Решение по адм. дело №112/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от „Сими“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от Ж. Ж., депозирана чрез упълномощен процесуален представител адв. А. Х. от ВАК, против Ревизионен акт № Р-03002723002419-091-001/14.12.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 15/07.03.2024г. на директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП.

Жалбоподателят оспорва изцяло ревизионния акт, с който на дружеството са установени допълнителни задължения в общ размер на 64895,88 лева, от които задължения за ДДС по ЗДДС в размер на 40115,79 лева главница и 6934,79 лева лихва и корпоративен данък по ЗКПО в размер на 16584,72 лева главница и 1260,58 лева лихва. Счита ревизионния акт за незаконосъобразен, поради противоречие с материално правни разпоредби и необоснованост, както и допуснати съществени процесуални нарушения. Изразява несъгласие с констатациите, изложени от органа по приходи, като твърди, че ревизиращият екип е формирал своето предложение за определяне на данъчни задължения през ревизирания период при неизяснена фактическа обстановка. Сочи, че не са изследвани всички факти и обстоятелства от значение за ревизионното производство, както и че не са анализирани представените от страните доказателства, както и тези, събрани в хода на насрещните проверки от трети лица, които доказателства имат значение за определяне правата, задълженията и отговорността на ревизирания субект.

По изложени в жалбата правни аргументи и цитирана съдебна практика на СЕС, счита, че ревизираното лице правомерно и при спазване на изискванията на чл.71 от ЗДДС е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по получените доставки, данъкът е начислен от преките доставчици и не е налице основание за прилагането на чл.70, ал.5 от ЗДДС. След като дружеството е получател по оспорените доставки (СМР услуги), не е налице основание да не му се признават разходите за тях за данъчни цели и да му се увеличава допълнително СФР с обжалвания ревизионен акт.

Въз основа релевираните доводи настоява за отмяна на обжалвания ревизионен акт. В съдебно заседание оспорващият се представлява от упълномощен представител адв.А. Х., който заявява, че поддържа жалбата. По аргументите изложени в жалбата и в съдебно заседание настоява за отмяна на обжалвания РА. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна – директор на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“, представляван в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител гл.юрисконсулт Д. М., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли същата да бъде отхвърлена. С писмена молба рег. № ДА-01191/22.01.2025г. сочи, че РА е законосъобразен и правилен по изложени мотиви в същия, както и в Решение № 15/07.03.2024г. на директора на ОДОП и моли за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение с аргумент, че същото превишава размера на минималните адвокатски възнаграждения, предвиден в Наредба №1/09.07.2004г. Подробни аргументи по съществото на спора излага в писмено становище рег. № ДА-01-356/06.02.2025г. Твърди, че досежно предходни доставчици са налице „обективни данни“, въз основа на които се установява злоупотреба, състояща се в избягване заплащане на ДДС, съответно неправомерно ползване на данъчен кредит. Счита, че в настоящия казус не е доказано реално осъществяване на процесните услуги, поради което не е необходимо установяване наличие на знание у жалбоподателя. Въз основа на релевираните в писмената защита доводи счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03002723002419-020-001/25.04.2023г., издадена от Н. И. Б., на длъжност началник сектор. Съгласно издадената заповед ревизията е с обхват установяване на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2021г. и за ДДС за периода от 01.03.2022г. до 31.03.2023г.

Определен е срок за завършване на ревизията - три месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

Със ЗВР са определени Б. Т. Б. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Д. Н. Л. – гл. инспектор по приходите, да извършат ревизията.

Със заповед за изменение на ЗВР № Р-03002723002419-020-002/22.06.2023г. срокът на ревизията е продължен до 04.08.2023г. и в обхвата на ревизията е включен корпоративен данък за периода 01.01.2022г. до 31.12.2022г.

С последваща ЗИЗВР № Р-03002723002419-020-003/28.07.2023г. е разпоредено ревизията да завърши до 04.10.2023г.

Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-03002723002419-092-001/18.10.2023г.

Констатирано е, че „Сими“ ЕООД е със седалище и адрес на управление в [населено място], обл.Шумен. Дружеството е регистрирано по ЗДДС. Предмет на дейност, деклариран пред НАП, НСИ КИД 2008, код 4120 – строителство на жилищни и нежилищни сгради. Съгласно представени първични счетоводни документи и писмени обяснения през ревизирания период дружеството е извършвало строеж и ремонт на недвижими имоти. „Сими“ ЕООД притежава Удостоверения и Сертификати от Камарата на строителите в България във връзка с упражняваната дейност.

През ревизирания период дружеството е включило в Дневниците си за покупки и СД по ЗДДС с право на пълен данъчен кредит 23 броя фактури, издадени от „Ком Алл“ ЕООД с ЕИК *********, както следва: № *********/07.07.2020г. с предмет аванс, стойност 4166,67лева и ДДС - 833,33лева; № **********/14.10.2020г. с предмет СМР, стойност 3876,16 лева и ДДС - 775,23 лева; № **********/17.11.2020г. с предмет СМР, стойност 175,00 лева и ДДС – 35,00 лева; № **********/30.11.2020г., с предмет услуга, стойност 2083,33 лева и ДДС - 416,67 лева; № **********/26.07.2021г. с предмет аванс, стойност 1666,67 лева и ДДС - 333,33 лева; № **********/02.09.2021г. с предмет СМР, стойност 1564,17 лева и ДДС - 312,83 лева; №********** /07.10.2021г., с предмет аванс, стойност 11666,67 лева и ДДС - 2333,33 лева; № **********/28.10.2021г., с предмет аванс, стойност 16666,67 лева и ДДС 3333,33 лева; № **********/15.12.2021г. с предмет аванс, стойност 2500,00 лева и ДДС – 500,00 лева; № **********/29.12.2021г., с предмет аванс, стойност 12500,00 лева и ДДС – 2500,00лева; № **********/07.01.2022г., с предмет СМР, стойност 137,18 лева и ДДС - 27,44 лева; № **********/07.01.2022г., с предмет аванс, стойност 10833,33 лева и ДДС - 2166,67 лева; № **********/11.02.2022г., с предмет аванс, стойност 2500,00 лева и ДДС – 500,00 лева; № **********/31.05.2022г., с предмет СМР, стойност и ДДС – 0,00 лева; № **********/31.05.2022г., с предмет СМР, стойност: -6086,25 лева и ДДС: -1217,25 лева; №**********/01.06.2022г. с предмет аванс, на стойност 8333,33 лева и ДДС - 1666,67 лева; № **********/09.06.2022г., с предмет аванс, стойност 16666,67лева и ДДС - 3333,33 лева; № **********/01.07.2022г., с предмет аванс, стойност 25000,00 лева и ДДС – 5000,00 лева; № **********/05.08.2022г., с предмет аванс, стойност 12500,00 лева и ДДС – 2500,00 лева; № **********/ 22.08.2022г., с предмет аванс, стойност 35000,00 лева и ДДС – 7000,00 лева; № **********/05.10.2022г., с предмет аванс, стойност 8333,33 лева и ДДС - 1666,67 лева; №**********/05.10.2022г., с предмет СМР, стойност 4097,50 лева и ДДС - 819,50 лева; № **********/04.11.2022г., с предмет аванс, стойност 23000,00 лева и ДДС – 4600,00 лева.

Фактурираните доставки са на обща стойност 197180,43 лева и ДДС – 39436,08 лева.

В хода на ревизионното производство от ревизираното лице са изискани писмени обяснения и документи във връзка с посочените доставки, в т.ч. копия на фактурите, документи за извършени плащания, сключени договори и анекси, поръчки, приемо-предавателни протоколи, счетоводни регистри и всички други относими доказателства, касаещи ревизирания период. В изпълнение на дадените указания с опис вх. №6190/22.06.2023г. оспорващият представил първични документи, договори за услуги, ОПР, Баланс, Главна книга, счетоводни регистри на сметките. Към същите приложил и писмени обяснения.

Във връзка с отправено второ искане за представяне на документи, с придружително писмо от 02.10.2023г. оспорващото дружество предоставило на ревизиращия екип договор от 01.06.2022г. за извършване на СМР на обект – ПГСС – [населено място] пазар, протокол обр.19 от 30.05.2022г., протокол обр.19 №2/05.10.2022г. и количествено – стойностна сметка / справка за отчитане на стойността на извършените СМР от „Ком Алл“ ЕООД на обект ПГСС – [населено място] пазар, аналитични счетоводни регистри на сметка 401 и 402 за доставчик „Ком Алл“ ЕООД.

С протокол № Р-03002723002419-ППД-001/25.09.2023г. за целите на ревизията са приобщени като доказателства документи, събрани в друго контролно производство, приключило с Протокол КД-73 за приключване на проверка № П-03002722153022-073-001/01.03.2023г. и възражение вх. № 2591/13.03.2023г. от „Ком Алл“ ЕООД с приложени към него копия на документи. Проверката е извършена във връзка с установяване на факти и обстоятелства за м.07.2020г.; м.11.2020г.; м.01.2021г., м.07.2021г. и м.09.2021г. Установено било, че „Сими“ ЕООД е включило в Дневник продажби и СД по ЗДДС, следните фактури с посочен в тях доставчик „Ком Алл“ ЕООД:

- № *********/07.07.2020г. с предмет аванс, стойност 4166,67лева и ДДС - 833,33лева;

- № **********/14.10.2020г. с предмет СМР, съгласно Протокол обр.19/09.10.2020г. за обект община Венец, 10126,16лв., приспадане на аванс по фактура №*********/07.07.2020г. – 4166,67лв., приспадане на грешен превод – 2083,33 лв., на стойност 3876,16 лева и ДДС - 775,23 лева;

-№ **********/17.11.2020г. с предмет водобрани от 38 до 64, стойност 175,00 лева и ДДС – 35,00 лева;

-№ **********/26.07.2021г. с предмет аванс за изработка, доставка и монтаж на AL преграждения за обект ЦКБ АД, клон Шумен, стойност 1666,67 лева и ДДС - 333,33 лева;

-№ **********/02.09.2021г. с предмет СМР, съгласно Протокол обр.19/02.09.2021г. за обект ЦКБ АД, клон Шумен – 3230,83лв, приспадане на аванс по фактура №**********/26.07.2021г. – 1666,67лв, на стойност 1564,17 лева и ДДС - 312,83 лева.

Орган по приходите извършил насрещни проверки на доставчика „Ком Алл“ ЕООД и на неговия предходен доставчик „Алл Ком-1“ ЕООД с цел изследване реалността на фактурираните от тях доставки на услуги / стоки, включително изясняване на материалната, техническата и кадрова обезпеченост за извършването им. На стр.15-18 от РД са отразени констатациите на органите по приходите, направени въз основа на представените от „Ком Алл“ ЕООД документи при извършената насрещна проверка, приобщена към настоящото производство. Счетено е, че дружеството не е представило изисканите доказателства за наличие на производствени и складови помещения за изработване на отразената в актовете - обр.19 PVC дограма. Липсват доказателства за наличие на техническо оборудване, необходимо за изработване на посочената PVC дограма, както и списък на лицата, които са извършили услугите (изработка, доставка и монтаж), посочени в Протокол - обр.19 от 09.10.2020г. Не са представени трудови договори на лицата, извършили услугите, както и доказателства за притежаване на необходимата квалификация на тези лица, заповеди за командировка и доказателства за платени командировачни пари на работниците, пътни листи, договори, фактури и др. документи, удостоверяващи извършен превоз до съответните обекти, където са извършени услугите, книга за начален и периодичен инструктаж, присъствена книга и др. Не са представени доказателства за извършен превоз на посочената в актовете PVC дограма до мястото на монтажа.

Констатираното било съпоставено с информация от базата данни на НАП относно „Ком Алл“ ЕООД, като е установено, че дружеството е подало данни за сключен трудов договор на 16.09.2020г. с лицето Т. А. на длъжност „общ работник“. Трудовият договор е прекратен на 01.12.2020г. Няма данни за сключени други трудови договори. „Ком Алл“ ЕООД не притежава недвижими имоти и превозни средства по данни от КАТ. Ревизиращият екип счел, че положеният подпис за „Изпълнител (С.К.)“ в Договор от 06.07.2020г., Договор от 21.07.2021г., Протокол обр.19 от 09.10.2020г. и Протокол обр.19 (без визуална дата), не е идентичен с подписа на С. К., положен пред нотариус в документ „Съгласие с образец от подпис на управителя на Ком Алл“ ЕООД, който документ е наличен по партидата на дружеството в Търговския регистър към Агенцията по вписванията. Липсата на идентичност на подписите е приета като основателно съмнение относно авторството на съставените и подписани документи.

Касателно фактури № **********/02.12.2022г. и ********** /02.12.2022г., издадени от „Алл Ком-1“ ЕООД на „Ком Алл“ ЕООД, е прието, че същите не са относими към фактурираните доставки от „Ком Алл“ ЕООД на „Сими“ ЕООД и са новосъздадени документи за целите на насрещната проверка, с цел доказване на изгодни за „Ком Алл“ ЕООД обстоятелства.

В тази връзка е посочено, че „Алл Ком-1“ ЕООД и „Ком Алл“ ЕООД са свързани лица, като „Алл Ком -1“ ЕООД не е регистрирано за целите на ДДС лице и за същото не е проблем да издаде фактури с по-ранна дата, предвид това, че не подава дневници за продажби и СД за ДДС и за отчетната 2022г. все още не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО и годишен счетоводен отчет. Издадените фактури са с поредни номера от една и съща дата; за дата на данъчното събитие е посочена датата 02.12.2022г., което е в пълно противоречие с датите на данъчните събития, посочени във фактура № **********/14.10.2020г. и фактура № **********/02.09.2021г.

Наред с това, „Ком Алл“ ЕООД не е отразило издадените от „Алл Ком - 1“ ЕООД фактури в дневника си за покупки за м.12.2022г. като доставки без право на ДК, каквато е обичайната практика на дружеството.

„Алл Ком-1“ ЕООД не е страна по посочените във фактурите Договор с Бюро по труда - [населено място] от 06.07.2020г. и Договор с ЦКБ АД, клон Шумен от 21.07.2021г. Фактурите не са издадени от специализиран счетоводен софтуер, а от общо достъпен сайт.

Предвид установените факти и обстоятелства ревизиращият екип направил извод, че „Ком Алл“ ЕООД не притежава технологична, техническа и трудова обезпеченост за извършване на доставките по фактури №№ **********/14.10.2020г. и № **********/02.09.2021г. и посочените в тях Протоколи обр. 19 от 09.10.2020г. и 02.09.2021г., и е налице формално съставяне на данъчни документи без наличие на реални доставки, с цел данъчна злоупотреба, изразяваща се в осигуряване право на приспадане на данъчен кредит на посочения във фактурите получател, с оглед на което приел, че на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, не е налице право на приспадане на данъчен кредит от „Сими“ ЕООД по горепосочените фактури издадени от „Ком Алл“ ЕООД, за данъчни периоди, както следва:

- за данъчен период м.07.2020г. в размер на 833,33 лв. върху данъчна основа 4166,67лв.;

- за данъчен период м.11.2020г. в размер на 775,23 лв. върху данъчна основа 3876,16 лв.;

- за данъчен период м.01.2021г. в размер на 416,67лв. върху данъчна основа 2083,33 лв.;

- за данъчен период м.07.2021г. в размер на 333,33 лв. върху данъчна основа 1666,67 лв.;

- за данъчен период м.09.2021г. в размер на 312,83 лв. върху данъчна основа 1564,16 лв.

След извършване на процесната насрещна проверка, с възражение вх. № 2286/24.02.2023г. управителят на „Ком Алл“ ЕООД С. К. представил допълнителни писмени доказателства, в това число фактура № 116/30.01.2020г., издадена от „Алл Ком - 1“ ЕООД с получател „Ком Алл“ ЕООД, предмет на доставката „изработка и доставка на PVC дограма и водобрани, 1 брой на стойност 2000лв.“; 7 броя фактури за покупки на алуминиеви профили и елементи за сглобяване и монтаж, издадени през 2020г. от „Виас“ ЕООД с получател „Ком Алл“ ЕООД; главна книга на „Ком Алл“ ЕООД; счетоводна сметка 503 „Разплащателна сметка в лева“ за периода от 01.10.2020г. до 30.12.2020г.; от 01.07.2021г. до 31.07.2021г. и от 01.09.2021г. до 30.09.2021г.; оборотни ведомости на „Ком Алл“ ЕООД за периода 01.01.2020г. - 31.12.2020г. и 01.01.2021г. - 31.12.2021г. (л.224-279).

Към възражението били приложени и копия на представени вече документи:

- Договор от 06.07.2020г. между „Сими“ ЕООД, в качеството му на Възложител и „Ком Алл“ ЕООД като Изпълнител. Предмет на договора е „Изработка, доставка и монтаж на PVC дограма – община Венец“. Общата стойност на договора е 10126,16 лв. без ДДС.

- Протокол обр.19/09.10.2020г. с посочен обект – община Венец и с посочен вид на работата „Изработка, доставка и монтаж на PVC дограма цвят бял – 5 камерна с различни размери, общо 43 бр. и „Водобрани от 38 до 64“. Общата стойност на доставките по протокола е 10126,16 лв. без ДДС.

- фактура, издадени от „Ком Алл“ ЕООД на „Сими“ ЕООД;

- копия на представените вече фактури издадени през 2021г. от „Виас“ ЕООД на „Ком Алл“ ЕООД;

- Фактура № **********/25.08.2021г. издадена от „Нибекс БГ“ ООД, на „Ком Алл“ ЕООД за покупка на гума 2 с данъчна основа 35,83 лв. и ДДС 7,17 лв.

Допълнително били представени следните документи:

- фактура №116/ 30.01.2020г. издадена от „Алл Ком–1“ ЕООД на „Ком Алл“ ЕООД с предмет на доставката „Изработка и доставка на PVC дограма и водобрани – 1 брой на стойност 2000лв.“;

- 7 фактури за покупки на алуминиеви профили и елементи за сглобяване и монтаж, издадени през 2020г. от „Виас“ ЕООД на „Ком Алл“ ЕООД;

- главна книга на „Ком Алл“ ЕООД на сметка 503 Разплащателна сметка в лева“ за периодите 01.10.2020г. – 30.12.2020г.; 01.07.2021г. – 31.07.2021г.; 01.09.2021г. – 30.09.2021г.;

-оборотни ведомости на „Ком Алл“ ЕООД за периода 01.01.2020г.-31.12.2020г. и 01.01.2021г.- 31.12.2021г.

Органите по приходите анализирали допълнително представените документи и установили, че дружеството няма заведени ДМА - липсват доказателства за наличие на производствени и складови помещения за изработване на посочената в актовете обр.19 PVC дограма, липсват доказателства за наличие на техническо оборудване, необходимо за изработване на същата. Не са представени доказателства за наличие на кадрови потенциал за извършаване на доставките - няма информация за лицата, изработили и монтирали дограмата. Не са представени доказателства за наличие на подизпълнител по декларираните доставки към „Сими“ ЕООД. Констатирано е също, че по представените при предходна проверка фактури № **********/02.12.2022г. и № **********/02.12.2022г., издадени от „Алл Ком - 1“ ЕООД с получател „Ком Алл“ ЕООД, не са дадени обяснения и „Алл Ком - 1“ ЕООД не е посочен изрично като подизпълнител по доставките.

Ревизиращият екип направил извод, че представените от С. А. К. обяснения и допълнителни доказателства не променят констатациите на органите по приходите, обективирани в Протокол за извършена насрещна проверка № П-03002723005979-141- 001/03.02.2023г.

Наред с това, органите по приходите счели, че двете дружества „Ком Алл“ ЕООД и „Алл Ком - 1“ ЕООД действали по сходен начин при извършените в хода на ревизионното производство насрещни проверки - първоначално представляващите посочените ЮЛ поискали удължаване на срока за представяне на документи до максимално разрешения по ДОПК, след което и до датата на съставяне на ревизионния доклад не били представени никакви доказателства и обяснения.

Въз основа на събраните доказателства, описани и анализирани на стр.19-21 от РД, е направен извод, че „Ком Алл“ ЕООД не извършва реална стопанска дейност, а участва в схема за отклонение от данъчно облагане. Ревизиращият екип приел, че е налице схема за отклонение от данъчно облагане, като „Ком Алл“ ЕООД се явява буфер, който акумулира данъчен кредит за покупки на материали, основно от няколко доставчика (основен е „Виас“ ЕООД), които в последствие префактурира на своите клиенти. За периода от 01.01.2020г. до 31.03.2023г. „Ком Алл“ ЕООД отразил в дневниците си за покупки 878бр. фактури (с предмет алуминиеви профили и обков) на обща стойност 504 657,10 лв. и ДДС 100 931,52 лв.; 388 бр. фактури за покупки на материали от „Нибекс БГ“ ООД на обща стойност 49 293,22 лв. и ДДС 9 858,65 лв.; 122 бр. фактури за покупки на гориво от различни доставчици на обща стойност 3799,34 лв. Дружеството няма собствени транспортни средства и няма данни за използван нает транспорт.

Ревизиращият екип констатирал, че общо за период от 810 работни дни „Ком Алл“ ЕООД отразило покупки само от посочените доставчици по 2071бр. фактури, което е 2-3 покупки ежедневно. Въз основа на изложеното счел, че е налице неправомерно формиране на данъчен кредит по фактури, издадени на лице, което не е действителен купувач на стоките.

В подкрепа на това становище е посочено също, че основната част от фактурите, издадени от „Виас“ ЕООД, са на стойност под 100 лв. и са издадени без прекъсване за посочения период, като в някои от дните са издадени три и повече фактури на „Ком Алл“ ЕООД. Според ответния орган преобладаващата част от процесните фактури не обективират реални доставки между лицата, посочени в тях. Същите са съставени с цел изписване на стоки, които са продадени на други лица.

Въз основа на подадените от „Ком Алл“ ЕООД справки-декларации по ЗДДС за ревизираните данъчни периоди, е констатирано, че дружеството е декларирало продажби в големи размери (средно над 30000 лв.), но е декларирало резултат за периода ,ДДС за внасяне“ в малък размер (средно около 33,00 лв.). Установено е също, че съгласно информацията по оборотните ведомости за 2020г. и 2021г. стойността на изписаните и вложените в дейността материали превишават отчетените приходи от продажби на продукция.

Касателно договорите за СМР, по които „Сими“ ЕООД (в качеството на изпълнител) е възложил част от дейностите на подизпълнител „Ком Алл“ ЕООД, отразени на стр.21-22 от РД, е посочено, че два от договорите с подизпълнителя са сключени преди основните договори, т.е. „Сими“ ЕООД с договорило и възложило СМР на подизпълнителя преди да получи заданието и количествено-стойностната сметка от възложителя. След анализ на посочените в РД четири договора е констатирано, че е нарушена последователността на приемане на доставките, доколкото следвало първо „Сими“ ЕООД да приеме извършените от „Ком Алл“ ЕООД дейности, след което да отчете същите пред възложителите. Тези условия не били изпълнени при доставките към „Вип Консулт Инженеринг“ ЕООД и „Трансстрой - Варна“ АД. Изложени са съображения досежно стойността на отчетените СМР, като е посочено, че с акт обр.19 №2 от 05.10.2022г. са отчетени СМР, извършени от „Ком Алл“ ЕООД с получател „Сими“ ЕООД на стойност 101597,50 лв., докато от „Сими“ ЕООД с получател „Трансстрой - Варна“ АД са отчетени извършени СМР със същия характер на стойност 89350,43 лв., при положение, че са включени дейности, които не са договорени и не са отчетени от „Ком Алл“ ЕООД - подмазване, шпакловане, демонтаж, полагане на външни и вътрешни первази. Направили са извод, че „Сими“ ЕООД е отчело разходи в значително по-голям размер от отчетените приходи от тази дейност.

В РД и РА е обосновано твърдение, че „Ком Алл“ ЕООД е издавало фактури за аванси, чието основно предназначение е да се префактурира натрупания от фиктивните покупки на обков, алуминиеви и PVC профили данъчен кредит към „Сими“ ЕООД. В тази насока е посочено, че са налице множество фактури за аванси, издадени от „Ком Алл“ ЕООД, с получател „Сими“ ЕООД, до размера на неправомерно акумулирания при доставчика данъчен кредит, като същите не са посочени в представените договори. Платените аванси не са ясно свързани с конкретни доставки, което се потвърждавало и от голямата сума по незакритите аванси (31333,33лв.), за която нямало доказателства, че е възстановена на „Сими“ ЕООД по КИ № 4/28.09.2023г.

Въз основа на представени банкови извлечения на сметката на „Ком Алл“ ЕООД е установено, че основната част на преведените суми от „Сими“ ЕООД и другите клиенти, са изтеглени на банкомат на траншове по 400 лв. до изчерпване на наличността.

Ревизиращият екип изследвал и данъчния профил на „Алл Ком-1“ ЕООД - предходен доставчик на „Ком Алл“ ЕООД. Установено е, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на орган по приходите на основание чл.176, т.3 и т.6 от ЗДДС. Същото е с представляващ и собственик А. С. К., който е баща на С. А. К., представляващ и собственик на „Ком Алл“ ЕООД, като последният е бил и в трудови правоотношения през 2019г. и 2022г. с „Алл Ком-1“ ЕООД. Счетено е, че е налице злоупотреба с правото на данъчен кредит, тъй като от „Ком Алл“ ЕООД е извършено префактуриранс, с цел осигуряване на данъчно предимство на „Сими“ ЕООД - упражняване на данъчен кредит по доставки, които не са извършени от декларирания доставчик „Ком Алл“ ЕООД (относителна субективна симулация) и по които данъкът не е внесен в бюджета.

В РД е направен анализ на фактурираните от „Ком Алл“ ЕООД авансови плащания, получени от „Сими“ ЕООД, за които са издадени 15 броя фактури, описани в таблица на стр.24 от РД. Същите са съпоставени с информацията, съдържаща се в аналитични регистри на счетоводни сметки 401 „Доставчици” и 402 „Доставчици по аванси“ за периода от 01.01.2020г. до 31.03.2023г. на ревизираното дружество. Установено е, че счетоводна сметка 401 „Доставчици“ за доставчик „Ком Алл“ ЕООД към 31.03.2023г. е с кредитно салдо в размер на 4917,00лв. и счетоводна сметка 402 „Доставчици по аванси“ е с дебитно салдо в размер на 31333,33 лв. От тези констатации, ревизиращият екип направил извод за изкуствено създадена конструкция за доставки, с цел формиране на данъчен кредит в максимален размер чрез фактуриране едновременно на неплатени доставки (4917,00лв.) и неусвоени авансови плащания (31333,33лв.), тъй като при нормални търговски отношения неусвоените авансови плащания би следвало да погасят задълженията на клиента. Това е извършено частично едва на 28.09.2023г. с издаването на фактура № 239, повече от 6 месеца след приключването на СМР на обекта и фактурирането им от „Сими“ ЕООД.

Позовавайки се на констатациите за платените в повече и необвързани с доставки аванси (31333,33лв.); отчетените в повече СМР като извършени от „Ком Алл“ ЕООД (133687,90 лв.) спрямо тези, които впоследствие „Сими“ ЕООД отчита и фактурира на възложителя - „Трансстрой - Варна“ АД (114813,92лв.); липса на доказателства за предприемане на каквито и действия от страна на „Сими“ ЕООД за връщане на недължимо платените аванси на „Ком Алл“ ЕООД в продължителен период от време, както и предвид обстоятелството, че никое от лицата, които са страни по процесните доставки не се ангажира с обяснения относно това кои физически лица, къде и с какви машини и инструменти са извършили доставките, ревизиращият екип направил извод, че представителите на „Сими“ ЕООД са знаели, че участват в описаната схема за отклонение от данъчно облагане. Начисленият ДДС по процесните 15 бр. фактури за авансови плащания, издадени от „Ком Алл“ ЕООД с получател „Сими“ ЕООД , е неправомерно начислен, предвид обстоятелството, че тези плащания не могат да бъдат отнесени към конкретни облагаеми доставки. Фиктивният и привиден характер на тези доставки не обуславя изискуемост на ДДС за размера на плащането.

По изложените съображения органите по приходите приели, че не е налице данъчно събитие по чл.25, ал.1 от ЗДДС, съответно - при посочените доставки данъкът се явява неправомерно начислен от „Ком Алл“ ЕООД, поради което и на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗДДС, за „Сими“ ЕООД не е налице право на данъчен кредит в общ размер на 39436,08 лв., подробно описан в табличен вид на стр. 26-27 от РД по данъчни периоди и фактури, издадени от „Ком Алл“ ЕООД.

След като се констатирали, че процесните фактури не отразяват реално извършени услуги, ревизиращите органи приели, че същите не могат да послужат за целите на данъчното облагане, поради което със стойността, отразена във фактурите, издадени от „Ком Алл“ ЕООД, на основание чл.26, т.2 от ЗКПО следва да се преобразува финансовият резултат в посока увеличение, като разходи без документална обоснованост по смисъла на чл.10 от Закона за счетоводството.

Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице на 23.10.2023г.

По искане на ревизираното лице, с Уведомление за продължаване на срока за подаване на възражения и представяне на доказателства по РД, срокът за подаване на възражение е продължен до 06.12.2023г.

Дружеството изразило несъгласие с констатациите на органите по приходите, с твърдения, че неправомерно не е признато правото на приспадане на данъчен кредит по извършени доставки от „Ком Алл“ ЕООД. Според задължения субект ревизиращият екип не е съобразил изискванията на чл.9, чл.25, във връзка с чл.12, ал.2 от ППЗДДС и чл.86 от ЗДДС относно условията за признаване правото на данъчен кредит, моментът на настъпване на данъчното събитие и начисляването на данъка. Не е изследван видът на услугата и не е преценено коя от множеството хипотези на чл.25, ал.2-3 от ЗДДС не е изпълнена. Не е взето под внимание, че към датите на издаване на фактурите доставчикът е бил регистриран по ЗДДС и същите отговарят на изискванията на чл.114 от ЗДДС. Не са взети под внимание представените договори за изработка, приемо-предавателни протоколи и актове обр.19 за приемане на работата. С възражението е оспорен извода, че дружеството доставчик „Ком Алл“ ЕООД не е разполагало с ресурсна обезпеченост за извършване на описаните изработки и доставки на ПВЦ дограма, като е уточнено и какви други доказателства органите по приходите са искали да бъдат представени, за да се приемат реалността на извършените доставки. Не са извършвани проверки по строителните обекти с цел установяване на действително извършените СМР и вложената ПВЦ дограма. Като доказателство за материално – техническата обезпеченост на „Ком Алл“ ЕООД са представени снимки от цеха за производство, Договор сключен между „Виас“ ЕООД и „Алл Ком – 1“ ЕООД от 01.10.2018г.; Договор за наем на производствен цех и оборудване сключен между „Алл Ком – 1“ ЕООД като наемодател и „ Ком Алл“ ЕООД като наемател за 2020г., 2021г., 2022г. и 2003г.; декларации и удостоверение за добро изпълнение.

Възраженията са счетени за неоснователни, като са изложени мотиви, че за първи път с подаденото възражение „Сими“ ЕООД представя на ревизиращия екип договор за наем на производствения обект, сключен между „Алл Ком – 1“ ЕООД и „Ком Алл“ ЕООД за 2020г., 2021г., 2022г. и 2023г., с оглед на което е прието, че същите са допълнително съставени за целите на изготвяне на възражението. Коментирана е липсата на уговорени клаузи за насрещни престации по договорите, липса на доказателства за извършени разплащания между двете дружества, размерът на сумите, начислявани от „Енерго Про Продажби“ АД за консумирана ел.енергия (в диапазон от 150,00 лв. до 400,00 лв.). Направен е анализ на документите, събрани в хода на извършената Проверка за установяване на факти и обстоятелства на „Сими“ ЕООД, приключила с Протокол № П-03002722153022-073-001/01.03.2023г., както и представени от „Ком Алл“ ЕООД фактури за покупки на материали и въз основа на същите е прието, че закупените от „Ком Алл“ профили са в количества, които са несъпоставими с фактурираните от дружеството на ревизираното лице; не са представени доказателства за транспортиране на закупени материали от обект на „Виас“ ЕООД в [населено място] до населеното място, където се твърди, че е производственият обект – [населено място]. Обсъдена е и липса на кадрова обезпеченост за извършване на доставките.

В обобщение ревизиращият екип посочил, че въз основа на изследваните дейности се установява изкуствено създадена конструкция чрез използване на дружеството – издател на процесните фактури „Ком Алл“ ЕООД, като целта на създадената изкуствена конструкция е ревизираното лице да получи данъчно предимство под формата на данъчен кредит. В мотивите на РА изрично е подчертано, че ревизиращият екип не поставя под съмнение извършването на фактурираните от „Сими“ ЕООД на „Централна кооперативна банка“ ЕООД, Община Венец, „Трансстрой Варна“ АД и „Вип консулт Инженеринг“ ЕООД дейности, а това, че за извършване на същите не са използвани услугите на подизпълнителя „Ком Алл“ ЕООД.

По изложените съображения и въз основа на констатациите в РД, Н. И. Б. – началник сектор, възложил ревизията и Б. Т. Б. – гл.инспектор по приходите, ръководител на ревизията издали процесният РА № Р-03002723002419-091-001/14.12.2023г., с който са установени задължения за данъци, както следва: корпоративен данък по ЗКПО за данъчни периоди 2020г., 2021г. и 2022г. в общ размер на 16584,72 лева главница и 1260,58 лева лихва и данък върху добавената стойност по ЗДДС за данъчни периоди м.07/2020г. до м.02/2023г. в общ размер на 40115,79 лева главница и 6934,79 лева лихва.

Ревизионният акт е обжалван пред директора на дирекция „ОДОП“ - [населено място].

С решение № 15/07.03.2024г. директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна счел подадената жалба за неоснователна и потвърдил изцяло обжалвания ревизионен акт.

Решението е връчено на „Сими“ ЕООД по електронен път на 11.03.2024г.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване и обжалване по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР, ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис.

В открито съдебно заседание на 22.05.2024г. в присъствие на процесуалните представители на страните е извършено възпроизвеждане съдържанието на приложените към административната преписка магнитни носители.

В хода на съдебното производство по искане на оспорващия са назначени и изслушани съдебни експертизи.

Съгласно заключението по съдебно – техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. Р. А. – К., фактурираните от оспорващото дружество дейности са извършени съобразно приложените към преписката договори, протоколи обр.19 и изискванията, поставени от съответните възложители.

Експертът Д. Д., изготвил съдебно – счетоводна експертиза, приета в открито съдебно заседание на 03.07.2024г., сочи, че фактурите, по които е отказано право на данъчен кредит, са включени в Дневниците за продажби на издателя им – „Ком Алл“ ЕООД, респективно – в СД по ЗДДС за съответните периоди, като ДДС е начислен. Ревизираното дружество е извършило последващи продажби към трети лица с посочени обектите на работа. Вещото лице заключава, че е налице документален поток от сделките и съществува одитна следа между фактурите, издадени от „Ком Алл“ ЕООД и доставките по тези фактури, извършени впоследствие от ревизираното лице. Отделните стопански операции за сделките с „Ком Алл“ ЕООД са документирани с първичен счетоводен документ (фактура), който е придружен с договор за строителство, приемно-предавателен протокол и протокол обр.19, респективно прави извод, че те са документално обосновани, поради което счетоводният разход би следвало да се признае за данъчни цели.

По делото е изслушана и съдебно - техническа експертиза с оглед установяване възможността количеството и вида на дограмата, описана във фактурите, по които е отказано право на данъчен кредит, да бъде произведена в цеха за производство на АЛ и ПВЦ дограма, ползван от „Ком Алл“ ЕООД по договор за наем и с машините и оборудването в него. Според вещото лице с оглед производственото помещение от 1237 кв.м. и спецификациите на машините, включени в договор за финансов лизинг, както и предвид установените на място други машини, е възможно да бъдат произведени количествата и вида на дограмата, описана във фактурите. Касателно наличието на материали, вложени в производството на конкретното задание, експертът сочи, че закупуваните материали са заприхождавани в сметка 3021 „Склад основни материали“ ежемесечно, а изписването на вложените материали е правено веднъж годишно към последна дата от месец декември на съответната година. Освен извършените и фактурирани на жалбоподателя СМР за изработка, доставка и монтаж на ПВЦ и АЛ дограма, „Ком Алл“ ЕООД извършва доставки и на много други клиенти. Тъй като към момента на всяка доставка не са изписвани вложените в производството на конкретното задание материали, не може да се установи дали към определени моменти наличните материали са били достатъчни за следващи производства и продажби.

В съдебно заседание на 18.09.2024г. в качество на свидетели са разпитани лицата С. А. К. – управител на „Ком Алл“ ЕООД; А. С. К. – управител на „Алл Ком 1“ ЕООД и Т. Ш. А..

Свидетелят С. К. сочи, че познава фирма „Сими“ ЕООД, работили са с него. Неговата фирма „Ком Алл“ ЕООД осъществява дейност в помещение, което е наето от фирма, чийто собственик и управител е неговият баща А. К.. Заявява, че когато са изработвали дограмата по договорите с оспорващото дружество, в цеха са работили 4 човека, включително и лично той. На въпрос, поставен от ответната страна относно осигуряването на работниците, сочи, че тези работници са били назначени към фирмата на баща му. Същите не са осигурявани от „Ком Алл“ ЕООД. Материалите са доставяни от „Вива пласт“ или са превозвани с техен транспорт бус „Ивеко“ и „Мерцедес“. Транспортните средства са на баща му или на неговата фирма.

А. С. К. също сочи, че познава фирма „Сими“ ЕООД, работил е с нея като подизпълнител на различни обекти. Впоследствие се отказал да упражнява дейност в производствения цех, който закупил. Предоставил под наем базата, заедно с машините на „Ком Алл“ ЕООД. Помагал е при изработката и монтажа на дограмата.

Третият свидетел Т. Ш. А. заявява, че е работил в „Ком Алл“ ЕООД в края на 2020г. Там са рязали, скроявали и сглобявали дограма, като той е бил общ работник.

При така установените факти от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е Ревизионен акт № Р-03002723002419-091-001/14.12.2023г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Н. И. Б. – началник на сектор, възложил ревизията и Б. Т. Б. – гл.инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 15/07.03.2024г. на директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП.

Оспорването е направено в законоустановения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално правните разпоредби по издаването му. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, административният съд формира следните правни изводи:

При извършения контрол за валидност на оспорения ревизионен акт съдът констатира, че „Сими“ ЕООД е със седалище в [населено място], обл.Шумен, поради което ТД на НАП - Варна е компетентна териториална дирекция по смисъла на чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК.

Ревизионното производство е редовно образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия и при спазване на процесуалните правила за извършването на ревизията. Съгласно разпоредбата на чл.112, ал.2 от ДОПК ревизията може да се възлага от: т.1 органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция; или т.2 изпълнителния директор на Националната агенция по приходите или определен от него заместник изпълнителен директор – за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. В случая издател на ЗВР № Р-03002723002419-020-001/25.04.2023г. е Н. И. Б. - началник сектор. Същата е определена като орган по приходите, разполагащ с правомощия да издава заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК със Заповед № Д-1261/03.07.2023г. на директора на ТД на НАП – Варна. Последващите ЗИЗВР са издадени от същия орган, от което следва изводът, че първоначалната ЗВР и последващите ЗИЗВР са издадени от териториално и материално компетентен орган на приходната администрация, както и че ревизионното производство е извършено от компетентни органи и при спазване на процесуалните правила за извършването на ревизията.

РД съдържа подробни правни и фактически основания, както и опис на доказателствата към него, съответни на изискванията по чл.117, ал.1 и ал.2 от ДОПК за срока на издаването и съдържанието му. РД, ведно с допълнителните документи, доказателства и приложения, е връчен на ревизираното лице по електронен път.

Ревизионният акт е издаден в предвидената форма съгласно чл.120, ал.1 от ДОПК и съдържа реквизитите по чл.120, ал.1 от Кодекса, както и указанието, че се приемат констатациите от ревизионния доклад, който на практика представлява неразделна част от издадения ревизионен акт. Оспореният РA съдържа разпоредителна част в табличен вид, в която е определен размерът на установените задължения. Съдът не констатира съществени процесуални нарушения на административно производствените правила.

Заповедта за възлагане на ревизия, ЗИЗВР, Ревизионният доклад и издаденият въз основа на него Ревизионен акт, са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител (приложени с административната преписка CD-R). Към материалите по делото са приобщени разпечатки от електронни документи, които представляват възпроизведени на хартиен носител електронни документи по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), които материализират електронно изявление, подписано при условията на чл.13, ал.3 от с.з. От електронните документи и удостоверяванията към всеки от тях съдът констатира, че разпечатаните документи са идентични с представените в електронна форма и са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, посочени като техни автори. Законът придава значение на подписан документ на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. В настоящия казус при проверка валидността на положените върху посочените документи подписи се установи, че същите са придружени от издадено от доставчика на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на дефиницията по чл.3, т.15 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. Съгласно чл.4 от ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление. В случая от представените доказателства се установява, че подписалите документите лица са имали валидни електронни подписи. С оглед изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис.

Предвид гореизложеното съдът приема, че РА е постановен от материално и териториално компетентни органи, с надлежно делегирани правомощия, в изискваната от закона форма и при липсата на съществени нарушения на процедурните правила, поради което същият е валиден административен акт. Доказателствата, на които се основават констатациите на приходния орган, са събрани и приобщени по предвидения в кодекса ред.

По отношение на материалната законосъобразност на РА, съдът приема следното:

Изложените в РА факти и обстоятелства се установяват по несъмнен начин от събраните и приобщени към ревизионната преписка доказателства и същите не се оспорват от страните.

Правният спор е свързан с преценка законосъобразността на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 39436,08 лева по фактури, издадени от „Ком Алл“ ЕООД, подробно описани в табличен вид на стр.26-27 от РД и преобразуване на счетоводния финансов резултат в посока увеличение, като разходи без документална обоснованост, в резултат на което са определени данъчни задължения за внасяне, както следва: корпоративен данък по ЗКПО за периода 2020г. – 2022г. в общ размер на 16584,72 лева и лихва 1260,58 лева и ДДС по ЗДДС в общ размер на 40115,79 лева и лихва 6934,79 лева.

Ревизиращият екип приема, че в случая се касае за относителна субективна симулация - налице е предметът на фактурираните услуги, но действителният доставчик не е посоченият във фактурите, поради което счита, че данъкът се явява неправомерно начислен от „Ком Алл“ ЕООД и на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, вр. чл.86, ал.1 от с.з. за ревизираното лице не е налице право на данъчен кредит в общ размер на 39436,08 лева по фактурите, издадени от посочения доставчик.

Преценени съобразно събраните по делото доказателства, горните изводи на органите по приходите се приемат от съда за необосновани и незаконосъобразни по следните съображения:

Според приложимото национално законодателство и трайната практика на СЕС по тълкуване на чл.167, чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга, а съгласно чл.8 от ЗДДС, услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Според чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е необходимо да е налице реално осъществена облагаема доставка. Съгласно чл.69 от ЗДДС регистрирано лице има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчик - регистрирано по закона лице му е доставил, които стоки или услуги ще се използват за извършване на облагаеми доставки, а съгласно чл.71 от ЗДДС лицето получател може да упражни правото си на данъчен кредит, когато притежава някой от документите посочени в т.1-7. Регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне като данъчен кредит данъкът за получени от него облагаеми доставки на стоки или услуги, когато използва същите за осъществяване на облагаеми доставки и когато притежава за получените доставки данъчен документ с изискуемите от закона реквизити. При наличие на облагаема доставка на стока или услуга, осъществена от регистрирано по този закон лице, която стока или услуга се използва от получателя за осъществяване на други облагаеми доставки, са налице условията на чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС за приспадане на данъчен кредит по тази доставка.

Съгласно чл.68, ал.2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл.25, ал.6 от ЗДДС към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик, по дефиницията на чл.14, §1 от Директива 2006/112/ЕО (с фактическото предаване на стоката), а при доставката на услуги – към момента на извършването им. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС датата, на която е прехвърлена собствеността на стоката или датата, съответно - на която е извършена услугата, е дата на данъчното събитие. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки / услуги.

Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е обусловено от качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя (вж. т.25 от решението на СЕС по дело С-18/13), своенето на данъчния документ от получателя – чл.71, т.1 от ЗДДС, получаването на стоките / услугите по доставката („... действителното извършване на облагаемата сделка..., според т.30 от решението на СЕС по дело С-642/11) и отреждането на полученото за икономическата дейност на данъчно задълженото лице (т.36 от решението на СЕС по дело С-153/11). Отсъствието на който и да елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав, изключва възникване на това право.

Доколкото ревизиращият екип приема, че по процесните фактури данъкът е начислен неправомерно, следва да се направи следното уточнение:

В закона няма легално определение на понятието „неправомерно начислен данък“ по смисъла на чл.70, ал.5 от ЗДДС, но по аргумент от противното това е всяка една хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови разпоредби. Тъй като наличието на реална доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС е условие за възникване на правото на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга е „неправомерно“ по смисъла на чл.70, ал.5 от ЗДДС и е основание за непризнаване правото на данъчен кредит.

Следователно по делото следва да се установи дали са били основанията за начисляване на данъка от доставчика „Ком Алл“ ЕООД по спорните фактури. От гледна точка на формалната логика наличието на доставка съставлява положителен факт и след като жалбоподателят черпи права от наличието на реална доставка, в негова тежест е да ангажира доказателства, установяващи осъществяването на този положителен факт. В настоящия казус това означава, че ревизираният данъчен субект е този, който трябва да докаже по пътя на пълното доказване, че доставките по фактурите са реално извършени. За да бъде признато и законосъобразно упражнено правото на данъчен кредит следва да са събрани доказателства относно всеки един от юридическите факти, предвидени в действащия към момента на издаване на фактурите закон. Съобразно общите правила за разпределяне на доказателствената тежест, жалбоподателят, който претендира възникването и законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит по процесните фактури, следва да докаже при пълно и главно доказване наличието на предпоставките по чл.68 и чл.69 от ЗДДС и отсъствие на пречки по чл.70 от ЗДДС, които да препятстват упражняването на правото на данъчен кредит.

С обжалвания РА за данъчен период за периодите от м.07/2020г. до м.02/2023г., е отказано е отказано право на приспадане на данъчен кредит по 23 фактури, издадени от „Ком Алл“ ЕООД, посочени в табличен вид на стр.14 от РД.

Видно от приложените по делото писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, въпросните фактури отговарят на изискването на чл.6, ал.1 от ЗСч досежно задължителните реквизити, както и на чл.114 от ЗДДС, тъй като данъкът е посочен на отделен ред и начислен по реда на чл.86 от ЗДДС. Фактурите са издадени от регистрирано по ЗДДС лице, като получателят също отговаря на това изискване. Всички фактури са подписани от получател и съставител, както и са подпечатани. Вписаният предмет / основание за издаване на фактурите обективира изпълнени СМР, като конкретното наименование на обекта, вида дейности, количество съответстват на уговорените такива между страните.

Вещото лице по назначената СТЕ анализира приобщените по ревизионната преписка документи и след проверка на място на посочените обекти констатира, че фактурите касаят строителни услуги, свързани с изработка, доставка и монтаж на ПВЦ и АЛ дограма за следните строителни обекти:

1.„Внедряване на мерки за енергийна ефективност в общинска сграда - Бюро по труда, [населено място], I етап - Ремонт на покрив, подмяна на дограма и топлоизолация на външни стени“. За обекта е сключен Договор ПКБ-02.2020 от 11.06.2020г. между община Венец и „Сими“ ЕООД на стойност 201207,75лв. без ДДС. Към Договора от 11.06.2020г. е подписан Констативен протокол за допълнителни количества СМР №1 от 13.10.2020г. За изпълнение, доставка и монтаж на ПВЦ дограма на обекта е сключен Договор от 06.07.2020г. между „Ком Алл“ ЕООД - [населено място] и „Сими“ ЕООД на стойност 10126,16 лв без ДДС, съгласно Приложение 1 - Количествено-стойностна сметка към Договора. Подписан е Протокол обр. 19/09.10.2020г. като размерите и количеството на дограмата е изписано подробно - общо 104.19кв.м. С фактура № **********/14.10.2020г., издадена от „Ком Алл“ ЕООД е разплатена доставката и монтажа на дограмата. При проверката на място експертът е установил, че дограмата е монтирана. Представен е Акт за окончателно плащане за действително извършени СМР към 19.10.2020г., подписан от община Венец и „Сими“ ЕООД. В позиция 5 на цитирания акт е вписано количество дограма по Договора - 163,12 кв.м. като е отчетено монтирано количество дограма -146.99 кв.м. въз основа на подписана Подробна ведомост за изпълнените СМР.

2. Строително-ремонтни работи на банкови офиси на ЦКБ АД, клон Шумен, адрес [населено място], [улица] А. За обекта е сключен Договор от 04.08.2021г. между ЦКБ АД, клон Шумен като възложител и „Сими“ ЕООД в качеството на изпълнител, на стойност 31102,51лв. без ДДС, съгласно Приложение 1 Количествено-стойностна сметка към Договора и Анекс №1 от 16.11.2021г. към Договора от 04.08.2021г. стойността на договора възлиза на 35681,87 лв. без ДДС.

За изпълнение, доставка и монтаж на ПВЦ дограма на обекта е сключен Договор от 21.07.2021г. между Ком Алл“ ЕООД (изпълнител) и „Сими“ ЕООД (възложител) на стойност 3230,87лв. без ДДС съгласно Приложение 1 - Количествено-стойностна сметка към Договора. Подписан е акт обр. 19 от 02.09.2021г., както и Приемо-предавателен протокол от 02.09.2021г. между страните. С фактура № **********/02.09.2021г., издадена от „Ком Алл“ ЕООД е разплатена доставката и монтажа на дограмата. Към преписката е наличен и Протокол 19/16.11.2021г., подписан между ЦКБ АД, кл.Шумен и „Сими“ ЕООД, удостоверяващ извършените СМР. Количествата на поставената дограма в двата акта от 02.09.2021г. и от 16.11.2021г. са общо 22.81 кв.м.

Вещото лице е установило, че дограмата с монтирана.

3. Обект „Ремонт и внедряване на мерки за енергийна ефективност в сградата на съществуващ покрит пазар в УПИ II, кв.23, [населено място], община Венец“. В съдебното дело е наличен Договор за строителство от 08.09.2021г. между „Вип Консулт Инженеринг“ ЕООД - [населено място] като възложител и „Сими“ ЕООД като изпълнител за изпълнение на СМР по Количествено-стойностна сметка, на стойност 131011,01лв. без ДДС. Подписано е Допълнително споразумение №1 от 08.11.2021г. с Количествено-стойностна сметка на стойност 93444,57 лв. без ДДС.

За изпълнение, доставка и монтаж на ПВЦ дограма на обекта е сключен Договор от 05.10.2021г. между „Ком Алл“ ЕООД (изпълнител) и „Сими“ ЕООД (възложител) на стойност 26803,85лв. без ДДС, съгласно Приложение 1 - Количествено-стойностна сметка към Договора.

Подписани са Протокол обр.19/07.01.2022г. и Приемо-предавателен протокол от 07.01.2022г. между „Ком Алл“ ЕООД и „Сими“ ЕООД като количеството на дограмата е общо 147,72кв.м.

С фактура № **********/07.01.2022г., издадена от „Ком Алл“ ЕООД е разплатена доставката и монтажа на дограмата.

Представени са Протокол обр.19/07.12.2021г. и Приемо-предавателен протокол от 07.12.2021г., подписани от „Вип Консулт Инженеринг“ ЕООД - [населено място] като възложител и „Сими“ ЕООД. Количеството на дограмата общо в Протокол обр.19 /07.12.2021г. е 148.71 кв.м.

Уговорените СМР са извършени.

4. Обект „Подобряване на образователната инфраструктура чрез въвеждане на мерки за енергийна ефективност и обновяване на сградата на Професионална гимназия по селско стопанство в [населено място] пазар“. Касателно този обект е наличен Договор от 25.10.2021г., сключен между „Трансстрой Варна“ АД [населено място] – изпълнител и „Сими“ ЕООД – подизпълнител, на стойност 506021,69 лв. без ДДС по Количествено-стойностна сметка. Към Договора от 25.10.2021г. е подписан Анекс от 02.11.2021г.

Представен е Констативен протокол 19-1 за междинно приемане на извършени СМР от 25.05.2022г. и Подробна ведомост към него, подписани от представители на „Трансстрой Варна“ АД - [населено място] и „Сими“ ЕООД. По този протокол са отчетени доставка и монтаж на ПВЦ прозорци - 251,54 кв.м и доставка и монтаж на алуминиева врата 6,815 кв.м.

Представен е Констативен протокол 19-2 за междинно приемане на извършени СМР от 19.08.2022г. и Подробна ведомост към него, подписани от представители на „Трансстрой Варна“ АД [населено място] – изпълнител и „Сими“ ЕООД, по който са отчетени доставка и монтаж на ПВЦ прозорци - 406,86 кв.м и доставка и монтаж на алуминиева врата - 4,4 кв.м.

С Констативен протокол 19-3 за междинно приемане на извършени СМР от 20.10.2022г. и Подробна ведомост към него, са отчетени доставка и монтаж на ПВЦ прозорци - 260,66 кв.м.

Съгласно Констативен протокол 19-4 за междинно приемане на извършени СМР от 10.02.2023г. и Подробна ведомост към него, са отчетени доставка и монтаж на ПВЦ прозорци - 149,11кв.м и доставка и монтаж на алуминиева врата 41,82 кв.м.

По тези 4бр. Констативни протокола, обр.19 са отчетени общо доставка и монтаж на ПВЦ прозорци - 1068,17 кв.м и доставка и монтаж на алуминиева врата 53,02 кв.м., каквито са количествата в КСС към договора.

За изпълнение, доставка и монтаж на ПВЦ и АЛ дограма на обекта е сключен Договор от 01.10.2021г. между „Ком Алл“ ЕООД (изпълнител) и „Сими“ ЕООД (възложител) на стойност 23913,75 лв. без ДДС, съгласно Приложение 1 - Количествено-стойностна сметка към Договора.

Представени са Протокол 19-1 от 30.05.2022г. и Приемо-предавателен протокол от 30.05.2022г., подписани от „Ком Алл“ ЕООД и „Сими“ ЕООД

За изпълнение, доставка и монтаж на ПВЦ и АЛ дограма на обекта е сключен Договор от 01.06.2022г. между „Ком Алл“ ЕООД и „Сими“ ЕООД по одобрени единични цени за отделни видове СМР.

Приобщени към делото са Протокол 19-2 от 05.10.2022г., Протокол 19-3 от 15.02.2023г. и Приемо-предавателен протокол от 15.02.2023г., подписани от „Ком Алл“ ЕООД и „Сими“ ЕООД.

По тези 3 бр. Протоколи, обр.19 са отчетени общо доставка и монтаж на ПВЦ прозорци - 1075,83 кв.м и доставка и монтаж на алуминиева врата 42,79 кв.м.

Въз основа на коментираните по-горе писмени доказателства и след извършване на проверка на място, вещото лице заключава, че въпросните услуги са извършени, като вида на дограмата съответства на спецификацията по договорите.

Цитираните по-горе договори, протоколите и разплащателните документи са представени още в хода на ревизионното производство. Същите са пряко обвързани с процесните фактури, както и с реалния резултат от доставките. Съдържанието им удостоверява постигнатото между страните съгласие за приемане без възражение на възложените и извършени строителни услуги, което е основополагащо за осъществяване на фактическия състав на чл.9, ал.1 от ЗДДС. От съвкупната преценка на посочените доказателства се налага извода, че са налице реално извършени доставки на услуги, които са основание за правомерното упражняване на правото на данъчен кредит от получателя им.

Представените по делото документи, преценени в съвкупност с реквизитите от съдържанието на фактурите, както и констатациите на вещото лице, установяват действително извършени доставки на СМР. С оглед на това съдът намира, че жалбоподателят е доказал наличието на реално осъществени доставки на услуги по смисъла на чл.9 от ЗДДС, предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл.68 от ЗДДС. Фактурираните от „Ком Алл“ ЕООД услуги по спорните фактури са предоставени във връзка с възложени дейности от контрагенти на дружеството жалбоподател, като са налице безспорни доказателства, че предметът на доставките от „Ком Алл“ ЕООД е реализиран към получатели на „Сими“ ЕООД съобразно договорите, обсъдени по-горе. Горното се потвърждава от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза.

Неправилно органите по приходите са отказали да признаят право на данъчен кредит по съображения, че доставената на получателя услуга не била действително извършена от посочения във фактурите доставчик или от негов подизпълнител, тъй като последните не разполагали с необходимите персонал, материали и активи, или се оказало, че при извършени насрещни проверки същите не представят исканите документи. Тук е мястото да се отбележи, че кадровата обезпеченост на доставчика не е предпоставка за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит по ЗДДС. Това, че „Ком Алл“ ЕООД не е представило доказателства, че разполага с достатъчен кадрови ресурс да изпълни услугите, е обстоятелство, за което ревизираният субект не може да бъде отговорен, тъй като той няма контрол върху действията на своите доставчици. От получателя на доставката може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани, но не и доказателства, които изхождат само от доставчика. Липсата на доказана обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит на получателя, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или знанието на получателя по доставките, в какъвто смисъл е съдебната практика на СЕС и ВАС (така решения на СЕС по дела С-324/11, С-285/11, С-18/13 и по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и др.). Тежестта за доказване наличието на фиктивна сделка е на приходните органи с оглед на обстоятелството, че отказът от право на приспадане на данъчен кредит е изключение от общия принцип на неутралитет на ДДС. Аргумент в подкрепа на този извод са и мотивите в т.65 от решение на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и т. 32 от решение на СЕС по дело С-285/11. В случая съдът не установява обективни данни, въз основа на които да се направи извод, че жалбоподателят е знаел, че доставките са фиктивни, или да е могъл да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на неговия доставчик. Липсват конкретни доказателства, които да сочат за наличието на измама и въз основа на фактите, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама (Решение от 13 февруари 2014 година, дело C-18/13).

Напротив доказателствата по делото сочат, че прекият доставчик „Ком Алл“ ЕООД е извършвал дейност в нает производствен обект, като намиращото се там оборудване – машини и съоръжения, са достатъчни за осъществяване на договорените услуги. Управителят на „Ком Алл“ ЕООД, разпитан като свидетел в настоящото производство, заявява, че поръчката е изпълнявана лично от него, като същият е бил подпомаган от неговия баща и от един или двама наети лица. Вещото лице по приетата по делото допълнителна съдебно – техническа експертиза разяснява, че един работник може да извършва последователни дейности на повече от една машина и не е необходимо ангажиране на голям брой работници.

От друга страна съдът намира, че не може да се вмени в задължение на получателя по доставката извършване на проверка относно всички аспекти от дейността на доставчика, а именно колко работника има, на какъв договор са те, както и чии са транспортните средства, с които се извършва доставката на материали в обекта, както и организацията във връзка с реализацията на конкретните СМР. Дори и да е налице нарушение на трудовото законодателство при наемането на работна сила от страна на доставчика на услугите, същото не рефлектира върху данъчните права на получателя.

Във връзка с изготвяне на експертизата, вещото лице Н.К. е извършил проверка в счетоводството на „Ком Алл“ ЕООД, при която е констатирал, че закупуваните материали ежемесечно са заприхождавани в сметки 3021 „Склад основни материали“, но тъй като изписването на вложените материали е правено веднъж годишно към последната дата от месец декември на съответната година и предвид извършвани доставки и на много други клиенти, не може да установи дали към момента на изпълнение на фактурираните услуги наличните количества са били достатъчни за изработката на дограмата. Съдът намира, че соченото обстоятелство също не обосновава наличие на данъчна измама, за която оспорващото дружество да е знаело и участвало, доколкото воденото счетоводство на „Ком Алл“ ЕООД остава извън обхвата на дължимата проверка от страна на получателя по конкретните доставки на услуги. Жалбоподателят не е длъжен да установи от кои доставки с конкретен доставчик (предходен доставчик) са вложените в производството материали, кога тези материали са закупени от „Ком Алл“ ЕООД и как последният е организирал своето счетоводство. Сам по себе си неустановеният произход на част от материалите за изпълнение на фактурираните услуги, не може да бъде приравнен на непрестирана доставка в отношенията между прекия доставчик и ревизирания субект, нито за наличие на знание у жалбоподателя, че участва в схема за отклонение от данъчно облагане.

Настоящият съдебен състав приема, че механизмът на доставките е изяснен, като от събраните доказателства, обсъдени по-горе, еднозначно се установява реалното предаване на фактурираните услуги на ревизираното лице и съответно прехвърляне правото на разпореждане с тях по смисъла на Директива 2006/112/ЕО, като основно изискване на законосъобразното възникване правото на приспадане на данъчен кредит. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че представените частни свидетелстващи документи – договори, протоколи за извършени СМР и др., са допустими в обсъждания казус на основание чл.49 от ДОПК за фактите, описани в тях. Предвид изложеното становището на ответната страна досежно липса на доставки по процесните фактури се явява неоснователна. Наред с това, в мотивите на Решение № 1972/06.02.2020г. по АД № 9455/2019г., ВАС подчертава, че „следва все в тази връзка да се посочи и че дори да не е доказано, че предметът на доставката е реализиран именно от издателя на фактурата, при доказаното получаване на този предмет от получателя на фактурата, следва да е установено, че получателят е знаел това и че процесната фактура е издадена единствено с цел ревизираното дружество - получател по нея да упражни право на приспадане“. Аргументираната теза изцяло се споделя от настоящия състав. В тази насока съдът съобрази и задължителното тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС в съдебната практика на Съда на ЕС.

Приходната администрация не може да налага на данъчнозадълженото лице да извършва комплексни и задълбочени проверки по отношение на своя доставчик, като с това на практика да прехвърля собствените си контролни задължения върху ревизираното лице. Отказът да се признае право на приспадане представлява изключение от основния принцип, какъвто се явява това право, поради което ревизиращите органи трябва надлежно да установят обективните данни, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е извършило измама или е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама. В конкретното производство такива твърдения въобще не се обосновават като констатации както в ревизионния доклад, така и в ревизионния акт. Не се съдържат установявания, от които би могло да се направи обоснован извод, че сделката е привидна или че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че участва в такива. Напротив, от събраната по делото доказателствена съвкупност се установява, че дружеството-жалбоподател извършва реална дейност, процесните услуги са били предоставени, заплатени по банков път, отразени в счетоводната отчетност и на фирмата-доставчик.

С оглед гореизложеното съдът намира, че не е налице основание за приложение на чл.70, ал.5 от ЗДДС по отношение на процесните фактури. Реалността на една конкретна доставка се установява не като се изисква от получателя й да притежава документи, изходящи от доставчика, за да доказва, че той е имал обезпечеността да я осъществи, а след анализ на резултатите от тази доставка при самия получател. От съдебната практика следва, че на данъчнозадълженото лице може да бъде отказано да се признае правото на приспадане само, ако след глобална преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства, извършена в съответствие с установените в националното право правила за доказване, се установи, че това лице е извършило измама с ДДС или е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, която използва като основание за приспадане, е част от такава. Съгласно това изискване за доказване, е недопустимо да се прилагат предположения или презумпции, които биха довели до разместване на доказателствената тежест, до накърняване на основния принцип на общата система на ДДС, какъвто е правото на приспадане, и съответно на ефективността на правото на Съюза. Администрацията трябва от една страна да определи точно елементите на фактическия състав на „данъчна измама“ и да докаже измамни действия, и от друга страна, да докаже, че ревизираното лице е участвало активно в тази измама или че е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава това право, е част от такава. В настоящото производство такива данни не се изследвани или наведени.

В тежест на ответния орган е да обоснове констатациите за „липса на реални доставки“, което не беше направено чрез пълно насрещно доказване. Не се обосновава и въз основа на обективни данни (няма ангажирани доказателства) някакво недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя. Според практиката на ВАС фактическите констатации не са и не могат да бъдат предположения или хипотези, както се процедира в случая. Така и според СЕС, ако разполага с необходимата информация, за да установи, че данъчнозадълженото лице, като получател на разглежданите доставки, е платец на ДДС, данъчната администрация не може да му налага допълнителни условия във връзка с правото му на приспадне този данък, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право.

Приходната администрация не може да наложи във връзка с правото на лицето да приспадне ДДС допълнителни условия (както в случая), които могат да доведат до осуетяване упражняването на това право. Цитираните по-горе правни стандарти, въпреки че са добре известни на ответника, са прилагани превратно с прехвърляне на цялата доказателствена тежест на получателя по доставките да докаже при изключително висок стандарт (извън всякакво съмнение), че е получил стоките, но не чрез писмени обяснения или проверки, а чрез документи и правоотношения, за съставянето и документирането на които няма контрол. Този краен формализъм постига като резултат пълен отказ на правото на приспадане.

За да се ползва от право на приспадане заинтересованото лице трябва да бъде данъчнозадължено лице и да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане от друго данъчнозадължено лице. Съответно данъчнозадълженото лице трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с изискванията на Директивата – каквито в случая са налични. Режимът на приспадане цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялостната му икономическа дейност. Така общата система на ДДС гарантира неутралитет от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие, че самите тези дейности принципно подлежат на облагане с ДДС - както в настоящия казус.

Като основен принцип на общата система на ДДС Съдът на ЕС прокламира правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са платци, платения ДДС за закупени от тях стоки или за получени от тях услуги, използвани за целите на техните облагаеми доставки. Правото на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и не може да бъде ограничавано, когато материално правните и формалните изисквания или условия, от които това право зависи, са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица (Решение от 11.11.2021г. по С-281/20, Ferimet). Поради това съответните мерки - чл.273, ал.1 от Директива 2006/112 не могат да бъдат използвани по такъв начин, че систематично да поставят под въпрос правото на приспадане на ДДС, а следователно и неутралността на ДДС. Съдът на ЕС в посоченото по-горе свое решение приема, че основният принцип на неутралност на ДДС налага приспадането му за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материално правните условия, дори и данъчнозадължените лица да не са изпълнили някои формални условия. В настоящия случай правото на данъчен кредит е ограничено от страна на приходния орган, макар дори да няма доказателства за неизпълнение на материално правните и формалните изисквания.

Освен това, както СЕС сочи в практиката си (Решение от 6 септември 2012г. по дело С-324/11, както и Решение от 21 юни 2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11), добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Непредставянето на доказателства за обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на преките доставчици, при наличието на данни за безспорно изпълнени услуги, не следва да лишава ревизираното дружество от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по издадената фактура.

Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства не може да се установят обективни данни за недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на процесните доставки. Следва да се налице доказателства за това, че данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от прекия му доставчик или от неговия подизпълнител, каквито доказателства в случая липсват. В унисон с практиката на СЕС, следва да се посочи, че органът по приходите не следва да създава задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на контрагента си, каквито по принцип той не е длъжен да прави. С решението, постановено по съединени дела С-80/11 и С-142/11, СЕС е приел, че член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.

При наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по данъчните фактури, по които ревизираният субект е декларирал право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. За да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит, е необходимо данъчнозадълженото лице да притежава данъчен документ (фактура), съдържащ изискуемите от закона реквизити, данъкът във фактурата да е начислен във връзка с осъществена облагаема доставка, стоката или услугата да е използвана за следващите облагаеми доставки на получателя. Всички тези предпоставки са налице по отношение на ревизирания субект, в която насока са събраните по делото доказателства и изводите в приетите съдебни експертизи. При наличието на достатъчно безспорни доказателства относно договарянето, получаването и приемането на услугите и последващото им реализация за целите на икономическа дейност на дружеството неправилно и необосновано органите по приходите са приели, че процесните фактури не документират реално настъпили данъчни събития. Не е налице фактическият състав на чл.70, ал.5 от ЗДДС, поради което отказът за признаване на пълен данъчен кредит по фактурите, издадени от „Ком Алл“ ЕООД на това основание е незаконосъобразен.

По изложените съображения съдът намира, че ревизионният акт, с който на дружеството са определени задължения за ДДС за периодите от м.07/2020г. до м.02/2023г. в общ размер на 40115,79 лева главница и 6934,79 лева лихва, се явява незаконосъобразен.

Настоящият състав намира за неправилен и незаконосъобразен и доводът на приходната администрация, че в хода на ревизията не са представени доказателства, обуславящи реалността на фактурираните към жалбоподателя услуги, респективно въпросните 23 броя фактури са издадени без основание, поради което и на основание чл.26, т.2 от ЗКПО счетоводният финансов резултат е преобразуван в посока увеличение, поради наличието на разходи без документална обоснованост по смисъла на чл.10 от ЗКПО в резултат на което на оспорващото дружество са начислени задължения за корпоративен данък за 2020г., 2021г. и 2022г. в общ размер на 16584,72 лева главница и 1260,58 лева лихва. Изводът за нереалност на услугата с доводи, че в хода на ревизионното производство не са представени доказателства, обуславящи реалността на фактурираните услуги е неотносим към правното основание, на което се е позовал органът по приходите - чл.26, т.2 от ЗКПО. Цитираната разпоредба изисква единствено извършване на разхода и неговата документална обоснованост, каквато в случая е налице, и в този смисъл съдът приема, че този разход е доказан, без да се въвеждат допълнителни условия за неговото признаване. С оглед гореизложеното, при наличието на доказателства за осъществените доставки на услуги и спазването на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗКПО, незаконосъобразен е изводът на органите по приходите, че разходът, документиран с процесните фактури, не може да бъде признат.

На основание изложените по-горе мотиви, съдът намира, че в случая не са налице материално правните условия за преобразуване на финансовия резултат на дружеството по реда на чл.26, т.2 от ЗКПО, тъй като разходът по процесните фактури е извършен и той е документално обоснован, поради което приема, че обжалваният ревизионен акт, с който на дружеството са определени задължения за корпоративен данък за 2020г., 2021г. и 2022г. в общ размер на 16584,72 лева главница и 1260,58 лева лихва е незаконосъобразен.

В обобщение на изложеното съдът приема, че Ревизионен акт № Р-03002723002419-091-001/14.12.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 15/07.03.2024г. на директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който на „Сими“ ЕООД с ЕИК ********* са установени задължения за данъци в общ размер на 56700,51 лева главница и 8195,37 лева лихва, от които корпоративен данък по ЗКПО за периодите 2020г., 2021г. и 2022г. в общ размер на 16584,72 лева главница и 1260,58 лева лихва и данък върху добавената стойност по ЗДДС за периодите от м.07/2020г. до м.02/2023г. в общ размер на 40115,79 лева главница и 6934,79 лева лихва, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

При този изход на спора и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски. Съгласно приложен списък оспорващото дружеството претендира разноски в общ размер на 8770,00 лева, в това число внесена държавна такса в размер на 50,00 лева; внесен депозит за съдебни експертизи в размер на 2100,00 лева (3х700,00лева); депозит за призоваване на свидетели – 120,00 лева; договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 6500,00 лева. Ответната страна прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде редуцирано. Съдът намира, че направеното възражение е неоснователно, тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер, близък до минималния, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и същото съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Шуменският административен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03002723002419-091-001/14.12.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 15/07.03.2024г. на директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който на „Сими“ ЕООД с ЕИК ********* са установени задължения за данъци в общ размер на 56700,51 лева главница и 8195,37 лева лихва, от които корпоративен данък по ЗКПО за периодите 2020г., 2021г. и 2022г. в общ размер на 16584,72 лева главница и 1260,58 лева лихва и данък върху добавената стойност по ЗДДС за периодите от м.07/2020г. до м.02/2023г. в общ размер на 40115,79 лева главница и 6934,79 лева лихва.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ - [населено място] при ЦУ на НАП за заплати на „Сими“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от Ж. Ж., разноски по делото в размер на 8770,00 лева (осем хиляди седемстотин и седемдесет лева).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България - [населено място] в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.