъждане на ответника да плати на ищцата следните платени без
основание поради посочената нищожност суми:
1. по договор за кредит № 3565105/28.06.2019 г. – 1555,56 лева;
2. по договор за кредит 3542591/31.05.2019 г. – 2327,16 лева;
3. по договор за кредит 3509667/23.04.2019 г. – 933,30 лева, и
4. по договор за кредит 3442324/06.02.2019 г. – 2604 лева.
В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила с ответника четири
договора за кредит – с №№ 3565105/28.06.2019 г.; 3542591/31.05.2019 г.;
3509667/23.04.2019 г.; 3442324/06.02.2019 г., с които са предоставени
кредити съответно в размер на 5000 лева, 6000 лева; 3000 лева и 5000 лева. В
чл. 4, ал. 2 от текста на всеки от договорите било предвидено задължение
1
ищцата в 3-дневен срок от усвояване на кредитите да осигури обезпечение –
банкова гаранция или двама поръчители с постоянен доход в размер на 1000
лева без други кредити. При неизпълнение на това условие ищцата следвало
да заплати неустойка по всеки договор, съответно в размер на 2500 лева; 3000
лева; 1500 лева, и 1700 лева. Твърди се, че ищцата била заплатила
посочените неустойки изцяло. Излагат се доводи, че подобни неустоечни
клаузи били неравноправни, тъй като излизала извън присъщите функции и
целяла обогатяване на кредитора в нарушение на императивните правила
относно максималните размери на разхода по кредита, а и били твърде високи
с оглед неизпълнението. Тъй като размерите на неустойката не били
включени в размера на общия разход по кредита и в годишния процент на
разходите, то целите договори за кредит се явявали недействителни поради
липса на реквизит – правилно посочване на годишен процент на разходите, и
поради това ищцата не била дължала лихвите и неустойките, които била
заплатила. Поради това се иска уважаване на предявените искове.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок (започнал да тече на 03.07.2023 г.) не е
подаден отговор от ответника – „Изи асет мениджмънт“ АД. Такъв е подаден
на 04.07.2023 г., след срока, като ще бъде обсъден само в частите, за които
няма преклузия, и с него предявеният иск се оспорва като недопустим, а също
и по основание. Поддържа недопустимост на установителните искове, тъй
като същите били кумулативно съединени с осъдителни искове за връщане на
недължимо платено, поради което ищецът нямал интерес да ги води като
отделна претенция, а освен това имало и злоупотреба с процесуални права.
Твърди, че има право да изисква обезпечение на предоставените от него
кредити, и да урежда санкционни последици при непредоставяне на такова
обезпечение. Тъй като неустойката не се начислява при изпълнение на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение, то тя не следвало да
се ползва при изчисляване на годишния процент на разходите, който бил
изчислен правилно. Съдът няма да разглежда възражението, че клаузата не
може да е неравноправна, тъй като е индивидуално уговорена, защото е
преклудирано съгласно чл. 133 ГПК. Твърди се, че дори и да е неправилно
определен годишният процент на разходите по кредита, това следва да води
до намаляване на лихвата, а не до нищожност на целия договор. Иска се
отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С определението си за насрочване на делото от 01.11.2023 г. (на лист 43
от делото) съдът е приел в доклада си по делото, обявен за окончателен в
заседанието на 29.11.2023 г. (на лист 103 от делото) за безспорно между
страните, че ищцата е изтеглила от ответника четири кредита – по договори
№№ 3565105/28.06.2019 г.; 3542591/31.05.2019 г.; 3509667/23.04.2019 г.;
3442324/06.02.2019 г., с които са предоставени съответно 5000 лева, 6000
лева; 3000 лева и 5000 лева, и в договорите е имало клаузи за неустойка при
неосигуряване на поръчител, а ищцата е заплатила неустойки по всеки от
2
договорите в размер съответно от 1555,56 лева; 2327,16 лева; 933,30 лева, и
2604 лева, както и лихви в размер на 246,35 лева; 322,83 лева; 122,38 лева, и
347,91 лева.
Съгласно заключението на вещото лице, прието в съдебното заседание
на 29.11.2023 г. (на лист 104 от делото), представено в писмен вид на лист 79
– 100 от делото, ако в разходите по кредита се включи и неустойката за
неосигуряване на поръчител, годишният процент би се оказал между 146,16
% и 191,70 %.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
По установителните искове за прогласяване на нищожност на договорни
клаузи:
Съгласно указанията, дадени от Съда на Европейския съюз в Решение
от 23 ноември 2023 г. по дело C-321/22 Provident Polska, чл. 7 от Директива
93/13/ЕИО изключва национални правила, според които иск за установяване
на неравноправност на договорни клаузи в потребителски договор е
недопустим, когато потребителят разполага с осъдителен иск за присъждане
на обезщетение. В случая искът е допустим, доколкото между страните е
безспорно съществуването на клаузите за неустойка и ответникът се позовава
на тях, за да оправдае събиране на неустойки от ищцата.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
във всеки един момент да преценява неравноправността на договорни клаузи,
когато са налице фактически данни за такава неравноправност, въведено от
практиката Съда на Европейския съюз, включително и в случаи, когато съдът
не е натоварен изрично служебно да следи някои обстоятелства – § 32 от
Решение по дело C-243/08 Pannon GSM, намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за неравноправност на клаузите по
договорите за кредит, в които е посочено, че в случай, че в 3-дневен срок от
сключване на договора ищцата не предостави на заемодателя обезпечение
чрез поръчителство от две физически лица, които представят служебна
бележка от работодателя си за нетен размер на осигурителния доход над
1 000 лева; работят по безсрочен трудов договор; не са заематели или
поръчители по друг договор, сключен с „Изи Асет мениджмънт“ АД; нямат
неплатени осигуровки за последните две години; нямат задължения към други
финансови институции, или имат такива, но имат статус не по-лош от 401
„Редовен“ в Централния кредитен регистър, същата дължала неустойка.
Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП неравноправна е клаузата, с която
потребителят се задължава при неизпълнение на своите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. Преценката за неравноправност се
извършва към момента на сключването на договора при съобразяване на вида
на стоката или услугата, както и всички останали обстоятелства, свързани с
неговото сключване. Съгласно чл. 146 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите, сключени с потребители, са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, като нормата на ал. 4 възлага тежестта за установяване на
индивидуалния характер на уговорката върху търговеца.
3
Уговорените по посочения по-горе начин неустойки са в размер между
31 % и 52% от този на размера на задълженията за главница по договорите за
заем. При преценка за необосновано високия размер на неустойката следва
също така да се държи сметка за обстоятелството, че същата обезпечава не
пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане
на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи
независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и
лихва съобразно уговорения погасителен план. Съдът приема, че такава
неустойка е възможно да създаде съществено и неоправдано неравновесие
между правата на потребителя и търговеца по заемното правоотношение,
поради което намира същата за неравноправна. С оглед изложеното същата се
явява и нищожна.
Следва да се посочи, че дори и посочената клауза да е изключена от
обхвата на нищожността при неравноправност, тъй като е била уговорена
индивидуално, същата се явява и в противоречие с добрите нрави. Съгласно
Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на
ОСТК на Върховния касационен съд неустойка, която излиза извън
присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, е
нищожна като уговорена в противоречие с добрите нрави. В случая се
установява, че е уговорена неустойка в необичайно висок размер (на практика
надхвърлящ сбора на размера на лихвите по кредита) за неизпълнение на
задължение, което не е основно по договора – това за изплащане на главница
и лихви. Следователно се налага изводът, че уговарянето на неустойка в
абсолютен размер за ненамиране на двама поръчители, противно на
поддържаното от ответника в исковата молба, цели единствено необосновано
увеличаване на разходите по договора в нарушение на предвидените от
законодателството забрани за уговаряне на лихва над определен размер (чл.
19, ал. 4 ЗПК), а и освен това нарушава ограниченията относно допустимите
последици при неизпълнение на задълженията на потребителя по чл. 33, ал. 1
и 2 ЗПКр. Неоснователни са възраженията на ответника, че тази разпоредба
не се прилагала за акцесорни задължения на потребителя – текстът на закона
не съдържа такова условие и е пределно ясен – при каквото и да е
неизпълнение по договора за потребителски кредит, длъжникът – потребител
може да дължи само лихва за забава, и то не повече от размера на законната
лихва.
Поради това исковете за прогласяване на нищожност на договорните
клаузи поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във
връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, следва да се уважат.
По иска за връщане на платени без основание суми.
Искът по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД се установява, ако се установи,
че ищцата е платила на ответника пари, за които не е съществувало основание
ответникът да получи.
Тъй като установителните искове за нищожност на клаузите за
неустойка са уважени от съда, то плащането на неустойки е било без
4
основание. По делото е безспорно (а и установено от счетоводната експертиза
от счетоводството на ответника), че ищцата е платила неустойки съответно в
размер на 1555,56 лева; 2327,16 лева; 933,30 лева, и 2604 лева, поради което и
тези искове следва да бъдат уважени.
Дори да се приеме, че няма основание за обявяване на нищожност на
клаузите за неустойка, то посочването на грешен годишен процент на
разходите, като в същия не е включена неустойката за поръчител, която е част
от условията за отпускане на кредита – ако не се учреди обезпечение или не
се плати неустойката, лихвените нива по кредита биха били различни, поради
което е налице хипотезата на § 1, т. 1 ЗПКр и начислената неустойка като
парично вземане, благодарение на което кредитът се отпуска при посочените
в договора условия, следва да се включва в общите разходи по кредита, а
оттам съгласно чл. 19 ЗПКр – и в годишния процент на разходите (ГПР).
Установено е от експертизата, че това не е било така, и впосочените в
договора размери на ГПР не съответстват на действителните, което според
съда следва да се приравни на липса на посочване на ГПР в договора като
част от задължителното му съдържание – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, а това води
до нищожност на целия договор за кредит съгласно чл. 22 ЗПкр.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Същият е доказал разноски в размер на 10 лева – държавна такса, като
претендира и разходи за адвокатски хонорари по четири отделни дела в
размер на 960 лева. По делото е представен (на лист 77 от делото) договор за
правна помощ с уговорка за безплатна защита по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв – на
материално затруднени лица, като по делото ищцата е декларирала, че е
материално затруднена и е освободена частично от такси, поради което е
налице основание за присъждане на разноски на адв. Милев като предоставил
правна помощ. Съдът, като има предвид, че са образувани 4 дела по
идентични факти, но и взема предвид материалния интерес от 7420 лева, за
който се води делото, намира, че като съобрази извършената от адв. Милев
работа и поетата от него отговорност, следва да му определи адвокатско
възнаграждение от 1200 лева за всички претенции, като взема предвид, че
четирите искови молби са с идентични аргументи, но делото е с по-сериозен
интерес.
Тъй като ищцата е освободена от заплащане на разноски за държавни
такси, ответникът следва да бъде осъден да заплати останалия размер на
държавните такси по делото, който е общо 760 лева, от които следва да се
извадят платените 10 лева, или ответникът да плати на съда 750 лева такси.
Освен това на основание чл. 77 ГПК ответникът следва да поеме и разходите
за експертиза, които са били заплатени от съда, в размер на 650 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Г. А. Н. искове с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, по
отношение на „Изи асет мениджмънт“ АД, с ЕИК: *********, и адрес на
управление: София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, сграда „Силвър център“,
ет. 2, офис 40 – 46, че Г. А. Н., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „В.“ *, бл.
***, вх. *, ет. *, ап. **, не е обвързана от клаузи с идентично съдържание на
чл. 4, ал. 2 от сключени между страните договори за кредит с №№
3565105/28.06.2019 г.; 3542591/31.05.2019 г.; 3509667/23.04.2019 г.;
3442324/06.02.2019 г. поради тяхната нищожност поради противоречие със
закона – неравноправен характер.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „Изи асет
мениджмънт“ АД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, сграда „Силвър център“, ет. 2, офис 40 – 46, да
плати на Г. А. Н. , с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „В.“ *, бл. ***, вх. *,
ет. *, ап. **, сума в общ размер на 7420,02 лева (седем хиляди четиристотин и
двадесет лева и 2 ст.) – сбор от неустойки, изплатени въз основа на нищожни
клаузи на чл. 4, ал. 2 от сключени между страните договори за кредит с №№
3565105/28.06.2019 г. (1555,56 лева); 3542591/31.05.2019 г. (2327,16 лева);
3509667/23.04.2019 г. (933,30 лева), и 3442324/06.02.2019 г. (2604,00 лева),
ведно със законната лихва от 27.03.2023 г. до окончателното плащане, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – 10 лева (десет лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв „Изи асет мениджмънт“ АД, с ЕИК: *********, и адрес на управление:
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, сграда „Силвър център“, ет. 2, офис
40 – 46, да плати на еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с код по
БУЛСТАТ: *********, и адрес на кантора: С., бул. „А. С.“, № ***-*, ет. *,
офис 53, 1200 лева (хиляда и двеста лева) – адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК във връзка с чл. 77 ГПК „Изи
асет мениджмънт“ АД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, сграда „Силвър център“, ет. 2, офис 40 – 46,
да плати по бюджетната сметка на Софийския районен съд с IBAN: BG78
CECB 9790 3143 8974 01, сумите от 750 лева (седемстотин и петдесет лева) –
държавна такса, и 650 лева (шестстотин и петдесет лева) – поети от бюджета
разходи за счетоводна експертиза.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6