за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 93/05.07.2013 г., постановено по гр. д. № 130/2013 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявените от ЗК „Уника” АД, гр. София, против Фикри Реджеб Байрам искове с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. последно от КЗ за присъждане на сумата-главница от 11 243,77 лв., както и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 5 138,02 лв. –мораторна лихва за забава за периода 27.11.2008 – 21.01.2013 г., като неоснователни. Съдът е осъдил ищцовото дружество да заплати на ответника сумата в размер на 960 лв., съставляваща разноски в производството. Настоящото производство е образувано по повод депозирана от ЗК „Уника” АД, гр. София, въззивна жалба, с която първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради противоречие с материалния закон, процесуалните правила и поради необоснованост. В жалбата се сочи, че изводът на първоинстанционния съд,че ответникът не бил употребил алкохол при настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие (ПТП) бил неправилен, тъй като не кореспондирал със събрания по делото доказателствен материал, с нормативната уредба и съдебната практика „по такива стандартни и съвсем елементарни казуси”. Наред с това жалбодателят изтъква, че основанието на предявената претенция предполагало установяване единствено и само на обстоятелството, дали водачът на пътното превозно средство виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог по делото, което обстоятелство безспорно било установено от събраните доказателства, а и било прието и от съда за установено. Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно, вместо което да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски. Ответникът по жалбата, Фикри Реджеб Байрам, не представя отговор на същата в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК. В съдебно заседание жалбодателят ЗК „УНИКА” АД, гр.София, чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба В съдебно заседание ответникът по въззината жалба Фикри Реджеб Байрам, чрез процесуалния си представител, оспорва същата. Претендира разноски. Настоящата съдебна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства, както и наведените в жалбата пороци на атакуваното съдебно решение и възраженията на насрещната страна, намери за установено следното: Въззивната жалба, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В този смисъл настоящият състав намира, че процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно по следните съображения: Кърджалийският районен съд е сезиран от ЗК „Уника” АД, гр. София, с предявени против Фикри Реджеб Байрам обективно кумулативно съединени искове: регресен иск на застраховател с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. последно от КЗ за присъждане на сума в размер на 11 243,77 лв., съставляващаизплатено от застрахователя обезщетение за претърпени от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, както и обусловен от него иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на сума в размер на 5 138,02 лв., съставляваща обезщетение за забава върху сумата по обуславящия иск за периода 27.11.2008 – 21.01.2013 г. По делото се установява от представения протокол за ПТП № 833320/07.04.2008 г., че на 24.03.2008 г. около 00:30 ч., на кръстовището на ул. „Булаир” и бул. „България” в гр. Кърджали, ответникът Фикри Байрам при управление на лек автомобил „Мерцедес С 500”, с ДК № СА0001КР, причинил ПТП като отнел предимството и се сблъскал с движещ се по пътя с предимство лек автомобил „Дачия Логан”, с ДК № СА4309КА, управляван от Мария Авренлиева. Механизмът на ПТП се установява безспорно и от заключението по приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. От заключението по цитираната експертиза се установява също, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените увреждания на Мария Авренлиева и нанесените повреди на управлявания от нея лек автомобил Дачия Логан”, с ДК № СА4309КА. По образуваната във връзка с процесното ПТП щета № 08410670024, съгласно представеното решение № 1/31.10.2008 г., ищцовото дружество е одобрило сума в размер на 6 000,00 лв. като неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане, причинени на Мария Авренлиева, а съгласно приложеното решение № 2/15.04.2010 г. – сума в размер на 5 243,77 лв. като имуществени вреди – частична щета на управлявания от Авренлиева лек автомобил Дачия Логан”, с ДК № СА4309КА. Съгласно заключението на вещото лице по посочената по-горе съдебно-техническа експертиза стойността на разходите за възстановяване на автомобила са определени на сумата 5 177,87 лв., в която са включени вложените при възстановяването нови части, боя, допълнителни материали и труд. Към момента на пътнотранспортното произшествие е била налице сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ищеца ЗК „Уника” АД, гр. София, видно от застрахователна полица № 05-1-08-08067410004 от 07.11.2007 г., както и от сметка № 06741070016/07.11.2007 г. за платена еднократна застрахователна премия по посочената полица. Съгласно заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза ищецът ЗК „Уника” АД, гр. София като застраховател на гражданската отговорност на ответника е погасилстойността на имуществените вреди, причинени на управлявания от Авренлиева автомобил, в размер на 5 243,77 лв., чрез прихващанесъс свои вземания спрямо застрахователя по имуществена застраховка „Автокаско” на увреденото лице Мария Авренлиева (ЗД „Бул инс” АД) по щета, заведена в ЗД „Бул инс” АД под № 080131000033, респективно – под № 08410670024 в ЗК „Уника” АД. Видно от експертното заключение ищецът е заплатил на увреденото лице - Мария Авренлиева, сумата от 6 000,00 лв. като неимуществени вреди по щета № 08410670024. От акт за установяване на административно нарушение № 2804/101869/07.04.2008 г., съставен от мл. автоконтрольор Вили Бонина при ПП-РПУ, гр. Кърджали, на ответника Фикри Байрам във връзка с процесното ПТП, се установява, че водачът Байрам е напуснал мястото на произшествието без да уведоми контролните органи. От показанията на свидетеля Танер Мюмюн се установява, че същата вечер след 1:30 часа ответникът заедно със свидетеля пътували с автомобила, с който Байрам причинил произшествието, към КАТ с цел да уведомят полицейските органи за настъпилото ПТП. Свидетелят сочи, че ответникът му съобщил за настъпилото ПТП, като му казал, че „блъснал едно такси и ударил предницата на колата”, както и че напуснал произшествието, тъй като „бил притеснен, че колата е скъпа”. Изхождайки от фактическия състав на предявения в производството основен иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. последно от КЗ, съдът намира за релевантен преди всичко въпросът, дали ответникът Фикри Байрам виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. В този аспект следва да се отбележи, че законът не създава презумпция, по силата на която напускането на местопроизшествието да се счита за виновно отклоняване от проверка за алкохол. За да е налице посочената хипотеза, следва да са налице данни, че срещу Фикри Байрам са били предприети меркиза извършване на проверка за алкохол, от която същият виновно се е отклонил. Единствено фактът на напускане на местопроизшествието не е достатъчен, за да се приеме, че е налице виновно отклоняване от проверка за алкохол. Напускането на местопроизшествието в определените от закона случаи би съставлявало административно нарушение, за което водачът следва да понесе съответната административна отговорност, но не и достатъчно условие, за да се презюмира наличието на посочената специална предпоставка, необходима за уважаване на иска по чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. последно от КЗ. В този смисъл следва да се отбележи, че по делото не се установява спрямо ответника Фикри Байрам да е била предприета проверка за употреба на алкохол, от която същият да се е отклонил. Предвид правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ищецът носи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване осъществяването на този факт. Недоказването му по делото води до формиране на извод за неоснователност на така предявения иск, поради което същият следва да бъде отхвърлен. В тази насока е налице задължителна съдебна практика на ВКС на РБ, постановена по реда на чл. 290 от ГПК: решение № 113/11.01.2012 г. по т.д. № 741/2010 г. на І т.о., както и цитираните в същото - решение № 183/22.11.2010 г. по т.д. № 30/2010 г. на ІІ т.о. и решение № 16/02.02.2011 г. по т.д. № 374/2010 г., ІІ т.о. При все, че не е от основните, подлежащи на разискване с оглед очертаната правната рамка на предявената искова претенция, въпроси, следва изрично да се посочи, че ответникът все пак след около два часа след извършване на ПТП-то е бил установен, по отношение на същия е била предприета проверка за употреба на алкохол, от която той не се е отклонил и която е установила отсъствие на алкохол. И обусловеният с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, иск за заплащане на обезщетение за забава, съдът намира за неоснователен предвид неоснователността на обуславящия го иск по чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. последно от КЗ, поради което и същият следва да бъде отхвърлен. По изложените дотук съображения настоящият състав намира обжалваното решение за правилно, с оглед на което същото следва да бъде потвърдено. При този изход на делото доколкото заплащане на разноски изрично е поискано от въззиваемия и същите се доказват в размер на 360,00 лв. като заплатено адвокатско възнаграждение, следва да бъдат и присъдени в този размер. Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 93/05.07.2013 г., постановено по гр. д. № 130/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд. ОСЪЖДА ЗК „Уника” АД, гр. София, ЕИК *********, да заплати на Фикри Реджеб Байрам, ЕГН **********, сумата в размер на 360,00 лв., съставляваща направени във възивното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |