№ 123
гр. и, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – и, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20221840200216 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. КР. Н., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 21-0274-001885/27.01.2022 г., издадено от
началника на РУ-и, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба в
размер на 200 лв.
В депозираната жалба са релевирани оплаквания за
незаконосъобразност на атакувания акт, като е отправена молба за неговата
цялостна отмяна.
Посредством писмени бележки защитникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не изразява становище.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
неоснователна.
От фактическа страна:
На 25.09.2021 г. свидетелите В.В. и Д.Ц. – полицейски служители при
РУ - и, изпълнявали задълженията си по контрол на автомобилния транспорт.
1
Около 21:30 часа в община и, на първокласен път № 8 осъществили проверка
на жалбоподателя Б.Н., който управлявал в района на бензиностанция „п“ с
посока на движение от гр. и към гр. к мотоциклет с, с обем на двигателя 600
3,
м с рама № ..., черен на цвят. По време на проверката установили, че
мотоциклетът не е регистриран по надлежния ред, както и че е поставена
регистрационна табела, която не е издадена моторното превозно средство. На
жалбоподателя било известно обстоятелството, че управляваният от него
мотоциклет не регистриран, тъй като обяснил на полицейските служители, че
седмица по-рано бил спрян за полицейски проверка, по време на която
служителите на МВР направили сходна констатация и разяснили на
въззивника, че няма право да управлява мотоциклета без да регистриран.
Също споделил пред полицейските служители, че собственоръчно е поръчал
регистрационна табела от интернет за моторното превозно средство, която
съответствала на като данни на номера, с който то било закупено от чужбина.
Свидетелят В., в качеството на младши автоконтрольор при РУ на МВР
– и, съставил срещу жалбоподателя Акт № 1597 от 25.09.2021 г. за нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП за това, че на 25.09.2021 г. около 21:30 часа в
община и, на първокласен път № 8 управлявал в района на бензиностанция
3
„п“ мотоциклет с, с обем на двигателя 600 мс рама № ..., черен на цвят,
който не е регистриран по надлежния ред.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното Наказателно
постановление № 21-0274-001885/27.01.2022 г. от началника РУ – и, с което
за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба в размер на 200 лв.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на показанията на свидетелите В.В. и Д.Ц., АУАН, който съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност, сведение
от Б.Н., справка нарушител/водач.
Изброените доказателствени източници са логични и непротиворечиви.
Взаимно се допълват, като от тях се установяват всички обстоятелства около
процесната проверка – време, място, начин на извършване и фактически
констатации. Разпитаните свидетели имат ясен и конкретен спомен за случая,
като са напълно единодушни, че жалбоподателят е знаел, че управляваният от
него мотициклет е с прекратена регистрация, доколкото самият той е
споделил, че е бил проверяван седмица по-рано след управление същото
МПС от други полицейски служители, които го уведомили за
обстоятелството.
Поради логичността, взаимната връзка и липсата на каквито и да е
противоречия в доказателствените източници, те следва да бъдат кредитирани
в цялост.
2
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл.
58, ал. 1 ЗАНН.
Налице е пълно съвпадение между установените фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП,
като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са
очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при което е било
извършено нарушениято.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От
своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в
законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Налице е пълно съответствие между словесното описание на
релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се
конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация.
Нарушението е описано с всички съставомерни признаци.
Съдът изцяло споделя правните изводи на АНО.
Административнонаказателната отговорност на въззивника Б.Н. е
ангажирана на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 във вр. чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Противно на становището на жалбоподателя, съдът счита, че по делото
е доказано по категоричен и безспорен начин, че на 25.09.2021 г. около 21:30
ч. в общ. и, по ПП1-8 в района на бензиностанция „п“ с посока на движение
3
от гр. и към гр. к жалбоподателят Н. е управлявал МПС - мотоциклет с, с
3
обем на двигателя 600 м, с рама № ..., което не е регистрирано по надлежния
ред.
Така очертаната деятелност правилно е квалифицирана като нарушение
на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, където е ситуирано правно задължение за водачите да
управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само моторни
превозни средства, които са регистрирани, поради което е приложена
санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на
вината – пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред и пряко целял това.
Не се споделят доводите, развити в жалбата, за липса на пряк умисъл.
От доказателствените източници непротиворечиво се установява, че на
жалбоподателя е било известно, че мотоциклетът не е регистриран по
надлежния ред. В принципен план е нужно да се отбележи, че предвид
разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяние не се наказват
само в изрично предвидените случаи. За процесното нарушение изключение
не е предвидено. Това е отлика на административнонаказателното право
спрямо наказателното и сочи, че дори и деянието да беше извършено във
форма на вината непредпазливост (самонадеяност или небрежност), както се
твърди в жалбата, то отново би било съставомерно.
Не е налице маловажен или явно маловажен случай. Обществената
опасност на конкретното деяние е дееца съответна и дори по-висока от
средното за този вид нарушения. Деянието е извършено в съвкупност с друго
нарушение – управление на МПС без съответната категория (което е предмет
на НАХД № 218/2022 г. на РС – и. Последното е служебно известно на
състава на съда доколкото производството е висящо пред същия), след като
седмица по-рано деецът е бил проверяван от полицейски служители и
изрично уведомен за прекратената регистрация, както и че няма право да
предприема управление. Това сочи, че както деянието, така и деецът е с по-
висока степен на обществена опасност, тъй като се демонстрира трайна
склонност да неглижира обществения ред. Ето защо предвид тези
констатации не може да се приеме, че е деянието представлява маловажен
случай.
Липсата мотиви относно приложението на института маловажен случай
не представлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на
наказателното постановление. Известно е, че в
административнонаказателният процес (както впрочем и в практиката по
приложението на чл. 6 от ЕКЗПЧОС) съществеността на нарушението се
преценява с оглед на това как се е отразило на правата на наказания в хода на
цялото производство. По настоящото производство пред въззивната
инстанция жалбоподателят получава отговор на възражението си относно
наличие на маловажен случай, като разполага с още една инстанция
4
(касационна), която да прецени правилността на изводите на районния съд.
Ето защо не може да се счита, че необсъждането на посочения институт от
АНО се е отразило „фатално“ върху правото на защита на наказания.
По вида и размера на наложеното наказание:
Вида на наложените кумулативни наказания глоба и лишаване от право
да управлява МПС е в съответствие с предвиденото в санкционната
разпоредба на чл. 175, ал. 3 ЗДвП. Размерът на всяко от наказанията е
определен съгласно законовия минимум, въпреки констатираната висока
степен на лична обществена опасност на дееца, която е отегчаващо
отговорността обстоятелство и при липсата на смекчаващи в принципен план
е основание за увеличаване размера на наказанието. Предвид принципа
reformatio in pejus (забрана за влошаване положението на обжалващия)
размерът на наказанието глоба и лишаване от право на управление на МПС не
подлежи на изменение.
Ето наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 във вр. с чл.
58д ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0274-
001885/27.01.2022 г. издадено от началника на РУ на МВР и.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – и: _______________________
5