Р Е Ш Е Н
И Е
№ 371
гр. Пловдив, 02.03. 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР
КАСАБОВ
при секретаря Петя Добрева, като разгледа
докладваното от Председателя административно дело № 2491 по описа за 2021 год. на
Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно – осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
2. Образувано е по жалба на Н.В.К., ЕГН **********, с адрес:
*** 12, чрез адвокат М.К., против Ревизионен акт № Р-16001620007588-091-001/16.06.2021г.,
издаден от С.П.П.– началник на сектор „Ревизии“,
възложил ревизията и В.Г.Г. на длъжност главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 456/24.08.2021 г. на директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който
на Н.В.К. са установени допълнителни задължения за ДДС за периоди: м.05.2016г.
в размер на 1333,33 лв. и лихва 677,10 лв.; м.06.2016г. в размер на 2180 лв. и
лихва 1088,88 лв.; м.8.2020г. в размер на 1897,50 лв. и лихва 144,96 лв.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се погрешно
възприемане на доказателствата и фактите от страна на ревизиращия екип при
извършване на ревизията, поради което при неправилно прилагане на маетриалноправните разпоредби на закона е извършил
неправилно аналитично изчисление и е формирал в таблчиен
вид некоректно отразен оборот, въз основа на който е начилсен
ДДС и лихва за съответните периоди, посочени в оспорвания ревизионен акт /РА/. Според
жалбоподателя констатацията на
проверяващия екип, че до 14.04.2016г. е следвало да подаде в ТД на НАП
заявление за регистрация по ДДС, е неправилна. Сочи се, че съгласно ЗСч, ЗДДФЛ
и ЗДДС таблиците в ревизионния доклад /РД/ и в ревизионния акт не отговарят на
реалните парични потоци като неправилно е изчислен оборотът за посочените
периоди. Твърди се, че неправилно е възприето от ревизиращите органи, че
оборотът на ревизираното лице /РЛ/, в качеството му на земеделски производител
следва да се формира на датата на издаване на фактурите, а е приложим чл. 11,
ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ като фактурата, съгласно чл. 9, ал. 2 във връзка с чл. 10,
ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ и чл. 6, ал. 3 от ЗСч не е задължителен документ, а следва
да се вземат предвид датите на догорворите за
продажба, сключвани между земеделския производител и търговски дружества,
закупували земеделската му продукция.
В с.з. жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител, поддържа становището си за
незаконосъобразност и необоснованост на РА като излага допълнителни твърдения,
че е надхвърлен периода, посочен в заповедите за извършване на ревизии,
издадени от ревизионния орган, както и че същият се е произнесъл с негоден РА.
3. Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” –
гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез
процесуалния си представител - юрисконсулт Р., е на становище, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Иска се присъждане на
съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта на
жалбата:
4. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред
контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си
изцяло го е потвърдил. Така постановеният от директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в
рамките на предвидения преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната
процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. Административната
процедура:
5. Със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-16001620007588-020-001 от 07.12.2020г. /л. 1310/ на С.П.П.–
началник сектор „Ревизии и проверки“ при ТД на НАП – гр. Пловдив е възложено
извършване на данъчна ревизия на н. в. к., с обхват данък по ЗДДС за периода от 24.08.2020
г. до 29.09.2020 г. Срокът за извършване на ревизията е определен на три месеца
от съобщаването на заповедта, което е сторено по електронен път на 08.12.2020г.
Издадена е Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001620007588-020-001 от 28.04.2021г.
на С.П.П.– началник сектор „Ревизии и проверки“ при
ТД на НАП – гр. Пловдив /л. 1305/, с обхват данък по ЗДДС за периоди от
24.08.2020 г. до 29.09.2020 г. и от 29.04.2016 г. до 30.06.2016 г. и краен срок
за извършване на ревизията до 07.05.2021г. Издадена е Заповед за изменение на
ЗВР № Р-16001620007588-020-002 от 05.03.2021г. на С.П.П.–
началник сектор „Ревизии и проверки“ при ТД на НАП – гр. Пловдив, с която обхватът
на ревизията е запазен, така както е посочен в ЗВР № Р-16001620007588-020-001 от 07.12.2020г.
В хода на тази административна процедура е съставен РД № Р-16001620007588-092-001
от 21.05.2021г. /л. 59/, въз основа на който
възложилият на ревизията и ръководителят на ревизията са издали РА № Р-16001620007588-091-001
от 16.06.2021г. /л. 41/.
По жалба на Н. В. К. е издадено Решение № 456 от 24.08.2021г. /л. 24/
от директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика” - Пловдив, при ЦУ на НАП, с което изцяло е потвърден оспореният
РА.
6. С оглед
делегирането на правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК по делото е
представена Заповед № РД-09-2433 от 16.12.2019 г. /л. 4/ на Директора на ТД на
НАП Пловдив.
В съдържанието на всички
заповеди за възлагането и изменението на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния
акт, е отразено, че са издадени чрез информационна система „Контрол“ като
електронен документ, подписан с електронен подпис. Документите са представени
на цифров носител, позволяващ справка за валидността на квалифицираните
електронни подписи към датата на издаването им.
Изложеното до тук налага да се приеме, че
процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен
административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила.
Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните
за това, в съответствие с нормата на чл. 119, ал. 2 във вр.
чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, органи на приходната администрация.
ІV. Фактите по делото:
7. Ревизираното лице – Н. В. К., е регистрирано като
земеделски производител на 23.05.2012г. и като осигурител на 27.08.2012г.
Ревизираното лице няма наети лица. Същото е физическо лице, което за ревизирания
период не е установено да е било собственик на капитал на дружество. Няма
регистрация като едноличен търговец. Подавало е декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с
декларирани доходи от дейността си като земеделски производител по реда на чл.
29 ЗДДФЛ. Няма регистриран ЕКАФП, извършвал е всички разплащания по банков път.
Регистриран е по ЗДДС, считано от 30.09.2020г., съгласно Акт за регистрация по ЗДДС №
160422002884727/21.09.2020 г.
В ревизирания период К. е упражнявал дейност по отглеждане
на трайни насаждения - череши, сливи и малини и добив от тях.
Ревизираното лице е подало заявление за
регистрация по ЗДДС на 07.09.2020 год., на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. С
Акт за регистрация по ЗДДС № 160422002884727/21.09.2020 год. е регистрирано по
ЗДДС от 30.09.2020 год.
8. В хода на извършената
ревизия, във връзка с установяване на облагаемия оборот за регистрация по ЗДДС,
от ревизираното лице са представени оборотни ведомости за периоди: 01.01.2015г.-31.12.2015г.; 01.01.2016г.-31.12.2016г.;
01.01.2017г.-31.12.2017г.; 01.01.2018г.-31.12.2018г.;
01.01.2019г. -31.12.2019г. и 01.01.2020г.-31.12.2020г.
Съгласно оборотните ведомости са отразени приходи по години, както следва: за
2015г. приходи от продажба на продукция - 44 328 лв. и приходи от
финансирания - 3470.93 лв., за 2016г. приходи от продажба на продукция - 49862 лв. и приходи от финансирания –
42896,66 лв., за 2017г. приходи от
продажба на продукция - 47499,70 лв. и
приходи от финансирания – 27163,17 лв., за 2018г. приходи от продажба на
продукция - 49030 лв. и приходи от
финансирания – 34379,31 лв., за
2019г. приходи от продажба на
продукция - 41136 лв. и приходи от
финансирания – 15914,09 лв., за 2020г.
приходи от продажба на продукция - 56359,80
лв. и приходи от финансирания – 71739,83 лв.
За периода 2015 год. - 2020 год. ревизираното лице
за дейността си като земеделски производител/стопанин е декларирало
приходи/доходи от дейността си по реда на чл. 29, ал. 1 т. 1 от ЗДДФЛ.
9. След анализ на
събраните в хода на ревизионното производство документи, доказателства и
писмени обяснения органите по приходите са установили, че ЗП Н. В. К. е
реализирал оборот по фактури, подробно изложени в таблица по клиенти, стойност
и дати. /стр. 31-34 от РД/. Всички плащания са извършени по банков път. Основни
клиенти на ЗП са „ЧЕРИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, „БАЛКАНФРУКТ“ ООД, „БИБС“ ЕООД и „2Б
БИО ТЕХНОЛОДЖИС“ ЕООД, на които от страна на ревиззионните
органи са извършени насрещни проверки. Видно от протоколите за приключване на
насрещните проверки е, че не са констатирани различия между издадените фактури
от страна на ЗП Н. В. К. и тези представени и отразени в отчетните регистри на
неговите клиенти.
Установено е, че ревизираното лице отговаря на изискванията за задължителна
регистрация по ЗДДС с достигнат облагаем оборот към 31.03.2016 г. в размер на
54 328 лв., който е поддържан над 50 000 лв. до м.06.2016г. вкл., след което
облагаемият оборот за м.07.2016 г. спада под 50 000 лв. и основанието за
задължителна регистрация по ЗДДС отпада. Ревзираното
лице отново отговаря на изискванията за задължителна регистрация по ЗДДС с
достигнат облагаем оборот към 24.08.2020г. в размер на 76120,80 лв., като
облагаем оборот над 50 000 лв. е достигнат в рамките на два месеца:
м.07.2020 г. – 10 000 лв. и м.08.2020г. – 46 359,80 лв. или общо 56 359,80
лв.
Предвид така установения
облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС /данните са обобщени в
таблица на стр. 34 – 35 от РД/, е установено в ревизионното производство, че
задълженото лице е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация по чл.
96, ал. 1 от ЗДДС, най-късно до 14.04.2016г.
В този смисъл е направен
извод, че на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, ревизираното лице дължи
данък за извършените от него облагаеми доставки (приходи от продажби на
земеделска продукция) за периода от 29.04.2016 г. до 30.06.2016 г.
На основание чл. 102,
ал. 3, т. 2 и ал. 4, във връзка с чл. 67, ал. 2 от ЗДДС със спорния РА е
начислен ДДС по периоди, както следва:
- от 01.05. -31.05.2016
г. – 1 333,33 лв. относно установена продажба на череши, документирана с ф-ра №13 от 16.05.2016 г. /л.239/, издадена на „ЧЕРИ
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД на обща стойност 8 000,00 лв.;
- от 01.06. -30.06.2016
г. – 2 180,00 лв. относно установени продажби на череши, документирани с ф-ри
№14 от 07.06.2016г.; № 15 от 13.06.2016г.; №16 от 17.06.2016г.; №17 от 23.06.2016г.
и №18 от 27.06.2016г. /л.240-242/, издадени на „ЧЕРИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД на обща
стойност 13 080,00 лв.;
- от 24.08.-31.08.2020
г. - 1 897,50 лв. относно установена продажба на малини, документирана с ф-ра № 33 от 24.08.20 г. /л.206/, издадена на „БИБС“ ЕООД
на обща стойност 11 385,00 лв./.
На основание чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ са начислени лихви за горепосочените данъчни периоди
общо в размер на 1 910,94 лв.
10. По делото бе допусната
съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Д.Т.К., чието заключение се прие със
заявени резерви от страна на ответника.
След анализ на представените
по делото доказателства вещото лице е установило, че:
- за периода от 29.04.2016г. до 30.04.2016г. /Таблица
№ 1/ облагаемият оборот на ЗП Н.К.през предходните 12 месеца е в размер под
50 000 лв.;
- за периода от 01.06.2016г. до 30.06.2016г. /Таблица
№ 2/ облагаемият оборот на ЗП Н.К.през последните шест месеца от 2015г. и
първите шест месеца от 2016г. е в размер под 50 000 лв. като по разчети на жалбоподателя е в размер на
48193 лв., а по разчети на данъчния орган е в размер на 72 193 лв.
Разликата, според вещото лице, се получава, поради
следното:
- по фактура № 6 от 02.07.2015г. /л. 1356/ на
основание договор за продажба от 28.04.2015г. /л. 1356/ между Н. В. К., в качеството му на продавач и „Чери
Интернешънъл“ ЕООД, в качеството му на купувач, който е получил общи 11 740 кг.
череши на цена 0,90 лв./кг, за което е заплатил 10 566 лв., от които на 28.04.2015г.
е заплатил авансово 10 000 лв. с разписка от същата дата /л. 1360/ и
остатъка 566 лв., документиран с приходен касов ордер от 02.07.2015г. /л.1356/,
доплатен при издадената фактура № 6 от 02.07.2015г.;
- по фактура № 8 от 07.07.2015г.
/л. 1351/ на основание договор за продажба от 26.05.2015г. /л. 1353/ между Н. В. К., в качеството му на продавач и „Чери
Интернешънъл“ ЕООД, в качеството му на купувач, който е получил общо 13 620 кг.
череши на цена 0,90 лв./кг, за което е заплатил 12 258 лв., от които на 26.05.2015г.
е заплатил авансово 14 000 лв. с разписка от същата дата /л. 1355/ и разликата
от 1742 лв., представлява възстановяване на аванс документиран с разходен касов
ордер от 07.07.2015г. /л.1351/ при издадената фактура
№ 8 от 07.07.2015г.
- за периода от 24.08.2020г. до 31.08.2020г.
/Таблица № 3/ облагаемият оборот на ЗП Н.К.през последните четири месеца от 2019г.
и първите осем месеца от 2020г. е в размер над 50 000 лв. по разчети на
жалбоподателя и НАП като същия е възлизал на 76 120,80 лв.
V. От правна страна:
11. При обсъдената фактическа обстановка не е спорно,
че ревизираното лице, в процесния период е реализирало продажби на земеделска
продукция, за което е получило и съответни парични престации.
По същество жалбоподателят не оспорва факта на извършените продажби, но възразява
срещу приетото от ревизиращия екип, че облагаемият оборот, който е достигнал
при дейността си на земеделски производител, следва да се формира от датата на
издаване на фактурите, които е издавал. В тази връзка се твърди от страна на
жалбоподателя, че в ревизионното производство е извършено неправилно аналитично
изчисление и е формиран в табличен вид некоректно отразен оборот, въз основа на
който е начислен ДДС и лихви за съответните периоди, посочени в оспорвания РА.
Според чл. 95, ал. 1 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което е
установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки
или услуги по чл. 12 от ЗДДС, чиято ал. 1 определя като облагаема доставка
всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена
от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на
територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка,
извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон
предвижда друго.
Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за
период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е
длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е
достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца,
включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от
датата, на която е достигнат оборотът.
Облагаемият оборот съгласно
ал. 2 на чл. 96 от ЗДДС е сумата от данъчните основи на извършените от лицето
облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка, доставки на
финансови услуги по чл. 46 и доставки на застрахователни услуги по чл. 47 от
закона.
По аргумент от чл. 66, ал.
1 вр. чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС размерът на данъка се определя, като
данъчната основа се умножи по 20%, като в случай че при договаряне на
доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се приема, че
той е включен в договорената цена.
При тази правна
регламентация за законосъобразното облагане по реда на ЗДДС следва безспорно да
се установи възникналото задължение за регистрация при достигнат законоустановен оборот и фактът на извършените доставки
като обективно проявени юридически факти.
Между страните не се
формира спор относно факта, че ревизираното лице е притежавало съответните
количества и видове стоки - земеделска продукция, за да е обективно възможно
извършването на установените от органите по приходите доставки. Не се поставя
под съмнение и механизмът на доставките. Налице е пълнота от данни за вида на
стоките, количествата, цените, датите, местата на доставка и получателите на земеделската
продукция.
Преди да определят
конкретните размери на публичните задължения по периоди, органите по приходите
са извършила подробен анализ и са установили облагаемия оборот по ЗДДС, респ.
моментът на възникване на задължението за регистрация и начисляване на данъка.
Не се спори, че от жалбоподателя, в качеството му
на земеделски производител, е подадено заявление за регистрация по ЗДДС на 07.09.2020
г. на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС – задължителна регистрация при облагаем
оборот над 50 000 лв. Спорен е началният момент, в който за жалбоподателят
е възникнало задължение да се регистрира по реда на чл. 96 от ЗДДС, предвид
наличието на предпоставките посочени в същия закон.
Съгласно чл. 102, ал. 4 от ЗДДС /в редакцията му
към 31.08.2020 г./ за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите
по чл. 96, ал. 1, изр. второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за
регистрация в срок, се приема, че то дължи данък за облагаемите доставки, с които
надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв. от датата, на която е надвишен
оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до
датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата
доставка, с която се надвишава облагаемия оборот, се дължи данък.
В случая защитната теза на оспорващия се крепи на тъврдението, че органите по приходите незаконосъобразно са
включили в облагаемия оборот приходи от авансови плащания, които по – късно са
били частично възстановени на платеца.
Правилото на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС предвижда, че
когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши
цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при
получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено
плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези
случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане.
Съгласно чл. 65 от Директива 2006/2012/ЕО на
Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност, който е транспониран с разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, когато трябва да се извърши плащане по сметка преди стоките или услугите
да бъдат доставени, ДДС става изискуем при получаването на плащането и върху получената
сума. Съгласно т. 35 от решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 13.03.2014
г. по дело С-107/20013, чл. 65 от Директива 2006/2012/ЕО представлява
отклонение от правилото на чл. 63 от Директивата, че данъчното събитие настъпва
и ДДС става изискуем когато стоките или услугите са доставени, и като такова
трябва да се тълкува стриктно (Решение от 21 февруари 2006 г. по дело BUPA Hospitals и Goldsborough Developments, C-419/02, Recueil,
стр. I-1685, т. 45). Така, за да може да бъде ДДС изискуем при такива
обстоятелства, е необходимо всички релевантни елементи на данъчното събитие, т.
е. на бъдещата доставка на стоки или услуги, да са вече известни и следователно
в частност стоките или услугите да са точно определени в момента на авансовото
плащане (Решение по дело BUPA Hospitals и Goldsborough Developments, т. 48)
– т. 36 от решението на СЕС по дело С-107/20013.
По отношение на определените допълнителни
задължения за ДДС на ревизираното лице за периода 29.04.2016г. – 30.06.2016г.
съдът намира, че органите по приходите необосноивано
са пренебрегнали представените писмени доказателствеа
в етапа на административното оспорване. В този аспек
следва да се отбележи, че по всяко време е налице процесуална възможност за
представяне на доказателства за факти и обстоятелства, относими към
фактическите изводи в РД и РА, включително и пред първоинстанционния съд, който
е инстанция по съществото на спора /така Решение № 4922 от 04.04.2012г. по адм. дело №
6609/2011г. на ВАС/. Доказателствената сила на тези
документи не се цени единствено с оглед етапа на производството, в което са
представени. Макар ангажираните от РЛ документите да са частни такива и по
смисъла на чл.181 от ГПК вр. с пар.
2 от ДОПК да няма достоверна дата за трети лица, каквито са приходните органи,
те подлежат на обсъждане в съвкупност с останалите доказателства, представени в
хода на ревизията. Контролният орган не е оспорил автентичността на тези
документи, поради което изключването им от даказателсвения
материла в хода на административния контрол се явява
незаконосъобразно. В случая безспорно са доказани облигационни отношения между
ревизираното лице и получателя по доствките, по които
са извършени спорните авансови плащания. Тези отношения са уредени чрез
сключени договори за продажба на земеделска продукция от дати 28.04.2015г. и
26.05.2015г. Между страните са уговорени количетсвата
и вида на родово определените вещи, както и задължението на продавача при –
предоставяне на по – малки количества от авансово заплатените стоки да
възстанови на купувача разликата между аванса и окочантелната
фактура. Тук следва да се отбележи, че неспазваневто
на реда по чл. 9, ал. 1 от ЗДДФЛ за отчитане на продажбите дава основание за
ангажиране на административнонакзателна отговорност,
но не дерогира факта на настъпилото данчъно събитие. Според заключението по вещото лице, което
съдът не намира основание да дискредитира, плащанията по договорите са
извършени авансова на дати 28.04.2015г. и 26.05.2015г. Следователно към момента
на продажбата на земеделската продукция предметът на доствките
е бил точно определен, с което е възникнало и данъчно събитие по смисъла на чл.
96, ал. 1 вр. ал. 2, т. 1 и чл. 25, ал. 7 от ЗДДС и
приходите от тези доставки следва да се считат като оборот в данъчните периоди
м. 04 и м. 05 2016г. Още повече в самите
окончателни фактури ревизираното лице изрично е посочило, че основание за
данъчното събитие са склчените договори за продажба и
получените авансови плащания, които са прихванати. След като са били налице
всички релевантни елементи на бъдещата доставка към момента на авансовите
плащания, незаоносъобразно органите по приходите са включили
тези приходи към облагаемия оборот на ревизираното лице за месец юли 2016г., по
този начин неправилно се явява определен и облагаемият оборот за периода м.07.2015г.
– м.06.2016г., който вместо в разер на 72193 лева се
установява под прага за регистрация – 48193 лева. При недостигнат праг за регистрация по ЗДДС в
хипотезата на чл. 96, ал. 1, пр. 1 от ЗДДС липсват и материалноправните предпоставки на чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС
за начисляване на ДДС на ревизираното лице за периода от 01.05.2016г. –
31.05.2016г. в размер на 1333,33 лева главница и 677,10 лева лихва и от
01.06.2016г. – 30.06.2016г. в размер на 2180 лева главница и 1088,88 лева
лихва. Жалбата в тази й част се явява основателна, поради което оспореният
административен акт подлежи на частична отмяна.
За пълнота следва да се отбележи, че неспазваневто на реда по
чл. 9, ал. 1 от ЗДДФЛ вр. чл. 4, т .2 от Наредба
№ Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства за отчитане на продажбите дава
основание за ангажиране на административнонакзателна
отговорност, но не дерогира факта на настъпилото данчъно събитие. Респективо не
дава и основание за
Правилни са съжденията на ревизиращите относно
преимущественото приложение на чл. 96, ал. 1, пр. 2 пред общия режим на
задължителна регистрация. Това правило цели да обезпечи своевременното
регистриране по ЗДДС на данъчно задължените лица, когато за кратък период от
време са проявени елементите от фактическия състав на задължителната
регистрация. По този начин законодателно се гарантира интегритетът на фиска и постигането на данъчна дисциплина.
В случая доказателствата по делото и съдебната
експертиза еднозначо сочат, че ревизираното лице е
реализирало облагаем оборот през м.07.2020 г. в размер на 10 000,00 лв., а през
м. 08.2020 г. е достигнат оборот за регистрация по ЗДДС /56 359,80 лв./ на
24.08.2020 г. - датата, на която е извършена доставка на малини на стойност 11
385,00 лв., документирана с ф-ра № 33/24.08.20 г.,
издадена на „БИБС“ ЕООД и която се явява облагаема по смисъла на ЗДДС. Тези
данъчни събития реализират кумулативните предпоставки по чл. 96, ал. 1, пр. 2
от ЗДДС, поради което за оспорващия е възникнало задължение за регистрация по
ЗДДС и основание за начисляване на косвен данък по реда на 102, ал. 4 от ЗДДС
за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот. При това
положение законосъобразно на ревивираното лице са
начислени допълнителни задължения за ДДС за периода 24.08.2020г. – 31.08.2020г.
в размер на 1897,50 лева главница и 144,96 лева лихва. Жалбата в тази й част се
явява неоснователна и следва да бъде отвхвърлена.
VI. За разноските:
12. Предвид изхода на делото се явява основателна претенцията на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.
161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл.8, ал. 1, т. 3 от Наредба №1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то се
констатира в размер на 372,97 лева.
От страна на
жалбоподателя не е отправена претенция за писъждане
на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001620007588-091-001/16.06.2021г.,
издаден от С.П.П.– началник на сектор „Ревизии“,
възложил ревизията и В.Г.Г. на длъжност главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията при Територилана
дирекция на Националната агенция по приходите – гр. Пловдив, потвърден с
Решение № 456/24.08.2021 г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно –
осигурителна практика” - гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите, в
частта, с който на Н. В. К., ЕГН **********, с адрес: *** 12, са установени
допълнителни задължения за ДДС за периоди: м.05.2016г. в размер на 1333,33 лв.
главница и 677,10 лв. лихва и за период м.06.2016г. в размер на 2180
лв. главница и 1088,88 лв. лихва.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. В. К., ЕГН **********, с адрес: *** 12,
чрез адвокат М.К., против Ревизионен акт №
Р-16001620007588-091-001/16.06.2021г., издаден от С.П.П.–
началник на сектор „Ревизии“, възложил ревизията и В.Г.Г.
на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при Територилана дирекция на Националната агенция по приходите
– гр. Пловдив, потвърден с Решение № 456/24.08.2021 г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр.
Пловдив при Централно управление на
Националната агенция по приходите, в частта, с който на Н. В. К. са установени
допълнителни задължения за ДДС за периода: м.08.2020г. в размер на 1897,50 лв.
главница и 144,96 лв. лихва.
ОСЪЖДА Н. В. К., ЕГН **********, с адрес: *** 12, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.
Пловдив при Централно управление на Национална агенция по
приходите, сумата от 372,97 лева /триста
седемдесет и два лева и деветдесет и седем стотинки/, представляващи съдебни разноски.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/