РЕШЕНИЕ
Номер 1047 27.03.2024 г. град Р.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Р., четвърти състав, на дванадесети март две хиляди двадесет
и четвърта година в публично заседание в
следния състав:
СЪДИЯ: Диана Калоянова
при секретаря Галина Кунчева като разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело номер 103 по
описа за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е
по жалба на Н.И.Б., ЕГН **********; с адрес *** и адрес за призоваване гр. Р.,,
ул. „М.“ № 11, против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-1085-000024/08.01.2024 г., издадена от началник
група към ОД МВР Р., сектор „Пътна полиция“ Р., с която на основание чл. 171,
т. 2A, буква Б от
ЗДвП е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване на
регистрация на ППС за срок от 6 месеца. Заповедта се обжалва като незаконосъобразна
и необоснована, издадена при съществено противоречие на административно производствените
правила и в противоречие на материалния закон. Иска се от съда да отмени изцяло административния
акт. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован чрез процесуалния му
представител адв. Д.М.,***, не се явява и не се представлява.
Ответникът - началник група към ОД МВР Р., сектор
„Пътна полиция“ Р., редовно призован, се представлява в процеса от главен
юрисконсулт Г. Д.. Представя административната преписка, ангажира допълнителни
писмени доказателства и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Направено е възражение за прекомерност на разноските на процесуалния защитник
на жалбоподателя.
Жалбата е подадена от
активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в предвидения по чл.
149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и
реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По изложените причини
същата е процесуално допустима за разглеждане, но неоснователна по същество.
От фактическа страна по делото се
установява следното:
На 06.01.2024
г. около 15:10 часа в Община Р., на общински път № RSE1130 Р. – Н., Б. е
управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 530д“ с peг. № ******* в условията
на ясно време, суха пътна настилка и нормална видимост. При възникнал инцидент
с друго МПС Б. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство „Алкотест
дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB-0099 за установяване употребата на алкохол в
15:20 часа на посочената дата 06.01.2024 г. На водача Б. е издаден талон за
изследване № 269382, като същият не се е явил да даде кръв за изследване.
На Б. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1066185/06.01.2024 г. в условията
на отказ да подпише същия.
На 06.01.2024
г. е представено ръкописно Обяснение от Й. З. Д., ЕГН ********** от с. Н.,
който описва обстановката, при която е възникнала катастрофа между автомобила,
собственост на Б. и друго МПС – бус. Д. посочва, че са пътували от с. Н. към
гр. Р.; „на новата пресечка, която е от лявата страна на платното
излезе бус на аварийни и след това зави на ляво с подаден светлинен сигнал. При
което ние се ударихме в лявата част на бронята на Mercedes SPRINTER и
излязохме от пътното платно. При което продължихме да се движим напред по пътя
до разклона за Д. след това се върнахме на ПТП-то да видим да са добре хората
Водача на BMW не
бях аз бях му предложил да карам аз защото беше пил алкохол но той изрично ми
отказа Н. е собственик и шофьор на колата.“
На 06.01.2024
г. е представено ръкописно Обяснение и от Г. И. В., ЕГН ********** ***. В.
посочва, че е пътувал от с. Н. „в края на селото посока гр Р.
подадах сагли за завиване на ляво да завия за ореховата градина Бях
излязил от главното платно и завих за
ореха От лявата ми страна с голяма скорост се блъсна лек автомобил БМВ без да
спре събори …. (не се чете) ….. от мое ляво и продължи с голяма скорост. Аз
спрях и се обадих на 112. От там ми казаха да чакам КАТ. Автомобила с № *******
се върна след 10’ и
се опитваха да прикрием случая да се разберем
Водача беше в нетрезво състояние като каза че друг е карал автомобила“.
С Докладна
записка рег. № 1085р-283/06.01.2024 г. младши автоконтрольор Ц. Ц. е уведомил
началника на сектор ПП Р. при ОД МВР Р. за сигнала за ПТП. Посочено е, че на
06.01.2024 г. служителят е бил дежурен и е получен сигнал за ПТП непосредствено
преди табелата за с. Н., на път № RSE1130 Р. – Н.. На място е установен водачът
на товарен автомобил „Мерцедес“ – Г. И. В., който дал информация за
произшествието. В. посочил, че е блъснат от лек автомобил „БМВ“ с контролен № *******,
който след сблъсъка продължил с посока на движение гр. Р.. Съгласно показанията
на В., след 10 минути автомобилът се върнал, но на мястото на водача бил друг шофьор,
а този, който управлявал автомобила в момента на сблъсъка вече седял на дясната
предна седалка. На място служителят е установил водачът и собственик на лекия
автомобил – Н.И.Б., който категорично завил, че не той е управлявал автомобила
по време на произшествието и е отказал да бъде изпробван за алкохол и
наркотични вещества със съответните технически средства. Посочено е в
докладната записка, че Б. е лъхал на алкохол, като по време на движение е
залитал. Ц. е снел писмени обяснения от В. и Д., като и двамата били
категорични, че именно Б. е управлявал автомобила в момента на произшествието.
Били са съставени три акта за установяване на административни нарушения, които Б.
е отказал да подпише.
При така установените
факти и обстоятелства, началникът на група към ОД МВР, сектор ПП Р. е издал
ЗППАМ № 24-1085-000024/08.01.2024 г., с която на основание чл. 171, т. 1, буква
Б от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3, изречение първо от ЗДвП на Б. е
наложено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Заповедта е връчена лично на Б. на 08.01.2024
г.
В
административната преписка е представено Възражение рег. № 108500-628/ 10.01.2024
г., подадено от Б. срещу съставения АУАН серия GA № 1066185/06.01.2024 г., в което
посочва, че е собственик на автомобил „БМВ 530д“ с рег. № *******, но не е бил
водач. Твърди, че е помолен от негов познат на име Й. (посочва телефонен номер)
да отидат в гр. Р. на 06.01.2024 г. Б. отказал защото бил употребил алкохол, но
Й. заявил, че той ще шофира и по тази причина Б. се съгласил да тръгнат. Твърди,
че тези обстоятелства могат да се установят от показания на свидетели и от
записи на видеокамери. Във възражението е посочено още, че Й. е извършил
нарушение при предприета маневра изпреварване на разклона на предприятие „Д.“
като ударил друго МПС. Според Б. „Й. даде газ и едва на
полигона успях да го накарам да се върне на мястото на ПТП-то.“ Твърди още, че именно другия
шофьор Г. е видял, че Б. не е бил водач в момента на произшествието.
Пристигналите на място полицаи поискали от Б. да предаде документите си, а Й.
разговарял нещо с тях. Б. едва на 08.01.2024 г., при връчване на общо четири
ЗППАМ разбрал, че го възприемат като водач на МПС и че бил отказал да бъде
проверен за алкохол и наркотици. Посочва, че причината за отказа му е факта, че
той не е бил водач.
Във връзка с
възражението на Б. е извършена проверка, резултатите от която са обективирани в
Справка с рег. № 1085р-470/12.01.2024 г., изготвена от полицейски инспектор в
сектор ПП на ОД МВР Р.. Описано е съдържанието на възражението и съдържанието
на докладната записка на младши автоконтрольор Ц.. При проследяване на фактите
и обстоятелствата е направен извод, че възражението е неоснователно и следва да
се предаде по компетентност на началник група ОПТПАНДИАД при сектор ПП.
С писмо с
рег. № 108500-800/12.01.2024 г. Б. е уведомен от началник сектор ПП, че е
образувана преписка с вх. №108500-628/10.01.2024 г., като при извършената
проверка са установени данни, че той е нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради
което административнонаказателното производство не следва да бъде прекратено и
ще му бъде издадено наказателно постановление.
Представена е
Справка за нарушител/водач за Н.И.Б. от АИС – АНД от 25.01.2024 г.
Недоволен от
издадената ЗППАМ № 24-1085-000024/08.01.2024 г., Б. оспорва същата с бланкетни
доводи за незаконосъобразност – допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, неспазване на установената форма, противоречие на материалния закон.
Сочи се, че заповедта е немотивирана до степен, че само на това основание
следва да се отмени. Изрично е посочено в жалбата, че „Доказателства
и подробни съображения в моя защита ще изложа в съдебно заседание“.
С Разпореждане
№ 494/08.02.2024 г. съдът е конституирал страните и на основание чл. 170, ал. 3
от АПК във връзка с чл. 9, ал. 3 от АПК е разпределил доказателствената тежест.
На основание чл. 171, ал. 5 от АПК е указал на жалбоподателя, че негова е
доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата от които
черпи благоприятни правни последици, както и твърдяната от него
незаконосъобразност на обжалвания административен акт. На основание чл. 170,
ал. 1 от АПК е указал на ответника, че трябва да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
Във връзка с
дадените указания от съда с цитираното разпореждане, с писмо с вх. № 1012/15.02.2024
г., ответникът е представил заверено копие на Заповед рег. № 336з-5066/22.12.2023
г. за оправомощаване на длъжностни лица от ОД МВР Р. да прилагат с мотивирана
заповед принудителни административни мерки по ЗДвП.
В проведеното
на 12.03.2024 г. съдебно заседание процесуалният представител на ответника
представи копие на Наказателно постановление № 24-1085-000017/25.01.2024 г., с
което на Б. за нарушение на чл. 174, ал. 3, изречение първо от ЗДвП и на същото
основание е наложена глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца. Наказателното постановление не е влязло в
сила, доказателство за което е представената жалба с вх. № 108800-3379/12.02.2024
г. до Районен съд – Р..
При така изложените фактически данни,
съдът формира следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като не е
обвързан от твърденията на жалбоподателя.
Предвид факта,
че във връзка с поведението на Б. при установяване на водача за възникналия
инцидент, вследствие на което са постановени четири различни ЗППАМ, съдът
изрично посочва, че предмет на съдебния спор е единствено и само ЗППАМ № 24-1085-000024/08.01.2024
г., издадена от началник група към ОД МВР Р., сектор „Пътна полиция“ Р..
Съгласно чл.
172, ал. 1 от ЗДвП, изречение първо Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6
и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. Със Заповед № 336з-5066/22.12.2023
г. на директора на ОД МВР Р. са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни
лица да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки.
Съгласно т. 2. от посочената заповед оправомощено длъжностно лице е и началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Р.. Между страните не е налице спор относно
компетентността на органа.
Съдът приема,
че процесната заповед е издадена от административен орган с териториална и
материална компетентност.
Настоящият
съдебен състав намира за спазено изискването за форма на процесната заповед.
Законът за движението по пътищата не предвижда специална форма за заповедите за
налагане на ПАМ, поради което в този случай са приложими общите правила,
регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът счита, че обжалваната заповед
съдържа всички реквизити, определени от цитираната норма. Неподкрепени с
доказателства са твърденията в жалбата, че заповедта е издадена при нарушения
на формата.
Релевираното
възражение, че оспорената заповед е немотивирана в такава степен, че само на
това основание следва да се отмени съдът възприема като твърдение, че същата е издадена
при неизяснена фактическа обстановка и отнася това твърдение към нарушенията,
свързани с формата на административния акт, тъй като съгласно чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК, той трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването му.
В жалбата се сочи, че липсват фактически и правни
основания за издаване на същата. Защо точно липсват основания за издаване на
заповедта не е посочено в жалбата, а и съдът не установи подобен порок в
издадената заповед. В заповедта се съдържа описание на фактическите действия
относно установяването отказа на Б. да даде проба за употреба на алкохол.
Именно този отказ е правното основание за издаване на процесната ЗППАМ.
Производствата по прилагане на ПАМ и
по съставяне на АУАН са две самостоятелни и независими по характер, същност,
фактически и правни основания, не е налице нарушение на правата на лицето,
спрямо което те се развиват и резултатите от които производства засягат
неговата правна сфера. Така прилагането на ПАМ е административно производство –
в конкретния случай с превантивен характер и за обществото, и за самото лице,
което се подчинява на нормите на АПК. Производството по съставянето на АУАН е
административнонаказателно по своя характер, свързано е с ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицето и за него са приложими
разпоредбите на ЗАНН. Във връзка с фактическата обстановка, на база на която е
издадена процесната ЗППАМ следва да се отбележи, че в административното
производство е допустимо тя да бъде установена с други актове, като за целта е
приложимо ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, според което мотивите могат да
бъдат изложени отделно от самия административен акт, в съпътстващите го
документи, подготвящи неговото издаване. В този случай административният
орган правилно се е позовал на съставения АУАН за описание на фактическата
обстановка.
При
така изложените мотиви, съдът счита, че обжалваната ЗППАМ е издадена при
спазване на изискванията за форма.
На
следващо място съдът преценява законосъобразността на оспорения акт като
установява дали са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила във връзка с неговото постановяване. Съдът не установи подобни нарушения.
В жалбата се твърди, че такива нарушения съществуват, но не са посочени кои са
те.
Съдът счита,
че заповедта е съответна на материалния закон, защото в условията на обвързана
компетентност административният орган е задължен да приложи процесната ПАМ.
В процесната
заповед е вписано правното основание за издаването – чл. 171, т. 2а, буква Б от ЗДвП. Посочената разпоредба съдържа няколко хипотези, които са предвидени
алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е
от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с
цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по
пътищата. Цитираната норма, предвижда, че За
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: 2а. прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство: б) с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или
техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на жалбоподателя,
административният орган се е позовал на една от хипотезите – водачът на МПС
отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол. Административният орган е приел за
осъществена именно тази хипотеза, като е посочил в заповедта, че със съставения
АУАН е установено, че на посочените дата и място жалбоподателят управлява лек
автомобил марка „БМВ“, модел „530д“ и отказва да бъде тестван за употреба на
абкохол с посочено техническо средство. Това описание от фактическа страна е
достатъчно да обоснове налагането на ПАМ на собственика на управлявания лек
автомобил по смисъла на приложената правна норма и изцяло кореспондира с
посоченото правно основание в заповедта за прилагане на ПАМ. С факта на отказа
е изпълнена хипотезата на чл. 171, т. 2а, буква Б от ЗДвП.
Оспорената
ПАМ е приложена
законосъобразно, тъй като се установява по безспорен начин наличието на
изискуемите от нормативната уредба предпоставки за налагането й. Като писмено
доказателство по делото е приет, без оспорване от страните, АУАН серия GA № 1066185/06.01.2024 г.,
съставен от младши автоконтрольор
при ОД МВР Р., сектор ПП.
Актът е издаден от длъжностно лице в кръга на правомощията му по закон, по
установения ред и форма, като в частта на установяването на отказа да бъде
извършен тест за употреба на алкохол
с техническо средство от страна на жалбоподателя, на посочените в акта дата и
място, материализира удостоверително изявление на издателя си, т. е. отнася се
до съществуването на факти, възприети лично от длъжностно лице – издател.
Същият е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, който се ползва с презумптивна
доказателствена сила за това обстоятелство съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Особено важно е да се подчертае и
фактът, че Б. е отказал проверка не само с техническо средство, но е отказал и
даването на кръвна проба за анализ.
Целта на ПАМ
по този текст от закона е да се преустанови и/или възпрепятства за в бъдеще
възможността за противоправно управление на конкретно превозно средство
(независимо кой е собственика) от лице, извършило конкретни административни
нарушения с висока степен на обществена опасност, свързани с липса на каквото и
да е СУМПС, употреба на алкохол или наркотични вещества, отказ от изпробване за
употреба на алкохол или наркотични вещества, неизпълнение на предписание за
медицинско изследване на кръвта за употреба на алкохол ли наркотични вещества,
управление на МПС от лице, което няма съответната правоспособност. Гарантирането
на живота и здравето на хората като върховна ценност по никакъв начин не
нарушава въведеното в чл. 6, ал. 2 от АПК правило, че Когато с административния акт се засягат права
или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези
мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на
закона, поради което твърдението в жалбата за наличие на подобно
нарушение следва да се отхвърли като несъстоятелно. Видно от показанията на
разпитания свидетел Жеков, полицейските органи са спазили установените от
нормативните актове правила във връзка с отказа на Б. да бъде тестван с дрегер.
С оглед
фактите по делото и тълкуването на закона, съдът счита, че в конкретния случай
с приложената ПАМ се постига преследваната от законодателя цел, а именно –
осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на
административните нарушения, поради което същата следва да бъде потвърдена.
По делото искане за
присъждане на разноски е направено от двете страни. Като
съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен
състав намира, че в полза на ОД МВР Р. следва да се присъди сумата от 240 лева
юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание
чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. №
3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Жалбоподателят не
е направил възражение за прекомерност на разноските на основание чл. 78, ал. 5
от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
Решението не подлежи на
обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изречение второ от ЗДвП.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Р., четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.И.Б., ЕГН **********; с
адрес *** и адрес за призоваване гр. Р.,, ул. „М.“ № 11, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-1085-000024/08.01.2024 г.,
издадена от началник група към ОД МВР Р., сектор „Пътна полиция“ Р..
ОСЪЖДА Н.И.Б., ЕГН ********** да заплати на
ОД МВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 240,00 (двеста и четиридесет)
лева.
Решението е
окончателно.
СЪДИЯ: