РЕШЕНИЕ
№ 14/05.03.2020г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски апелативен съд, гражданско отделение, на
В публично съдебно заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЪБИНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ АЛБЕНА ЗЪБОВА
ДОБРИН КЮЧУКОВ
Секретар : Пенка Шивачева
Като разгледа докладваното от съдия Х. в.т. дело № 339 по описа за 2019 г. на Апелативен съд – Б. , за да се произнесе, взе предвид следното
Производството по делото е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З. “А“, чрез юрисконсулт Е. , против решение № 3178/16.07.2019 г. по т. д. №551/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Иска се отмяната му като неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила и несъобразено с доказателствата по делото.
Въззивникът намира за неправилно приложени от съда тълкувателните разпоредби на ТР №1/21.06.2018 г. по т.д №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, тъй като застрахователното събитие е настъпило преди постановяването му. Неправилно според страната е отказано прилагането на чл.499 КЗ вр. с чл.493а от КЗ вр. с §96/1/ от ПЗР към ЗИД на КЗ, която не е в противоречие с европейското законодателство, а е задължителна за прилагане по силата на закон. Неправилно е отчетена действителната воля и идея на ТР №1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС относно кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за вреди от смъртта на техен близък. Възможността за обезщетяване на други лица, извън кръга на изброените в П№ 4/61 г. и П № 5/69 г. на ВС следва да бъде допускана по изключение - при констатирана особена близост между пострадалия и лицата, претендиращи обезщетение. Не е достатъчна само формалната родствена връзка.
В случая степента на привързаност между починалото дете и неговата баба, ищца по делото, е неправилно отчетена от съда като надхвърляща обичайната. Неправилно е отхвърлено възражение на ответника за съпричиняване, тъй като такова не е въведено по делото. Прави се оплакване, че в противоречие със закона е прието, че не следва да бъде отчетено съпричиняване поради незаконосъобразните действия на законния представител на пострадалия, допринесли за настъпване на вредоносния резултат, безспорно установени по делото, а мотивите на съда са несъстоятелни и неправилни. На последно място се оспорва като прекомерен размера на присъденото обезщетение като несъответстващ на обективните критерии, установени в закона и правилата на деликтната гражданска отговорност, като се изтъква, че решението е немотивирано в тази част.
Застрахователното дружество моли за отмяна на решението и постановяването на друго, с което искът да бъде отхвърлен и при условията на евентуалност - за намаляване на размера на присъденото обезщетение, при коригиране на следващите му се разноски за двете инстанции.
Отговор на жалбата е подаден от В. А. Б. , чрез пълномощника адв. В. . Счита я за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Излага доводи относно процесуалната си легитимация по делото. Сочи, че родствената връзка е безспорна, а сърдечните отношения с детето и изключителната степен на близост между бабата и загиналото дете са доказани по делото. Безспорно са установени и негативните последиците от смъртта на загиналото дето за ищцата .
Доводите във въззивната жалба за съпричиняване страната счита за неоснователни, тъй като детето е оставено от майката пред магазина за минути, с възможност да го наблюдава. Детската количка е била оставена на тротоара, достатъчно широк според свидетелските показания по делото , т. е. поведението на майката не е създало опасност за физическото, психическото или нравственото развитие на детето. Изводът за съпричиняване според страната не следва да почива на предположения.
Според въззиваемата, съдът при постановяване на обжалваното решение е съобразил синхронизирането на националното законодателство с европейското, включително за определения размер на обезщетението.
Въззивна жалба против решението е подадена и от третото лице - помагач К. С. С. , чрез адв. Б. . Счита го за неправилно поради несъобразяване на разпоредбата на §96, ал.1 ПРЗ на ЗИД на КЗ относно размера на присъденото обезщетение, поради неотчетено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат в нарушение на задълженията на родителя по чл.125, ал.3 СК, чл.8, ал.8 ЗЗД и др.
Оспорва се изключителността на степента на привързаност между ищцата и покойното и внуче с доводи за невъзможност през краткия срок на фактическо полагане на грижи да бъде постигната.
Неправилно е определен и размера на действително претърпените вреди съгласно събраните по делото доказателства.
В отговор на тази въззивна жалба, подаден от В. А. Б. , чрез пълномощника адв. В. се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Намира, че с решението правилно е установена принадлежността и към кръга на лицата с право на обезщетение от смъртта на близък, налице е валидно сключен застрахователен договор с дружеството - ответник, доказани по делото са и претърпените от нея болки и страдания. Оспорва доводите за съпричиняване. Намира за правилно преценена изключителната степен на привързаност между нея и детето и негативните последици за нея, настъпили след смъртта му. Решението е съобразно с европейското и национално законодателство, включително в частта за размера на определеното обезщетение. В съдебно заседание по делото въззивникът З. „А“АД е депозирал молба, в която поддържа въззивната жалба и представя списък на разноските.
Бургаски апелативен съд в рамките на заявените оплаквания и след цялостен анализ на събраните по делото доказателства приема следното:
С обжалваното решение окръжният съд, по предявения пряк иск на увреденото лице, е осъдил З. „ А. Б.“ АД, ЕИК * да заплати на В. А. Б. ЕГН **********, сумата от 60 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната внучка К. К. К. , причинена на 11.09.2014 г. от К. С. С. при ПТП на 11.09.2014 г. на основание застраховка „Гражданска отговорност“ №01114001378063 ведно със законната лихва от 11.09.2014 г. до окончателното изплащане и е отхвърлил иска над този размер до претендираната сума.
За да присъди обезщетението от 60 000лв., съдът е приел за доказани неимуществени вреди и наличието на основание за ангажиране отговорността на застрахователя предвид валидната застраховка Гражданска отговорност с лицето, което е пряк причинител на увреждането.
Прието е за безспорно, че ищцата е баба по майчина линия на починалото при ПТП дете К. , към датата на настъпване на ПТП е била действаща валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите между ответния застраховател и водача К. С. С. Съдът е съобразил на основание чл. 300 ГПК и влязлата в сила на 11.01.2016 г. присъда на наказателния съд, с която К. С. е признат за виновен. По отношение на вредите за ищцата съдът обсъдил събраните по делото свидетелски показания. От правна страна е прието, че тъй като застрахователният договор е сключен преди влизане в сила на КЗ се прилага КЗ/отм./, защото страните не са уговорили друго, като по силата на чл. 266 КЗ/отм./ в случая е приложим максимален размер на обезщетението от 2 000 000лв.
Доколкото по отношение на фактите и обстоятелствата, доказващи настъпване на увреждащото събитие не се спори и в обжалваното решение се съдържа подробно описание, настоящата инстанция препраща по отношение на тези обстоятелства към мотивите на обжалваното решение и не ги преповтаря.
Както пред окръжния съд, така и пред настоящия съд е спорен въпросът дали от събраните по делото доказателства се установява изискуемата по т.1 от Тълкувателно решение №1/21.06.2018 год. по ТД №1/2016 год. на ОСНГТК на ВКС особено близка връзка на ищцата с починалата нейна внучка, което е една от предпоставките за уважаване на иска. Спори се и по твърденията на ищцата за интензитета на преживените болки и страдания. Не се спори за наличието на останалите предпоставки, предвиждащи възможност на увреденото лице за пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност“ и отговорността на последния за причинените от застрахования на трети лица неимуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт при притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой по чл. 226 ал.1 КЗ/отм/, приложим на основание пар. 22 от ПЗР на КЗ.
По спорните въпроси, съдът кредитира свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, които са непротиворечиви и взаимно се допълват, почиват на лични възприятия, и не са оборени от останалите доказателства по делото.
Съдът прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, като прави следните изводи:
От свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели съдът намира за установено, че в случая отношенията между ищцата и нейната внучка надхвърлят рамките на формалните родствени отношения. Налице е изградена дълбока емоционална връзка на ищцата с роденото от дъщеря й дете, което макар и много малко е било дълго очаквано и желано.станови се по делото, че тези отношения се характеризират с по-голяма от обичайната привързаност, обич, подкрепа и грижа. Действително в българския бит бабата често присъства в живота на внуците си. В случая обаче връзката е засилена от обстоятелството, че семействата са живели заедно в общ дом и домакинство и обичайните отношения са задълбочени. Това до голяма степен е било предизвикано от влошеното състояние на майката след раждането, което е довело до невъзможността й да се справи сама с родителските задължения, а грижите за новороденото са поети предимно от бабата.
Неоснователно е възражението на въззивника, че възрастта на детето към момента на смъртта / 11 месеца/ обуславя невъзможност за трайна и дълбока връзка на бабата с внучката, защото е естествено и напълно житейски оправдано ищцата като баба да изпита тежък шок от внезапната и нелепа смърт на детето, родено здраво и развиващо се напълно нормално. След инцидента ищцата се е затворила в себе си, страдала дълбоко, седяла неподвижно и във вцепенение. Тежката травма, която понесла се отразила трайно на психиката й – мислела и говорела само за починалото дете.
Предвид изложеното съдът намира за установена особено близката и дълбока емоционална връзка между ищцата и внучката й, като намира за установени и действително претърпени продължителни болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, за чиято обезвреда следва да бъде ангажирана отговорността на ответника.
Горното, ведно с безспорните обстоятелства сочи, че иска по чл.226,ал.1 КЗ/отм./вр. пар 22от ПЗР от КЗ, е доказан по основание.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ не е абстрактно, както е прието в ППВС № 4 / 23.12.1968 год. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът преценява при определяне на размера на обезщетението, като паричен еквивалент на справедливото възмездяване. В съответствие с чл.51 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане.
При определяне на размера на обезщетенията съдът отчита описаните по-горе вид и характер на преживяните от ищцата неимуществени вреди – силен стрес, душевни болки и страдания, продължаващи и към настоящия момент. Съдът отчита обстоятелството, че е причинена смъртта на невръстно дете здраво и добре гледано, желано от семейството и обичано от ищцата.
И пред настоящия съд е спорен въпроса дали при определяне на размера на обезщетенията на ищците съдът е обвързан от ограниченията на отговорността на застрахователя по § 96, ал.1 от ЗАКОН за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.).
Съдът намира за неоснователно становището на въззивника, че при определяне на размера на обезщетението е обвързан от тези ограничения. Ограниченията по § 96, ал.1 от ЗАКОН за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) противоречат на чл.9, ал.1 от Директива 2009/103/ЕО, според който минималните застрахователни суми, не могат да бъдат ограничавани от държавите-членки под посочените в Директивата лимити. Неоснователно е възражението относно липсата на възможност тази разпоредба на Европейското право да бъде приложена директно от съда. Съдът на ЕС допуска изключения от принципа, че директивата поражда действие само когато е транспонирана, като счита, че директивата, може да произведе директно някои ефекти, когато: транспонирането в националното законодателство не е извършено или е направено неправилно, разпоредбите на директивата са безусловни и достатъчно ясни и точни, разпоредбите на директивата се ползват с директен ефект и дават права на лицата. С въвеждането в националното законодателство на лимити на отговорността на застрахователя под тези, определени с чл.9, ал.1 от Директива 2009/103/ЕО, разпоредбата на националното право влиза в противоречие с безусловни и достатъчно ясни разпоредби на Европейското право. Ето защо е налице изключение, при което директивата може да бъде пряко приложена от съда. Поради приоритета на Европейското право пред националното, съдът не следва да прилага нормата на § 96, ал.1 ПРЗ КЗ относно въведеното ограничение за максимален размер на обезщетението на увредените лица, тъй като този максимален размер е под минималния размер на отговорността на застрахователя по чл.9, ал.1 от Директивата. В случая определеният лимит от 5 000лв. не е съобразен с изискването застрахователите да определят минималните гаранции, въведени в общностното право, в рамките на които да могат да изплатят обезщетение на увредените лица в пълен размер за действителните им вреди. В случая липсва направено възражение от застрахователя за надхвърляне на застрахователния лимит.
В светлината на така изложените съображения въззвният съд определя за справедливо обезщетение в размер на 60 000лв. като възприема изцяло изводите на окръжния съд в обжалваното решение. Размерът на обезщетението е съобразен с установените по делото по несъмнен начин тежки и продължителни душевни страдания на ищцата, получени по особено драматичен начин. Съобразявайки се и с размерите на определените от съдилищата по подобни случай обезщетения, въззивният съд преценява, че подобна сума съответства и на общите икономически условия в страната към момента на увреждането.
Поради съвпадане на крайните изводи за основателност на исковата претенция по основание и размер с изложените в обжалваното решение на основание чл. 272 ГПК въззивният съд го потвърждава.
По разноските
Съобразно изхода на делото на въззиваемата страна се дължат разноски. В случая следва на основание чл. 38, ал.1,т.2 вр. чл. 36, ал.2 ЗА да бъде осъдена въззивната страна да заплати адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 2330лв.съобразно цената на обжалваемия интерес.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА решение№ 3178/16.07.2019 г. по т. д. №551/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА З. „ А. Б.“ АД, С. , ЕИК * да заплати на адв. П. възнаграждение за адвокат от 2330лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ