ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3992
гр. София, 29.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. КУРТОВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Частно наказателно
дело № 20221110215508 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на В. Л. П., действащ чрез процесуалния си представител адв.И.
Ю. от САК (пълномощно на л.22 от ДП) срещу Постановление от 14.11.2022г на СРП за
прекратяване на наказателното производство по ДП 1124/2021г на 06 РУ – СДВР, пр.пр.
6536/2021г на СРП.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения от разпоредбата
на чл.243, ал.4 от НПК 7-дневен срок от получаване на преписа на атакуваното
Постановление и от лице, разполагащо с активна легитимация да го обжалва – законния
представител на пострадалото лице А. В. П., родена на 23 ноември 2006г.
Досъдебното производство е образувано по сигнал на жалбоподателя по настоящото
дело В. Л. П.. Това е станало с Постановление на СРП от 04.06.2021г., в което е определен и
предметът на доказване – за това, че в София, ул.“Ехо“ № 30, след като осъден с влязло в
сила съдебно решение да заплаща месечна издръжка на детето си А. В. П. чрез нейния баща
и законен представител В. Л. П. съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски – престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
В хода на досъдебното производство са разпитани в качеството на свидетели В. Л. П.
(баща на А. В. П.) и майката на детето – Л. М. Р. (л.232). В. Л. П. е представил и са
приложени към материалите по делото съдебни решения, относими съм случая, които не се
оспорват от А. В. П. Самата А. В. П., родена на 23 ноември 2006г. (според мотивите на
Определение 502/10.06.2019г на ВКС по гр.д.992/2019г на 04 ГО на ВКС, фотокопие
Удостоверение за раждане на детето не е приложено), не е разпитвана.
Видно от протокола за разпит на свид.П. (л.50), претенцията му по това досъдебно
производство е за неплащането на издръжката за месеците април и май на 2021г. Това
обстоятелство е възприето от наблюдаващия прокурор и е коментирано в атакуваното
Постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство.
След като е установил, че през инкриминирания период – м.април и м.май на 2021г
1
детето А. П. вече е живеела при майка си свид..Л. Р., наблюдаващият прокурор е съобразил,
че издръжката се дължи преди всичко на детето, което е нямало фактически контакт с баща
си, че майката на практика е поела върху себе си да издържа живеещото при нея дете,
откъдето е формирал вътрешното си убеждение, че в дадения случай е налице хипотезата на
чл.24, ал.1, т.1 от НПК – не е налице престъпление по смисъла на чл.183, ал.1 от НК и е
съставил атакуваното Постановление, с което е прекратил наказателното производство.
Въз основа на събрания до момента доказателствен материал съдът прави следните
фактически и правни изводи:
С влязло в сила Решение № 206270/01.09.2017г на СРС, 89 състав по гр.д. 2606/2015г
на СРС упражняването на родителските права по отношение на детето А. П. е предоставено
на бащата В. П., при когото определя местоживеенето на детето; майката Л. Р. е осъдена да
заплаща на детето си А. П. чрез нейния баща В. П. месечна издръжка в размер на 115 лева,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска; определя режим на лични отношения
на майката Л. Р. с детето А. П. Това Решение е обжалвано и с Решение от 25.10.2018г на
СГС, 1-ви въззивен състав по гр.д.15932/2017г. отменя частично Решението на СРС в частта
му относно личните отношения на майката Люба Радева с детето Албена П.а, като вместо
определения от СРС постановява нов режим; въззивното решение обаче потвърждава
Решението на СРС в останалите му части, т.е. релевантните за предмета на наказателното
производство предоставени на бащата родителски права по отношение детето А. П. и
задължението на майката Л. Р. да плаща издръжка на детето А. П. чрез нейния баща В. П. в
размер на 115 лева, както и определеното от съда местоживеене – на адреса на бащата, са
потвърдени. Направен е опит за касационно обжалване, но видно от приложеното
Определение 502/10.06. на СГС, 04 ГО такова не е допуснато, а Л. Р. е осъдена да заплати на
В. П. направените за касационното производство разноски.
Това за настоящия съд означава, че: през м.април и м.май 2021г жалбоподателят В. П.
е упражнявал родителските права по отношение детето А. П., местоживеенето на детето А.
П. е следвало да бъде адреса на бащата В. П., а майката като осъдена с влязло в сила
съдебно решение е следвало да заплаща на детето си А. П. чрез бащата В. П. месечна
издръжка в пари.
С Решение 147534/13.07.2020г на СРС, 03 ГО, 92 състав, постановено по гр.д.
8099/2020г на СРС, в сила от 17.12.2021г., потвърдено с Решение от 17.12.2021г. на 02
брачен въззивен състав на СГС, размерът на дължимата от свид.Р. месечна издръжка,
платима чрез бащата В. П., е увеличен на 155 лева месечно, считано от влизане в сила на
решението. Липсва промяна относно лицето, което да упражнява родителските права по
отношение детето А. П., т.е. към момента на подаване на Сигнала до СРП, послужил за
законен повод за образуване на досъдебното производство, както и към момента на подаване
на Жалбата до СРС по повод Постановлението за прекратяване на същото това наказателно
производство, подалото жалбата лице В. П. е законният представител на А. П., чиято
издръжка е предмет на делото.
Съдът намира, че наблюдаващият прокурор правилно е установил фактическата
обстановка: майката е осъдена да заплаща на дъщеря си чрез нейния баща месечна издръжка
в пари, но такава реално не е заплащана чрез бащата. Майката е полагала грижи за
отглеждането и възпитанието на детето, т.к. това дете през инкриминирания период – април
и май 2021г., макар и в неизпълнение на осъдителните титули на цитираните съдебни
решения, това дете е живеело в дома на майката, която е полагала реални грижи за него.
Съдът не споделя становището на прокурора, че след като майката е полагала грижи за
детето, то престъпният състав по чл.183, ал.1 от НК не може да бъде осъществен от
2
обективна страна, поради което извършването на това престъпление е немислимо. За
преценката на наличието или липсата на изпълнително деяние е от значение основанието, на
което са полагани тези грижи. Съдът разбира и становището на наблюдаващия прокурор, че
издръжката в пари, на която е осъдена майката да заплаща на дъщеря си чрез нейния баща
има смисъл – крайна цел, именно полагането на грижи за това дете.
В конкретния случай, за съда е безспорно, че живеещото в нарушение на
постановеното с влязло в сила съдебно решение местоживеене на детето (което е определено
и потвърдено от всички съдебни състави, чиито Решения са приложени сред материалите на
ДП), на адреса на бащата, е обгрижвано от майката, при която реално живее. Това
обстоятелство – промененото местоживеене и полагането на грижи обаче, не може да бъде
възприето като изпълнение на паричното задължение за плащане на издръжка по конкретно
определен начин, което е наложено на майката Л. Р. с влязло в сила съдебно решение.
Съдът не споделя становището, че ако детето живее при този родител, който осъден да
плаща издръжката му, то установеното с влязло в сила съдебно решение задължение за
плащане по конкретно определен от съда ред отпада автоматично, обезсилва се, наложеното
със съдебното решение парично правоотношение между майката и бащата да се прекратява
на някакво законно или само фактическо основание. Това е невъзможно. Семейният кодекс
и ГПК съдържат условията и правилата за изменение на създаденото с осъдителен съдебен
титул парично задължение и начина му за валидно изпълнение. Заживяването на детето при
този родител, който именно е осъден да я плаща чрез другиго, не е основание за погасяване
на задължението по този осъдителен титул, нито за неговото изменение, нито пък дава
основание да се счита, че с акта на живеене в едно домакинство на майка и дъщеря
автоматично майката е изпълнила задължението си да плаща издръжка на детето чрез
неговия баща или пък че това парично задължение е погасено на някое прекратително
основание.
Полагането на грижи за непълнолетен низходящ се вписва в изпълнението на общото
задължение по чл.143, ал.1 от СК (Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето ), като
се има предвид и разпоредбата на чл.143, ал.3 от СК (Родителите дължат издръжка и когато
детето е настанено извън семейството). Тези разпоредби указват, че при всички положения
майката дължи издръжка на детето си, независимо кому е възложено упражняването на
родителските права. Това е общо формулираното от законодателя задължение на родителя
да издържа детето си. Но от обстоятелството, че се грижи, не може автоматично да бъде
направен извода, че като изпълнява общото си задължение да полага грижи за детето,
майката същевременно изпълнява и задължението да плаща по определения от съда ред
конкретна парична сума. При постановяване на съдебното решение, а впоследствие и при
потвърждаването му от горните инстанции, съдебните състави са държали сметка на това, че
като родител, за майката е налице общото задължение да издържа по СК и въпреки това са я
осъдили освен дължимата по закон грижа, още и да плаща на детето чрез бащата, който пък
да упражнява родителските права. Така съдебно определената по вид размер и начин на
плащане издръжка се различава от общата по СК и по това, че е скрепена с изпълнителния
осъдителен титул на влязло в сила решение, което може да бъде изменяно/отменяно само по
предвидения в ГПК ред. Не е по волята на издържащите нито какво, нито колко, нито кога,
нито как да изпълняват това задължение, наложено с конкретно осъдително решение.
За това, че майката е следвало да плаща парична сума в полза на детето, дори когато
това дете живее при нея, за конкретния случай е приложима и съдебната практика:
Решение № 134 от 25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 90/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Бойка Стоилова - Когато родителят не упражнява родителските права и в негова тежест е
присъдена парична издръжка, той е длъжен да я изплаща ежемесечно на детето си чрез родителя,
на когото е предоставено упражняването на родителските права /тъй като правото на издръжка
3
принадлежи на детето/, ако липсва споразумение за предоставянето й в натура. В случаите, когато
решението относно родителските права не е приведено в изпълнение, след приключване на
съдебното дирене в производството относно издръжката детето е живяло с родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права, и този родител е полагал за него дължимите
грижи, включително като му е предоставял необходимите средства за задоволяване на
потребностите му, задължението му за издръжка следва да се счита изпълнено, респективно
правото на такава на детето следва да се счита погасено чрез предоставянето й;
в този смисъл – парична издръжка се дължи от отглеждащия родител и практиката на СРС -
Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва да
поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене
с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата Решение от 6.06.2012 г. на СРС
по гр. д. № 19364/2011 г., III г. о., 80-ти с-в, докладчик председателят Таня Кандилова.
Значение за правилното решаване на случай има и разглеждането на въпроса за
противоправната промяна на местоживеенето (също номинално определена с влязло в сила
решение) на детето А. при майката: противоправността на деянието не се преследва по
общия наказателноправен ред, затова е извън обхвата на настоящото досъдебно
производство. Но съдът съобразява тази противоправност и намира основание и у съдебната
практика за липсата на основание в конкретния случай полагането на общи грижи от
майката да счита за изпълнение на съдебно решение за издръжка на детето, платима чрез
бащата. Така в Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС, докладчик Христо Георгиев: Осъденият да дава
издръжка не може да се позовава на промените, които са резултат на намерението му да осуети или намали издръжката.
….
Това означава, че при всички положения, парична издръжка е следвало да бъде
заплащана.
Съдът намира за установено към настоящия момент, а и не се спори за това, че майката
не е плащала за инкриминирания период парична издръжка на детето си чрез неговия баща.
Но за да бъде едно деяние престъпно, то следва да се характеризира с определена
степен на обществена опасност. Обществената опасност на това деяние би била съществено
занижена – до възможността за приложение на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, ако се
установи чрез способите на НПК, че в конкретния случай през инкриминирания период
майката е предоставяла парични суми на дъщерята лично – на ръка или по друг начин. Това
обстоятелство добива значение и като се вземе предвид възрастта на детето през
изследвания период.
Детето, което вече е навършило 16 годишна възраст, следва да бъде разпитано относно
това обстоятелство: дали, макар и нарушавайки постановения ред за плащане на издръжката
– чрез бащата, то самото е получавало реално парично плащане за някой от месеците април
или май 2021г. и ако е получавало от майка си пари – в какъв размер.
Дали деянието е малозначително в случая следва да бъде преценено с оглед наличието
или липсата на някакво изпълнение на наложеното по съдебен ред задължение – в случай, че
задължението е изпълнявано – плащано директно на детето, вместо по указания в
решението ред – чрез бащата. Според настоящия съд при установяването на такова плащане
степента на обществена опасност на деянието се занижава. Дали тази общ опасност е
толкова ниска, че да обуслови приложението на чл.9, ал.2 от НК, е въпрос на вътрешно
убеждение на съответния наблюдаващ прокурор. При всички положения обаче, до извод в
тази насока не може да се стигне без разпита на непълнолетния свидетел (без участие на
майката с оглед естеството на делото, упражняването на родителски права са възложени на
бащата) или бащата (предвид естеството на делото), а в присъствието на ИДПС.
Едва след този разпит може да се прави извод за степента на обществена опасност,
формите на вина при възприето деяние от обективна страна и т.н., да се преценят
последващите действия по разследването.
Предвид гореизложеното, Постановлението на СРП за прекратяване на наказателното
4
производство следва да бъде отменено като неправилно, а материалите по делото – върнати
на разследващите органи, за продължаване на разследването, при което да бъдат проведени
указаните по-горе действия.
Така мотивиран и на основание чл.243, ал.6, т.3, вр.ал.5 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 14.11.2022г на СРП за прекратяване на наказателното
производство по ДП 1124/2021г на 06 РУ – СДВР, пр.пр. 6536/2021г на СРП.
Връща материалите по досъдебното производство на СРП, за продължаване на
разследването.
Прекратява съдебното производство по нчд № 15508/2022г., по описа на СРС НО, 122-
ри състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано/протестирано пред СГС в 7 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се изпрати на: СРП и на В. Л. П..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5