О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 260401
Гр.Пловдив, 04.11.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Васил Тасев – съдия в Районен съд –
Пловдив – VІІІ наказателен състав в закрито заседание от четвърти ноември две
хиляди и двадесета година, след като се запозна с материалите по ЧНД № 6781/2020
г. по описа на VІІІ н.с., установи
следното:
Производството е по реда на
чл.243,ал.5, във вр. с ал.4 НПК.
Обжалвано е постановление на Районна прокуратура –
Пловдив от 01.09.2020 год. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 527/2018 год. по описа на 03 РУ на МВР гр.
Пловдив, пр. пр. №4944/2018 г. по описа на РП-Пловдив, водено за извършено престъпление
по чл. 131, ал.1, т. 12 вр. чл.130, ал.1 от НК, за това, че на 19.03.2018г. в
гр. Пловдив, по хулигански подбуди е била причинена лека телесна повреда на А.М.А.
***, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК.
Недоволен от посоченото постановление за
прекратяване е останал А.М.А., като чрез повереника си
– адв. Д.П. го обжалва пред Съда и моли да бъде осъществен съдебен контрол,
като същото бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а производството
да бъде възобновено.
Съдът,
след като се запозна със събраните по досъдебно производство № 527/2018 год. по описа на 03 РУ на МВР гр. Пловдив,
намира и приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, но по същността си -
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Досъдебното производство е било
образувано на 20.09.2018 г. на основание чл.212, ал.1 от НПК с постановление на
Районна прокуратура гр. Пловдив и се е водило за престъпление по чл. 131, ал.1,
т. 12 вр. чл.130, ал.1 от НК, за това, че на 19.03.2018г. в гр. Пловдив, по
хулигански подбуди е била причинена лека телесна повреда на А.М.А. ***,
изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
По досъдебното производство към настоящия момент е
установено , че към месец март 2018г. тъжителят и пострадал А.М.А. работел като т. ш. към фирма „БАЛИ ГРУП" ЕООД и управлявал
лек автомобил „Киа", с per. № ** **** **. Ефирът, от
който получавал заявки бил към фирма „Елма". На 18 срещу 19.03.2018г. А.
бил на работа нощна смяна, като на 19.03.2018г. , около 02:00 часа получил
заявка от диспечерката за курс от ул. „Калина", № 69 в посока КАТ в гр.
Пловдив. От посочения адрес качил св. Е. Е. Й. , **** му св. Т. И. Й. и малолетното им д. /на 4 години/. Св. Е. Й. , който бил видимо
пиян, седнал до св. А.А. на предна дясна седалка. Св. Т. Й. и д. то седнали на задната седалка. Св. Е. Й. казал на таксиметровия шофьор да кара към
Шекер махала в кв. „Кършияка" в гр. Пловдив. През цялото време, докато св.
А.А. управлявал автомобила, св. Е. Й. му
казвал да кара по-бавно, защото имало много дупки по пътя и щял да повърне, а
автомобилът се движил много бързо.
Така помежду им възникнал словесен спор на висок тон,
тъй като жалб. А. считал, че най-добре знае как да управлява автомобила си,
освен това се държал грубо, агресивно, наричал св. Е. Й. и с. му
„******" и „*******", което ги обидило, говорил за някакъв случай с
„Плъха" и казал „Вие ******те, ще умрете". Междувременно
таксиметровият шофьор продължавал да кара бързо, без да се съобрази с молбата
на св. Е. Й. да намали скоростта, като
грубо му казал, ако му се повръща- да направи това през прозореца. През това
време според свидетелите Й. д. то се
изплашило и се разплакало, което допълнително създало напрежение у пътуващите и
затова св. Т. Й. също направила
забележка на таксиметровия шофьор да кара по-бавно, защото на задната седалка
направо подскачали във въздуха, но той отново не намалил скоростта, а се скарал
и наредил д. то да спре да плаче.
Когато стигнали до заявената дестинация, св. Е. Й. започнал да обяснява с ръце на св. А.А. накъде
да кара и в крайна сметка стигнали до ул. „Ж. ", № *, на адреса, на който
живеел бащата на св. Е. Й. . Св. Т. Й. побързала да излезне от автомобила, защото д. то
продължавало да плаче уплашено от създалата се конфликтна ситуация. Видяла, че,
докато, мъжът й св. Е. Й. се опитва да
излезне от предната дясна врата на автомобила, таксиметровият шофьор го хванал
за ръката, но не успял да го задържи. Св. Е. Й. излезнал от автомобила и тръгнал да минава от
към страната на св. А.А.. Междувременно, Й. , помислила, че таксиметровият
шофьор е счел, че няма да си платят сметката и затова хванала ръката на с. й, поради което побързала да изкара от
портмонето си дължимата сума от около 6 /шест/ лв. и я поставила на предната
дясна седалка, след което заедно с д. то се прибрала в къщата на с. си. Действията й били възприети от с. й, както и от св. А.А., който след като му
било заплатено за превоза и си е свършил работата, възнамерявал вече да тръгва
с автомобила си.
В този момент обаче жалбоподателят забелязал, че до
неговата страна на автомобила, се намирал св. Е. Й. , който поискал от него да
слезе от шофьорското място и да дойде да види каква кола има той и семейството
му, нищо че са „******", „*******", както св. А.А. му бил казал,
докато се возили в таксито и от което св. Е. Й. се бил обидил, както и от лошото му отношение
към семейството му като клиенти. А. първоначално отказал, но след това решил да
слезе от колата и заедно със св. Е. Й. отишли до оградата на двора на къщата. Св. Е.
Й. показал колата си, марка
„Мерцедес", Е класа, на таксиметровия шофьор, който от своя страна
започнал нещо да му говори, посягайки към рамото му, при което леко го
докоснал. Й. си помислил, че А. му
посяга да го удари предвид агресивното му и грубо поведение преди това, и за да
се защити, на свой ред го ударил един път с юмрук в лицето. В тази насока от
събраните по делото устни и писмени докзателства категорично се установява , че
на улицата освен тях двамата нямало други хора. От нанесения удар
жалбоподателят паднал на земята, на дясната си страна, след което се изправил и
усетил силна болка в областта на лицето. Качил се в автомобила си и тръгнал да
търси медицинска помощ. В резултат на нанесения му удар в лицето и последващото
падане на земята, на А.А. били причинени леки телесни повреди, подробно
посочени от експерта в заключението по назначената и изготвена по делото
съдебно-медицинска експертиза.
След инцидента А. подал жалба до 03 РУ на МВР гр.
Пловдив, по която била образувана проверка, а впоследствие и настоящото
досъдебно производство, по което е била назначена и изготвена съдебномедицинска
експертиза по писмени данни. Нейното заключение сочи, че на жалб. А.А. е била
причинена разкъсно-контузна рана на горната устна с кръвонасядания на
лигавицата на горната и долната устна, което е довело до разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК- т.е. лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Експертизата е категорична, че в случая
става въпрос за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко
увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и до леки
изменения във физиологическите функции извън болката и страданието.От същата
експертиза се установява също така , че на А.А. били причинени охлузвания на
дясната половина на челото, дясната скула, охлузване пред лява ушна мида, оток
и охлузване на носа, оток на брадичката, охлузвания на лява и дясна коленни
стави, които по отделно и по съвкупност довели до болка и страдание, без
разстройство на здравето- т.е. лека телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК. Заключението
посочва също така ,че описаните по-горе травматични увреждания са причинени по
механизъм на удар или притискане с/или върху твърд тъп предмет, каквито по
своята характеристика са човешкия юмрук и пътната настилка. Имайки предвид
разпределението на уврежданията предимно в дясната лицева половина, експертът заявява,
че е напълно възможно същите да са получени така, както се съобщава по
материалите по досъдебното производство, а именно при нанасянето на един удар в
областта на устата и долната половина на носа с последващо падане и удар на
дясната лицева половина в пътната настилка.
За по- пълното и всестранно
изясняване на обстоятелстватапо инцидента, по делото е била назначена и
изготвена комплексна съдебнопсихиатрична и съдебно-психологична експертиза на жалбоподателя,
която заключава, че А. не се води на психиатричен учет и не страда от психично
заболяване. Установеното равнище на интелектуално и личностно развитие
съответства напълно на календарната му възраст, а също така и че е годен
правилно да възприема и възпроизвежда факти и обстоятелства от значение за
делото, както и да дава достоверни обяснения и да участва в наказателния
процес. Към момента на извършване на инкриминираното деяние А. е разбирал
напълно свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си.
Изготвена е била и комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебно-психологична експертиза на св. Е. Й. , която
заключава, че Е. Й. не се води на
психиатричен учет и не страда от психично заболяване, установеното равнище на
интелектуално личностно развитие съответства на календарната му възраст, а също
така и че е годен правилно да възприема и възпроизвежда факти и обстоятелства
от значение за делото и да дава достоверни обяснения и да участва в
наказателния процес. Й. е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към
момента на инцидента. Следва да се отбележи , че в изложението си вещите лица
са посочили, че Е. Й. е с типа
темперамент, за който е характерна повишена нервно психическа активност,
обуславящо бърза реакция на дразнители.
Понякога несъществен факт може
силно да го раздразни.Личностните му характеристики предпоставят
склонност към извършване на необмислени и рискови действия. Липсват стабилни
умения за овладяване на импулса. Често в поведението си е воден от желание да
впечатли, да се покаже значим, за него е важна оценката на околните, което в
комбинация със занижения самоконтрол по отношение на импулса, д. рминира
допускането на рисково поведение.
Такава комплексна съдебнопсихиатрична и
съдебно-психологична експертиза е била изготвена и по отношение на св. Т. Й. ,
като от заключението се установява, че същата не се води на психиатричен учет и
не страда от психично заболяване. Установеното равнище на интелектуално и
личностно развитие съответства на календарната й възраст. Подекспертната е
напълно годна правилно да възприема и възпроизвежда факти и обстоятелства от
значение за делото. С оглед физическото и психическото си състояние, може да
дава достоверни обяснения и да участва в наказателния процес. Към момента на извършване
на инкриминираното деяние е разбирала свойството и значението на извършваното и
е могла да ръководи постъпките си.
На база така изготвените и на
трите лица комплексни съдебнопсихиатрични и съдебно-психологични експертизи,
представителят на РП- Пловдив обосновано е приел, че свидетелите А.А., Е. Й. и Т. Й. са напълно годни правилно да възприемат и
възпроизвеждат фактите и обстоятелствата от значение за делото, както и като
цяло могат да дават достоверни показания за тях.
Относно изпълнителното деяние
показанията на свидетелите Й. , прокурорът е приел, че същите следва да се
кредитират като достоверни по отношение на изложеното от тях във връзка с
лошото, грубо поведение и отправените обиди спрямо тях от страна на св. А.А.,
докато са пътували в таксито, за разлика от тези на св. А.А., който твърди, че
не е обиждал и не се е конфронтирал със сем. Й. .
Съдът възприема направения в
атакуваното постановление извод , че показанията и на двамата с. са последователни и с логическа връзка по
между им, взаимно се потвърждават и поради липсата на показания от други
очевидци на случилото се дискредитират показнията на жалбоподателя, които
остават изолирани и неподкрепени от доказателствения материал.
В постановлението си
представителят на държавното обвинение е направил единствения правилен и
обоснован извод, че в настоящия казус действително се касае за причинени на св.
А.А. „леки" телесни повреди по чл.130 ал.1 и ал.2 от НК от страна на св. Е.
Й. , като самият Й. не отрича, че е
ударил само веднъж с юмрук в лицето таксиметровия шофьор, който вследствие на
това паднал на земята.Този факт е признал и пред с. си св. Т. Й. . Жалбоподателят също свидетелства,
че св. Е. Й. го е ударил само веднъж с
юмрук в лицето, при което паднал на земята.
Логично прокурорът е приел, че
нанасянето на телесна повреда и падането на жалбоподателя на земята са се
развили след като А. е приключил служебното си задължение да превози с таксито си
св. Е. Й. , както и с. и д. то му до
посочения адрес. Установено е също така, че св. Й. е платила дължимата по апарат сума след като
всички са били излезли от автомобила. Безспорни е установено, че св. Е. Й. е нанесъл удар в лицето на жалб. А. след като
двамата са били застанали до двора на къщата, за да видят паркирания там
автомобил.
Относно коректната
квалификация на описаното по- горе деяние съвсем обосновано и мотивирано е
прието от страна на държавното обвинение, че липсват каквито и да били
убедителни доказателства така нанесеният удар от св. Е. Й. да е бил по повод изпълнение на служебната
дейност на таксиметровия шофьор от страна на жалбоподателя.
Съдът също така възприема
извода на прокурора, че свид. лските показания по никакъв начин не сочат, че
нанасяйки удар на жалбоподателя, св.Й. е
бил ръководен от „хулигански подбуди", поради което е логичен и извода ,
че в конкретния казус липсва квалифициращият признак по смисъла на чл. 131, ал.
1, т. 12 от НК, а именно с действията си Й. да е изразил явно неуважение към обществото. Установено
е по делото , че нанесеният от св. Е. Й. удар на жалбоподателя не е станал достояние на
широк кръг от обществеността, деянието е извършено през малките часове на нощта
и на инцидента са присъствали единствено само участниците в него, поради което
следва да се приеме, че с действията си св. Е. Й. не е целял грубо да наруши обществения ред и
да демонстрира явно неуважение към обществото, а те са били насочени единствено
към личността на пострадалия, който го бил докоснал по рамото и с цел да се
защити от нападение, решил да го удари, целейки единствено да засегне неговия
телесен интегритет. На тази база и представителят на РП- Пловдив е стигнал до
единствения възможен извод, а именно , че липсва субективния признак от състава
на престъплението по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК - „хулигански
подбуди", поради което това деяние се явява несъставомерно.
Успоредно с това прокурорът в атакуваното
постановление е указал, че са налице доказателства за извършено от св. Е. Й. престъпление по чл. чл.130, ал. 1 и ал.2 от НК- т.е. лека телесна повреда, което деяние се преследва по частен ред.
Предвид изложеното дотук, Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановление на Районна прокуратура – гр.Пловдив 01.09.2020
год. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 527/2018 год. по описа на 03 РУ на МВР гр.
Пловдив, пр. пр. №4944/2018 г. по описа на РП-Пловдив, водено за извършено престъпление
по чл. 131, ал.1, т. 12 вр. чл.130, ал.1 от НК.
Преписи от определението да се изпратят на
жалбоподателя и Районна прокуратура – Пловдив.
Определението
не е окончателно и подлежи на протест или обжалване пред ПОС в 7 – дневен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК