РЕШЕНИЕ
№ 466
гр. Бургас, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20222120106765 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявени Н. С. Б. срещу ИА „Рибарство и аквакултури“, искове да
бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, осъществено със Заповед №
244/13.10.2021 г., издадена от изпълнителния директор, да бъде възстановен ищецът на
заеманата преди уволнението длъжност ........................., както и да бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца обезщетение в размер на 26093,34 лева за времето, през което е останал
без работа поради незаконното уволнение, считано от 13.10.2021 г., но за не повече от шест
месеца, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 21.10.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 344 ал.
1 т. 1, 2 и 3, вр. с чл. 225 от КТ.
Твърди се, че въз основа на трудов договор № 125/28.10.2021 г. сключен между
страните по делото ищецът е заемал при ответника длъжността ....................................... Сочи
се, че със Заповед № 244/13.10.2021 г., издадена от изпълнителния директор същият е
уволнен. Изложено е, че брутното трудово възнаграждение на ищеца е било в размер от
4348,89 лева. Поддържа се, че уволнението е незаконно, тъй като заповедта за уволнение не
е връчена на ищеца и че същият не е получавал предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.
Твърди се, че уволнението е законосъобразно, тъй като процесната заповед за уволнение е
връчена на ищеца, в присъствието на двама свидетели, при условията на отказ по чл. 44 от
1
ГПК. Поддържа се, че в случая на ищеца не се е дължало предизвестие, нито заповедта за
уволнение е следвало да се мотивира, доколкото уволнението е осъществено, на основание
на чл. 19а ал. 2 от ЗАдм.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
исковата молба.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
отговора исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
С неоспорения от страните доклад по делото е обявено за безспорно между същите,
че въз основа на трудов договор № 125/28.10.2021 г. сключен между страните по делото
ищецът е заемал при ответника длъжността ........................., както и че последното брутното
трудово възнаграждение на ищеца е било в размер от 4348,89 лева.
По делото е представена Заповед № 244/13.10.2022 г. на директора на ответника, с
която трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание „Прекратяване на
трудовото правоотношение по преценка на органа, който назначава служителя без
предизвестие“, като е разпоредено да му бъде изплатено обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ
за 2022 г. за 19 дни.
По инициатива на ответника по делото е разпитан свидетелят Г.М. – служител при
ответника, от чийто показания се установява, че същият е присъствал на среща между
страните по делото, на която Заповед № 244/13.10.2022 г. на директора е прочетена пред
ищеца, направен е опит за връчването , но ищецът е отказал да я получи, след което си е
тръгнал.
По инициатива на ответника по делото е разпитан свидетелят М.З. – служител при
ответника, от чийто показания се установява, че същият е присъствал на среща между
страните по делото, на която Заповед № 244/13.10.2022 г. на директора е прочетена пред
ищеца, направен е опит за връчването , но ищецът е отказал да я получи, след което си е
тръгнал.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже
кумулативното наличие на следните предпоставки - съществувалото трудово
правоотношение между страните, по силата на което е заемал сочената в исковата молба
длъжност, прекратяване на трудовото правоотношение на твърдяното основание, размера на
последното брутно трудово възнаграждение преди уволнението, оставането си без работа
вследствие на това уволнение за исковия период. В тежест на ответника е да докаже, че при
спазване на трудовото законодателство /съответния ред за констатиране на нарушение и
налагането на дисциплинарното наказание/ е упражнил правото да наложи прицесните
дисциплинарни наказания, както и уволнението, и че същото е извършено от орган, който
разполага с дисциплинарна власт, както и че са налице посочените в заповедите нарушения
на трудовата дисциплина, обосновали наказанието.
Според чл. 19а ал. 2 от Закона за администрацията /ЗАдм./ правоотношенията с
посочените в чл. 19 ал. 4 еднолични органи, техните заместници и членовете на колегиални
органи, могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава,
съответно определя, по негова преценка, а съгласно чл. 19 ал. 4 т. 3 от същия закон за
органи на изпълнителната власт се считат изпълнителните директори на изпълнителните
агенции.
2
С неоспорения от страните доклад по делото е обявено за безспорно между същите,
че въз основа на трудов договор № 125/28.10.2021 г. сключен между страните по делото
ищецът е заемал при ответника длъжността ........................., както и че правоотношението на
ищеца е прекратено от компетентен орган – изпълнителния директор на ответника.
От представената по делото Заповед № 244/13.10.2022 г. на директора на ответника, с
която трудовото правоотношение с ищеца е прекратено се установява, че като основание за
прекратяване е посочено „Прекратяване на трудовото правоотношение по преценка на
органа, който назначава служителя без предизвестие“, тоест правоотношението с ищеца е
прекратено на основание чл. 19а ал. 2 от ЗАдм. Разпоредбата е приложима по отношение на
ищеца, доколкото заеманата от него длъжност преди прекратяване на трудовото му
правоотношение е ............................., тоест заместник на орган по чл. 19 ал. 4 от ЗАдм. В тази
хипотеза възможността за прекратяване на трудовото правоотношение е предоставена
единствено на преценката на изпълнителния директор, която преценка не подлежи на
съдебен контрол, съобразно чл. 19а ал. 2 от ЗАдм. Следователно за прекратяване на
трудовото правоотношение на ...................... на изпълнителна агенция, каквато е ответникът
по делото, е достатъчно изпълнителния директор еднолично да реши и да доведе до
знанието на ............................ – в случая ищеца по делото, писменото си изявление за
прекратяването на трудовия му договор.
Според чл. 335 ал. 2 от Кодекса на труда трудовият договор се прекратява при
прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за
прекратяването на договора. Разпоредбата задължава работодателя да връчи заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение на работника. В случая, от събраните по делото
гласни доказателства се установи, че ответникът чрез своя директор е направил опит за
връчване на процесната заповед на ищеца лично, но последният е отказал да я получи. Като
взе възможната заинтересованост на свидетелите – служители при ответника, съдът
кредитира депозираните от тях показания, тъй като същите са пълни, основани на
непосредствени възприятия и не противоречат по между си.
По отношение на отказа за получаване на писменото волеизявление следва да се
посочи, че КТ не съдържа специална разпоредба, поради което се прилагат разпоредбите на
процесуалния закон. Съгласно чл. 44 ал. 1 изр. последно ГПК отказът за получаване на
съобщения, призовки и съдебни книжа, се отбелязва в разписката и се удостоверява с
подписа на връчителя. Връченото по този начин волеизявление се смята за редовно връчено.
Отказът на работника да му бъде връчена заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение може да бъде установяван с всички доказателствени средства – така в
Решение № 2006/25.11.2002 г. по гр. д. № 2369/2001 г. на ВКС, Трето ГО, Решение №
386/31.10.2011 г. по гр. д. № 1309/2010 г. на ВКС, Четвърто ГО, Определение 842/08.07.2013
г. по гр. д. № 1618/2013 г. на ВКС, Трето ГО. В случая отказът е удостоверен с подписите на
двама свидетели, които са разпитан по делото в процесуално качество на свидетели и са
потвърдил начина на връчване, тоест, че ищецът е отказал да получи процесната заповед. За
да се приеме, че е надлежно връчена заповедта в хипотезата на отказ за получаване от
адресата, е необходимо да се установи, че лицето е узнало нейното съществено съдържание
– изразената воля от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и правното
основание, на което това е направено – така в Решение № 39 от 27.02.2012 г. по гр. д. №
410/2011 г. на ВКС, Трето ГО. В случая, от показанията на разпитаните свидетели се
установи, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е прочетена дословно
в присъствието на ищеца.
По изложените съображения, съдът приема, че Заповед № 244/13.10.2022 г. на
директора на ответника е била надлежно връчена на ищеца при условията на отказ на
13.10.2022 г., респ. считано от тази дата трудовото му правоотношение с ответника е било
прекратено.
Предвид направения извод, съдът приема, че предявените искове по чл. 357 и чл. 344
ал. 1 т. 1 от КТ, както и съединените с тях акцесорни искове по чл. 344 ал. 1 т. 2 и т. 3 от КТ
3
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, в полза на ответника се
полагат съдебно-деловодни разноски. Доколкото обаче, не е направено искане за
присъждане на разноски, съдът не следва да присъжда такива.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. С. Б., ЕГН ********** с адрес ............................
срещу ИА „Рибарство и аквакултури“ със седалище и адрес на управление ...........................,
искове да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, осъществено със
Заповед № 244/13.10.2021 г., издадена от изпълнителния директор, да бъде възстановен
ищецът на заеманата преди уволнението длъжност ........................., както и да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца обезщетение в размер на 26093,34 лева за времето, през
което е останал без работа поради незаконното уволнение, считано от 13.10.2021 г., но за не
повече от шест месеца, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 21.10.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3, вр. с чл. 225 от КТ.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4