Р Е Ш Е Н И Е
№ 202/ 06.02.2015 год., град
Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на втори февруари две хиляди и петнадесета година
в публично заседание в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря Ст.Д., като разгледа
докладваното от съдията Радев гражданско дело № 4862 по описа за 2014 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Д.Я.А., с която претендира осъждане на „Нимекс
Н.А.” ЕООД да му заплати сумата от 1781.48 лв. – неплатен
остатък от командировъчни пари за периода 26.03.2014 год. – 03.05.2014 год.,
ведно със законната лихва до окончателното плащане, сумата от 350 лв. – нетно
трудово възнаграждение, дължимо за периода 01.04.2014 год. – 02.05.2014 год., ведно
със законната лихва до окончателното плащане, както и сумата от 41.50 лв. –
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск от 4
дни.
Исковете са с материалноправно основание в чл. 128, т.2, чл.215 и чл.224, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, и както е прието с определението по чл.140 от ГПК, същите са допустими.
В съдебно заседание се поддържат от
процесуалния представител на ищеца, който ангажира доказателства, моли за
уважаването им и присъждане на деловодните разноски. Ответното дружество не се
представлява.От името на същото е депозиран отговор по реда на чл.131 от ГПК, с
който исковите претенции са оспорени като неоснователни.
Въз основа на доказателствата по делото, Бургаският районен съд намира за установени следните факти, имащи отношение към правилното решаване на спора:
Страните не спорят, че са били в трудовоправно отношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „***” в ответното дружество, за периода от 21.03.2014 год. до 02.05.2014 год., както и че в периода от 26.03.2014 год. до 02.05.2014 год. А. е бил служебно командирован за изпълнение на трудовите си задължения в Европейския съюз и е извършвал превоз на стоки с поверения му товарен автомобил. В тази насока са представените трудов договор № 46 / 21.03.2014 год., заповед за командироване № 58/26.03.2014 год., 18 бр. товарителници – ЧМР, електронна бордна карта от 25.03.2014 год. за пътуване със самолет и разпечатка – протокол на водача, досежно процесния период.
Не е спорно също, че със заповед № 40/02.05.2014 год. на управителя на ответното дружество, трудовото правоотношение между страните е прекратено, на основание чл.71, ал.1 от КТ – едностранно от страна на работодателя, без предизвестие.
На 20.05.2014 год., с нарочна куриерска пратка, Д.А. е изпратил на „Нимекс Н.А.”ЕООД документи, трудова книжка и индивидуален работен дневник.
Проверката, извършена от Д”ОИТ” – гр. Бургас по повод искане на ищеца, е констатирала, че офисът на ответното дружество не работи.
Вещото лице, изготвило заключението по допусната съдебно – счетоводна експертиза, е определило нетния и брутен размер на трудовите възнаграждения за периода на трудовото правоотношение, като е изчислило дължимите командировъчни пари за периода на командировката и обезщетението за неизползван отпуск.
Налице е и извлечение от банковата сметка на ищеца, от която е видно, че на „Нимекс Н.А.” ЕООД му е превело сумата от 204.19 евро, с основание за плащането - „заплата и командировка”.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Основно задължение на работодателя по трудово правоотношение е, за положения от работника труд, да начислява и заплаща възнаграждение в договорените размери и срокове. Страните са били в трудовоправно отношение в процесния период - 01.04.2014 год. – 02.05.2014 год., следователно работодателят дължи заплащане на трудово възнаграждение, чийто нетен размер, съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза, възлиза на 325.32 лв. за 20 р.д. Липсват доказателства, ангажирани от ответната страна, а липсват и твърдения такова да е било заплатено, поради което искът по чл.128, т.2 от КТ е основателен и следва да се уважи до посочения размер, а за горницата – да се отхвърли.
Предвид приетата по – горе за установена продължителност на трудовото правоотношение между страните – от 21.03.2014 год. до 02.05.2014 год., основателен е искът по чл.224, ал.1 от КТ. Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза, на работника се следва платен отпуск в размер на 2 р.д. или 41.50 лв. обезщетение при неползването му. Тъй като липсват доказателства такова да е било изплатено при прекратяване на трудовото правоотношение, респ. към приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, този иск се явява основателен и следва да се уважи за пълния предявен размер.
Частично основателен е искът по чл.215 от КТ. Вещото лице, изготвило съдебно – счетоводната експертиза, е дало заключение относно размера на дължимите от „Нимекс Н.А.” ЕООД на Д.А. командировъчни пари – 2059.49 лв. Докато е бил в командировка, А. е получил от работодателя си сума от 399.36 лв. /равностойност на 204.19 евро/ за заплата и командировка. При положение, че към датата на плащането – 16.04.2014 год. е била дължима заплата за месец март 2014 год. за 10 р.д. в размер на 113.86 лв., следва да се приеме, че остатъкът от 285.50 лв. е бил за командировъчни пари. След приспадане на платените командировъчни пари /285.50 лв./ от дължимите такива /2059.49 лв./, остават за получаване 1774 лв., за заплащане на които липсват доказателства и до който размер следва да се уважи тази претенция, като основателна, а за горницата до пълния предявен размер – да се отхвърли.
Работодателят, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, дължи и обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху сумите за трудово възнаграждение и командировъчни пари, за периода от предявяване на исковете до окончателното плащане.
При този изход на
спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се полагат деловодни разноски
в размер на 345 лв. – адвокатско възнаграждение. Ответното дружество дължи, съгласно
чл.78, ал.6 от ГПК, държавна такса в размер на 171 лв. и 98.50 лв. – разноски
за вещо лице, съразмерно уважената част на исковете.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Нимекс Н.А.” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.”Йордан Йовков”, бл.9, вх.Б, ап.40, представлявано от Т.П., на основание чл.128, т.2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на Д.Я.А. ***, ЕГН – **********, сумата от 325.32 лв. (триста двадесет и пет лева и тридесет и две стотинки) – неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.04.2014 год. до 02.05.2014 год., ведно със законната лихва, начиная от 01.07.2014 год. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница, за горницата до пълния предявен размер от 350 лв. и за законна лихва върху неоснователния размер на главницата.
ОСЪЖДА „Нимекс Н.А.” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.”Йордан Йовков”, бл.9, вх.Б, ап.40, представлявано от Т.П., на основание чл.224, ал.1 от КТ, да заплати на Д.Я.А. ***, ЕГН – **********, сумата от 41.50 лв. (четиридесет и един лева и петдесет стотинки) – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 2 работни дни.
ОСЪЖДА „Нимекс Н.А.” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.”Йордан Йовков”, бл.9, вх.Б, ап.40, представлявано от Т.П., на основание чл.215 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на Д.Я.А. ***, ЕГН – **********, сумата от 1774 лв. (хиляда седемстотин седемдесет и четири лева) – неизплатени командировъчни пари за периода от 26.03.2014 год. до 02.05.2014 год., ведно със законната лихва, начиная от 01.07.2014 год., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница, за горницата до пълния предявен размер от 1781.48 лв. и за законна лихва върху неоснователния размер на главницата.
ОСЪЖДА „Нимекс Н.А.” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.”Йордан Йовков”, бл.9, вх.Б, ап.40, представлявано от Т.П., да заплати на Д.Я.А. ***, ЕГН – **********, деловодни разноски в размер на 345 лв. (триста четиридесет и пет лева).
ОСЪЖДА „Нимекс Н.А.” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.”Йордан Йовков”, бл.9, вх.Б, ап.40, представлявано от Т.П., да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 171 лв. (сто седемдесет и един лева), както и разноски за вещо лице в размер на 98.50 лв. (деветдесет и осем лева и петдесет стотинки).
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.242, ал.1 от КТ, предварително изпълнение на настоящото решение, в частта, с която е присъдено трудово възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/
Вярно с оригинала: НД