Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260088
гр. Севлиево,
19.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СЕВЛИЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито
съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при участието на секретаря Станислава Цонева, като разгледа докладваното от съдията
Христов гражданско дело № 746 по описа на съда за 2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, като производството e във фазата по
допускане на делбата.
Делото е
образувано по искова молба от П.М.Д., с ЕГН **********, с адрес *** срещу К.Б.М.,
с ЕГН **********, с адрес ***.
Ищцата
твърди, че страните са съсобственици на недвижим имот закупен с нотариален акт
№ 44, том 9, д. № 01205/2012 г. на СВ при PC - Севлиево. Имотът бил придобит в
условията на обикновена съсобственост при равни части на страните от по 1/2 .
Съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Севлиево имотът
представлявал самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65927.501.4246.1.51,
жилище, апартамент на едно ниво с административен адрес на имота: гр. Севлиево,
**********************, с площ от 87,68 кв. м., състоящ се от: две спални,
дневна, кухня, сервизни помещения /баня - тоалетна/, перално помещение, тераса
и коридор при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж имот с
идентификатор 65927.501.4246.1.52, под обекта - имот с идентификатор
65927.501.4246.1.46, и над обекта имот с идентификатор 65927.501.4246.1.56,
заедно с прилежащите му: избено помещение № 51 с площ 5,33 кв.м., таванско
помещение № 51 с площ от 4,79 кв. м, заедно с 2,001% идеални части от общите
части на сградата и отстъпеното право на строеж върху терена, съставляващ ПИ с
идентификатор 65927.501.4246. Този имот страните не могли да поделят
доброволно, което пораждало правен интерес от завеждане на иск за делба. Освен
това имотът се ползвал от ответника, като ищцата била лишена от възможността да
го ползва. Прави искане на основание чл. 31, ал. 2 ЗС исковата молба да се
счита за писмено поискване до съсобственик за заплащане на обезщетение за
самостоятелното ползване на недвижимият имот, в размер на 100 лв., месечно,
считано от датата на получаване на молбата до момента на прекратяване на самостоятелното
ползване.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с
доказателствата, ответника е подал писмен отговор. Оспорва, че процесния
недвижим имот е придобит в условията на съсобственост. Ответникът и ищцата
имали няколкогодишна връзка преди 2012 г. - годината на придобиване на
горепосочения недвижим имот. Ответникът имал желание да подсигури жилище, в
което двамата с приятелката си да заживеят занапред, което обаче не се случило.
За целта влязъл в преговори с баща си - Б.М., който заедно с брат си - Михо М.,
били съсобственици на процесния недвижим имот. Ищеца нямал нужните финансови
средства да закупи имота и да изплати договорената цена от 21 000 лева на баща
си и чичо си. Влязъл в преговори със Сосиете Женерал Експресбанк АД за ипотечен
кредит, с който да заплати цената на процесния апартамент на двамата
съсобственици. Изискване на банката да му отпусне кредит било задължително,
имотът да бъде собственост на ответника К.М., както и същият да бъде ипотекиран
в полза на банката, а също да има и съдлъжник - П.М. Н.. Това било единствената
причина ищцата П.М. Н. да бъде вписана като съсобственик в нотариалния акт от
24.09.2012 г., без да има каквото и да е било отношение по сделката, без да има
какъвто и да е било принос в придобиването, както и без да е заплатила каквато
и да е било цена по сделката, за разлика от ответника, като през всичките
години единствено и само ответника изплащал ипотечният кредит по отношение
придобиването на апартамента. На 24.09.2012 г. сделката била изповядана пред
нотариус и продавачите - Б.М. и Михо М. прехвърлили собствеността и съответно
дяловете си върху апартамента на ответника и ищцата, като реално цена към този
момент въобще не била заплатена на продавачите, въпреки че това обстоятелство
било посочено в самия нотариален акт. По този начин било изпълнено изискването
на банката, кредитоискателят - К.М. да може да ипотекира пред нея процесния
собствен недвижим имот и да му бъде отпуснат ипотечен кредит за същия. Така или
иначе, въпреки че ищцата нямала никакво отношение, принос и въобще заплащане от
нейна страна на каквато и да е било цена по сделката, същата била вписана като
собственик в нотариалния акт на 24.09.2012 г.. Месец по-късно - на 26.10.2012
г. пред същия нотариус била изповядана и сделка за учредяване на договорна
ипотека, с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот вх. № 3919 / 26.10.2012 г., акт № 85, том 1, дело № 1477 / 2012 г. на Службата
по вписванията - Севлиево и с № 60, том 7, рег. № 11662, дело № 815 /
26.10.2012 г. на нотариус Пламен Димитров - рег. № 543 на Нотариалната камара
на Република България. Процесният недвижим имот бил ипотекиран, а
кредитоискателя - К.М. получил сумата от 17000
евро, като ищцата станала съдлъжник и ипотекарен съдлъжник по силата на
договора. Сделката пред нотариус била на основание договор за ипотечен кредит
за потребителски нужди между "Сосиете Женерал Експресбанк"АД и К.Б.М.
- кредитополучател и П.М. Н. - съдлъжник с размер на кредита 17 000 и обезпечение: първа по ред ипотека върху
процесния недвижим имот, собственост на К.Б.М. и П.М. Н.. С ищцата ответника
прекратил връзката си преди няколко години. Ищцата целяла неоснователно
обогатяване, като ясно прозирали користните й цели и претенциите й спрямо
недвижим имот, придобит и изплатен единствено и само със средства на ответника.
Ответника К.Б.М. на 30.10.2012 г.
посредством два броя банкови операции, заплатил на продавачите по сделката от
24.09.2012 г. Б.М. и Михо М. по банков път сумата от по 10 500 лева на всеки от
тях с основание "покупко-продажба на жилище". Ищцата била вписана
само формално в нотариалния акт от 24.09.2012 г., като същата нямала никакъв
финансов принос по отношение придобиване собствеността върху процесния недвижим
имот и същата не следвало да има каквито и да било претенции за допускане
извършването на делба. Ответника твърди, че е едноличен собственик на имота тъй
като единствено и само той имал принос и с негови лични средства бил закупен
процесния имот, като същият продължавал да изплаща ипотечния заем, по който е
кредитоискател. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си
представител, поддържа исковата молба, по доводите изложени в същата. Сочи, че
заявява и искане за периода от влизане в сила на решението на съда по допускане
на делба до приключване на делбата, за заплащане на обезщетение за ползването
на процесният недвижим имот, по чл. 344, ал. 2 ГПК. Заявява възражение за
прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение и иска
намаляването им. В писмена защита излага подробни съображения за основателност
на иска.
В съдебно заседание
ответника, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора по
съображенията, изложени в същия. В писмена защита излага подробни съображения
за неоснователност на иска.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Установява
се от нотариален акт № 82, том VI, рег. № 9505, дело № 664 от 24.09.2012 г. на
нотариус Пламен Димитров, с рег. № 543 на НК, че К.Б.М. и П.М. Н., са
закупили за сумата 21 000 лв. от Б. К. М. и М.К.М., която последните заявили,
че са получили по банков път от купувачите преди подписване на сделката,
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65927.501.4246.1.51,
жилище, апартамент на едно ниво с административен адрес на имота: гр. Севлиево,
**********************, със застроена площ 87,68 кв. м., състоящ се от: две
спални, дневна, кухня, сервизни помещения /баня - тоалетна/, перално помещение,
тераса и коридор, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - имот
с идентификатор 65927.501.4246.1.52, под обекта - имот с идентификатор
65927.501.4246.1.46, и над обекта - имот с идентификатор 65927.501.4246.1.56,
заедно с прилежащите му: избено помещение № 51, със застроена площ 5,33 кв.м.,
таванско помещение № 51, със застроена площ 4,79 кв. м, заедно с 2,001% идеални
части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху
терена, съставляващ ПИ с идентификатор 65927.501.4246.
Представени
са и други документи неотносими към предмета на правния спор в първа фаза на
съдебната делба.
Установява
се от заключението на вещото лице по съдебно - оценителната експертиза и от
изслушването на същото в съдебно заседание следното: средният месечен пазарен
наем за процесният недвижим имот е 215,00 лева.
От
показанията на свидетеля Б.М., баща на ответника, преценени по реда на чл. 172 ГПК от съда, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната му
заинтересованост, се установява следното:
свидетеля заявява, че процесният апартамент бил собственост на бащата и
майката на свидетеля, впоследствие негов и на брат му; впоследствие решили
синът на свидетеля и ищцата да закупят апартамента и да им го продадат; поради
липса на пари се наложило да теглят, да ипотекират апартамента и поради тази
причина ищцата била вписана в договора като съсобственик, понеже банката не
можела да отпусне голям кредит само на ответника; договорът бил подписан
октомври, когато им били отпуснати пари и тогава свидетеля и брат му получили
по банков път по 10 500 лв., банката им платила тези пари, от К.М., след като
му отпуснали кредита; като подписали не получили пари, за да може да им бъде отпуснат
от банката кредит, като собственици, защото иначе нямало как да теглят; парите
ги получил свидетеля по банков път доста по-късно; К. и П. не живели в
апартамента; в момента апартаментът не се ползвал от никой, просто бил
необитаем; започнат бил ремонт и поради недостиг на средства, имота бил
необитаем, нямало нищо, нито мебели, всичко било развалина; ответника бил в
чужбина, заради кредита и имал семейство, малко дете; ответника възложил на
свидетеля да се прави ремонт на апартамента; ответника имал ключ за апартамента;
ищцата нямала ключ за апартамента, но не изявявала желание да иска ключ.
При така
установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Установи се
по делото от нотариален акт № 82, том VI, рег. № 9505, дело № 664 от 24.09.2012
г. на нотариус Пламен Димитров, с рег. № 543 на НК, че страните - П.М.Д. и К.Б.М.,
са придобили собственост върху делбения имот. Не се твърди от страните и не се
установява от доказателствата по делото, между страните да е бил сключен брак, по
време на придобиване на имота, поради което имота е придобит в дялова
съсобственост при равни права - по ½
идеална част, за всеки от съсобствениците – купувачи по сделката, обективирана
в посочения по – горе нотариален акт. С оглед изложеното съсобствеността върху
обсъжданият недвижим имот следва да бъде прекратена при следните квоти: по
½ идеални части за всеки от съделителите. Правото на собственост и
квотите на страните се установиха от необорената от други данни доказателствена
сила на посочения по – горе нотариален акт.
Възражението
на ответника, че ищцата била вписана само формално в нотариалния акт, като
същата нямала никакъв финансов принос по отношение придобиване собствеността
върху процесния недвижим имот, поради което счита себе си за едноличен
собственик на имота е неоснователно. Твърденията на ответника за изплащане на
покупната цена на жилището единствено от него, не могат да променят
транслативно - вещния ефект на договора, който настъпва за всички, посочени в
него купувачи. В същият смисъл е и съдебната практика - определение № 48 от
10.02.2021 г. по гр. д. № 3745 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр.
отделение; определение № 477 от 21.11.2019 г. по гр. д. № 2367 / 2019 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение. Цитираната в писмената защита на
ответника практика, за която се претендира да обосновава доводите на същия, е
неотносима, като постановена по случаи нямащи общо с процесния.
С оглед
всичко гореизложено съсобствеността върху имотите предмет на делба следва да бъде
прекратена при посочените по – горе квоти между посочените по – горе лица.
Предявеното
от съделителката П.М.Д. искане по чл. 344, ал. 2 ГПК, за заплащане на
обезщетение за ползването на процесният недвижим имот от влизане в сила на решението
на съда по допускане на делба до приключване на делбата, е основателно.
Съгласно чл.
344, ал. 2 ГПК, в решението, с което се допуска делбата или по -късно, ако
всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът
по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се
ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да
плащат на другите срещу ползването. С посочената разпоредба се урежда
привременна мярка, с постановяването на която се цели уреждане на отношенията
между съделителите по повод ползването на имотите, допуснати до делба, през
време на висящността на делбеното производство. Фактическото основание за
допускане на мярката в една от двете й форми е някой от съделителите да ползва
имота в обем, надхвърлящ квотата му в съсобствеността. Необходимо е за
постановяване на такава мярка и заявяване на изрично искане от съделител, който
не
ползва съсобствения имот съобразно правата си, а също и делбата да не е
извършена с влязло в сила решение. В конкретния случай съделителката П.Д. е
предявила изрично искане за заплащане на обезщетение за ползване от ответника на
процесния имот, а делбата не е извършена с влязло в сила решение. Видно от
показанията на разпитания свидетел, че ответника разполага с ключ за имота, а ищцата
не, като ответника е възложил да се започне ремонт на имота, като същият не е
завършен и понастоящем е неизползваем по предназначението си. Следователно ищцата
не може да ползва имота съобразно притежаваните от нея 1/2 идеални части. От
заключението на вещото лице се установи, че средния месечен наем на апартамента
е 215,00 лева. Предвид квотите на страните ответника дължи ½ от този
размер, поради което в рамките на посочения още в исковата молба размер от
100,00 лв., поддържан и в писмената защита на ищцата, искането е доказано и
поради това основателно. Предвид изложено, искането по чл. 344, ал.
2 ГПК
следва да се уважи, като ответника следва да заплаща на ищцата, по 100,00 лева
- обезщетение за ползване на съответната част от имота. Без значение е дали
ответника препятства ползването на общата вещ от ищцата, предвид, че тези
обстоятелства не са от значение в производството по чл. 344, ал. 2 ГПК. В
случая се касае не за хипотезата на чл. 31 ЗС, а за тази по чл. 344 ГПК - за
отреждане на делбени имоти за ползване от съделител до окончателното извършване
на делбата, както и за сумите, които трябва да заплаща на другите срещу
ползването. В изложения смисъл е и съдебната практика – определение № 208 от 16.11.2010 г. по гр. д. №
523/2010 г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение.
По
разноските, съдът намира, че принципно не подлежат на присъждане разноските,
направени в делбения процес в първата фаза, тъй - като съобразно чл. 355 ГПК
същите се определят според стойността на дяловете при извършването на делбата.
Принципът в гражданското съдопроизводство, който предопределя
начина на възмездяване на направените по делото разноски от страните, изразен в
разпоредбите на ГПК, се базира на разбирането, че разноските по делото следва
да поеме онази страна, която е станала причина за завеждане на делото, тази
която е станала причина за търсене на съдебна защита. В делбения процес, чиято
законова уредба сочи на специфични отклонения от правилата на общия исков
процес, всяка страна има двойното качество на ищец и ответник, и за да се
определи в чия тежест са направени разноските в първата фаза на производството,
следва да се съобразят конкретните данни по делото. Когато не е налице спор
между страните-съделители по делото относно съсобствеността и правата,
приложение ще намери специалната разпоредба на закона /чл. 355 ГПК/, а в
хипотезите при оспорване на факта на съществуване на собствеността чрез
възражения или при обективно съединяване на искове, обема права на
съделителите, способа на извършване на делбата във втората фаза, приложение
следва да намери чл. 81 ГПК вр. чл. 78 ГПК(определение № 226 от 05.06.2013
г. по ч.пр. д. № 3125/2013 г. на Върховен касационен съд, второ отделение). Конкретно
по настоящото дело иска за делба е уважен и то при квотите посочени в исковата
молба. При този изход на делото в първа фаза на делбата, съдът намира, че право
на разноски би имала ищцата, чиито предявени за съдебна защита права са
намерили търсената защита, но същата не е претендирала разноски до приключване
на устните състезания, поради което такива не следва да ѝ се присъждат (претенцията
за разноски, обективирана в писмената защита не е своевременно заявена, за
което е налице трайна съдебна практика). Разноски в тежест на ищцата и в полза на ответника,
също не следва да се присъждат по делото, с оглед горепосоченият основен принципът
в гражданското съдопроизводство, който определя начина на възмездяване на
направените по делото разноски от страните, и съгласно който разноските следва
да поеме онази страна, която е станала причина за търсене на съдебна защита.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на следният недвижим имот, а именно: недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
65927.501.4246.1.51, жилище, апартамент на едно ниво с административен адрес на
имота: гр. Севлиево, **********************, със застроена площ 87,68 кв. м.,
състоящ се от: две спални, дневна, кухня, сервизни помещения /баня - тоалетна/,
перално помещение, тераса и коридор, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - имот с идентификатор 65927.501.4246.1.52, под обекта
- имот с идентификатор 65927.501.4246.1.46, и над обекта - имот с идентификатор
65927.501.4246.1.56, заедно с прилежащите му: избено помещение № 51, със
застроена площ 5,33 кв.м., таванско помещение № 51, със застроена площ 4,79 кв.
м, заедно с 2,001% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното
право на строеж върху терена, съставляващ ПИ с идентификатор 65927.501.4246,
между: П.М.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, при квота: ½ идеална
част
и К.Б.М., с ЕГН **********, с адрес ***, при квота: ½ идеална част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, К.Б.М., с ЕГН **********, с адрес ***,
да заплаща на П.М.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 100,00 лева,
месечно, представляваща обезщетение за ползването на недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65927.501.4246.1.51,
жилище, апартамент на едно ниво с административен адрес на имота: гр. Севлиево,
**********************, със застроена площ 87,68 кв. м., за периода от влизане
в сила на решението по допускане на делбата до окончателното ѝ
извършване.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: