Решение по дело №239/2019 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 юни 2019 г.
Съдия: Рени Цветанова Славкова
Дело: 20197140700239
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 305

 

гр. Монтана, 20 юни 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 30.01.2019 г. в състав:

                                                        Председател: Огнян Евгениев

       Членове: Соня Камарашка

                                                                              Рени Цветанова

                                                                         

при участието на секретаря: ПЕТЯ ВИДОВА и Прокурор: ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, КАНД № 239 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производство е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК.

С решение № 109/13.03.2019 г. по АНД № 122/2019 г. на районен съд Монтана е изменено Наказателно постановление № 016 от 26.10.2018 г. на Директор на ОД на МВР, гр. Монтана като административните наказания наложени на И.В.Т.,***, в качеството му на управител на "Агенция за корпоративна сигурност информация и охрана" ЕООД /”А*** ” ЕООД/, град С*** , са намалени към законоустановения минимум. В АУАН и НП са описани две отделни нарушения, изразяващи се в това, че на 07.10.2018 г. в гр. Монтана на стадион „О*** “ при охрана на спортно мероприятие – футболна среща охраняваното дружество „А*** “ ЕООД, гр. С*** , не е предоставил срещу подпис служебна идентификационна карта, отличителен знак и униформено облекло на определения за охранител Р*** А*** С*** – нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 5 от ЗЧОД. На същото лице не е осигурил необходимото оборудване и помощни средства - нарушение на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 8121з-611/2018 г. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал. 1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1,т. 2 и 3 от ЗЧОД. 

В законния срок против решението е подадена касационна жалба от  административнонаказаното лице, чрез процесуалния си представител чрез надлежно упълномощения да го представлява пред настоящата инстанция адвокат П.Д. от САК, поддържа касационната жалба, навежда доводи за неправилност и необоснованост на решението на първата инстанция при игнориране на доказателства и в противоречие със събраните такива. В съдебно заседание адв. Д. поддържа изложените в жалбата съображения като счита, че решението е необосновано и алтернативно, че е постановено при неизяснена фактическа обстановка. 

            Ответната страна не взема становище по жалбата. 

            Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и предлага решението да бъде потвърдено.

 

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Настоящият касационен състав при Административен съд Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното:

За да постанови обжалваното решение, с което е изменил издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Монтана приема, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка е установена и не се оспорва от страните по делото, респ. извършените нарушения са доказани по безспорен начин, поради което правилно е ангажирана отговорността на физическото лице И.В.Т.,***, в качеството му на управител на ”А*** ” ЕООД, ЕИК * . Поради констатация, че  наложените наказания са необосновани завишени, този съд намалява същите към установения в закона минимум от 200 лева.

Предмет на касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения.

При разглеждане на делото от първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, но съдът неправилно е установил фактическата обстановка, което е довело до неправилно приложение на материалният закон.

            Според текстовете на чл. 82, във връзка с чл. 52 и 51 от ЗЧОД, както юридическото, така и физическото лице са годни субекти на нарушение. За да бъде наложено, обаче наказание на което и да е от тези лица, органите за това следва да констатират всяко от тези лица какво съответно нарушение е извършил.  

В случая актосъставителят в АУАН, а впоследствие и административнонаказващият орган в НП, описват нарушение, което е извършено от юридическото лице „А*** “ ЕООД, т.е. отнасят същото към юридическото лице и какво последното не е изпълнило, а именно: диспозитивната част на двата акта описва, че на 07.10.2018 г. в гр. Монтана на стадион „О*** “ при охрана на спортно мероприятие – футболна среща охраняваното дружество „А*** “ ЕООД, гр. С*** , не е предоставил срещу подпис служебна идентификационна карта, отличителен знак и униформено облекло на определения за охранител М*** М*** Д*** – нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 5 от ЗЧОД, респ. не е осигурил необходимото оборудване и помощни средства - нарушение на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 8121з-611/2018 г. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал. 1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по чл. 5, ал. 1,т. 2 и 3 от ЗЧОД.

При така описаното нарушение, касаещо и имащо за извършител юридическото лице, органът е наложил наказание на физическото лице, управител на юридическото такова. Това противоречие и смесване качествата на двата правни субекта, е съществено нарушение, което не може да бъде отстранено в хода на съдебното производство и само по себе си е самостоятелно основание за отмяна на издаденото Наказателно постановление. След като нарушението е констатирано за извършено от юридическото лице, то на последното е следвало да бъде наложено административното наказание. В случай, че актосъставителят/административнонаказващият орган са счели, че нарушението е извършено от управителя на дружеството, то същите е следвало да опишат какво това лице не е извършило като управител на дружеството – охранител.

С оглед на изложеното касационната инстанция намира решението на въззивния съд за неправилно.

От гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ като неправилно Решение № 109/13.03.2019 г. по АНД № 122/2019 г. по описа на районен съд Монтана и вместо него

ПОСТАНОВЯВА: 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 016 от 26.10.2018 г. на Директор на ОД на МВР гр. Монтана.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :             

 

 

ЧЛЕНОВЕ :