РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. Бургас, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120107383 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по делба във фазата по извършването .
С влязло в законна сила решение по настоящото дело е допусната делба на следните
недвижими имоти: Апартамент с идентификатор 07079.501.58.1.56 по КККР, на гр. Бургас,
одобрени със Заповед РД - 18 - 9 от 30.01.2009 г. на ИД на АГКК, с площ от 41,46 кв. м., с
предназначение: Жилище, апартамент, при граници: на същият етаж: 07079.501.58.1.57,
07079.501.58.1.55; под: самостоятелен обект с идентификатор 07079.501.58.1.50, над обекта:
самостоятелен обект с идентификатор 07079.501.58.1.62, разположен в сграда с
идентификатор: 07079.501.58.1, с адрес на имота: гр. Б., ***, ведно със следните прилежащи
части: Избено помещение № ** с площ от 3,50 кв. м., КАКТО и 0,858 % ид. ч. от общите
части на сградата, между съделителите и при квоти: 1/2 ид. ч. за В. Д. Д., ЕГН: ********** с
адрес: гр. б., *** и 1/2 ид. ч. за П. В. Д., ЕГН ********** с адрес гр. Б., ***.
В първото заседание по извършване на делбата ищецът В. Д. Д. предявява по реда на
чл. 346 от ГПК претенция по сметки срещу ответницата П. В. Д., с правно основание чл. 31,
ал. 2 ЗС, за заплащане на сумата от 3150 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на притежавА.та от ищеца ½ ид. ч. от правото на собственост върху Апартамент с
идентификатор 07079.501.58.1.56 по КККР, на гр. Бургас, одобрени със Заповед РД - 18 - 9
от 30.01.2009 г. на ИД на АГКК, с площ от 41,46 кв. м., с предназначение: Жилище,
апартамент, при граници: на същият етаж: 07079.501.58.1.57, 07079.501.58.1.55; под:
самостоятелен обект с идентификатор 07079.501.58.1.50, над обекта: самостоятелен обект с
идентификатор 07079.501.58.1.62, разположен в сграда с идентификатор: 07079.501.58.1, с
адрес на имота: гр. Б., ***, ведно със следните прилежащи части: Избено помещение № ** с
площ от 3,50 кв. м., както и 0,858 % ид. ч. от общите части на сградата, за периода от
13.09.2023 г. до 12.05.2024 г.
1
При предявяване на претенцията по сметки се сочи, че делбеният имот, в процесния
период е ползван изцяло от ответницата, поради което на 12.09.2023 г. на същата е връчена,
изпратена от ищеца покана за заплащане на обезщетение, но въпреки това обезщетение не е
заплатено и ответницата продължава да живее в имота, за което е направила изрично
признание с отговора на исковата молба.
В първото заседание по извършване на делбата или в следващото го съдебно
заседание ответницата не е взела становище по предявената от ищеца претенция по сметки,
но с отговора на исковата молба е направила искане за възлагане на имота по реда на чл.
349, ал. 1, а в условията на евентуалност по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Съобразно депозираното от вещото лице заключение по назначената съдебно -
техническа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено,
апартаментът е реално неподеляем при определените за съделителите квоти в
съсобствеността. Пазарната цена на апартамента, ведно с избеното помещение, ид.ч. от
общите части на сградата и ид.ч. от право на строеж с учредено пожизнено право на
ползване върху ½ ид. ч. имота възлиза на 84920 лева, от които стойността на квотата на
ищеца в размер от 1/2 ид. ч. възлиза на 42460 лева, а стойността на квотата на ответника в
размер от 1/2 ид. ч. възлиза на 42460 лева. Установява се, че стойността на наема за ½ ид. ч.
от имота за периода от 13.09.2023 г. до 12.05.2024 г. възлиза на 1997 лева.
Представени по делото са нотариална покана и разписка за връчени книжа от ищеца
до ответницата за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на процесния имот,
редовно връчена лично на ответницата по делото на 12.09.2023 г. /л. 68 и л. 69/.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По отношение на способа за извършване на делбата:
Преценката за избор на способ за ликвидиране на съсобствеността е детерминирА. от
броя, вида и поделяемостта на допуснатите до делба имоти, при спазване на водещия
принцип, въведен от чл. 69 от ЗН при възможност всеки от съделителите да получи реален
дял, съответен на квотата му от съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете
се изравнява в пари. Съдът следва да съобрази и становището на страните за начина, по
който да бъде извършена делбата и ангажираните от тях доказателства.
В случая относно поделяемостта на имота и пазарната му оценка съдът кредитира
заключението на вещото лице по назначената съдебно - техническа експертиза, което се цени
като обективно и компетентно дадено, според което апартаментът, предмет на делбата, е
реално неподеляем с оглед квотите на съделителите в съсобствеността, т. е. не е възможно
обособяването на реален дял за всеки от съделителите.
С отговора на исковата молба е направила искане за възлагане на имота по реда на
чл. 349, ал. 1, а в условията на евентуалност по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК.
Разпоредбата на чл. 349, ал. 1 ГПК касае случаи, при които целият имот е придобит в
режим на СИО. За да се приложи този способ за делба не е достатъчно в режим на СИО да е
придобита само ид. ч. от имота, тоест този способ е неприложим ако имотът е съсобствен с
трети лица. В случая, по делото е установено, че през 2000 г. ищецът и Д. Д. са придобили
по ½ ид. ч. от процесния имот. Ид. ч. на Д. Д. е придобита по време на брака с ответницата,
поради което е притежавА. от тях в условията на СИО. Установи се, че след прекратяване на
брака през 2006 г. Д. Д. е продал своята 1/4 ид. ч. от имота на ответницата, при което същата
е придобила ½ ид. ч. от имота, притежавА. в съсобственост с трето лице – ищеца по делото.
По изложените съображения, способът по чл. 349, ал. 1 ГПК е неприложим.
Сбъдването на вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуално
съединената претенция по сметки, налага произнасяне по искането по чл. 349, ал. 2 ГПК.
2
Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК касае случаи, при които целият имот е придобит по
наследяване. В случая обаче, имотът е придобит изцяло въз основа на правни сделки – с
нотариален акт по нот.д. № 304/2000 г. на нотариус № *** НК с РД РС – Бургас имотът е
придобит от ищеца и от ответницата в СИО със бившия съпруг, а с нотариален акт по
нот.д. № 3085/2008 г. на нотариус № *** НК с РД РС – Бургас, последният е продал своята ¼
ид. ч . от правото на собственост върху имота на бившата си съпруга – ответницата по
делото. Изложените съображения налагат извода, че имотът не е придобит от страните по
наследяване, поради което способът по чл. 349, ал. 2 ГПК е неприложим.
Съгласно чл. 348 от ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен
в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан.
В конкретния случай от заключението на вещото лице се изяснява, че имотът е
неподеляем с оглед квотите в съсобствеността, съответно не е налице възможност всеки
съделител да получи реален дял, като с оглед характера на делбеното имущество, не е
налице възможност делбата да бъде извършена чрез теглене на жребий или разпределение,
поради което са налице визираните от закона предпоставки и делбата следва да бъде
извършена, като имотът бъде изнесен на публична продан, при което всеки съделител ще
получи паричната равностойност на своя дял.
По претенциите по сметки:
По отношение на претенциите по чл. 31, ал. 1 ЗС на ищеца, съдът приема следното:
За успешното провеждане на иска, следва ищецът да докаже, че в рамките на процесния
период насрещната стрА. в процеса еднолично е ползвала имота, като възпрепятствала
другия съделител да ползва общата вещ, че същия е поискал от насрещната страна в
процеса, чрез отправяне на покана за плащане на обезщетение или ползване на имота.
Ищецът следва да установи претенцята си по сметки и по размер. В случая на установяване
на горното, в тежест на ответнцата по претенцията по сметки е да установи изпълнението на
задължението си да заплати на дължимото обезщетение, или наведените правоизключващи
възражения.
Не е спорно, че в процесния период ответницата живее в апартамент с
идентификатор 07079.501.58.1.56 по КККР на гр. Бургас и е учредила право на ползване
върху своята идеална част на М.А..
Няма спор между страните, а и от приетите по делото нотариална покана и разписка
за връчени книжа се установи, че от ищеца до ответницата е изпратена покана за заплащане
на обезщетение за лишаване от ползването на процесния имот, редовно връчена лично на
ответницата по делото на 12.09.2023 г. /л. 68 и л. 69/.
Въпреки дадената възможност, ответницата не е оспорила в предоставения и от съда
срок, твърденията на ищеца за лично ползване на апартамента, поради което съдът приема,
че такова в действителност е било налице.
Мотивиран от горното и предвид установеността на твърденията на ищеца за
лишаване от ползване, съдът приема че е налице неоснователно разместване на
имуществени блага в процесния случай, поради претенцията е установена по основание.
По отношение на размера на претенцията, от неоспореното от страните заключение
на вещото лице се установи, че за периода от деня следващ този на връчване на
нотариалната покана на ответницата – 13.09.2023 г. до 12.05.2024 г. обезщетението за
лишаване от ползване, съизмеримо със стойността на средния пазарен наем за ½ ид. ч. от
имота е в размер на 1997 лева, в рамките на които претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС е
основателна и следва да бъде уважена, а за разликата над този размер до предявения – е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските.
На основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по
3
сметка на РС-Бургас държавна такса съобразно стойността на квотата му от
съсобствеността, определена върху установената от СТЕ актуална пазарна стойност на
делбения имот: В. Д. Д. – 1698,40 лева, а П. В. Д. – 1698,40 лева.
Съгласно чл. 355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на
дяловете им. Доколкото обаче, ищецът е заплатил целия депозит за вещи лица по
възложените съдебно-техническа и повторна съдебно-техническа експертиза в общ размер
от 1000 лева, както и държавната такса по иска по чл. 31, ал. 1 ЗС в размер от 126 лева, то
ответницата следва да бъде осъдена да му заплати половината от внесения депозит,
съобразно стойността на дела му или сумата от 500 лева, както и сумата от 79,90 лева за
държавна такса, съобразно уважената част от иска.
Съгласно чл. 355, изр. 2 ГПК по присъединените искове в делбеното производство
разноските се определят по чл. 78 и 78а, тоест съобразно уважената част от иска, на ищеца
се дължи възнаграждение за един адвокат. С иска за делба е съединен за общо разглеждане
иск по чл. 31, ал. 1 ЗС. По делото ищецът е представляван от два адвоката, всеки от които е
представил в първа фаза на делбата договор за правни услуги - на л. 9 от делото за адв. Л. Ц.
и на л. 39 от делото за адв. П. В.. За договора на л. 9 от делото за адв. Л. Ц. е посочено, че
възнаграждението на адвоката ще бъде заплатено по банков път, но по делото не са
представени доказателства за реалното му заплащане. И двата договора са с предмет общо
извършването на всякакви действия в производството по делба. В първото съдебно
заседание във втората фаза на делбата, ведно с предявяването на претенция по сметки е
представен договор за правна услуга от 16.05.2024 г. /л. 70 от делото/, в който изрично е
посочено, че предмет на договора са освен всякакви процесуални действия по делото за
делба, но и предявяването на иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, като в полза на двамата адвокати е
уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение общо в размер на 700 лева. С оглед
изложеното, съдът приема, че уговорените хонорари в договорите представени в първата
фаза на делбата са за процесуално представителство по иска за делба и съобразно чл. 355,
изр. 1 ГПК остават в тежест на ищеца така както ги е направил. За предявяването на иска по
чл. 31, ал. 2 ЗС, съобразно договора за правни услуги от л. 70 от делото е уговорен хонорар в
полза на двамата адвокати общо 700 лева. Доколкото според чл. 78, ал. 1 ГПК на страните се
дължи възнаграждение за един адвокат, то ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца половината от тази сума /350 лева/, която съразмерно на уважената част от иска по
чл. 31, ал. 2 ЗС възлиза на 221,90 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл. 348 ГПК, следния допуснат
до съдебна делба недвижим имот: Апартамент с идентификатор 07079.501.58.1.56 по
КККР, на гр. Бургас, одобрени със Заповед РД - 18 - 9 от 30.01.2009 г. на ИД на АГКК, с
площ от 41,46 кв. м., с предназначение: Жилище, апартамент, при граници: на същият етаж:
07079.501.58.1.57, 07079.501.58.1.55; под: самостоятелен обект с идентификатор
07079.501.58.1.50, над обекта: самостоятелен обект с идентификатор 07079.501.58.1.62,
разположен в сграда с идентификатор: 07079.501.58.1, с адрес на имота: гр. Б., ***, ведно
със следните прилежащи части: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № ** с площ от 3,50 кв. м.,
КАКТО и 0,858 % ид. ч. от общите части на сградата, МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ И ПРИ
КВОТИ: 1/2 ид. ч. за В. Д. Д., ЕГН: ********** с адрес: гр. б., *** и 1/2 ид. ч. за П. В. Д.,
ЕГН ********** с адрес гр. Б., ***.
ПОСТАНОВЯВА получената от проданта сума да бъде разпределена от съдебния
изпълнител между горните съделители и при посочените квоти.
ОСЪЖДА П. В. Д., ЕГН ********** с адрес гр. Б., ***, да заплати В. Д. Д., ЕГН:
4
********** с адрес: гр. б., *** сумата от 1997 лева /хиляда деветстотин деветдесет и седем
лева/, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на притежавА.та от В. Д. Д. ½
ид. ч. от правото на собственост върху Апартамент с идентификатор 07079.501.58.1.56 по
КККР, на гр. Бургас, одобрени със Заповед РД - 18 - 9 от 30.01.2009 г. на ИД на АГКК, с
площ от 41,46 кв. м., с предназначение: Жилище, апартамент, при граници: на същият етаж:
07079.501.58.1.57, 07079.501.58.1.55; под: самостоятелен обект с идентификатор
07079.501.58.1.50, над обекта: самостоятелен обект с идентификатор 07079.501.58.1.62,
разположен в сграда с идентификатор: 07079.501.58.1, с адрес на имота: гр. Б., ***, ведно
със следните прилежащи части: Избено помещение № ** с площ от 3,50 кв. м., както и 0,858
% ид. ч. от общите части на сградата, за периода от 13.09.2023 г. до 12.05.2024 г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 1997 лева, до предявения от 3150
лева, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН: ********** с адрес: гр. б., ***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Бургас държавна такса в размер на
1698,40 лева /хиляда шестстотин деветдесет и осем лева/, на основание чл. 355 от ГПК, вр.
чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА П. В. Д., ЕГН ********** с адрес гр. Б., ***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Бургас държавна такса в размер на
1698,40 лева /хиляда шестстотин деветдесет и осем лева/, на основание чл. 355 от ГПК, вр.
чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА П. В. Д., ЕГН ********** с адрес гр. Б., ***, да заплати на В. Д. Д., ЕГН:
********** с адрес: гр. б., *** сумата от 801,80 лева /осемстотин и един лева и осемдесет
стотинки/, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5