РЕШЕНИЕ
№ 131
Гр. Варна, 22.07.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет
и втори юни през две хиляди и шестнадесетата година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА Д.;
ПЕНКА ХРИСТОВА;
Секретар
Ю.К.,
като
разгледа докладваното от съдията Христова
възз.
гр.д. № 272 по описа за 2016-та година на ВОС:
Производството е по
реда на чл. 258 ГПК, образувано по
въззивна жалба на „ЛИЙГАЛ ЕНД ЛАНД СЪРВИСИЗ” ЕООД ЕИК *********, гр.
Варна, срещу решение № 137/05.02.2016 год. по гр.д. 1257/2015 год. на ОС Варна, с което е
отхвърлен иск на „ЛИЙГАЛ ЕНД ЛАНД СЪРВИСИЗ” ЕООД ЕИК *********, гр. Варна,
срещу К.Й.Ц. и Н.Д.Ц. за установяване на правото на собственост по силата на
покупко-продажба и предаване на владението върху недвижим имот – апартамент 13
с идентификатор 10135.2562.198.1.13 в гр. Варна на шести етаж в сградата на ул.
„Никола Вапцаров” №3, вх.Б с площ от 179,68 кв.м., ведно с прилежащите му ид.ч.
от правото на строеж и ид.ч. на сградата и ведно с две паркоместа - №6 и №15.
Във въззивната жалба
се излага, че решението е незаконосъобразно, правните изводи са погрешни и
необосновани.
Твърди се, че съдът е
допуснал съществени процесуални нарушения по делото. Твърди се, че в първото по
делото заседание ищецът е навел ново твърдение за основание за нищожност на
прехвърлителната сделка на ищеца по отношение на процесния имот, а съдът не
взел предвид това твърдение, въпреки, че то било допълнение на правните факти,
а не към основанието на исковете.
Твърди се, че са
налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 108 ЗС, като са изложени
подробни доводи в тази насока. Претендира се за отмяна на решението на ОС и
уважаване на исковете, ведно с разноски за двете инстанции.
Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от
насрещните страни К. и Н. Цоневи, в който се оспорва жалбата и направените в
нея искания. Жалбата е оспорена и в с.з.
Съдът, предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Пред ОС е предявен иск
с правно основание чл. 108 от ЗС от „Лийгал енд ланд сървисиз” ЕООД, гр. Варна срещу К. и Н. Ц. В исковата молба
се твърди, че ищецът е собственик на апартамент № 13, находящ се в гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров” № 3,
ет. 6, с идентификатор № 10135.2562.198.1.13 по КК на гр. Варна с площ
от 179.68 кв.м. и административен адрес: гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров” № 3, ет. - 2, находящо
се в сграда с идентификатор 10135.2562.198.1 по КК на гр. Варна, изградена
в ПИ № 10135.2562.198 по КК на гр. Варна, по силата на
договор за продажба, обективиран в нот. акт № 197, том 8, рег. № 16994, дело № 1317/2007 г.
Излага се, че договорът за продажба, обективиран в нот. акт № 51, том 1, рег. №
1099, дело № 42/2011 г., с който ищецът се е разпоредил с процесните имоти, е нищожен на
основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, поради невъзможен предмет, тъй като в т.
2 от договора е предвидено заплащане на продажната цена чрез прихващане на
задължение на продавача към купувача У. Р. С. за предоставени на дружеството
средства като допълнителни парични вноски, каквито в действителност не са правени.
Твърди се, че и последващите купувачи на имотите, последен от които е
ответникът К.Ц. в режим на СИО с Н.Ц., не са станали собственици на същите
поради нищожността на отчуждителната сделка. Отправеното до съда искане е ответниците да бъдат
осъдени да предадат владението върху гореописаните имоти. Претендират се
направените по делото разноски. В първото по делото съдебно заседание е
въведено възражение от ищеца по реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК за нищожност на
договор за продажба, обективиран в нот. акт № 51, том 1, рег. № 1099, дело №
42/15.02.2011 г., поради липса на основание.
Ответниците К.Ц.
и Н.Ц. пред ОС са оспорили иска своевременно с писмен отговор и по същество. Те
твърдят, че договорът за продажба, обективиран в нот. акт № 51, том 1, рег. №
1099, дело № 42/2011 г., не е
с невъзможен предмет, тъй като е уговорена цена за имота и никъде не се
споменава в нотариалния акт да има друг предмет на сделката. Неплащането на
продажната цена би
породило право на иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, не и претенцията в
исковата молба. Прави се възражение по чл. 88, ал. 2 от ЗЗД. Възразява се срещу въвеждане на
други твърдения за нищожността на сделката в по-късен етап от процеса.
От фактическа страна по делото се
установява, че по нот. акт № 197, том 8, рег. № 16994, дело № 1317/2007 г.
/листи 95 – 96 от
делото на ОС/ „Олминс” ООД, гр. Варна продава на „Лийгал енд ланд сървисиз” ЕООД, гр.
Варна апартамент № 13, находящ се в гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров” № 3, ет.
6, с идентификатор № 10135.2562.198.1.13 по КК на гр. Варна с площ от 179.68
кв.м., при граници: обекти с идентификатори 10135.2562.198.1.14,
10135.2562.198.1.10, 10135.2562.198.1.9, 10135.2562.198.1.18,
10135.2562.198.1.17, паркомясто № 15, с
идентификатор № 10135.2562.198.1.60 по КК на гр. Варна и административен адрес:
гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров” № 3, ет. - 2, находящо се в сграда с
идентификатор 10135.2562.198.1 по КК на гр. Варна, изградена в ПИ № 10135.2562.198 по КК на гр. Варна, с
площ от 16.50 кв.м., при граници: 10135.2562.198.1.59, 10135.2562.198.1.61,
10135.2562.198.1.84 и паркомясто № 6, с
идентификатор № 10135.2562.198.1.69 по КК на гр. Варна и административен адрес:
гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров” № 3, ет. - 2, находящо се в сграда с
идентификатор 10135.2562.198.1 по КК на гр. Варна, изградена в ПИ № 10135.2562.198 по КК на гр. Варна, с
площ от 16.80 кв.м., при граници: 10135.2562.198.1.67, 10135.2562.198.1.70,
10135.2562.198.1.91.
Представено е
споразумение от 17.12.2010 г. и анекс към него от 15.02.2011 г., сключени между
В.Ж. – лично и като представляващ „Лийгал енд ланд сървисиз” ЕООД, гр. Варна и
Уилям Роналд Сойерс.
С нот. акт № 51, том 1, рег. №
1099, дело № 42/15.02.2011 г. /лист 7 - 10/ „Лийгал енд ланд сървисиз” ЕООД,
гр. Варна е прехвърлило на Уилям Сойерс апартамент № 13, находящ се в гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров” № 3,
ет. 6, с идентификатор № 10135.2562.198.1.13 по КК на гр. Варна с площ от
179.68 кв.м., при граници: обекти с идентификатори 10135.2562.198.1.14,
10135.2562.198.1.10, 10135.2562.198.1.9, 10135.2562.198.1.18,
10135.2562.198.1.17, паркомясто № 15, с
идентификатор № 10135.2562.198.1.60 по КК на гр. Варна и административен адрес:
гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров” № 3, ет. - 2, находящо се в сграда с
идентификатор 10135.2562.198.1 по КК на гр. Варна, изградена в ПИ № 10135.2562.198 по КК на гр. Варна, с
площ от 16.50 кв.м., при граници: 10135.2562.198.1.59, 10135.2562.198.1.61,
10135.2562.198.1.84 и паркомясто № 6, с
идентификатор № 10135.2562.198.1.69 по КК на гр. Варна и административен адрес:
гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров” № 3, ет. - 2, находящо се в сграда с
идентификатор 10135.2562.198.1 по КК на гр. Варна, изградена в ПИ № 10135.2562.198 по КК на гр. Варна, с
площ от 16.80 кв.м., при граници: 10135.2562.198.1.67, 10135.2562.198.1.70,
10135.2562.198.1.91 за сумата от 304 000 лева. В т. 2 от договора
съконтрагентите са уговорили, че продажната цена ще бъде платена, като се
прихване вземането на купувача от продавача, произтичащо от предоставени на
дружеството средства като допълнителни парични вноски.
Видно е от
нот. акт № 59, том 3, рег. № 5879, дело № 415/2011 г. /листи 11 – 14/, че У.С. и М. Е.
С. са продали на Н. П. Д. гореописаните имоти.
С нот. акт № 87, том ІІ, рег. №
7369, дело № 287/2011 г. /листи 18 – 20/ Н. и Ю. Д. са продали на К.Й.Ц. апартамент №
13, находящ се в гр. Варна,
ул. „Никола Вапцаров” № 3, ет. 6, с идентификатор № 10135.2562.198.1.13 по КК
на гр. Варна с площ от 179.68 кв.м., паркомясто № 15, с идентификатор № 10135.2562.198.1.60 по КК
на гр. Варна и
административен адрес: гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров” № 3, ет. - 2, находящо
се в сграда с идентификатор 10135.2562.198.1 по КК на гр. Варна, изградена
в ПИ № 10135.2562.198 по КК на гр.
Варна, с площ от 16.50 кв.м., при граници: 10135.2562.198.1.59,
10135.2562.198.1.61, 10135.2562.198.1.84 и паркомясто № 6, с идентификатор № 10135.2562.198.1.69 по КК
на гр. Варна и административен адрес: гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров” № 3, ет.
- 2, находящо се в сграда с идентификатор 10135.2562.198.1 по КК на гр. Варна,
изградена в ПИ № 10135.2562.198 по КК на
гр. Варна, с площ от 16.80 кв.м., при граници: 10135.2562.198.1.67,
10135.2562.198.1.70, 10135.2562.198.1.91.
От
заключението на вещото лице по допуснатата пред ОС ССЕ се установява, че от
съдружника У. С. има направен валутен превод, в който като основание е записано
само Roy Sawyers в размер на
293 311.91
лева /149 968 евро/. Паричните
средства са постъпили по сметка на „Лийгал енд ланд сървисиз” ЕООД, гр. Варна
на 17.08.2005 г. На 19.08.2005 г. са прехвърлени 282813.02 от сметката на ищеца
по сметка на С. с основание transfer money. По данни на счетоводството на
„Лийгал енд ланд сървисиз” ЕООД няма протоколи
от общи събрания за направени допълнителни парични вноски по чл. 134 от ТЗ, тъй като не са провеждани общи събрания за това. За предоставянето и
връщането на парични средства в брой са съставяни само приходни и разходни
касови ордери.
Съществена
за уважаване на иска по чл. 108 ЗС е преди всичко материално-правната
легитимация на ищеца като собственик на спрония имот. В случая ищецът е
твърдял, че е собственик по силата на покупко-продажба на имота, обективиран в
нот. акт № 197, том 8, рег. № 16994, дело № 1317/2007 г., като последващата
отчуждителна сделка, извършена в полза на друго лице – У. С., е нищожна.
По
делото е било спорно дали е допустимо ищецът по реда на чл. 143, ал.2 ГПК да
въведе друго правно основание на твърдяната от него нищожност на отчуждителната
сделка по нот.а. № 51/2011 год. По отношение на твърденията за нищожност на
сделката следва да се разгледат фактическите основания, въведени с исковата
молба, като тяхната правна квалификация следва да бъде изяснена до изготвяне на
окончателния доклад по делото. С исковата молба се твърди, че в т. 2 от
договора е предвидено заплащане на продажната цена чрез прихващане на
задължение на продавача към купувача У. С. за предоставени на дружеството
средства като допълнителни парични вноски, каквито в действителност не са
правени.
В
първото по делото съдебно заседание на 23.10.2015 г. е въведено възражение от
ищеца за нищожност на договор за продажба, обективиран в нот. акт № 51, том 1,
рег. № 1099, дело № 42/15.02.2011 г., поради липса на основание. Въведеното не
е различно като фактическо основание, а представлява нова правна квалификация
на въведения вече довод за нищожност на сделката, при това не като основание на
иска по чл. 108 ЗС, по което съдът дължи произнасяне и се формира СПН. Ищецът
може да допълни исковата си молба по реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК, което обаче
означава да направи фактически твърдения в пределите на първоначално заявени
основания, но това касае основанието на иска – чл. 108 ЗС. На практика искът не
се променя, поради което иследва да се приеме, че е допустим нов правен довод
за твърдяната в исковата молба нищожност на сделката.
По
отношение на възражението за липса на предмет на сделката от 2011 год. в полза
на Сойерс, по чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, то е неоснователно. Предметът на сделката
продажба е прехвърляне на собствеността върху обекта на правоотношението, в
случая това е недвижимият имот. Той е съществуващ, част от гражданския оборот е,
обособен като самостоятелна вещ и прехвърляне на собствеността му не е
невъзможно. Липсва, впрочем и подобно твърдение. Ако твърдението за
невъзможност се отнесе към насрещната престация, то тя е уговорена и като
паричен еквивалент, и като начин на плащане - прихващането на цената с други
задължения към С. При уговорен паричен еквивалент на имота, който се дължи като
цена, въпросът за изпълнението на това парично задължение не касае
действителността на сделката, а нейното изпълнение.
Същото
впрочем прави и възражението за липса на основание неоснователно. Основанието
на сделката продажба е прехвърлянето на собственост срещу заплащане на цена.
Такова е уговорено между страните. Следователно, не е сключена сделка без
основание, уговорени са две насрещни престации.
Други
доводи за нищожност на сделката не са обсъждани между страните в хода на процеса,
след въвеждане с доклада по делото.
При
положение, че ищецът с действителна сделка е прехвърлил собствеността си върху
процесния имот през 2011 год., той понастоящем не е собственик на имота, а
искът му по чл. 108 ЗС е неоснователен.
При съвпадащи
крайни изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено
в обжалваната част.
Разноски
следва да се присъдят в полза на Ц. в размер на 4500 лв..
Воден от
изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 137/05.02.2016 год. по гр.д. 1257/2015
год. на ОС Варна.
ОСЪЖДА „ЛИЙГАЛ ЕНД ЛАНД СЪРВИСИЗ” ЕООД ЕИК *********, гр. Варна, ДА ЗАПЛАТЯТ на К.Й.Ц. и Н.Д.Ц.,
разноски за въззивната инстанция в размер на 4500 лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: