№ 39104
гр. София, 01.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110159548 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Н. И. срещу ******** за заплащане
на обезщетение във връзка с неточно изпълнение на договор за въздушен превоз
относно полет от 04.07.2022 г. по маршрут Лондон - Варна.
Съдът, след служебна проверка допустимостта на производството, намира
следното:
Претенцията за обезщетение е при наведени твърдения за сключен договор за
въздушен превоз между ищеца и превозвача „***“ (****), извършващо дейност на
територията на Република България чрез *****.
Паричните претенции на ищцата намират правното си основание в Регламент №
261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците
при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети. С регламента
се признават, при посочени в него условия, минимални права за пътниците, когато им е
отказан достъп на борда на самолет против тяхната воля;, когато техният полет е
отменен или когато техният полет е закъснял. Този регламент не съдържа правила
относно международната компетентност на съдилищата на държавите членки,
компетентни да разгледат исковете за обезщетение. Правилата за компетентност се
съдържат в Регламент № 1215/2012 - правилата се придържат към принципа за
компетентност на съда по местоживеене на ответника, посочен в член 4 от Регламента
и допълнен с правилата за специалната компетентност, основани на тясна връзка
между съда и процесуалното действие или с оглед да се улесни доброто упражняване
на правосъдие /съображение 16/. Така правилото за компетентност на съда по
местоживеенето на ответника се допълва в член 7, точка 1 от Регламента от правило за
специална компетентност по дела, свързани с договор, което е мотивирано от
съществуването на тясна връзка между договора и компетентния да се произнесе по
него съд /така в решение по делото С-213/18, СЕС, т.39/ - по мястото на изпълнение на
въпросното задължение.
Ищцата е сключила с **** със седалище в Република ****, държава членка на
ЕС, договор за въздушен пътнически превоз от гр. Лондон до гр. Варна, като твърди,
че полетът е бил отменен. Претендира заплащане на следващото й се обезщетение по
Регламент 261/04. Тъй като ответникът е търговско дружество, регистрирано и със
седалище в друга държава членка, се касае за спор с международен елемент. За
международната си компетентност съдът следи служебно.
Съгласно чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент 1215/12 срещу лице, които има
местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава-
членка в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение - в случая
на предоставяне на услуги, мястото в държава членка, където съгласно договора
услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени (чл. 7, т. 1, б. „б“,
1
второ тире от регламента/. Тълкуване на този текст във връзка с обезщетение за
закъснял полет по Регламент 261/2004 е дал Съдът на ЕС с Решение от 9.07.2009 г. по
делото С-204/08 „при превоз по въздух на лица от една държава членка до друга
държава членка, извършен на основание договор, сключен само с една авиокомпания,
която е действителният превозвач, компетентният съд да разгледа искане за
обезщетение на основание този договор за превоз и на Регламент 261/2004 относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп
до борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на регламент 295/91 е
съдът - по избор на ищеца - в чийто район се намира мястото на излитане или
мястото на пристигане на самолета, така както тези места са договорени в
посочения договор“.
В случая мястото на излитане на самолета е гр. Лондон, а мястото на пристигане
е гр. Варна съобразно наведените фактически твърдения в исковата молба. Ищцата е
избрала да предяви иска си пред български съд, като в случая компетентен е съдът,
където географски е разположено летище Варна - и съобразно цената на исковете –
Районен съд - Варна. Правилото на Регламент 1215/2012 в чл. 7, т. 1, б. „б“ определя не
само държавата, която е компетентна да разгледа съответния иск за отговорност, но и
съответния съд на тази държава, пред който искът трябва да бъде отнесен.
Видно от обстоятелствената част на исковата молба със заявление по чл. 410
ГПК Н. И. е сезирала РС – Варна, който е издал заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
10218/2023 г., срещу която длъжникът подал възражение.
Обстоятелствата, обуславящи промяна на местната подсъдност, настъпили след
подаването на исковата молба, не са основание за препращане на делото на друг съд и
съответно за предявяване на установителния иск пред друг съд в настоящия случай (чл.
120 ГПК и арг. т. 3 и т. 11б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
на ВКС; Определение от 08.02.2018 г. по ч.т.д. № 224/ 2018г. на ВКС, I т. о.;
Определение № 292 от 29.05.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 828/2017 г., II т. о.).
След издаването на заповедта за изпълнение от РС – Варна, в чийто съдебен
район се намира летище Варна като място на кацане на самолета, и който съд е
съответно компетентен на основание чл. 411, ал. 1 ГПК, местната подсъдност се
стабилизира и на основание чл. 120 ГПК компетентният съд, пред който следва да се
развие исковото производство, е съдът, издал заповедта за изпълнение и дал указания
на заявителя за предявяване на установителен иск по чл. 415 ГПК, имайки предвид, че
съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуването на вземането се смята за предявен
от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е
спазен едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК за предявяване на установителния иск.
На следващо място, само заповедният съд, издал заповедта за изпълнение, е
властен да обезсили същата заповед, ако прецени, че даденият срок за предявяване на
установителен иск и представяне на доказателства за това не е спазен от заявителя.
Заповедният съд – РС – Варна, е преценил, че делото му е подсъдно, поради което не
го е изпратил незабавно на надлежния, местно компетентен съд по смисъла на чл. 411,
ал. 1 ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 59548/2023 г. на СРС.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Варна.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2