РЕШЕНИЕ
№ 416
гр. ХАСКОВО, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Г.Т. К.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500584 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260019/16.06.2022г.,постановено по гр.д.№237/2021г. районен съд-
Димитровград: ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Н. П. Н. от наследството на
Я.Н.П.,починала на 30.11.2020г.,като НАМАЛЯВА на основание чл.30 от ЗН дарение,
обективирано в нотариален акт вх.рег.№ ***г., дв.вх.рег.№*** акт №*** т.14,дело № *** на
СВ при ДРС, с който Я.Н.П. е дарила на ответницата Е. П. Г. собствения си недвижим имот:
1/3 идеална част от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор
№21052.1015.333,целия с площ 561 кв.м. по КК на град ***, одобрена със заповед №РД-18-
38/05.07.2006г. на ИД на Агенция по кадастъра-град София, на административен
адрес:гр.***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно
ползване:ниско застрояване; /до 10м./, при граници на поземления имот:имот
№21052.1015.411, имот №21052.1015.332, имот №21052.10.15.345;, имот №21052.1015.324,
имот №21052.1015.331; номер по предходен план: ***, квартал ***, парцел 8,ведно с
построените в него сгради:1.Първи етаж от триетажна жилищна сграда,който първи етаж
представлява самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор
021052.1015.333.1.1 по КК на град ***,одобрена със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД
на Агенция по кадастъра-град София, на адрес гр.***,който самостоятелен обект се намира в
сграда №*** разположена в поземлен имот с идентификатол 21052.1015.333, с
предназначение“жилище,апартамент,със застроена площ 110 кв.м..,с прилежащи мазе и
1
таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под обекта-няма, над обекта- имот
№21052.1015.333.3; 2. ГАРАЖ с кадастрален идентификатор 21052.1015.333.2 по КК на
град ***, одобрена със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на Агенция по кадастъра-град
София, на адрес гр.***,разположен в поземлен имот с идентификатор 21052.1015.333,на
който недвижим имот е призната за индивидуален собственик с констативен нотариален акт
с вх.рег.№ *** от 12.12.2017г., дв.вх. рег.№ *** т.12 дело № **** , до размера на 1/3
идеална част от дарението, обективирано в нотариален акт с вх.рег.№***г. ,акт ***, т.4, д.
№ *** на СВ при РС-Димитровград, необходими за допълване на запазената част на Н. П. Н.
от наследството на същия наследодател; ОСЪЖДА Е. П. Г. да заплати на Н. П. Н. сумата от
27 319лв., представляваща паричната равностойност на накърнената му с дарение с
нотариален акт с вх.рег.№***г. , акт***, т.4, д.№ *** на СВ при РС-Димитровград запазена
1/3 идеална част от наследството на Я.Н.П., починала на 30.11.2020г.,ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на настоящето съдебно решение,до
окончатеблното й изплащане; ОТХВЪРЛЯ искането на Е. П. Г. с правно основание чл.36
ал.2 вр. ал.1 от ЗН за задържане на първи етаж от триетажна жилищна сграда, който първи
етаж представлява самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор
21052.1015.333.1.1 по КК на град ***,одобрена със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД
на Агенция по кадастъра-град София, на адрес гр.***, който самостоятелен обект се намира
в сграда №1 разположена в поземлен имот с идентификатор 21052.1015.333, с
предназначение: “Жилище,апартамент,със застроена площ 110 кв.м.,с прилежащи мазе и
таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под обекта-няма, над обекта- имот
№21052.1015.333.2; ОСЪЖДА Е. П. Г. да заплати на Н. П. Н. направените в производството
разноски в размер на 2 486,37лв.
Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Е. П. Г.,която
чрез пълномощника си го обжалва с оплаквания за допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила и материалния закон.Твърди,че с обжалваното решение РС-
Димитровград възстановява на ищеца запазена част от наследството,като намалява
дарението с нотариален акт с вх.рег.№***г. с 1/3 ид.част по отношение на всички имоти
дарени с акта,а едновременно с това осъжда ответницата да заплати сума в размер на 27
319лв.,представляваща парична равностойност на накърнената част от посоченото дарение.
В този смисъл поддържа,че решението съдържа конститутивна и осъдителна част,с което на
практика се постига двойно допълване на запазената част-веднъж чрез намаляване на
дарението с дробна част и веднъж чрез осъждане на ответника за заплащане на парична
сума. Счита,че волята на съда да постанови решението си била неразбираема, която
неразбираемост представлява нарушение на съдопроизводствените правила. Счита,че
решението противоречи и ни изискванията на материалния закон, като в тази връзка излага
доводи относно разполагаемата част от наследството и несъобразяване с обстоятелството,че
по друго дело на същия наследодател искането на ищеца за намаляване на дарствени
разпореждания по отношение на друг недвижим имот вече е било уважено. Излага и
2
подробни доводи относно мотивите на съда, които не кореспондират с изискванията на
материалния закон.Намира за неправилни и изводите на първоинстанционния съд относно
предпоставките на чл.36 ал.2 от ЗН. Претендира от въззивната инстанция да отмени
обжалваното решение на РС-Димитровград и вместо него да постанови ново по съществото
на спора,като посочва при условията на евентуалност различни начини за възстановяване на
запазената част на ищеца .Претендира и присъждане на разноски по делото.
В срока по чл.263 от ГПК по подадената въззивна жалба е депозиран писмен отговор от
въззиваемия Н. П. Н., който чрез пълномощника си оспорва жалбата и излага доводи за
нейната неоснователност. Претендира въззивната инстанция да потвърди обжалваното
решение на РС-Димитровград. Претендира и присъждане на разноски за въззивното
производство.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа
страна:
Не е спорно по делото,че страните са наследници по закон на Я.Н.П.,б.ж. на гр.
***,починала на 29.11.2020г., съответно ищецът е неин сън, а ответницата нейна дъщеря.
Съгласно чл.5 ал.1 от ЗН страните по делото, като деца на починалото лице, наследяват
равни части от това наследство. Установено е също, че приживе Я.Н.П. се е разпоредила
със свои собствени недвижими имоит в полза на ответницата Е. П. Г., чрез
дарение,обективирано в Нотариален акт № *** т.3 рег.№ *** от 20.12.2018г. Предмет на
прехвърлителната сделка са следните недвижими имоти,а именно:
1/3 идеална част от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален
идентификатор №21052.1015.333,целия с площ 561 кв.м. по КК на град ***, одобрена със
заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на Агенция по кадастъра-град София, на
административен адрес:гр.***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана;
начин на трайно ползване:ниско застрояване; /до 10м./, при граници на поземления
имот:имот №21052.1015.411, имот №21052.1015.332, имот №21052.10.15.345;, имот
№21052.1015.324, имот №21052.1015.331; номер по предходен план: ***, квартал ***,
парцел 8, ведно с построените в него сгради:1.Първи етаж от триетажна жилищна
сграда,който първи етаж представлява самостоятелен обект в сграда с кадастрален
идентификатор 021052.1015.333.1.1 по КК на град ***,одобрена със Заповед №РД-18-
38/05.07.2006г. на ИД на Агенция по кадастъра-град София, на адрес гр.***, който
самостоятелен обект се намира в сграда №*** разположена в поземлен имот с
идентификатол 21052.1015.333, с предназначение“жилище,апартамент,със застроена площ
3
110 кв.м.,с прилежащи мазе и таванско помещение и съответните идеални части от общите
части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под
обекта-няма, над обекта- имот №21052.1015.333.3; 2. ГАРАЖ с кадастрален идентификатор
21052.1015.333.2 по КК на град ***, одобрена със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на
Агенция по кадастъра-град София, на адрес гр.***,разположен в поземлен имот с
идентификатор 21052.1015.333.
В качеството си на низходящ на наследодателя Я.Н.П. ищецът има по силата на
закона право на запазена част от наследството, която е в размер на 1/3, съгласно чл. 29, ал. 1
ЗН.В същите параметри има запазена част от наследството и ответницата,поради което
разполагаемата част от това наследство също е 1/3. С дарствените разпореждания,
извършени в полза на ответницата, наследодателят е накърнил тази запазената част на
ищеца и за него е налице правен интерес да предяви иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН
за намаляване на извършеното дарение, обективирано в Нотариален акт №*** т.3 рег.
№*** от 20.12.2018г. и възстановяване на запазената му част от наследството
В първоинстанционното производство е установено, че преди смъртта си
наследодателката на страните по делото е притежавала и други недвижими имоти,с които
също приживе се е разпоредила изцяло и в полза на внучката си, дъщеря на настоящата
ответница чрез дрение,обективирано в Нотариален акт №*** т.1 рег.№*** от 07.05.2020г.
Няма спор по делото, а това се установява и от влязлото в сила решение №125/27.10.2021г.,
постановено по гр.д.№1251/2021г. по описа на РС-Димитровград, че на основание чл.30 от
ЗН е намалено дарението, обективирано в посочения нотариален акт до размера на 1/3
ид.част от наследството в полза на настоящия ищец.
От първоначалното заключение на назначената съдебно- икономическа експертиза се
установява, че към датата на откриване на наследството на Я.Н.П.-29.11.2020г. общата
оценка на всички недвижими имоти,с който същата приживе се е разпоредила възлизат на
сумата от общо 96 585лв.,в това число: първи етаж от триетажната жилищна сграда-
60 014лв.; 1/3 идеална част от поземления имот-15 744лв. ;гараж-6 200лв. и земеделски
земи-14 628лв.Вещото лице е посочило също,че запазената част на ищеца се равнява на
32 195лв., представляваща 1/3 от общата пазарна оценка 96 585лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
От приетите по делото първоначално и повторно заключение на съдебно –
икономическата експертиза се установява, че стойността на активите в наследствената маса
по конкретното дело възлизат на сумата от общо 96 585лв., в която сума се включват
пазарните оценки на всички недвижими имоти, с които наследодателката на страните по
делото се е разпоредила чрез дарения в полза на внучката си и на дъщеря си, съответно през
2020г. и 2018г.Стойността на дареното имущество с нотариален акт от 2020г., с който
наследодателката се е разпоредила в полза на внучката си Я.Г.С. е на обща стойност 14
628лв., а дареното имущество с нотариален акт от 2018г. в полза на дъщеря си Е. П. Г. е на
обща стойност 81 957лв. Приложението на чл. 29, ал. 1 ЗН води до извода, че запазената
4
част от наследството на Я.Н.П., б.ж. на гр.***,починала на 29.11.2020г. е в размер на 2/3
общо за двамата й наследника , а само за ищеца е 1/3 , поради което стойността на
неговата запазена част възлиза на сумата от 32 195лв.Такава е и стойността на
разполагаемата част от наследството или 32 195лв. Тъй като само ищецът е с накърнена
запазена част, тази част ще следва да бъде възстановена.
Няма спор както в правната доктрина, така и в съдебната практика, че правото да се
поиска възстановяване на запазена част от наследство е самостоятелно субективно
потестативно право. То може да бъде упражнено пред съда чрез предявяване на отделен иск
(както е в настоящия случай) или като факултативна възможност в производството по
съдебна делба. Съществува възможност и за упражняването му под формата на възражение
във вече образуван исков процес. Приема се също така (макар и с по-малка практическа
приложимост), че е допустимо и упражняването му извънсъдебно - чрез доброволно
уреждане на отношенията между облагодетелствания от завещание и/или дарение и
наследниците със запазена част при взаимни отстъпки. Те могат да изявени във форма, която
по естеството си би имала характер на извънсъдебна спогодба или друг вид двустранна
облигационна сделка, която ще породи същите правни последици. Независимо от тези
правни възможности, най-често срещаният случай е предявяването на иск по чл. 30 ЗН, с
какъвто е бил сезиран съдът и в настоящото производство. С предявяването на иска се
постигат едновременно два резултата – на първо място, ищецът упражнява по съдебен ред
субективното си потестативно право да поиска възстановяване на запазената част и при
направена преценка, че са налице материалните и процесуалните предпоставки за валидното
му упражняване, след като се определи какъв е размера на тази запазена част, на второ
място, се сезира съда да постанови допълване до пълния размер на накърнената му запазена
част чрез намаляване безвъзмездното разпореждане (завещание или дарение). Тази функция
на иска по чл. 30 ЗН определя предмета на делото и предпоставя какво следва да извърши
съда в така образуваното производство – той следва да прецени упражнено ли е
потестативното право на възстановяване на запазена част, какъв е нейният размер, дали
същата е нарушена с извършените дарения и завещания, да остойности наследствената маса,
да прецени дали стойността на дарените или завещаните имоти превишава запазената част
от наследството и съобразно с това да извърши допълване на запазената част.
Според чл. 28, ал. 2 ЗН частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата
част от наследството. С този текст законодателят е определил правното естество на
запазената част с използването на разграничителен критерий – тя е това, което е извън
разполагаемата част от наследството. Следователно, образно казано, самото наследство в
смисъла на съвкупност от имущество, права и задължения може да бъде разгледано като
съставено от две части – запазена и разполагаема част. В случаите на завет (частно
завещателно разпореждане) или дарение изчисляването на размера на запазената и
разполагаемата част се извършва чрез регламентираните в чл. 31 ЗН действия за определяне
размера на наследствената маса. В тези случаи както запазената, така и разполагаемата част
не съставляват дял в натура от наследството и начина на определяне на размера на
5
запазената част съгласно чл. 31 ЗН сочи, че тя представлява цифрова величина или с други
думи, дроб от една стойност, която се изчислява чрез извършване на регламентираните в
закона действия. Когато е налице универсално завещание, изчерпващо цялото наследствено
имущество на наследодателя, възстановяването на запазената част следва да се извърши
направо в дробната част съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН, без да се образува и остойностява маса от
всички имоти на наследодателя към момента на смъртта му.
Ето защо след като определи какъв е размерът на запазената част по чл. 29 ЗН, съдът
извършва намаляване на направените дарения и завещания, но това намаляване се извършва
със запазената част, а не с наследствения дял. За да се попълни (или възстанови) запазената
част на ищеца, извършените в полза на ответника дарения следва да се намалят с дробна
част, в която числител е запазената част на ищеца, а знаменател е стойността на
наследствената маса, като се започне от последните към предходните (съобразно
разпоредбата на чл. 33 ЗН, освен в случаите, когато е упражнено право на избор по чл. 34
ЗН). Именно това определя и посоченото по-горе, че запазената част, респективно
разполагаемата част, не съставляват дял в натура от наследството, а се определят като
цифрова величина, която се изчислява чрез извършване на регламентираните в закона
действия.
По смисъла на чл.33 от ЗН намалението на даренията трябва да се проведе по ред,
обратен на тяхното извършване, като се започне от по-късно извършените дарения и се
преминава последователно към по-рано извършените. Обяснението, прието в теорията и в
съдебната практика, е свързано с обстоятелството, че от гледна точка на житейската логика
може да се предполага, че първите дарения са извършени от разполагаемата част, а с всяко
следващо по-късно дарение нараства вероятността да е засегната запазената част от
наследството. Това последователно намаляване на даренията може да не се приложи в две
хипотези – когато стойността на нито един от дарените имоти не е достатъчна, за да се
допълни запазената част от наследството и когато даренията са били направени
едновременно. В последната хипотеза, те ще подлежат на съразмерно намаляване, тъй като
няма как да се установи с кое от всичките дарения е засегната първо запазената част. Съдът
е длъжен да вземе предвид стойността на всяко едно от извършените дарения,като извади
стойността на запазената част на ищеца.Дори в случай,в който наследникът е предявил
претенция за частично намаляване на последното дарение и в този случай съдът следва да
съобрази цялата стойност на дарението предвид разпоредбата на чл.33 от ЗН. Няма пречка
последното дарение да се намали изцяло за възстановяване на запазената му част,тъй като
няма други наследници,които занапред ще предяват иск по чл.30 от ЗН.
В този ред на мисли последното дарение по смисъла на чл.33 от ЗН е това,което
наследодателката е извършила през 2020г. в полза на внучката си Я..Това дарение включва
земеделски земи на стойност 14 628лв. Посоченото дарение е намалено с влязло в сила
решение до размера на запазената маст на ищеца 1/3 равняваща се на 4 876лв. Тъй като
запазената част от наследството в полза на ищеца е по-голяма ,от 32 195лв. следва да се
извадят 4 876лв., с което остатъкът за възстановяване на запазената част на ищеца е в
6
размер на 27 319лв.
В случая по отношение на дарението от 2018г. в полза на ответницата съдът счита,че
следва да намери приложение разпоредбата на чл.34 изр.1 от ЗН,съгласно която когато на
едно лице са завещани или подарени няколко имота,намалението се извършва по избор на
това лице.Упражнявайки предоставеното й от закона право ответницата е избрала
дарствените разпореждания да започнат с гаража,след това с 1/3 идеална част от УПИ и
накрая жилището.Стойността на запазената част на ищеца както се посочи по-горе възлиза
на сумата от 32 195лв.,а остатъкът за възстановяването й възлиза на сумата от 27 319лв.
Според заключението на назначената съдебно икономическа експертиза ,което съдът
възприема като компетентно и безпристрастно дадено, стойността на имотите предмет на
дарението от 2018г. са следните:на гаража-6 200лв.;на 1/3 идеална част от УПИ-15 744лв. и
на първи етаж от жилищна сграда 60 014лв. Стойността на посочения като първи имот е
6 200лв.,а запазената част 1/3 за ищеца възлиза на сумата от 2066 лв. Стойността на
посочения като втори имот е 15 744лв., а запазената част 1/3 за ищеца възлиза на сумата от
5 248лв. Стойността на посочения като трети имот е 60 014лв., а запазената част 1/3 за
ищеца възлиза на сумата от 20 005лв. Стойността на посочения като трети имот 60 014лв.
надхвърля размера на запазената част на ищеца .Запазената част на ищеца представлява
27 318/96 585 идеални части от посочените имоти,с които наследодателката се е
разпоредила приживе.Именно тази част следва да бъде възстановена на ищеца от всички
обективирани в дарението от 2018г. имоти, като числителя на посоченото дробно число е
размера на запазената част на ищеца от тези имоти, тъй като вече има възстановяване на
запазена част от други имоти-земеделски земи , възлизаща на стойност 4876лв./32195лв.-
4 876лв.=27318лв./, а знаменателя в посоченото дробно число е стойността на
наследствената маса общо според заключението на назначеното вещо лице 96 585лв.
Намаляване на дарствените разпореждания е поискано по реда на чл.34 от ЗН от
ответницата, при следната последователност:гаража , 1/3 идеална част от УПИ и на
последно място жилището. Остатъкът за възстановяване на запазената част на ищеца, която
е на стойност 27 319лв. , при съобразяване с поредността посочена от ответницата налага и
извода, че за възстановяване на запазената част на ищеца ще следва да се намали дарението
,обективирано в Нотариален акт № *** т.3 рег.№ *** от 20.12.2018г. до размера на
запазената част на ищеца,която представлява 1/3 от наследството на Я.Н.П.,б.ж. на гр.***,
починала на 29.11.2018г. на стойност общо 27 319лв. ,получена след приспадане от общиа
размер на запазената част от наследството 32 195лв. на сумата от 4876лв.,която отговаря
размера на запазената част на ищеца,с която е намалено дарението обективирано в
Нотариален акт №*** т.1 рег.№ *** от 07.05.2020г.
Във връзка с дарението на Първи етаж от триетажна жилищна сграда,който първи
етаж представлява самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор
021052.1015.333.1.1 по КК на град ***,одобрена със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД
на Агенция по кадастъра-град София, на адрес гр.***, който самостоятелен обект се намира
в сграда № *** разположена в поземлен имот с идентификатол 21052.1015.333, с
7
предназначение“жилище,апартамент,със застроена площ 110 кв.м.,с прилежащи мазе и
таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под обекта-няма, над обекта- имот
№21052.1015.333.3 обективирано в нотариалния акт от 2018г. следва да се съобрази и
формираната практика на ВКС,съгласно която разпоредбата на чл.36 от ЗН следва да намери
приложение в случаи,при които наследодателят е направил безвъзмездни разпореждания с
повече от един имот в полза на едно лице.След упражнен от облагодетелстваното лице
избор по реда на чл.34 от ЗН, ако се налага частично намаление на някое от безвъзмездните
ЗН, когато това е възможно.Целта е да се избегне извършване на намалението чрез отделяне
на идеална част от имота и създаването на съсобственост между ищеца и ответника, а оттам
и евентуална публична продан на имота. В подкрепа на този извод на съда е и
обстоятелството,че ответницата на основание чл.36 ал.2 от ЗН изрично се позовава на това
да поиска запазване на дарението по отношение на конкретен имот и това е първият етаж от
триетажната жилищна сграда, който е на стойност 60 014лв. Доколкото ответницата е
наследник със запезена част 1/3 ,тя би могла да задържи жилищния имот тъй като неговата
стойност от 60 014лв. не надвишава разполагаемата част и нейната запазена част взети
заедно /64 390лв./ на основание посочената разпоредбата на чл.36 ал.2 от ЗН.
В този смисъл съдът счита,че този имот ще следва да остане в патримониума на
ответницата, като същата ще следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в размер
на 20 005лв. , която сума е съобразена с цената на запазената му част по време на
извършване на намаляването.
В този ред на мисли съдът счита,че предявеният иск с правно основание чл.30 от ЗН
ще следва да се уважи в посочения по-горе смисъл като ,като запазената част на ищеца от
наследството на общия наследодател на страните бъде възстановена с намаляване на
дарението ,обективирано в Нотариален акт №*** т.3 рег.№ *** от 20.12.2018г. На
основание чл.36 ал.2 от ЗН следва да се уважи искането на ответницата да задържи Първи
етаж от триетажна жилищна сграда,който първи етаж представлява самостоятелен обект в
сграда с кадастрален идентификатор 021052.1015.333.1.1 по КК на град ***,одобрена със
Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на Агенция по кадастъра-град София, на адрес
гр.***, който самостоятелен обект се намира в сграда №*** разположена в поземлен имот с
идентификатол 21052.1015.333, с предназначение“жилище,апартамент,със застроена площ
110 кв.м.,с прилежащи мазе и таванско помещение и съответните идеални части от общите
части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под
обекта-няма, над обекта- имот №21052.1015.333.3, като възмезди ищеца със сумата от 20
005лв., представляваща стойността на неговата запазена част от този имот .
Предвид изложените съображения въззивната инстанция приема,че обжалваното
решение на РС-Димитровград следва да бъде изцяло отменено и да бъде постановено ново
по съществото на спора,в посочения по-горе смисъл .С оглед изхода на спора не следва да
се отменя решението на РС-Димитровград в частта за разноските направени от ищеца пред
първата инстанция,тъй като същите са присъдени в негова полза с оглед уважаване на иска
8
по чл.30 от ЗН .В частта за разноските обжалваното решение ще следва да се потвърди.С
оглед обстоятелството,че въззивната инстанция отменя решението на РС-Димитровград и
постановява ново по съществото на спора като уважава иска по чл.30 от ЗН по начин, който
съотвества на изискванията на материалния закон и иницииране на настоящето
производство ще следва да се уважи искането на въззивницата за присъждане на разноски
пред настоящата инстанция,в общ размер на 1 236,54лв.,от които платена ДТ за въззивно
обжалване 236,54лв. и платено адвокатско възнаграждение в раззмер на 1000лв.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260019/16.06.2022г.,постановено по гр.д.№237/2021г. районен
съд-Димитровград,вместо което ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дарствените разпореждания,извършени от наследодателката Я.Н.П.,б.ж.
на гр.***,починала на 29.11.2020г.,обективирани в Нотариален акт № *** т.3 рег.№ *** от
20.12.2018г., с което посоченото лице е надарила дъщеря си Е. П. Г. със следните
недвижими имоти,а именно: ГАРАЖ с кадастрален идентификатор 21052.1015.333.2 по КК
на град ***, одобрена със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на Агенция по кадастъра-
град София, на адрес гр***, разположен в поземлен имот с идентификатор 21052.1015.333 /
с пазарна стойност 6200лв./; 1/3 идеална част от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
кадастрален идентификатор №21052.1015.333,целия с площ 561 кв.м. по КК на град ***,
одобрена със заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на Агенция по кадастъра-град София,
на административен адрес:гр.***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана;
начин на трайно ползване:ниско застрояване; /до 10м./, при граници на поземления
имот:имот №21052.1015.411, имот №21052.1015.332, имот №21052.10.15.345;, имот
№21052.1015.324, имот №21052.1015.331; номер по предходен план: ***, квартал ***,
парцел 8 /с пазарна стойност 15 744лв/ и Първи етаж от триетажна жилищна
сграда,който първи етаж представлява самостоятелен обект в сграда с кадастрален
идентификатор 021052.1015.333.1.1 по КК на град ***,одобрена със Заповед №РД-18-
38/05.07.2006г. на ИД на Агенция по кадастъра-град София, на адрес гр.***, който
самостоятелен обект се намира в сграда №*** разположена в поземлен имот с
идентификатол 21052.1015.333, с предназначение “жилище,апартамент,със застроена площ
110 кв.м., с прилежащи мазе и таванско помещение и съответните идеални части от общите
части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под
обекта-няма, над обекта- имот №21052.1015.333.3 /с пазарна стойност 60 014лв/ , което
намаление е със сумата от общо 27 319лв., като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Н. П.
Н. от наследството на неговата майка Я.Н.П.,б.ж. на гр.***,починала на 29.11.2020г в
размер на 27 319/96 585 идеални части от от посочените имоти.
На основание чл.36 ал.2 вр. ал.1 от ЗН ПОСТАНОВЯВА Е. П. Г., ЕГН ********** от
гр.***, ДА ЗАДЪРЖИ първи етаж от триетажна жилищна сграда,който първи етаж
9
представлява самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор
021052.1015.333.1.1 по КК на град ***,одобрена със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД
на Агенция по кадастъра-град София, на адрес гр.***, който самостоятелен обект се намира
в сграда №*** разположена в поземлен имот с идентификатол 21052.1015.333, с
предназначение“жилище,апартамент,със застроена площ 110 кв.м..,с прилежащи мазе и
таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под обекта-няма, над обекта- имот
№21052.1015.333.2 №21052.1015.332, имот №21052.10.15.345;, имот №21052.1015.324, имот
№21052.1015.331; номер по предходен план: ***, квартал ***, парцел 8, като ЗА
ВЪЗМЕЗДЯВАНЕ на наследника Н. П. Н., ЕГН ********** от гр.***:
ОСЪЖДА Е. П. Г. ЕГН ********** от гр.*** да заплати на Н. П. Н., ЕГН **********
от гр.*** сумата от 20 005лв., необходима за възстановяване на пълния размер на
запазената му част от наследството на Я.Н.П., б.ж. на гр.***,починала на 29.11.2020г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на настоящето съдебно
решение,до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение в частта за разноските.
ОСЪЖДА Н. П. Н., ЕГН ********** от гр.*** да заплати на Е. П. Г. ЕГН **********
от гр.*** направените пред въззивната инстанция разноски в общ размер на 1 236,54лв.,от
които платена ДТ за въззивно обжалване 236,54лв. и платено адвокатско възнаграждение в
раззмер на 1000лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10