Р Е Ш Е Н И Е №
от 07.02.2020 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, седемнадесети състав, на осми
януари, две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Анна
Димова
при секретаря М. Т., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1868/2019г., по описа на Районен
съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявени от И.Т.И.,
чрез адв. Ал. П. - ВТАК, срещу "Инвестбанк" АД - град София, осъдителни искове с правно основание чл.
49 ЗЗД, във връзка с чл. 45
ЗЗД и с правно основание чл. 86 ЗЗД. С определение № 1748 от
15.08.2019 година по гр.д. № 1867/2019 година са съединени исковете, предявени
по гр.д. № 1867/2019 година и по гр.д. № 1868/2019 година за общо разглеждане в
производството на гр.д. № 1868/2019 година на ВТРС. В исковите молби процесуалният представител на
ищеца развива съображения, че по повод издаден в полза на ответника
изпълнителен лист срещу него е образувано изпълнително дело № 716/2009 г. по
описа на ЧСИ Дияна Колева, рег. № 728 с район на действие Окръжен съд - Велико
Търново, което е прекратено на 29.10.2014 година на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК. Заявява, че въз основа на същия изпълнителен лист по молба на
ответника от 27.04.2018 година е образувано ново изпълнително дело - № 737/2018
г. по описа на ЧСИ Дияна Колева, в рамките на което е наложен запор на негова
банкова сметка. ***телното дело на 08.08.2018 година е постъпила сумата в
размер на 36 811.00 лева. Твърди, че на 18.09.2018 година ищецът е завел иск
срещу ответника за установяване недължимостта на вземането, тъй като същото е
погасено по давност, но въпреки това на 28.09.2018 година ЧСИ Дияна Колева е
приключила изпълнителното дело поради плащане. Сочи, че с приключване на делото
съдебният изпълнител е начислил такси в размер на 2 734.20 лева, като
сумата от 2 569.60 лева е събрана от запорираната банкова сметка. ***, че
въпреки изпратената до ответника покана за възстановяване на сумата и до
настоящия момент същата не е заплатена. Освен това развива съображения, че към
датата на подаване на исковата молба - 18.09.2018 година по т. д. № 200/2018
година на ВТОС, същият е бил лишен от ползването на сумата в размер на 31
905.46 лева, доколкото на 17.09.2018 година му е възстановена сумата в размер
на 4 905.46 лева, а на 19.02.2019 година му е възстановена сумата в размер на
29 335.05 лева. Посочва, че от 18.09.2018 година банката извършва действия по
събиране на погасено по давност вземане, съответно за банката към този момент
възниква задължение да върне запорираната сума. В този смисъл за периода от
датата на исковата молба - 18.09.2018 година до 31.10.2018 година банката е
била в забава 44 дни, поради което дължи на ищеца обезщетение за забава на
основание чл. 86 ЗЗД в размер на 389.96 лева. Направено е искане да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в
размер на 2 569.60 лева, представляваща причинена имуществена вреда от
лица, на които ответникът е възложил работа по изпълнително дело №
20187280400737 по описа на ЧСИ Дияна Колева, рег. № 728, с район на действие
Окръжен съд – Велико Търново, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на
389.96 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху причинената
вреда в размер на 31 905.65 лева за период от 44 дни, а именно от 18.09.2018 година
до 31.10.2018 година. Претендира да бъдат
присъдени направените от ищеца разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковите
молби. В последния процесуалният представител на ответника по делото развива
съображения, че предявеният иск е както недопустим, така и неоснователен, поради което и
като такъв следва да бъде оставен без разглеждане, респективно - да бъде
отхвърлен. Посочва, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените
искове, както и че претендираните вреди са причинени от съдебния изпълнител.
Твърди, че сумата, събрана от запорираната банкова сметка ***, не му е
превеждана, а е върната от съдебния изпълнител, което пък прави неоснователно
начисляването и удържането на такси по изпълнението. Сочи, че след завеждане от
страна на ищеца на горепосочения установителен иск е депозирал искане до
съдебния изпълнител сумата по запорираната банкова сметка ***, именно целейки
длъжникът да не претърпи вреди, а след приключване на съдебното производство е
подал молба за прекратяване на изпълнението, за вдигане на всички обезпечения и
за възстановяване на сумата от 36 811.11 лева. В този смисъл, счита
исковете за неоснователни, поради което моли да бъдат отхвърлени. Претендира да
бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от приложените по делото
доказателства се установява, че в ползва на "Инвестбанк" АД срещу И.Т.И.
е бил издаден изпълнителен лист № 2818 от 10.09.2009 година /л. 8 от делото/ за
сумата в размер на 33 338.80 лева, дължима по договор за банков кредит №
50/14.08.2007 година, ведно със законната лихва върху сумата от 04.09.2009
година до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата в размер
на 666.78 лева - разноски по делото. Не е спорно по делото и че образуваното
въз основа на този изпълнителен лист изпълнително дело № 20097280400716 по
описа на ЧСИ Д. Колева, рег. № 728 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд -
Велико Търново, е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с
постановление от 29.10.2014 година на съдебния изпълнител /л. 9/. С молба, вх.
№ 05360/25.04.2018 година на ЧСИ /л. 10/, взискателят по изпълнителното дело е
поискал от съдебния изпълнител оригиналът на издадения в негова полза
изпълнителен лист от 10.09.2009 година по гр.д. № 2986/2009 година на ВТРС да
му бъде предоставен.
Въз основа на подадена до ЧСИ Д. Колева молба, вх. №
05460 от 24.04.2018 година от "Инвестбанк" АД /л. 13-14/ е образувано
ново изпълнително дело № 20187280400737 година с длъжник И.Т.И. за сумите по
изпълнителния лист от 10.09.2009 година, издаден по гр.д. № 2986/2009 година на
ВТРС. По същото е наложен запор на банковите сметки на длъжника в
"Инвестбанк" АД и "Банка ДСК" ЕАД, за което длъжникът е
уведомен с изпратената до същия покана за доброволно изпълнение от 24.08.2018
година, връчена на негов представител на 13.09.2018 година /л. 15/.
Не е спорно по делото и че на 18.09.2018 година И.Т.И. е
предявил иск с правно основание чл. 439 ГПК срещу "Инвестбанк" АД за
недължимост на сумата в размер на 33 338.80 лева, за която е издаден
изпълнителен лист № 2818 от 10.09.2009 година на гр.д. № 2986/2009 година на
ВТРС /л. 16-18/ и по който е образувано гр.д. № 200/2018 година по описа на
ВТОС. С определение № 157 от 19.09.2018 година по същото дело /л. 20/ е
допуснато обезпечение на предявения иск чрез спиране на принудителното
изпълнение по изпълнително дело № 737/2018 година по описа на ЧСИ Д. Колева,
при условие, че И.Т.И. внесе по сметка на ВТОС гаранция в размер на 3 300.00
лева.
С Постановление от 28.09.2018 година на ЧСИ Д. Колева /л.
21/ е приключено изпълнителното производство по изпълнително дело №
20187280400737 на основание чл. 433, ал. 2 ГПК, за което на взискателя е
изпратено съобщение /л. 22/.
Видно от молба, вх. № 11948/01.10.2018 година на ЧСИ Д.
Колева /л. 24/ взискателят по изпълнителното е посочил банкова сметка, ***
изпълнителното дело суми, като с молба, вх. № 12046 от 03.10.2018 година на
съдебния изпълнител /л. 25/ взискателят е направил искане постъпилите суми по
изпълнителното дело да не бъдат превеждани по сметка на взискателя.
С решение от 13.12.2018 година по гр.д. № 200/2018 година
на ВТОС /л. 29/, постановено на основание чл. 237, ал. 1 ГПК при признание на
иска, е прието за установено, че И.Т.И. не дължи на "Инвестбанк" АД
сумите по изпълнителен лист № 2818 от 10.09.2009 година по гр.д. № 2986/2019
година, поради погасяването на вземането по давност.
По делото е
приложено и Удостоверение, изх. № 3310 от 05.03.2019 година на ЧСИ Д. Колева /л
23/, от което се установява, че от наложен запор на банковите сметки на
длъжника по изпълнителното дело е постъпила сумата в размер на 36 811.00 лева
на 08.08.2018 година, че дължимите по изпълнителното дело такси и разноски са в
общ размер на 2569.60 лева, както и че по банкова сметка ***р на 34 240.51 лева
- на 17.09.2018 година 4 905.46 лева и на 19.02.2019 година 29 335.05 лева.
От приложената по делото Покана за плащане, вх. №
8043-259 от 06.03.2019 година /л. 30-31/ се установява, че ищецът по делото е
поискал от ответника заплащане на сумата в размер на 2 569.60 лева,
представляваща вреда от действията на банката, както и законната лихва върху
сумата от 31 905.54 лева за периода от 08.08.2018 година до 16.09.2018 година.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В този смисъл за
уважаването на предявения по делото иск с правно основание чл. 49, във връзка с
45 ЗЗД ищецът следва, в условията на пълно и главно доказване, е да докаже
наличието на противоправно поведение на служител/и на ответника - възложител на
работата по повод изпълнително дело № 20187280400737 по описа на ЧСИ Дияна
Колева, рег. № 728, с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, от което
са настъпили сочените имуществени вреди, пряката причинна връзка между
поведението на служителя/те и настъпилите вреди, възлагането от ответника на
работата на съответния/те служител/и и причиняването на вредите при и/или по
повод извършването на работата, както и размера на настъпилите вреди. В случая
по делото ищецът основава исковата си претенция на твърдението, че лицата,
които представляват ответника и на които той е възложил работа по събиране на
вземанията на банката, не са положили дължимата грижа и са допуснали да
извършат принудителни действия срещу ищеца по вземане, което е погасено по давност
и от които действия за ищеца са настъпили претендираните вреди. Ето защо
основният и спорен въпрос по делото е дали предприемането на действия от страна
на служителите на ответника за принудително събиране на вземане в него полза,
за което има издаден изпълнител лист в полза на ответника, но вземането е
погасено по давност представлява противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД, за което ответника отговаря по реда на чл. 49 от същия закон.
Както общоприетото и господстващо
становище в правната теория, така и постоянната практика на съдилищата приема,
че погасителната давност е материалноправен институт. Изтеклата давност не води
до погасяване на самото вземане, на изпълняемото право, а на възможността да
бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено,
длъжникът продължава да дължи и същото може да бъде изпълнено доброволно от
него – чл. 118 ЗЗД. Целта на погасителната давност е стимулиране на кредитора
да упражнява своевременното субективните си граждански права. На кредитора чрез
нея се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право.
Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление
пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора
поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Съгласно
изричната разпоредба на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Това
означава, че освен изтичане на определения в закона срок от време, за да
настъпи погасителният ефект трябва да бъде направено и волеизявление от
длъжника, че иска да се ползва от давността, доколкото за него съществува и
възможността да изпълни. Възражението за изтекла погасителна давност може да се
направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла
давността, иска да получи изпълнение. Ето защо възражението за изтекла
погасителна давност не може да се направи извън исковия процес. В този смисъл е
и Решение № 186 от 19.06.2013г. по гр. д. № 927/2012 г. на IV г. о. на ВКС.
Следва да се имат предвид и задължителните разяснения, дадени в мотивите по т. 1
от ТР № 4 от 11.03.2019 година по т.д. № 4/2017 година на ОСГТК на ВКС, в които
макар по друг въпрос, но относим и към случая по дело е прието, че "правото
на принудително изпълнение на взискателя предпоставя съществуването на
изпълняемото право. По тази причина изпълняемото право на взискателя спрямо
длъжника е предпоставка за допустимост на изпълнителния процес. Съществуването
на изпълняемото право може да бъде проверявано при висящ изпълнителен процес и установяването
на неговата първоначална липса или последващо погасяване води до прекратяване
на индивидуалното принудително изпълнение /чл.433, ал. 1, т. 1 и т. 7 ГПК/.
Липсата на изпълняемо право отнема материалноправната основа на принудителното
изпълнение. Тогава удовлетворяването на взискателя е лишено от правно основание
и недължимо полученото подлежи на връщане. Когато несъществуването на изпълняемото
право е установено при висящо изпълнително производство, последното се
прекратява, а правните последици на извършените изпълнителни действия се
заличават с обратна сила /чл.433, ал.3 ГПК/."
В случая по делото няма спор, че
изпълнително дело № 20187280400737 по описа на ЧСИ Дияна Колева, рег. № 728, с
район на действие Окръжен съд – Велико Търново е образувано по молба на
ответното дружество 27.04.2018 година, както и че по наложения от съдебния
изпълнител запор на банковата сметка на ищеца на 08.08.2018 година е постъпила
сумата в размер на 36 811.00 лева. Към този момент обаче И.Т.И. не е предприел
каквито и да е действия за упражняване на правото си да се позове на изтеклата
погасителна давност по отношение на вземането, за което е образувано
изпълнителното производство, а това е направил с подадената на 18.09.2019
година искова молба и предявения с нея иск с правно основание чл. 439 ГПК. В
този смисъл към момента на образуване на изпълнителното производство и
извършването на действия от страна на взискателя, насочени към събиране на
вземането, в полза на ответника по настоящото дело е съществувало изпълняемо
право. Ето защо и доколкото давността на се прилага служебно предприетите от
служителите на ответното дружество действия за събиране на вземането по
изпълнителния лист не представляват противоправно поведение. Нещо повече след получаване
на препис от исковата молба ответното дружество е депозирало молба до съдебния
изпълнител, с която е направено искане постъпилите
суми по изпълнителното дело да не бъдат превеждани по сметка на взискателя. Именно
защото при евентуално установяване в хода на гр.д. № 200/2018 година на ВТОС,
че изпълняемото право е погасено по давност, удовлетворяването на
взискателя би било лишено от правно основание, респективно - полученото би
подлежало на връщане, взискателят по изпълнителното дело, не е предприел други
действия, насочени към събиране на вземането след получаване на препис от
исковата молба. Напротив - признаел е предявеният иск с правно основание чл.
439, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК и производството по делото е приключило с
решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК. В този смисъл е и Решение
№ 99 от 28.06.2012 година по т.д. № 667/2011 година на II т.о. на ВКС, в което е прието,
че когато по
време на висящността на изпълнителното дело бъде установено със сила на
пресъдено нещо, че вземането, чието принудително изпълнение се търси, не
съществува, то съдебният изпълнител следва да прекрати изпълнението /по арг. от
чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК/. Именно по време на висящността на принудителното
изпълнение длъжникът има правен интерес да установи твърдяното несъществуване
на изпълняемото право чрез предявяване на отрицателен установителен иск, а изменение
на вида на търсената защита в хода на исковото производство ще е допустима само
в случай на приключил, с влязло в сила постановление за прекратяване,
изпълнителен процес и то след завеждане на делото по установителния иск, в
който случай длъжникът може да предяви осъдителен иск срещу взискателя за
връщане на платеното в резултат на незаконосъобразно проведения, поради погасяване
на изпълняемото право, изпълнителен процес, какъвто не е настоящия случай.
Мотивиран от всичко
изложено по-горе, настоящият съдебен състав приема, че по делото не се установи
да е налице противоправно поведение на служителите на ответника, в резултат на
което да са причинени вреди на ищеца, доколкото към момента образуване на
изпълнителното дело и предприемането на действия по събиране на вземането, в
полза на дружеството е съществувало изпълняемо право, респективно - след получаване
на препис от исковата молба за оспорване на вземането от страна на взискателя не
са извършвани каквито й да е действия към събиране на вземането на ищеца.
Липсата на един от кумулативно присъщите на деликтната отговорност елементи
води до неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 49, във връзка
с чл. 45 ЗЗД, поради което и като такъв същият следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 8, във връзка с ал. ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответното дружество направените разноски по делото в размер на 300.00
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното,
Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Т.И.
***, с ЕГН ********** срещу "ИНВЕСТБАНК"
АД, със седалище и адрес на управление град София, р-н Триадица, бул.
"България" № 85, с ЕИК *********, иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД за СУМАТА в размер на 2 569.60 лева
/две хиляди петстотин шестдесет и девет лева и шестдесет стотинки/,
представляваща причинена имуществена вреда от лица, на които ответникът е
възложил работа по изп. дело № 20187280400737 по описа на ЧСИ Дияна Колева,
рег. № 728, с район на действие ВТОС, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за СУМАТА в размер на 389.96
лева /триста осемдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху причинената вреда в размер
на 31 905.65 лева за период от 44 дни, а именно от 18.09.2018 година до
31.10.2018 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, като неоснователни.
ОСЪЖДА И.Т.И. ***, с ЕГН ********** да заплати на "ИНВЕСТБАНК"
АД, със седалище и адрес на управление град София, р-н Триадица, бул.
"България" № 85, с ЕИК ********* СУМАТА
в размер на 300.00 лв. /триста лева/, представляваща направени от ответника
разноски по делото.
Препис от
решението да се връчи на страните по делото, чрез процесуалните им
представители.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: