РЕШЕНИЕ
№1045/17.7.2020г.
Година
2020 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен
съд
двадесет и трети състав
На двадесет и втори юни Година
две хиляди и двадесета
В публично заседание в
следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД № 1148 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „С.С.“ ООД,
представлявано от П.Г.П. , против
Наказателно Постановление № В- 0044242 /
04.01.2018г. на Директора на регионална
дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен , Разград, Търговище и Силистра към
КЗП, с което на „С.С.“
ООД е наложена "Имуществена
санкция" в размер на 300 лева, на основание чл. 200 от Закона за защита на потребителите.
С
жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление , като се твърди че неправилно наказващият орган е възприел, че е
налице извършено нарушение, че се е произнесъл при неизяснена фактическа
обстановка, че при издаване на акта и постановлението са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и др. Поради тези и други съображения се
иска постановлението да бъде отменено.
В
съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания.По същество адв.В.Д. изразява становище, че от доказателствата по
делото е било установено,че се касае до специален вид работа, при която
поставянето на конкретни цени на изработваните врати, би било подвеждащо за
потребителя.Поради това и пледира за отмяна на постановлението.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от
упълномощен процесуален представител , който счита че жалбата е неоснователна,
изразява становище, че нарушението безспорно е осъществено и че в хода на производството не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Поради това и пледира
постановлението да бъде потвърдено и се иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното:
На
24.10.2017г. , по повод постъпила потребителска жалба, служители на КЗП-Варна ,
една от които св. М.А., извършили проверка в мострена зала, намираща се в гр.Варна, ул.“ Скопие“ № 13 и стопанисвана от
„С.С.“ ООД. В обекта били изложени различни видове
врати, чиито производител бил „С.С. „ ООД. В хода на
проверката св.А. установила, че изложените мостри не се предлагали за продажба.
В обекта имало фирмен каталог със снимки на различни видове модели и цветове
врати, на които обаче нямало обявени продажни цени. На каталога били направени
снимки и св.А. описала установеното при проверката в констативен протокол.
На
10.11.2017г. св.А. съставила против „С.С.“ ООД
представлявано от въз. П., акт за
установяване на нарушение, за това че
търговецът не е изпълнил административното
си задължение продажните цени на стоките, предлагани чрез каталог, да бъдат
посочени до снимката или в описанието на стоката. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.15 ал.2 от ЗЗП. Актът бил предявен на въз.П. като тогава възражения не били направени.В
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения, в които били
обяснени причините , поради които не били посочени цени на предлаганите врати,
а именно че са били направени снимки на мострени врати , които са служели за възможност
на клиентите да се ориентират във вида на произвежданите врати, възможни
модели, материали, цветове, обков, стъкла и др.Поради
това и тъй като при една врата можело да се съчетаят различни компоненти, в
зависимост от изискванията на клиента, за това на снимките, които били
примерни, нямало цени. В заключение било изразено становище, че не е било
допуснато нарушение на чл.15 ал.2 от ЗЗП.
Въз
основа на акта за установяване на
административно нарушение било издадено
и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление № В- 0044242
/ 04.01.2018г. , с което административно-наказващият орган е възприел изцяло
фактическите констатации в акта и правната квалификация на нарушението по
чл.15 ал.2 от ЗЗП. За него
и на основание чл.200 от
ЗЗП на
„ С.С.“ ООД
било наложено
административно наказание “
Имуществена санкция “ в размер на 300лв.Депозираните възражения били разгледани
и приети за неоснователни.
В хода
на съдебното следствие бе разпитана св.
М.А.-актосъставител, която си
спомни за случая с необходимата конкретика.Съдът кредитира нейните показания
изцяло като логични, последователни и
непротиворечиви.От тях стана ясно, че
нарушението е констатирано при извършена проверка в обекта, че са били установени няколко врати, които служителя на
дружеството е обяснил, че са мострени и че не се продават, както и че в
каталога, в който е имало снимки и пояснения , не е имало посочени цени. По
искане на адв.В.Д. съдът допусна до разпит св.Стефан Петров-служител в
дружеството , чиито показания съдът също кредитира.От тях се установи, че се
предлага голям асортимент от врати, които могат да бъдат изработени от различен
материал, да са с различен външен вид, да са с различни брави и т.н., като
цената за всяка една врата се формира съобразно изискванията на клиента относно
съществените характеристики на стоката. Съдът приобщи представените от адв.Д.
заповеди и договори за изработка, които кредитира като относими към спора.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по
административно наказателната преписка и събраните в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност
не налагат различни изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от надлежна страна.Съдът приема,
че същата е подадена и в срока на обжалване , доколкото от приложените по
преписката протоколи и копия от обратни разписки се установява, че не е било
сторено всичко възможно постановлението да бъде надлежно връчено.Поради това и
като съобрази практиката на Административен съд-Варна, съдът прие, че жалбата е
депозирана в срок , считано от 19.02.2020г., датата на която е била получена
справка от НАП за задълженията на дружеството.
Наказателното
постановление № В- 0044242 / 04.01.2018г. е издадено от компетентен орган-
от Директора на регионална дирекция за
областите Варна,Добрич, Шумен , Разград, Търговище и Силистра към КЗП, съгласно
заповед № 171/09.03.2017г. на Председателя на КЗП. Актът също е съставен от
компетентно лице, доколкото св.М.А. е определена със заповед № 364 ЛС/
22.04.2015г. за длъжностно лице, което може да съставя актове за установяване
на административни нарушения.
В хода на административно-наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението
и срещу какво да се организира защита.
Не са допуснати съществени
процесуални нарушения , водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя, което е реализирано в цялост с депозирането на жалба до въззивната
инстанция. Посочени са нарушените
материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Депозираните възражения са били разгледани и доколкото в тях не са били
наведени спорни обстоятелства, за наказващият орган не е било налице задължение
да извършва разследване за тях.Поради това съдът намира, че в хода на
производството не са били допуснати нарушения на процесуалните правила, които
да са съществени.Правото на защита е било реализирано в цялост с депозирането
на жалба пред въззивната инстанция.
Съобразно
доказателствата по делото съдът намира, че правилно административно-наказващият
орган е приел, че от страна „ С.С.“ ООД е извършено нарушение на чл. 15 ал.2 от ЗЗП. По делото не се спори, че проверения обект
е бил мострена зала, в която е имало
изложени врати, както и е имало каталог със снимки на продукти от този вид,
които обаче са били без поставени цени.
Разпоредбата на чл.15 ал.2 от ЗЗП
задължава търговеца продажните цени на стоките, предлагани чрез каталози, да
бъдат посочени до снимката или описанието на стоката. В случая това изискване
на закона не е било изпълнено.Съдът не споделя становището на процесуалният
представител на санкционирания търговец, че поради спецификата на предлаганите
врати, крайната цена за продукта се формира от множество фактори, като вид на
материала, модел, цвят, релеф, брави и т.н., което на свой ред не позволява да
се формира една цена за една врата,
която да се впише в каталога. От съдържанието на каталога, копие от който е
приложено по преписката се установява, че при описание на дейността на
дружеството е посочено, че клиентите могат да избират между няколко подробно
описани вида материали. Всяка от вратите, чиито снимки са в каталога, е с
пореден номер. Направено е разпределение
на предлаганите врати в различни галерии – „Стил“, Декор“, „Класик“, „нестандартни“
, като има и описание на материала, от
който са изработени и възможностите за допълнително остъкляване, оцветяване и
др.От друга страна, от приложените по преписката и представените в хода на
съдебното следствие заверени копия от договори, е видно, че към всеки сключен
договор за изработка е налична спецификация към него, в която са отразени
всички съществени характеристики на поръчаната врата, а именно материал, панти,
стъкло, цвят, модел, брава, дръжка, релеф, первази и др.Въз основа на тези спецификации
в сключените договори е калкулирана и съответната цена за поръчаната стока. При
анализ и съпоставка на тези писмени доказателства, както и съобразявайки
показанията на св.Петров относно начина на формиране на цените на предлаганите
стоки, съдът намира, че многообразието от предлагани в мострената зала врати и
възможността за избор на различни модели, материали, панти, дръжки, брави и
т.н., не освобождава търговеца от задължението му по чл.15 ал.2 от ЗЗП.След
като е било възможно вратите да бъдат разпределени в различни галерии,
съобразно материала за изработка или размерите и всички те на снимките са с
брави и панти, то обективно е било
възможно да се посочи конкретна цена за всяка отделна включена в каталога
врата, формирана по начина, използван от търговеца в неговата дейност. Това не
би заблудило потребителя, доколкото на
всяка врата с определени характеристики би следвало да съответства и цена.В
случай, че потребителя желае да поръча стока с характеристики, различни от тези
в каталога, то очевидно и цената би била различна. В този смисъл съдът намира, че след като са
били налице обективни критерии, по които цената на една стока може да бъде индивидуализирана, то за
търговеца са били и възможност, и задължение да направи необходимата конкретизация
и да посочи цена за предлаганите за
продажба чрез каталог врати. А че стоките са предлагани за продажба чрез
каталог е видно от съдържанието му, което е приложено по преписката и което
напълно съответства на понятието за каталог, а
именно списък и снимки на предмети, от които може да се избира и
поръчва. В този смисъл съдът намира, че безспорно е било допуснато описаното в
акта и постановлението нарушение.
В случая е ангажирана отговорността
на „ С.С.“ ООД, което е безвиновна и представлява обективната отговорност на
юридическото лице за неизпълнение на задължения към държавата и се реализира
независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена
опасност на дееца и т. н.
Правилно
е била определена и санкционната норма, тъй като именно в чл.200 от ЗЗП е
предвидена санкция за този вид нарушения.Правилно и законосъобразно е определено и
административното наказание – „Имуществена санкция” и неговия размер от 300лв.,
който е минималния предвиден в разпоредбата, като административно-наказващият
орган е взел предвид, че нарушението е извършено за първи път.
С оглед на обективните
характеристики на нарушението, съдът намира че не следва да се прилага
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.То не се отличава от останалите от своя вид и не е с по-ниска степен на обществена
опасност, за да се приеме, че случаят е маловажен.Липсата на вреди не може да
доведе до извод за маловажност ,
доколкото тяхното настъпване не е част от обективния състав на нарушението.От
друга страна, от съдържанието на постановлението е видно, че проверката на
търговеца е била извършена по повод на постъпила потребителска жалба, което
води до извод, че обществената опасност на нарушението не е незначителна. Поради това съдът намира, че случаят не е
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Поради
изложеното до тук съдът намира, че наказателното постановление е правилно,
обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на Регионалната дирекция за областите Варна,Добрич, Шумен , Разград, Търговище и
Силистра към КЗП , да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в
размер определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл.63 ал.5
от ЗАНН.Съгласно
чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в
едно съдебно заседание и не е с
фактическа или правна сложност.Поради това съдът намира, че на Регионалната
дирекция за областите Варна,Добрич, Шумен
, Разград, Търговище и Силистра към КЗП
следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № В- 0044242 / 04.01.2018г. на Директора на регионална дирекция за областите
Варна,Добрич, Шумен , Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което на „С.С.“ ООД е наложена "Имуществена санкция" в
размер на 300 лева, на основание чл. 200 от Закона за защита на потребителите.
ОСЪЖДА
„С.С.“ ООД
с ЕИК ********* с управител П.Г.П. да заплати на Регионалната дирекция за областите Варна,Добрич, Шумен
, Разград, Търговище и Силистра към КЗП сумата от 80лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да
се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: