Решение по дело №10/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, съгласно чл.63в от ЗАНН, и на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК.

Постъпила е касационна жалба от Н.С.П.-Н. с адрес ***, действаща чрез процесуалния си пълномощник а.. Ж. М. Г. ***, против решение, постановено по АНД №124/2023г. по описа на РС – Омуртаг, с което е потвърдено обжалваното наказателно постановление. Като касационни основания се изтъкват тези по чл. 348 ал.1 т.1 и 2 от НПК - допуснати нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Касаторът намира за неправилен извода на въззивния съд за законосъобразност на обжалваното НП по следните съображения : 1/на жалбоподателя били наложени административни наказания на основание чл. 182, ал. 5, вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП, която предвижда наказание за системно нарушение в хипотезата по ал. 2, т. 4-6, а именно: "глоба" в двоен размер за съответното нарушение и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест месеца. Касаторът се позовава на легалната дефиниция за понятието "системно", дадена в § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП. Същият изтъква и тълкуването на понятието „системно“, дадено в Решение № 389 от 27.04.1999 г., на ВКС, Тълкувателно решение №3 от 15.02.1971 г. на ОСНК на ВС, според което също се изисквали поне три нарушения, между които да има връзка на известна устойчивост и трайност. В настоящия случай тези нарушения били две, поради което процесното нарушение не можело да се определи като системно; 2/ по делото липсвали доказателства за връчване на предходните два ЕФ срещу нарушителя, което било определящо за влизането им в сила. Сочи, че данните за връчване, вписани в приложената разпечатка от информационната система на МВР, не могат да се ценят като доказателства за направеното връчване. Изтъква, че и информацията от справката картон на водача е само индиция за наличието на фактическите основания за налагането на наказание за системност, но не установява по надлежния ред дали тези електронни фишове действително са били връчени на нарушителя и дали са влезли в сила, поради което същата не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила нито за административния орган, нито за съда.; 3/ сочи, че не е спазен тримесечния срок от установяване на нарушителя до съставянето на АУАН, тъй като нарушителят е станал известен на органите на АНО с първата проверка в базата данни след установяване на нарушението.; 4/ визира липсата на снимка на самото АТСС с отбелязване на дата, място и час, които да гарантират, че това е била позицията на камерата в момента на заснемане на нарушението. Ето защо касаторът моли да бъде отменено оспореното решение на РСО и да се постанови ново, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление или в условията на евентуалност поради липсата на доказателства за системност касационният съд да измени НП и да редуцира наложеното административно наказание парична глоба съгласно закона и да отмени наказанието „лишаване от право да управлява МПС“. Претендира присъждане на разноски пред въззивния съд.

В с.з. касаторът не се явява и не изпраща представител, но от процесуалния пълномощник са депозирани писмени бележки, в които се поддържа касационната жалба и се преповтарят доводите в същата.

Ответникът по касационната жалба - Началник група в ОДМВР-Търговище, сектор „Пътна полиция“-Търговище, не се явява и не изпраща представител по делото, като липсват и депозирани отговор на касационната жалба и становище по същата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което моли за отхвърлянето ѝ и за потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, поради следните съображения:

С Решение №93/23.11.2023г., постановено по АНД №20233510200124/2023г. по описа на РС – Омуртаг е потвърдено НП №22-1292-002463/13.10.2022 г., издадено от Началник група в ОДМВР - Търговище, сектор Пътна полиция - Търговище, с което на Н.С.П.-Н., с адрес: ***, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. С решението Н.С.П.-Н. е осъдена да заплати на ОДМВР - Търговище юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв. (осемдесет лева), на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН, във вр. е чл. 37 ЗПрП във вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

В мотивите на решението въззивният съд е обсъдил съставения по случая АУАН и оспореното НП, взел е предвид съставените срещу жалбоподателката два електронни фиша – 1/ЕФ серия К № 3666946 на ОДМВР - Велико Търново, влязъл в сила на 22.10.2021 г., с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 700 лв. за извършено от него нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. ал. 1 ЗДвП; и 2/ ЕФ серия К № 4159064 на ОДМВР - Варна, влязъл в сила на 22.10.2021 г., с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 600 лв. за извършено от него нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Съдът е приел за установен факта, че съобразно справката за собственост на л. 14 от делото, лек автомобил *******, peг.****е собственост на Н.С.П.-Н., както и че според справката за нарушител/водач жалбоподателят е извършил нарушения по ЗДвП, установени с 4 бр. актове, 4 бр. наказателни постановления и 21 бр. ел. фиша. Кредитирал е събраните свидетелски показания на тримата свидетели, които са участвали в съставянето на АУАН по случая.

Въз основа на обсъдените доказателства, без да изложи конкретно каква фактическа обстановка е приел за установена като време, място и начин на извършване на нарушението, съдът е изложил правни изводи за неоснователност на разгледаната от него жалба. Приел е, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените като АУАН е съставен в отсъствие на жалбоподателя при спазване на изискванията, визирани в чл. 40, ал. 2, пр. 2 от ЗАНН, на чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН. Констатирал е, че АУАН и НП съдържат всички законови реквизити. След анализ на посочените нарушена и санкционна норми, както и на легалното понятие за „системно“ по § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП е извел извода, че нарушението, за което е издадено процесното НП, е извършено на 11.11.2021г., т.е. в рамките на едногодишния срок от влизането в сила на първия електронния фиш, който едногодишен срок изтичал на 22.10.2022г., поради което правилно и законосъобразно извършеното от жалбоподателя нарушение на 11.11.2021г. било квалифицирано като системно.

Въззивният съд е приел за неоснователни доводите в жалбата, че по делото липсват описаните в НП електронни фишове, на които се базира налагането на санкцията за системност, тъй като същите били приложени по делото. Съдът е направил извод за техническа годност на ползваното в случая АТСС и за спазване изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Районният съд е приел, че АУАН е издаден в рамките на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В този аспект се е позовал на Тълкувателно решение № 48/28.12.1981 г. по тълкувателно дело № 48/1981 г.на ОСНК на ВС, и е приел, че началният момент, от който следва да се отчита тримесечният срок по чл. 34 ЗАНН, е 16.08.2022 г. – датата на която нарушителят е подписал декларация, че лично е управлявал МПС, т.к. едва от този момент АНО е разполагал с безспорни данни, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му, а не с предполагаеми такива.

Посочил е, че съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от ЗАНН и случаят не е маловажен.

При така направените правни изводи районният съд е заключил, че обжалваното наказателно постановление, с което жалбоподателят е санкциониран за извършено нарушение на Закона за движение по пътищата, е правилно, законосъобразно и обосновано, с оглед на което е потвърдил същото изцяло.

Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК съобразно визираните в чл. 348 ал.1 НПК касационни основания, прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка за валидност и допустимост на проверявания акт съдът не откри основания, които да водят до невалидност или недопустимост на същия. РС е разгледал допустима жалба, подадена в законоустановения срок за оспорване на издаденото НП.

При преценката за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон от районния съд във връзка с постановяване на решението – предмет на касационен контрол, съдът установи следното:

Правилни са направените от районния съд изводи за извършено от жалбоподателката административно нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, което е установено чрез преминало през първоначална и периодична техническа проверка АТСС, ползвано в случая при спазване на реда по Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Правилна е и констатацията на районния съд за спазване на процедурата по чл. 40 ал.2 ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя предвид връчената на последния покана за явяване в 14-дневен срок и съставянето на акта след изтичане на този срок.

Настоящият състав отчита като пропуск в мотивите на районния съд излагането на негови собствени изводи относно приетата от съда фактическа съвкупност на нарушението чрез описанието му като дата, място и начин на извършване. Излагането на тези мотиви дават възможност на касационната инстанция да провери правилността на въззивното решение по отношение на възприетите от него факти.

Относно изложеното в касационната жалба оплакване за липсата на снимка на самото АТСС с отбелязване на дата, място и час, които да гарантират, че това е била позицията на камерата в момента на заснемане на нарушението, настоящият състав споделя приетото във въззивното решение, че такава снимка е приложена на л.46 от АНД. По отношение липсата на данни в тази снимка за датата на заснемане на АТСС и за мястото, на което същото е било разположено, следва да се посочи, че такъв тип снимки като приложената се прилагат по всички дела от страна на ОДМВР – Търговище, което предполага липсата на техническа възможност за създаване на снимка, съдържаща данни за дата и конкретни координати на мястото. А и разпоредбата на чл. 10 ал.3 от цитираната Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата не изисква наличието на такива данни върху снимката, а предвижда изготвеният протокол за ползване на АТСС да се попълва за всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Това изискване в случая е спазено.

По оплакването на касатора, че не е спазен тримесечния срок от установяване на нарушителя до съставянето на АУАН, настоящият състав отново споделя изводите на районния съд, че нарушителят е открит, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му, като оттогава тече и тримесечния срок по чл. 34 ал.1 ЗАНН. Въпреки данните за собственика на управляваното МПС, които АНОрган е установил служебно, то данните за управлявалия го водач, който е и нарушител, са установени едва от подадената на 16.08.2022г. декларация от жалбоподателя. От тази дата до съставянето на АУАН на 07.09.2022г. не е изтекъл тримесечния срок, поради което този давностен срок е спазен.

По оплакването на касатора, че по делото липсвали доказателства за връчване на предходните два ЕФ срещу нарушителя, настоящият състав прецени, че подобно оплакване е липсвало във въззивната жалба до РСО като същото е наведено едва в писмената пледоария на пълномощника. Цитираната в касационната жалба съдебна практика в подкрепа на това оплакване се отнася до обжалване на ЗППАМ, какъвто не е настоящия случай, но приетото в тези решения на ВАС, че справките от АИС на МВР имат вторичен регистърен характер е отчетено във връзка с установени разминаващи се данни. В случая в справката за нарушител/водач е отразено, че двата предходни ЕФ са влезли в сила, а в приложените разпечатки от АИС АНД са отразени датите на съставяне, връчване и влизане в сила на тези ЕФ, които данни са отразени въз основа на информация за конкретни действия. Действително по делото не са налице разписки за връчване на ЕФ на нарушителя, но при своевременно направено оспорване на отразените в системата дати на влизане в сила на ЕФ жалбоподателя е можело да направи и своите доказателствени искания в тази посока, за да обори приложените по преписката документи. Ето защо и това оплакване на касатора е неоснователно.

Настоящият касационен състав намира за основателно основното оплакване в касационната жалба за неправилна правна квалификация на нарушението. Тази неправилност се изразява във включения в квалификацията признак „системно“. Предвид установените данни по делото посочената като нарушена норма на чл. 21 ал.1 ЗДвП е относима към фактите по нарушението. С оглед установеното превишение на скоростта от 34 км/ч след приложения толеранс правилна е и приложената санкционна норма на чл. 182 ал.1 т.4 ЗДвП. Легална дефиниция на визираното в чл. 182 ал.5 ЗДвП понятие „системно“ се съдържа в нормата на §6 т.62 от ДР на ЗДвП, според което "системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. От приложените по делото заверени преписи на два предходни електронни фиша срещу касатора следва, че електронен фиш серия К № 3666946 на ОДМВР - Велико Търново е издаден за извършено на 20.05.2020г. нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. ал. 1 ЗДвП, а електронен фиш серия К № 4159064 на ОДМВР - Варна е издаден за извършено на 16.11.2020г. нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. И двата електронни фиша са влезли в сила на 22.10.2021 г. според вписаните данни в приложените разпечатки от АИС АНД. В справката за нарушител/водач не се съдържат данни за издадени след 22.10.2021г./датата на влизането в сила на тези ЕФ/ до датата на извършване на нарушението по настоящото дело – 11.11.2021г., други електронни фишове, като в този аспект следва да се посочи, че в справката липсват данни за датата на извършване на нарушенията вписаните ЕФ и АУАН, които дати са важни за преценка на съставомерните и квалифициращи нарушенията признаци „повторност“ и „системност“. При анализа на тези данни следва, че от деня на влизане в сила на посочените два електронни фиша, приложени като преписи по делото, е налице само едно извършено нарушение от същия вид в рамките на едногодишния срок от влизането им в сила и това е процесното нарушение. Нарушенията по тези два ЕФ не се включват в групата на „нарушенията, извършени три или повече пъти в едногодишен срок“ по смисъла на §6 т.62 от ДР на ЗДвП, тъй като всяко от тях е извършено преди датата на влизане в сила на тези електронни фишове. Предвид изложеното настоящият състав намира, че в нарушението – предмет на настоящото дело, липсва квалифициращия съставомерен признак „системно“ и в този смисъл касационната жалба е основателна. Събраните по делото данни обаче сочат на наличие на признака „повторно“ по смисъла на §6 т.33 от ДР на ЗДвП, което налага преквалифициране на нарушението. Относно правомощията за преквалифициране на нарушението е дадено задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, според което : т.1. В производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.; т. 2. В касационното производство по реда на глава дванадесета от АПК, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба. Установяването на признака “повторно“ несъмнено води до прилагане на закон за по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, тъй като основният състав на нарушението по чл. 21 ал.1 ЗДвП е безспорно доказан в случая. При наличието на цитираната задължителна съдебна практика, само районния съд, но не и касационната инстанция, има правомощие да измени атакуваното НП, като приложи закон за по – леко наказуемо нарушение. Като е потвърдил наказателното постановление и не е упражнил правомощието си по чл. 63, ал. 7, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 4 ЗАНН при наличието на основание за това, районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което обуславя отмяната на обжалваното решение като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да извърши нова преценка за приложимия материален закон, като даде правилната правна квалификация на нарушението и определи съответстващата санкционна разпоредба. Наред с това, както се посочи по – горе, въззивният съд следва да изложи и собствени изводи относно приетата от него фактическа съвкупност на нарушението чрез описанието му като дата, място и начин на извършване.

По отговорността за разноски – По искането на страните за присъждане на разноски, следва да се произнесе районния съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Поради изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. последно и чл.222 ал.2 т.1 от АПК във връзка с чл.63в ЗАНН, касационният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение 93/23.11.2023г., постановено по АНД №20233510200124/2023г. по описа на РС – Омуртаг.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Омуртаг при съобразяване на дадените в мотивите на настоящото решение указания.

Решението е окончателно съгласно чл. 223 АПК.

Председател:
Членове: