Р Е Ш Е Н И Е
№1064 / 23.07.2018г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав
На трети юли
две хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Карамфила Шопова
като
разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско
дело №2854 по описа за две хиляди и седемнадесета година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.49 от ЗЗД.
Ищцата Т.Н.В., ЕГН **********,****,
адв.Н.Г., моли съда осъди ответната Община Пловдив - гр.Пловдив, пл.
„Ст.Стамболов“№1, да и заплати обезщетение за неимуществени вреди от 50 000лв.,
ведно със законна лихва от 30.01.17г. до окончателното му плащане и
обезщетение за имуществени вреди от 1471лв., ведно със законна лихва от датата
на исковата молба.
Исковете и са основани на твърдяно неизпълнение
на задължението на ответника за осигуряване на снегопочистването на общинските
пътища и прилежащите им тротоарни зони, вследствие което, на 30.01.17г., около
10ч. сутринта, на път за ***, пресичайки пешеходната пътека на кръстовището на
бул.“***“ и бул.“***“, се препънала на непочистена, заледена неравност,
образувана от натрупан сняг и лед, паднала и получила множество фрактури на
долен десен крайник, а вследствие продължителното обездвижване от тях- и
влошаване на общото здравословно състояние, свързани с продължителни, постоянни
и интензивни болки, силни затруднения във възможността за самообслужване,
невъзможност за полагане на труд и реализиране на доходи, силно ограничение на
социалните и контакти, понижено самочувствие, безсъние, загуба на тегло,
депресивни симптоми, за които негативни преживявания и промени претендира
обезщетението от 50 000лв., а за направените разходи за заплащане на поставена
плака за дистална медиална тибия претендира обезщетението от 1471лв.
Пледира по същество за уважаване на
исковете, за присъждане на разноските в производството по списъка, представен в
с.з. от 03.07.18г. /л.270/, както и за определяне на основание чл.38,ал.2 от ЗА
адвокатски хонорар за представлявалия я в процеса адв.Г.. Развива съображения и
в писмени бележки вх.№21936/16.07.18г.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК
ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№3398/01.02.18г. /виж
л.43-л.47/, с който предявеният иск е оспорен като неоснователен по подробно развити с отговора съображения.
Повдига възражения за съпричиняване на вредите от ищцата, тъй като сама пише,
че се е препънала, а той не може да носи отговорност за проявеното от нея
невнимание. Повдига и възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени
вреди, като несъответно на принципа на справедливост, както и на продължителността
и интензивността на негативните и преживявания.
Пледира по същество за отхвърляне на
исковете като неоснователни, с присъждане на разноските по списъка, представен
в с.з. от 03.07.18г. /л.271/. Развива съображения и в писмена защита
вх.№21605/12.07.18г.
Съдът,
като взе предвид наведените от ищцата обстоятелства, на които исковете и са
основани, повдигнатите от ответника оспорвания и възражения, както и събраните
по делото доказателства намери, че предявените
искове са допустими, разгледан по същество, искът за
имуществени вреди е основателен и следва да се уважи
изцяло, а искът за неимуществени вреди е частично основателен и следва да се
уважи да размер от 30000лв., а за разликата до претендираните 50000лв. да се
отхвърли, воден от
следните съображения:
І.По допустимостта.
Твърденията на ищцата, че е претърпяла
вреди вследствие бездействие на ответника, противно на вменените му по закон
задължения за определено поведение, поради което от него и се следва
обезщетение, попадат в хипотезата на чл.49 от ЗЗД, съгласно която този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението и, и правят исковете и допустими.
ІІ. По основателността.
1.С
приетия по делото в с.з. от 24.04.18г. като окончателен проект за доклад,
съобщен на страните с Определение №284/02.02.18г. /л.124-л.125/, в тежест на
ищцата е поставено установяването
на релевантните за спора факти, че: е паднала и претърпяла при падането си
телесните увреди, описани с исковата молба, поради неизпълнение на възложена от
ответника работа; че е претърпяла описаните от нея имуществени и неимуществени
вреди; че претърпяването им е в пряка причинна връзка с неизпълнението на
възложената от ответника работа; че претърпените неимуществени вреди са такива
по степен, продължителност и интензивност, щото обосновават като справедливо за
тяхното възмездяване обезщетение от 50000лв., а в тежест на ответника е поставено
установявавено на възражението за съпричиняване на вредите от ищцата, както и
фактите, на които е основал възражението си за прекомерност на търсеното от нея
обезщетение за неимуществени вреди.
2.
Установиха се в производството следните факти:
2.1. През 2017г., дейностите по зимно поддържане и
снегопочистване на територията на Община Пловдив са били организирани по
следния начин:
Услугите по зимно поддържане на
територията на Община Пловдив, представляващи снегопочистване и предотвратяване
обледеняването на улиците, извършвани със специализирани машини, са възложени от
Община Пловдив на ***, по силата на Договор за възлагане на обществена поръчка
от ***, за 60 месеца, считано от ***, като следващи се за изпълнение в периода
от 16.11 до 14.03 на всяка календарна година в срока на действие на договора, и
като задължението на изпълнителя да осигури наличието на транспортните средства
в базата, предложена за изпълнение на поръчката, за започване на ефективна
работа по зимно поддържане и снегопочистване, става изискуемо след изрично
постъпил сигнал от възложителя /виж договора с приложенията по т.1 и т.3 на
л.50-л.74/.
Координиране на контакта с
изпълнителя по договора за възложената обществена поръчка и извършването на
други дейности, свързани с работата по зимно поддържане и почистване на
територията на общината, е осъществявано и от ***, по силата на одобрени през
ноември *** Инструкция за дежурство и работа по зимно поддържане и
снегопочистване за сезон 2016/2017, касаещ периода 29.11.16г.-15.03.17г.
/л.77-л.82/ и Технология за зимно поддържане и и снегопочистване за периода
29.11.16г.-15.03.17г., и по силата на Заповед №*** на Директора на ***,
установяващи правила за организацията им, включително с възможност за полагане
на извънреден труд при необходимост, и съответни приоритети за снегопочистване
и опесъчаване за улици от І и ІІ категория, по които се движи масовият градски
транспорт, спирки, тротоари, болници, училища, сгради на общинската и районна администрация
и др. /виж л.75-л.84/.
Съгласно одобрените инструкция и
технология:
Снегът върху пътното платно за
движение се отстранява механично, с помощта на снегорини, чрез последователно
изтласкване на снега от оста на улицата към тротоарите. Натрупаните по
тротоарите снежни маси се почисват ръчно от работници с ръчно метене, а където
инфраструктурата позволява- и машинно. Натрупаните след приключване на работата
на снегорините по кръстовищата снежни маси се разчистват с челни товарачи,
складират се в съотвествие с изискванията на Наредбата за опазване на околната
среда на територията на Община Пловдив и се извозват на определеното от Община
Пловдив депо /виж л.81-л.82, т.1, т.2, т.9, т.10, т.11 и т.12/.
Наредбата за опазване на околната
среда на територията на Община Пловдив, към която Инструкцията препраща,
забранява складирането на сняг в района на кръстовищата и на подходите на
пешеходните пътеки, както и натрупването на сняг на тротоарите така, че да
пречи на движението на пешеходците, като организацията и осъществяването на
дейностите, свързани с тези забрани, е вменено в задължение на специализираните
предприятия по сключени с Общината договори и на ръководителите на учреждения
по отношение на имотите, които те управляват и стопанисват /виж на официалния
сайт на Община Пловдив, Общински съвет, Наредби, Наредбата за опазване на
околната среда на територията на Община Пловдив- чл.15, ал.1, т.1 и т.2,
чл.15,ал.2 и чл.9,ал.2,т.1 и т.2/.
Забраните, закрепени с цитираната
в предходния абзац Наредба, са изрично възпроиведени и с одобрената технология
/виж л.84/.
Отговорният дежурен в *** има
задължения да отразява в книгата за дежурство температурата на въздуха по
термометър на всеки кръгъл час и при всеки обход, като в случаи на констатирани
частични заледявания на съоръжения /подлези, надлези, мостове/ незабавно
организира и насочва предварително разпределените специализирани машини за
разпръскване на противообледенителни материали по обледените места, а при
повсеместни снеговалежи и заледявания извършва оповестяване по определена схема
за започване на съответните мероприятия, включително за третиране на уличната
пътна мрежа против обледеняване, като използването на противообледенителни
материали е ефективно до минимална температура минус 10градуса Целзий, която не
следва да се чака, а разпръскването им следва да се извършва при започване на
снеговалеж, за да не залепва снега по настилката, когато снеговалежът е слаб-от
30-45минута след започването, а при обилен снеговалеж- след 2-3 минаване на
снегорините, като противообледенителните материали са използват икономично и
рационално, поради неблагоприятното им въздействие върху околната среда, като
изпълнената работа се отчита с протоколи /виж л.78-л.81/.
Булевардите „***“ и „***“ са
улици от първа категория в схемата за зимно поддържане, които подлежат на ръчно
метене в дните от понеделник до петък, и в частта на кръстовището, посочено от
ищцата като място на инцидента, съставляват микрорайон ***, маршрут ***, с ***
при *** Г. В. /виж л.120 от маршрутни графици -2017г.-ръчно метене…/.
Само част от представените от
ответника по т.9 от описа на доказателства към отговора на исковата молба справки
от джипиес системата на ** за зимно почистване на уличната мрежа на л.95, л.96
и л.104-л.117 включват в своя обхват кръстовището, на което ищцата твърди да е
паднала- тези на л.95, л.96, л.104, л.105, л.110, л.111, л.116 и л.117. От
справките, касаещи това кръстовище, по данни за изминато с включен двигател
разстояние, от отчета за брой машиносмени за район *** на л.99, в който район,
съгласно показанията на св.Д. се намира обсъжданото по делото кръстовище, както
и от дневните протоколи за извършена работа, с показания такъв на л.87 на св.Д.
за 30.01.17г., категорично се доказа, че зимно почистване за този район е
осъществявано само в дните от 16-20.01.17т. и не е осъществявано такова в дните
от 21-31.01.17г.
Таблиците на л.97 и л.98 за
отчетените като използвани от *** за януари 2017г. общи количества вещества за
опесъчаване и обезледеняване на улици за район *** /сол, пясък и кал.хлорид/, и
в съвкупност с дадените от свидетелките на ответника показания за ръчната
работа по зимно поддържане в района, не установят категорично, че на 30.01.17г.
участъците на кръстовището, обхващащи пешеходните пътеки за преминаване през
него и изходите от тях към тротоара, са били обработени така, че да осигуряват
безпрепятствено преминаване на пешеходците през кръстовището, доколкото
таблиците са съставени от *** писмени доказателства, които го ползват, а
дадените от свидетелките показания са до голяма степен уклончиви, с
декларативен характер за онова, което трябва по технология да се прави в зимни
условия, а оттам- и като то е третирано от тях като направено. Те са и частично
противоречиви, като св.Д. първо е заявила, че не се спомня конкретно какво
точно е било на този ден-30.01.17г., че няма спомен за конкретната дата, а
после- че е сигурна, че на този ден е било чисто, защото ако не било чисто, тя
щяла да изпрати хора да изчистят, защото всеки ден минава оттам, и защото няма
кой да им позволи пред *** да е с тесни и неутъпкани пътечки, но при показан и
протокол за извършена на 30.01.17г. работа на л.87 е заявила, че на тази дата
не са извършвани дейности по изриване на сняг, избиване на лед и полагане на
пясък, а само по почистване на кошчета, тъй като е нямало снеговалеж. Освен
това, пак същата свидетелка е заявила и в прав текст, че на 30.01.17г. дейности
по изриване на сняг, избиване на лед и полагане на пясък не са извършвани,
защото в този ден е нямало снеговалеж, а когато няма снеговалежи, ръчното
почистване се изразява в почистване на кошчета.
Не се съдържат в приложените от
ответника с отговора му писмени доказателства такива за извършено извозване на
изринатите от снегорин снежни маси, а с дадените от св.Д. показания, потвърдени
и от св.В., категорично се установи, че такова извозване не е правено, тъй като
е нямало условия за извършването му, заради много ниските температури.
2.2. На 30.01.17г., в района на кръстовището на бул.“***“
и бул.“***“ в *** е нямало валежи, но е имало налична снежна покривка от 18см.
Минималната температура е била минус 15 градуса по Целзий, а средноденонощната-
минус 3.6 градуса по Целзий. Облачността е била 10бала /цялото небе е било
покрито с облаци/ и от 07.50ч.-24.00ч. е имало димка /слаба мъгла/виж справката от представителна за този район
станция на НИМХ, филиал ***, на
л.234/.
2.3. На 30.01.17г., в 09:52:39ч., в *** при ***, ***, от телефон с номер ***, лице
с име Д. М. се е обадило, за да съобщи за инцидент с Т.Н.В., състоял се на
кръстовището на бул.“***“ и бул.“***“ в *** /виж писмото на л.213 и съдебното
удостоверение на л.128/.
Видно от
допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги,
сключено на ***, със срок на действие 2години, телефонът, от който е получено
съобщението за този инцидент, е на абоната Т.Н.В. /виж споразумението на
л.235-л.238/.
2.4. Към
момента на този
инцидент, в района на поменатото кръстовище, и на пътното платно, и на тротоара
е имало и заледени участъци, и непочистени участъци от замръзнал на буци стар
сняг, които са затруднявали безпрепятственото преминаване през кръстовището.
По отношение на горните факти, съдът цени в съвкупност показанията на незаинтересувания св.Ш., доведен
от ищцата, част от показанията на св.Д. и св.В., служители на *** при ***,
изпълняващи функции, свързани с ***, както и вече коментираната в т.2.1. метеорологична
справка, като:
Показанията на св.Ш. са преки-
преминал е два пъти преди обяд на 30.01.17г. през кръстовището, на отиване до ***,
веднъж сутринта, и по-късно, за да вземе *** от ***, като нито веднъж при тези
преминавания не е видял работници, които да почистват пътя или тротоара,
въпреки че и на платното и на тротоара имало непочистени и заледени участъци,
като от натрупния сняг се били образували замръзнали буци.
Тези негови показания не са
отречени и от показанията на свидетелите на ответника, които са признали, че
снегопочистване и обезпесъчаване се прави само в дните със снеговалеж, какъвто
не е бил 30.01.17г., с оглед събраната справка, тъй че на него снегопочистване
не е правено, както и че стар сняг имало, и че след снигопочистването снегът не
е бил извозван, заради много ниските температури, които не са позволявали
снегоизвозване, тъй че след минаване на снегорините от тях се събирали големи
купове и се натрупвали сняг и лед, каквито имало и в зоната на кръстовището и
тротоарите.
Разминаванията на показанията на
св.Ш. и св.В. относно ширината на зачистения участък на самия тротоара е в
случая без правно значение, доколкото ищцата твърди да е паднала не при
движение по тротоара, а при опита да излезе от пътното платно на кръстовище, на
тротоара, където се спънала в натрупания сняг и лед, останал там след
почистване на пътното платно, наличието на който е категорично установено с
показанията и на тримата посочени свидетели.
2.5. В 10.15ч. на 30.01.17г. Т.В. е постъпила
в спешно отделение при ***, откарана с Бърза медицинска помощ, от което, след
извършена и рентгенография на дясна подберица и констатирани множество
счупвания на подбедрицата, в 11.40ч. е предложена за хоспитализация в
отделението по травматология и ортопедия /ОТО/ при същата болница /виж писмото
на л.161, листа за преглед на пациент в спешно отделение на л.162, същи и на
л.188, в досието на пациента от ОТО, данни за привеждането с БМП- в
заключението на в.л. М., абзац последен на л.264/.
2.6. След привеждането и на 30.01.17г.
в отделение по травматология и ортопедия при ***, Т.В. е претърпяла следното
лечение и са събрани следните данни за нейното здравословно състояние:
На 03.02.17г., и е извършена
операция - открито наместване на фрагментите
от счупването на долния край на дясната подбедрица с разместване и
образуване на ъгъл, с поставяне на динамично компресивна плака на големия
пищял, с проведена следоперативна антибиотична, антикоагулантна и
болкоуспокояваща терапия, с поставена ботушна гипсова шина. Поради настъпило
усложнение- ръбцова некроза и започнато негово третиране, болничният престой е
продължен до 20.03.17г., когато е изписана с указания за превръзки и да ходи на
две патерици, без да натоварва оперирания крак.
За вътрешната фиксация на
извършеното оперативно открито наместване на фрактурата е била използвана
заключваща плака за дистална медиална тибия, с цена 1471лв., както и 9бр. 5мм и
4бр. 3.5мм винта.
Поради разширяване на некрозата,
още на 21.03.17г. е приета повторно в ОТО, като на същия ден е извършено
оперативно премахване на некротичната тъкан и е продължило следоперативното
лечение на този кожен дефект. Изписана на 20.05.17г. с указание да не натоварва
оперирания крак.
Поради нестихващ възпалителен
процес, дължащ се на протрахиране на кожния дефект, лицето е отново
хоспитализирано в ОТО на 21.05.17г. и оперирано на същия ден, с премахване на
част от меките тъкани в областта на оперативния цикатрикс. Изписана на
20.06.17г. със същите указания.
За четвърти път, Т.В. е приета в
болница на 27.09.17г., поради незарастваща рана в областта на подбедрицата,
като в същия ден оперативно са отстранени част от винтовете, поставени първично
на 30.01.17г. Изписана е на 30.09.17г. с указание за провеждане на ЛФК в
болнично заведение.
На 01.11.17г., на Т.В. е бил
извършен консултативен преглед от д-р Д. Б., във връзка с последици от други
счупвания на долен крайник, с рентгенография, при който, като обективното
състояние е констатирано, че се движи с две помощни средства, като частично
натоварва десен долен крайник, че е налице бавнозарастваща фрактурат с тежки
стеопоритични промени в областта на костите на десен глезен, както и наличен
мекотъканен дефект по предната медиална повърхност на средната и дистална трета
от дясната подбедрица, а по отношение на предложената терапия са налице данни,
че лицето е отказало кожна пластика и екстирпация на металната плака, противно
на отговора, даден от в.л.М. в с.з. от 03.07.18г., за липса на такива данни в
документите по делото. Причината за този отказ не е посочена в амбулаторния
лист, но е много вероятно тя да се корени в предстоящото на 03.11.17г. освидетелстване на Т.В. от ТЕЛК, доколкото,
видно от изпратената по делото от регионалната картотека на медицинската
експертиза при *** преписка по издаденото на *** на Т.В. ЕР ***, този
амбулаторен лист е част от преписката, а в с.з. от 03.07.18г. д-р К. е дал отговор,
че ако лицето бе извършило отстраняване на плаката на 01.11.17г., то не би
могло да се яви пред ТЕЛК На 03.11.17г., тъй като, след интервенцията по
премахването и, би трябвало да пребивава на 03.11.17г. в болница.
При извършения и преглед на
17.03.18г., за целите на допуснатата по делото СМЕ, Т.В. все още се е
предвижвала с накуцваща походка, използвайки помощни средства- подлакътни
патерици тип „***“ с поставена на десния крак ботушна ортеза. След сваляне на
превръзка е установен наличен кожен дефект по предно медиалната част на дясната
голямопищялна кост с размер 17см на 4см., като непокрити от кожата са част от
металната остесинтеза /компресивна плака с винтове/ и подлежащата я кост,
ръбовете на раната са атонични /с липсващ растеж на нова тъкан, която да
запълни дефекта/ и е налична продуктивност на раната /същата не е суха, а
секретираща/, вследствие на инфекция, причинена и поддържана от несвалената
метална плака, като чуждо за организма тяло, и която препятства успешната
пластика. Срастването на счупените кости е възможно и при сваляне на металната
плака, с която те са в момента фиксирани, като в случай, че след свалянето и
процесът протича без усложнения, и срастването, и прихващането на кожните
присадки е възможно в период от два- три месеца. Едва след това може да започне
и продължителна рехабилитационна програма за възстановяване движенията на двете
съседни стави- коленна и глезенна, които са силно ограничени, поради дългото
обездвижване, както и за възстановяване на хипотрофията на мускулите на дясната
подбедрица и бедро, като за необходимата за възстановяване продължителност на
рехабилитационната програма прогноза не може да се даде в момента, но като може
отсега да се каже, че пълно възстановяване обема на движение на глезенната
става ще бъде невъзможно.
Претърпяното от ищцата счупване
на костите на подбедрицата на десния крак в областта на средна долна трета, е
причинило непосредствено след инцидента болка със степен на сила, довела
пострадалата до състояние на шок и безпомощност, макар да не е имало опасност
на живота и. Получените травматични увреждания са довели и до трайно
затруднение на движенията на долен десен крайник, които продължават и досега,
със силно намалени пасивни и активни движения и забавена консолидация, като в
първите месеци лицето е било на инвалидна количка, а впоследствие и до момента
ползва помощни средства за предвижване. Извън множеството претърпени вече
оперативни интервенции, описани по-горе, след всяка от които ищцата е поставяна
и на антибиотична, антитромботична и болкоуспокоителна терапия, предстоят и
други такива- по отстраняване на плаката и обработка на незарасналите още меки
тъкани до пластично закриване на кожния дефект, като всяка нова оперативна
интервенция, както и всяка смяна на превръзките, която продължава до момента,
усилва търпяната болка.
Вследствие на счупването и на
особеното топографско разположение на раната-на място, две трети от което е
покрито само с кожа, поради което е и с намалено хранене и кръвоснабдяване,
както и поради генетично предразположение, при ищцата към момента са вече
настъпили и следните усложнения: некроза на подлежащите меки тъкани /некроза на
кожата, разтваряне на раната/; възпаление на раната с остеомелит /остеит/; забавено
срастване, при срок за нормален процес от 4-5мес, а с оглед възрастта-6-7мес;
псевдоартроза /неразвитие на зарастващ процес в костта/; локална остеопороза
/алгоневродистрофия, Морбус Зудек/, за които ищцата няма принос, и като при
лечението и са спазени всички алгоритми и добри медицински практики за лечение
на подобен вид травми.
/виж за горното: етапни епикризи
и епикризи на л.17-л.23; четирите епикризи от пролежаванията в ОТО са и на
л.219-л.221, като част от преписката по издаденото на *** ЕР; фактура и
фискален бон за сумата от 1471лв. на л.29; писмо на л.163 и приложеното към
него копие от документацията по ИЗ №*** при ОТО на л.164-л.211; амбулаторен
лист за прегледа от 01.11.17г. на л.229 и данни от рентгенографията на л.231,
като част от преписката по издаване на ЕР от ***; заключение
вх.№19445/25.06.18г. на в.л. М. на л.263-л.268/.
Т.В. е постъпила отново в болница
на 03.10.17г., този път в кардиологично отделение, където е останала до
06.10.17г., по повод оплаквания от задух в покой, сърцебиене и прогресираща
умора при минимални физически усилия.
При този болничен престой е
установено, че ищцата страда от: дилатативна кардиомиопатия -разширяване на
сърдечните кухини /ДКМП/; ритъмно-проводни нарушения /РПН/. Екстрасистолия
вентрикуларис в несъществени граници; Перикардитис екскудатива хроника-
хронично възпачение на перикардната торбичка, сак; артериална хипертония, с
придружаваща дислипидимия- увеличение на мастните фракции в кръвта.
Дилатативната кардиомиопатия с последваща
сърдечна недостатъчност, която е краен етап в еволюцията на сърдечните
заболявания, и като при функционалния клас *** по класификатора на Нюйоркската
кардиологична асоциация, констатиран при ищцата, трайно оздравяване от нея не
може да се очаква, имат за най- чести свои причини коронарна болест на сърцето,
артериална хипертония и хроничен етилизим /алкохолизъм/, както и вредни навици,
какъвто е табакизмът, като при нищцата данни за установена коронарна болест на
сърцето липсват и са налице данни за налична артериална хипертония, табакизъм и
етилизъм /виж за последните лист за предоперативна анестезиологична консултация
и преценка на л.193-л.195/. По отношение на артериалната хипертония, при
преглед на 09.10.17г. от д-р Е. Т., ищцата е съобщила авнестични данни за
стойности на кръвното налягане от *** от години, както и за фимилна
обремененост /л.223/.
Съдържащите се в инструменталните
изследвания /от ЕКГ/ при този болничен престой данни за налична при ищцата
хронична миокардна исхемия означават, че същата датира от години и че нито хроничната
исхемия, нито наличната при нея в *** степен сърдечна недостатъчност, могат да
се развият във времето от януари до октомври на 2017г., и ако не са установени
преди постъпването и в болница през ***, то е само поради нейната немарливост,
тъй като за времето от ***, в което неин *** е била д-р Е. И.- Р., Т.В. не е
посещавала кабинета и.
По отношение изтъкнатата от ответника
с писмената му защита разлика в съдържанието на събраните по делото два преписа
от ЕР от *** -на л.28, представен от ищцата с исковата молба, и на л.217,
изпратен до съда от *** при ***, конкретно в част анамнеза, липсваща в първия
препис, че „През месец януари 2017г. е приета в стационар- *** с умерена ***и **,
ниски помпени показатели и хронична перикардна реакция“, съставляващо
доказателство, че кардиологичните проблеми са били налични при ищцата и преди
датата на падането и счупването на крака и на 30.01.17г., воден от съдържащите
се в преписката по издаване на ЕР документи, измежду които, във връзка с
кардиологичните проблеми на ищцата от пролежаване в стационар е единствено епикризата
от ***, както и при данни в анамнезата за оплаквания от задух от 5-6мес преди
освидетелстването през ***, т.е от *** на ***г., съдът счита, че по-скоро
записът на снетата от ищцата анамнеза е погрешен, отколкото че тя е съобщила за
пролежаване в стационар от ***г., тъй като подобни данни не се събраха по
делото и след проявеното от ответника процесуално усърдие. Коментарът на точно
тази разлика обаче няма голямо значение в случая, доколкото съдът прие въз
основа на заключението на в.л. К. по делото, че кардиологичните проблеми при
ищцата са били най-вероятно налични много по-рано от датата 30.01.17г., макар и
обективни данни за това да не са събрани в производството, поради неглижирането
им от ищцата.
Същевременно, травматичното
увреждане, претърпяно от ищцата, страданията във връзка с него, както и
неврастенията, не могат да причинят дилатативна кардиомиопатия, но когато
такава е налична, стресът и страданията от травматичното увреждане могат да
доведат до влошаването и, а сърдечната недостатъчност често води до неврастения,
тъй като прогнозата и в повечето случаи е неблагоприятна и се засяга качеството
на живот на болните, страдащи от нея, което води до повишаване на
безпокойството и тревожността им.
/виж за горното: епикриза на л.24,
съща и на л.218; медицинска документация на л.223-л.226, като листовете на
л.227 и л.230 са същи с този на л.223; заявление вх.№***/*** на д-р Е. Р.; заключение
вх.№19445/25.06.18г. на в.л. М. на л.263-л.268; заключение вх.№18903/20.06.18г.
на в.л. К. на л.269 и отговори от в.л. К. на зададени му в с.з. от 03.07.18г.
от съда и страните въпроси на л.274гръб-л.276лице вкл./.
С ЕР на ТЕЛК от *** на Т.В. е
определен краен процент на трайно намалена работоспособност ***%, за срок от
една година, до ***г., като за отделните групи заболявания, участващи в тази
преценка, са определени съответно : ***; за следоперативната фистула в долния
край на подбедрицата- ***- не се чете /виж ЕР на л.217/.
2.7. С показанията на св.М.,
снети в с.з. от 24.04.18г. /л.243-л.245/ и св.Т., снети в с.з. от 03.07.18г.
/л.276гръб-л.277лице/ се установи, че:
За времето на престоя и в
ортопедичното отделение на болницата, ищцата била обездвижена, първоначално на
легло и на памперс, после на количка, а по-късно- на патерици. Тя преживявала
всичко тежко, защото получила некроза на кожата, защото всичко продължило много
дълго и било свързано с няколко операции. Изпитвала болки при смяна на
превръзките, свързани с раната от счупването, болки при придвижването и болки
от отоците, които получила, докато кракът и бил в гипс. Движението с патерици я
е затруднявало, тъй като болката и била много силна. И досега тя се движи
трудно и е нестабилна. Не иска да излиза и да контактува с хора, тъй като е
емоционално и психически срината от всичко- от продължителното престояване в
болницата, от това, че не е излекувана, от това, че приятелят и я изоставил,
докато била в болницата, защото е сама в това състояние, а **** /св.М./
Преди инцидента Т. била много
контактна личност, събирала се със семейството на св.Т., чиято съпруга е нейна
приятелка повече от 30 години, за рождени дни, за празници, за разходки в
събота и неделя. След инцидента, Т. страдала много и прекъснала всякакви
социални връзки, нямала желание за живот, Една от причинет за това била и че не
е в състояние да излезе и да ходи, тъй като и сега се движи с патерици. За нея
не се грижел никой, тъй като малко преди инцидента починала майка и и останала
сама /св.Т./.
3. При
тези установени в производството факти, съдът направи следните правни изводи по
съществото на спора:
Този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа /чл.49
от ЗЗД/.
В конкретния случай, ответникът не е
повдигал спор по отношение на твърдението на ищцата, че нему са вменени
законодателно задължения по поддържане и зимно почистване на общинските пътища,
тротоари и прилежащи площи, и сам е представил писмени доказателства, съгласно
които за периодите 16.11.-14.03. и 29.11.-15.03. на календарната 2017г., тези
дейности са били възложени от него за изпълнение съответно на ***- по силата на
Договор за обществена поръчка, сключен на ***, с действие до ***, и на ***,
специализирано звено на *** за управление на общинско имущество и за
задоволяване на потребности на населението и за осигуряване изпълнението на
общински дейности, което се финансира от ***, второстепенен разпоредител с
бюджетни средства, без да е самостоятелно юридическо лице /виж пар.1 от ДР,
чл.2,ал.1 и чл.3,ал.3 от „Наредба за създаване, управление и контрол върху
дейността на *** по гл.VІ от ЗОС на официалния сайт на Общински съвет- ***,
Нормативна база, Наредби/.
Източник
на тези задължения, според съда, не са цитираните от ищцата с исковата молба
разпоредби на Закона за пътищата и Закона за движението по пътищата, които два
закона имат за предмет регламентация на обществени отношения, различни от
дейностите по поддържане и зимно почистване на улиците на територията на
населените места, като чл.1,ал.2,т.1 от Закона за пътищата и изрично изключва същите
от приложното си поле, а се основава на следните норми:
Улиците в селищата са общинска собственост
/виж пар.7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА във вр. с чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС/. Изпълнението
на общинските дейности в направление поддържане на мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура и на други имоти- общинска собственост, както и
предоставяне на свързаните с тях услуги на населението в Община Пловдив, се
осъществява от Община Пловдив чрез създадените за целта на основание чл.52 и
следв. от ЗОС и приетата от Общински съвет- *** с
Реш.№***, взето с Протокол №***г., изм. и допълнена с Реш№***, взето с Протокол №***г.
и Реш.№***, взето с Протокол №***, въз основа на гл.VІ от ЗОС, „Наредба за създаване,
управление и контрол върху дейността на *** по
гл.VІ от ЗОС“ ***, определени от Общински съвет- гр.-***, които съставляват специализирани звена на *** за управление на общинско имущество и за задоволяване
на потребности на населението и за осигуряване изпълнението на общински
дейности, които се финансират от *** и са
второстепенни разпоредители с бюджетни средства, без да са самостоятелни
юридически лица /виж пар.1 от ДР, чл.2,ал.1 и чл.3,ал.3 от на цитираната
Наредба и същата- на официалния сайт на Общински съвет- гр.***, Нормативна база, Наредби/. ***
по цитираната Наредба се създават с решение на Общински съвет /виж чл.3,ал.2 от
Нар./ и осъществяват дейността си въз основа на правилник, приет от Общинския
съвет /чл.3,ал.6 от Нар./, с който правилник се определя предмета им на дейност
и правата и задълженията на *** по отношение на
предоставеното му от Общината имущество, което е общинска собственост по
смисъла на ЗОС /чл.3,ал.7 и ал.8 от Нар./. Дейността на *** се координира и контролира от Кмета на Общината или
от определен от него зам.кмет /чл.4 от Нар./, а Директорът на *** го ръководи и управлява съгласно действащите
нормативни актове, в съответствие с решенията на Общ.съвет и заповедите на
Кмета на Общината или определения от него зам.кмет, и осъществява оперативното
ръководство и дейността на предприятието /чл.12,т.1 и т.3 от Нар./. С
Решение №***, взето с Протокол №*** на Общ.съвет –гр.***,
изменяно и допълвано след приемането му, на основание чл.52 и следв. от ЗОС и
цитираната вече по-горе Наредба за създаване, управление и контрол върху
дейността на *** по гл.VІ от ЗОС, с цел предоставяне на
услуги по управление на отпадъците и поддържане чистотата на територията на
Община ***, е създадено *** при Община *** и е
приет Правилник за устройството и дейността на това *** /виж чл.1, чл.2 и чл.5 от ***, достъпен на ***/. Съгласно Правилника за устройството и дейността му, *** при Община *** има
за предмет различни дейности, измежду които са и услугите по денонощно зимно
поддържане на територията на Община ***,
включващи зимно дежурство и ефективна работа при зимни условия, почистване на
уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените
места, предназначени за обществено ползване /виж чл.6, т.2, т.3, т.10/. Законът за движението по пътищата не борави
с понятието „улични платна“, използвано от цитирания по-горе Правилник, но като
се има предвид извършеното с него изброяване на дейностите и услугите, които *** би следвало да осъществява на територията на ***, може да се счита, че в техния предмет са включени
както пътните ленти, така и тротоарите, по смисъла на тези понятия, легално
определен от пар.6, т.2 и т.6 от ДР на ЗДвП, а с оглед на обичайния изказ на
гражданите- улиците и тротоарите на града.
Гореописаното дава на съда основание да заключи, че
дейностите по почистване на улиците и тротоарите в границите на ***, включително ефективното им поддържане в състояние,
годно за ползване от гражданите по предназначение при зимни условия, са вменени
от закона и приетите по приложението му от Общински съвет- *** актове, на
Община ***, а в
конкретния случай са били възложени от нея за извършване на *** и ***, по
силата на договор и по силата на закона.
Спори се от ответника по твърденията на
ищцата, че тези негови задължения не са били изпълнени, както и за наличието на
причинна връзка между евентуалното неизпълнение на възложените от него работи и
падането на ищцата, при което е приченено счупването на десния долен крайник,
като основните акценти по тези спорни релевантни факти в писмената защита са,
че следва да се ценят показанията на *** на ***, доведени от ответника, а не
тези на св.Ш., по отношение степента на разчистеност на зоната на кръстовището,
както и че ищцата не е ангажирала преки доказателства- показания на свидетел
очевидец, който да установи точно механизма на твърдяното от нея произшествие,
поради което причината за падането и е останала неустановена, тъй че неговата
отговорност за обезвреда на претърпените в тази връзка вреди не следва да се
ангажира.
По тези основни спорни въпроси съдът не
споделя доводите на ответника, поради следните съображения:
Доколкото двете доведени от ответника
свидетелки са *** на ***, носещи преки отговорности за работите по зимно
почистване, с оглед на вменените им задължения, неизпълнението на които би могло
да доведе до ангажиране на регресната им отговорност от страна на ответника при
осъждането му по предявените искове, съдът цени показанията им за фактите,
водещи да благоприятен за ответника изход на спора, с резерви, тъй като иначе
те биха обвинили себе си в неизпълнение на вменените им по длъжностна
характеристика функции. Поради това, както и защото показанията им бяха дадени
уклончиво, в преразказно наклонение, а и при преки вътрешни противоречия, които
вече се коментираха в установителната част на това решение, и като противоречат
в това отношение на дадените от незаинтересувания св.Ш., преминал двукратно
през същото кръстовище на 30.01.17г. и заявил, че натрупаните буци лед са
пречели да се излиза от пешеходната пътека и е трябвало да се изчаква, заради
тесните проходи към тротоара, както и че е имало поледявания, както и защото
дори двете свидетелки на ответника не отричат, че след снегоизриването,
осъществено в областта на кръстовището на инцидента в периода 16-20.01.17г., до
30.01.17г. снегоизвозване не е било осъществено, а старата снежна маса, вече
замръзнала и на буци, независимо от забраната да се натрупва и складира в
района на кръстовища и срещу пешеходни пътеки, е била оставена на място, а св.Д.
е признала, че на датата 30.01.17г., поради липса на снеговалеж, не са
осъществявани дейности по почистване с гребла, разбиване на лед с чекели и
поръсване на пясък, съдът цени показанията на св.Ш., а не тези на двете
свидетелки на ответника, че в зоната на кръстовището е било поледено и че
изходът от пешеходните пътеки към тротоара е бил затруднен от непочистените
изринати след четири дни снеговалежи от 16-20.01.17г. снежни маси.
Ищцата наистина не е ангажирала
показания на преки очевидци на падането, но съвкупността на събраните по делото
доказателства, че в момента на счупването е била в шок от силната болка
/заключение на в.л. М./ и че не тя, а друго лице е подало сигнал за инцидента
/писмо от ***-**/, както и приетото в предходния абзац за състоянието на кръстовището,
ведно със следването на елементарната житейска логика, че инстинктът за
самосъхранение кара всяко живо същество да се пази от самоувреждане, и че в
състояние на шок никой не би могъл да се погрижи за осигуряване на имена и
адреси на очевидци на падането му, тъй че да събере показанията им по-късно в
съда, са според съда достатъчни, за да се приеме, че причина за падането на
ищцата е именно описаното състояние на пътя, както и тя го твърди.
Установените в хода на процеса данни за
налични при ищцата хроничен етилизъм и кардиологични проблеми, датиращи по
време преди датата на инцидента, не могат сами по себе си да се приемат от съда
като довели до падането и, защото, както сам и ответникът сочи в писмената си
защита, могат да породят единствено съмнения, но не и да съставляват
доказателство, че причини, свързани с тях, са довели до инцидента. В тази
връзка съдът съобрази и най-близките налични в кориците на делото данни относно
състоянието на ищцата- контактна и ориентира, закрепени в листа за прегледа и в
спешно отделение, където е била приета в ***, само 23мин. след регистрираното в
*** в система *** обаждане за инцидент с пострадала жена на около ***год. от
кръстовището, посочено и от ищцата като място на инцидента, а също, че с
приетия доклад е поставил в тежест на ответника твърдяното от него
съпричиняване на инцидента от ищцата, чрез невниманието и, за което
доказателства, установяващи, че падането е резултат от невнимание, залитане или
моментно прилошаване на ищцата, той не
събра в процеса.
Доводите на ответника, развити с
отговора му и с писмената защита, че е нормално при зимни условия да се
наблюдава влошена метеорологична картина с ниски температури, снеговалежи и
заледявания, носещи риск от наранявания, в която е ноторно известно, че не се
препоръчва придвижване на гражданите по улиците, заради повишената амплитуда на
травматични увреждания, както и че в такава обстановка е обективно необходимо
време за изпълнение на дейностите по почистване, задължения за които той носи, се
споделят от съда като принципно верни, но не и като такива, които могат да
доведат до освобождаването му от отговорност в случая или до признаване на
съпричиняване от ищцата, заради това, че е поела риска да се придвижва по
улиците на града в ден, в който и минималната и среднонощната температура за
района на кръстовището на инцидента са били отрицателни, защото, поради
забраната за складиране на снежни маси в района на кръстовището, лицата, на
които е възложил зимното почистване, е следвало да ги извозят оттам още преди
да се заледят, тъй че заледяването им след снеговалежа да стане невъзможно, а
след снегориенето в периода от 16-22.01.17г., когато е имало снеговалежи и
снегът е бил пресен, а не стар, и до 30.01.17г., десет дни по-късно, той не
установи да е предприел каквито и да е мероприятия да отстрани купчините
замръзнал вече на буци сняг от кръстовището, както и защото за лицата, които са
в трудоспособна възраст и практикуват някаква професия, макар и
непрепоръчително, придвижването по улиците на града и през зимата е присъщо
необходимо и те не могат поради лошото време да преустановят изпълнението на
професионалните си ангажименти, а когато ги изпълняват, това да се приеме за
съпричиняване на вредите, които търпят от падане на непочистената улица, заради
това, че са поели риска да излезат и да се придвижват по нея в лошо време.
При тези мотиви, с оглед доклада по
делото и разпределената с него доказателствена тежест между страните, съдът
намери, че твърдението на ищцата, че е паднала и счупила крака си на 30.01.17г.
заради това, че стоящите законодателно върху ответника задължения по поддържане
на улиците в града при зимни условия в състояние, позволяващо безпрепятственото
им ползване от гражданите по предназначение- за придвижване по тях, възложени
от ответника за изпълнение на *** и ***, не са били изпълнени, се намери от
съда за доказано, а възраженията на ответника, че ищцата не е установила каква
е причината за падането и, респективно- че падането и е причинено от причини,
различни от състоянието на кръстовището, описано в исковата молба, с което е
съпричинила падането си, се намериха за недоказани.
Във връзка с претърпяването на вреди, в
пряка причинна връзка с падането и полученото при него счупване, съдът намери,
че:
събраните доказателства категорично
установяват, щото ищцата е претърпяла във връзка с падането си на пътя и
понесеното при него счупване на десен долен крайник, както твърдяната
имуществена вреда- разход на парични средства за закупена метална плака, фиксираща
счупените кости, така и неимуществени вреди- болки, страдания, обездвижване,
невъзможност за самостоятелно обслужване, засягане двигателната функция на
десния долен крайник, усложнения, свързани със счупването, значителни по своята
степен, продължителност и интензивност, обосноваващи като справедлив размера на
търсеното от нея обезщетение за неимуществени вреди, противно на възражението
на ответника за неговата прекомерност;
твърдението за налична причинна връзка
между падането на ищцата и счупването на крака и на 30.01.17г., и
констатираните при нея през *** кардиологични проблеми и неимуществените вреди,
свързани с тях, са отречени категорично от събраните доказателства, тъй че
искът и за присъждане на обезщетение за тези неимуществени вреди е неоснователен,
тъй като претърпяването им не стои в пряка причинна връзка с падането на ищцата
и претърпяното при него счупване на крака;
събраните доказателства са в подкрепа на
тезата на ответника, че част от установените от ищцата като търпени след
инцидента от 30.01.17г. неимуществени вреди имат комплексни причини, а не само
счупването на крака и, за които той не може да бъде държан отговорен, което
обстоятелство следва да се съобрази при определяне на следващото и се
обезщетение, като то, претендирано в един общ за всички неимуществени вреди
размер, се намали и поради тази причина,
тъй че искът и за имуществени вреди следва да се уважи изцяло, а искът и за
неимущественин вреди следва да се уважи до размер от 30000лв., а за разликата
до претендираните 50000лв. да се отхвърли, при следните конкретни съображения:
Че при извършената на ищцата на
03.02.17г. операция за наместване на фрактурата, получена от нея при падането и
на 30.01.17г., е извършена фиксация посредством заключваща плака за дистална
медиална тибия, на стойност 1471лв., заплатена от ищцата, се събраха
категорични доказателства, вече обсъдени в установителната част, като тази
имуществена вреда е несъмнено в пряка причинна връзка със счупването и е
установена както по основание, така и по размер, което прави искът за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди и основателен и доказан изцяло.
Спецификата на полученото при ищцата
счупване, обусловила значителни на брой усложнения, неколкократни оперативни
намеси във връзка с некрозата, като едно от тези усложнения, предстоящите за
ищцата нови оперативни намеси, които следва със сигурност да се предприемат- по
отстраняване на металната плака и останалите неотстранени винтове и за
затваряне на кожния дефект, който е със значителен размер -17см х 4см, болките,
търпени от самото счупване, оперативните намеси във връзка със счупването и некрозата,
като негово усложнение, болките, търпени и засилващи се при всяка от тези
интервенции, както и при смяната на превръзките, която продължава периодично и
досега, тъй като раната е продуктивна, значителното ограничаване на
способността за самостоятелно придвижване във времето от 30.01.17г. и до
момента /от инвалидна количка до патерици/, болката и нестабилността при ходене
и понастоящем, самата продължителност на оздравителния процес от това счупване-
около година и половина, като на този етап дори костта не е още среснала, непредвидимостта
на продължителността му за времето в бъдеще, но като вероятността за пълно
възстановяване на обема на движение за глезенната става е изключена, карат съда
да смята, че претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди не
може да се смята за прекомерно с оглед принципа на справедливост, още повече тя
търси същото в един общ размер както за вредите във връзка със счупването, така
и за вредите от кардиологичните заболявания, които твърди да са причинени
вследствие на инцидента и трайното обездвижване и дълъг болничен престой,
свързани с него.
Констатираните и кометирани от
ответника подробно в писмената му защита противоречия между показанията на св.М.
и на св.Т. относно времето на болничен престой и времето на използвана от
ищцата инвалидна количка, с медицинската документация и със заключенията,
приети по делото, наистина съществуват, но не променят по никакъв начин извода
на съда в горния абзац, защото той е основан главно на приетите по делото
заключения и приетите като писмени доказателства медицински документи, описани
в установителната част на това решение, относно фактите на продължителността на
обездвижването, степените, през които то е преминало и на които се намира в
момента на освидетелстване на ищцата от в.л. М., степента на ограничение на
обема на движение на коленната и глезенна става и вероятността за
възстановяването му в пълнота, за времето и поводите на проведените от ищцата
след инцидента със счупването болнични лечения, тъй че, дори и да не се ценят
коментираните гласни доказателства в описаните насоки, тези факти, отнасящи се
до преките последици от счупването и неговите усложнения, болки и неудобства,
остават категорично установени с приетите по делото писмени доказателства и
заключения на СМЕ, и то като засягащи продължително, съществено и интензивно неимуществената
сфера на ищцата.
Доводът на ответника с писмената му
защита, че за продължителността на оздравителния процес при ищцата не може да
бъде държан отговорен само той, а следва да се признае съпричиняване на вредите
от страна на ищцата, изразило се в отказа и да бъде свалена металната плака, не
може да бъде зачетен от съда, поради следните съображения:
Ответникът е прав досежно това, че
заключението на в.л. М., щото няма налични по делото данни за отказ на ищцата
да се свали металната плака, не може да се цени, тъй като е в противоречие с
данните в амбулаторния лист за прегледа и от 01.11.17г. /л.229/, подписан от
ищцата, в който такъв отказ е изрично вписан.
Този отказ обаче намери своето логично
обяснение с приетите по делото доказателства, с които се установи, че на *** е имала
определена дата за освидетелстване пред ТЕЛК, на която не би могла да се яви,
ако във времето от *** беше претърпяла оперативна интервенция за премахване на
металната плака.
Извън горното обаче и което е по-важно,
защото не вината, а причинната връзка е от значение по отношение на съпричиняването,
на първо място тук следва да се отбележи, че :
Съпричиняване, изразило се в това
поведение на ищцата, не е било наведено от ответника с отговора, в който
съпричиняване е твърдяно единствено с оглед падането, изразяващо се под
невнимание при ходене в конкретната обстановка, а се навежда едва с писмената
защита, тъй че не може да се вземе предвид при решаване на спора по същество, по
процесуални причини.
На второ място, след този конкретен
отказ на ищцата от 01.11.17г. да се извърши сваляне на металната плака и до
датата на приключване на устните състезания по делото, или поне до извършения
от в.л. М. на 17.03.18г. преглед на ищцата, към която дата съдът е приел за установен
хода и характера на оздравителния процес, за да заключи, че претендираното общо
за всички неимуществени вреди обезщетение от 50000лв. не е прекомерно по
размер, с оглед принципа за справедливост, както ответникът възразява, не са събрани никакви доказателства ищцата да
е повлияла по някакъв начин с поведението си хода на оздравителния процес във
връзка със счупването, а напротив, с приетото по делото заключение на в.л. М. и
дадените от него обяснения в с.з. от 03.07.18г., които изцяло се ценят от съда
извън вече коментираната по-горе част, свързана с липсата на данни за отказ на
ищцата да се свали металната плака, е категорично установено, че се касае до
един затегнат медицински случай, в който, въпреки спазването на всички
алгоритми и добри медицински практики за лечение на този вид травма, поради
топографското разположение на раната, генетична предразположеност и тип хранене
на тъканта на мястото на счупването, се е стигнало до усложненията на същото,
подробно описани вече по-горе, до един затворен порочен кръг, в който има ли
инфекция, пластика няма, има ли метална плака, има инфекция, решаването и
изхода от който зависи от организация на нещата, с участие на пациент и екип от
специалисти, която е очевидно сложна и крие рискове, още повече, при
установеното вече тежко кордиологично състояние на ищцата.
Доводите на
ответника относно справедливия размер на обезщетението, черпени от цитираните с
писмената му защита решения на ПОС, касаещи въззивни граждански дела
№№1460/13г., 2725/14г. и 624/17г., до които този състав има служебен достъп
през системата за съдебно деловодство, тъй че успя да се запознае с тях, също
не могат да се споделят като показателни за справедливия в този случай размер
на обезщетението за неимуществени вреди, доколкото случаите, разгледани от съда
в цитираните дела, са несравними с процесния за делото.
С описаните три въззивни съдебни
решения на ПОС са били потвърдени първоинстанционни съдебни решения, с които са
присъдени обезщетения за неимуществени вреди от съответно 5000лв., 10000лв. и
6000лв., на пръв поглед значително по-ниски от претендираното от ищцата
обезщетение на неимуществени вреди от 50000лв.
Прочитът на използваните от ответника в
писмената му защита съдебни актове обаче сочи, че разгледаните с тях казуси са
несравними с разглеждания от този съд, доколкото:
В първите две дела се касае до
инциденти, състояли се по време значително предхождащо датата 30.01.17г., на
която е пострадала ищцата, съответно трудова злополука от *** и птп от ***, и
само третият случая е с инцидент от ***, около година преди състоялия се с
ищцата, сравним по критерий време на състояване, а оттам и социално-
икономическа обстановка в страната, с процесния пред този съд;
И по трите въззивни дела, на които
ответникът се позовава, пострадалите са претърпели травматични увреждания,
различни от претърпяното от ищцата счупване на костите на подбедрицата на
десния крак в областта на средната долна трета, спецификата на което, поради
топографското му разположение, изграе изключително значение за хода на
оздравителния процес, както се установи по делото, като: по първото дело е
претърпяна фрактура на глезена; по второто-контузия на гръден кош, корем и
поясно-кръстна област, луксация в ставата между дясната ключица и гръдната кост
и счупване на 3 поясен прешлен и фисура на 4 поясен прешлен; по третото-
счупване на външен глезен /долен край на малък пищял/- т.е. несравнимостта се
обуславя от различието на понесените телесни увреждания;
Нерсравним е и хода на оздравителния
процес по всяко от трите въззивни дела, с този по делото, доколкото:
По в.гр.д. №1460/13г., пострадалата е
пролежала в болница два пъти, при много по-кратко време за пролежаване,
съответно от 22.11.11г.-27.11.11г. и от 26.01.12г.-29.01.12г.; по в.гр.д.
№2725/15г., пролежаването в болница е от 04.02.12г.-09.04.12г.; по в.гр.д. №624/17г.
има данни за болничен престой, но не и конкретно за продължителността му;
Само по в.гр.д. №1460/13г. са налични
данни за претърпени от пострадалата оперативни интервенции- с поставяне на
метална остеосинтеза по повод счупването, при постъпване за първото болнично
лечение, и за премахване на част от металните тела, при втория болничен
престой, и за предстоящо премахване и на други метални тела, но не и в другите
два случая;
В никой от използваните от ответника за
сравнение случаи, от травматичните увреждания не са настъпили усложнения, като
единствено по в.гр.д. №1460/13г. е отчетена възможност, риск от ошипяване за
пострадалата;
Във всички използваните от ответника за
сравнение случаи оздравителният процес при пострадалите е отчетен като
завършен, с изключение на в.гр.д. №1460/13г., при който неговата незавършеност
се състои в предстоящо премахване на останали и други метални тела, но като
същото протича в рамките на три дни, както личи от проведеното такова при
второто болнично лечение от 26-29.01.12г.;
Във всички използваните от ответника за
сравнение случаи оздравителният процес при пострадалите е протекъл в срокове,
много по-къси от 18месеца, в който срок този процес при ищцата не само не е
завършил, а дори счупената костта не е още сраснала, като: по първото дело е
прието, че пострадалата е останала неработоспособна до 16.09.12г. и като към
ноември 2012г. вече е можела да ходи самостоятелно, т.е. лечението и
възстановяването и са приключили за около година от инцидента на ***г.; по
второто дело е приет възстановителен период от 6-8месеца; по третото дело-
възстановителен период от около 60дни.
Същевременно, с решение от *** по
гр.дело №472/17г. на този състав, съдът е уважил иск по чл.49 от ЗЗД срещу
Община Пловдив, присъждайки в пълния претендиран размер от 25000лв. обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от пострадало след падане на заледена улица
в града лице, отхвърляйки възражението на ответника зе неговата прекомерност,
като случаят е сравним с настоящия, освен заради близостта по време на
състоялите се инциденти- 22.01.17г. и 30.01.17г., и с оглед характера на
понесените травматични увреждания и част от хода на лечебния процес- счупвания
на подбедрицата, с първоначални оперативни интервенции с използване на
фиксиращата метална остеосинтеза и последващи такива за премахване на част от
металните тела, и предстоящи такива за премахване на останалите тела, и
като по решеното вече гр.дело
№472/2017г. е имало значително по-малко усложнения /само дълбока венозна
тромбоза, наложила и болнично лечение/, отколкото в този случай, тъй че съдът
счита, щото критериите му за справедливост, приложени по вече решеното дело, са
изцяло приложими и в настоящия случай, и няма причина да отстъпи от тях, като
отново подчертава, че по това дело ищцата претендира сумата от 50000лв. за
редица неимуществени вреди, а не само за тези, пряко свързани със счупването.
По отношение на твърдените от ищцата
като претърпени във връзка с падането и счупването на крака и неимуществени
вреди, изразили се в чувство на безпомощност, обреченост, невъзможност за
упражняване на професията и за реализиране на доходи, нежелание за
осъществяване на социални контакти, липса на апетит, загуба на тегло, наличие
на безсъние, невъзможност за самостоятелно справяне с ежедневните домакински
дейности и необходимостта от търсене на съдействие за същите, съдът намери, че:
Твърденията за безсъние, липса на
апетит и загуба на тегло не са установени със събраните доказателства, които не
съдържат преки данни, отнасящи се до тези твърдени като претърпени във връзка с
падането на ищцата неимуществени вреди, тъй че се намират от съда за
недоказани- т.е. за тях обезщетение не и се следва.
Горното е едно от обстоятелствата
/неоснователност на иска за тези вреди, поради недоказване реалното им
претърпяване/, съобразено от съда като такова, въз основа което искът за
неимуществени вреди следва да се уважи до размер от 30000лв., вместо до размер
от 50000лв., както се претендира, но при несъществен принос за това намаление.
По отношение на вредите, изразяващи се
в чувство на безпомощност, обреченост, нежелание за осъществяване на социални
контакти, съдът споделя доводите на ответника в писмената му защита, като
изцяло съответни на събраните по делото доказателства за това, че тези
негативни преживявания на ищцата са резултат на комплексни причини, а не само
на счупването при падане, залежаването и бавния оздравителен процес от него,
неприключен и до момента, и конкретно:
По делото се установи категорично, че малко
преди инцидента от 30.01.17г., ищцата е понесла една от най- значимите в
психологичен план житейски загуби- починала е майка и и е останала сама /св.Т./.
По време на престоя и в болницата, тя е понесла и втори значим удар в личен
емоционален план, който преживяла много тежко- била е изоставена от приятеля и
/св.М./. Още преди извършване на първата
хирургична интервенция от 03.02.17г., при която е извършено наместване на
счупването, ищцата е страдала и от неврастения /виж лист за предоперативна
анестезиологична консултация и преценка на л.193-л.195/, и от хронична исхемия
и сърдечна недостатъчност от трети функционален клас, която, както в.л. К. е
обяснило в с.з. от 03.07.18г., значително
влошава качеството на живот на пациента, поради ограниченията, които му налага,
и прогнозата, която е в повечето случаи ясна и обичайно е неблагоприятна,
поради което и някои пациенти развиват неврастения, безпокойство и тревожност.
Освен това, св.М. ясно е казала, че ищцата се е притеснявала от всичко, което и
се случва и се е случило, а не само от това, което търпи и е претърпяла във
връзка с падането и счупването на крака.
Ето защо съдът смята, че макар с
показанията на св.М. и св.Т. ищцата да е установила реалното претърпяване на
неимуществени вреди, изразяващи се чувство на безпомощност, обреченост и нежелание
за осъществяване на социални контакти, по делото е също тъй установено, че
тяхното претърпяване има за причина поне три фактора: тежки психо-емоционални
травми от загуби в личен план /смърт на майка, раздяла с приятел/; налични
други заболявания на ищцата, сериозно
повлияващи качеството и на живот /сърдечна недостатъчност, неврастения/;
счупването, с тежък, сложен и продължителен оздравителен процес, от които, в
причинна връзка с неизпълнение на задълженията на ответника по поддържане на
улиците в зимни условия стои само един- счупването при падане.
Горното, при преценка за равностойност
на трите съпричиняващи фактора, посочени в предходния абзац, се взе предвид от
съда при извода му, че искът за неимуществени вреди следва да се уважи до
размер от 30000лв., вместо до размер от 50000лв., както се претендира, при
принос за намалението по-значим от този поради недоказаност на реалното
претърпяване на вреди, изразили се в загуба на тегло, безсъние и липса на апетит,
доколкото чувстото на обреченост, безпомощност и социално оттегляне, се считат
от съда за вреди по-значими и по-сериозно засягащи неимуществената сфера на
индивида, отколкото тези, отнасящи се до временни състояния, каквито са първите
описани.
И накрая,
при категоричната установеност с приетото по делото заключение на в.л. К., че кардиологичните
проблеми на ищцата нямат пряка причинна връзка с падането и счупването от
30.01.17г., а макар и необективирани в медицинска документация преди октомври
2017г., се отнасят до хронични нейни заболявания /хронична исхемия и сърдечна
недостатъчност/, датиращи от години преди инцидента, стигнали до тази степен на
засягане на здравето и, поради неглижирането им от нейна страна, както и поради
вредни нейни навици- табакизъм и етилизъм, искът на ищцата да бъде обезщетена
за вредите, търпени във връзка с тях, следва да се отхвърли като неоснователен,
както и ответникът пледира.
В тази
връзка, и доколкото с ЕР от *** за кардиологичните заболявания е дадена
преценката, че водят до намаляване на работоспособността на ищцата с ***%, а за
тези, свързани с усложнения от счупването- с ***%, а ищцата претендира общо за
твърдените като претърпени от падането неимуществени вреди обезщетение от
50000лв., съдът намери, че искът и следва да се уважи до размер от 30000лв.
основно заради недоказаност на твърденията и, че наличните сериозни
кардиологични проблеми, които има, и вредите, свързани с тях, могат да
ангажират отговорността на ответника в случая.
По този
начин, единственият аспект, който се взе предвид от съда като подлежащ на
обезщетение и е включен в определения размер, до който искът за неимуществени
вреди се уважава, свързан с кардиобогичните заболявания на ищцата, е
установената със заключението и отговорите на в.л. К. възможност търпените от
счупването стрес, притеснения и страдания да влошат наличната при ищцата
кардиомиопатия, каквото влошаване и реално е настъпило, ако се съди от
обстоятелствата, че тя е имала четири болнични престоя, следващи счупването и
свързани с него, преди постъпването и в отделението по кардиология на
06.10.17г., а именно: три последователни такива във времето от
30.01.17г.-02.06.17г., като всеки следващ е започвал един ден след изписването
от предходния, и един от 27.09.17г.-30.09.17г., предхождащ с по-малко от
седмица постъпването и в кардиологично отделение.
При тези именно мотиви съдът
счете, че:
искът за
присъждане на обезщетение за
имуществени вреди, като основателен и
изцяло доказан по размер, следва да се уважи,
а искът за присъждане на
обезщетение за неимуществени
вреди, следва да се уважи до размер от 30000лв. и да
се отхвърли за
разликата до претендираните 50000лв., тъй като не се доказа част от вредите, за
които това обезщетение се търси, да са реално претърпени, а за друга част се
установи, че макар да са реално претърпени, нямат за пряка причина падането на
ищцата на улицата на 30.01.17г. или имат комплексни причини, от които това
падане е само част, тъй че за тези вреди ответникът не носи отговорност към
нея.
Искането на ищцата за присъждане
и на законна лихва върху следващите и се обезщетения, е с оглед чл.84,ал.3 от ЗЗД основателно, тъй че такава ще и
се присъди, считано от 30.01.17г.
В
частта за разноските.
И двете страни претендират присъждане на направените в производството разноски по списъците, представени в с.з.
от 03.07.18г. /виж съответно л.270 и л.271/.
С оглед изхода на спора по двата предявени иска, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, на ищцата се следват разноски
изцяло за иска за имуществени вреди, и на двете страни се следват разноски по
съразмерност с уважената, респективно- с отхвърлената част за иска за
неимуществени вреди.
Ищцата претендира по списъка разноски от 104лв., заплатени за
направената въз основа на издаденото и от съда удостоверение метеорологична
справка, както и за присъждане на основание чл.38,ал.2 от ЗА на адвокатско
възнаграждение за адв.Г., осъществила процесуалното и представителство по
делото безплатно.
С Определение №2811/24.11.17г. ищцата
е била освободена на основание чл.83,ал.2 от ГПК от внос на такси и разноски в
производството /виж л.32/, но съдът и е отказал с Определение №284/02.02.18г.
/л.124-л.125/ събиране на част от поисканите от нея доказателства по реда на
чл.186 от ГПК, като за целта и е издал съдебни удостоверения, въз основа които
да се снабди с тях. Едно от тези искания е било и това за изискване от БАН,
Национален институт по метеорология и хидрология, филиал ***, на метеорологична
справка за района на кръстовището на бул.“***“ и бул.“***“ в *** за периода
01.01.17г.-31.01.17г. /виж л.10, доказателствени искания, т.2/, каквато справка
е събрана по делото /л.234/ и като за издаването и ищцата е установила
заплащане на сумата от 97.20лв. /виж фактурата на л.235/, а не от 104лв., както
сочи в списъка.
Ищцата е била представлявана в
процеса от адв.Г. по силата пълномощно и договор за правна защита и съдействие
от 22.11.17г. /виж л.14 и л.15/, като от договора личи, че представителството и
ще бъде осъществено безплатно, на основание чл.38,ал.1,т.3, предл.последно от
ЗА- т.е.- като адвокатска помощ и съдействие от *** на ***, в които случаи,
съгласно чл.38,ал.2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна
бъде осъдена за разноски, адвокатът има право на възнаграждение, което съдът
определя в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл.36,ал.2 от ЗА и осъжда другата страна да
го заплати.
В конкретния случай, разноските
за издадената на ищцата метеорологична справка, както и процесуалното и
представителство, са такива и по двата предявени от нея иска, и при
невъзможност за разделянето им, независимо от различния изход по тези искове-
пълно уважаване на иска за имуществени вреди и частично на иска за
неимуществени вреди, съдът определи както следващите се на ищцата разноски,
така и възнаграждението за адв.Г., на принципа на съразмерност с оглед общия
материален интерес от 51 471лв., уважена част от 31471лв., а
отхвърлената-от 20000лв.
По този начин съдът намери, че на ищцата следва да се присъдят разноски по
съразмерност с уважената част от 59.43лв., а на адв.Г. следва да се присъди
възнаграждение, съобразно с уважената част и чл.7,ал.2,т.4 от Нар.№1/04г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 1374.13лв.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК,
при вече описания по-горе резултат и с оглед освобождаване на ищцата от внос на
такси и разноски в производството, ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от общо 1528.84лв., от които: 1258.84лв.- ДТ
за производството от 4%, съобразно общата уважена част от исковете; 20лв.- ДТ
за издадени на ищцата 4 бр. съдебни
удостоверения, по 5лв. всяко /виж Определението на л.124-л.125 и СУ на
л.128-л.131вкл/; 250лв.- заплатени от бюджета на съда възнаграждения за вещи
лица по допуснатата по делото СМЕ, по задачите на ищцата, в размер на 125лв. за
всяко от двете вещи лица.
Ответникът претендира съгласно
представения списък разноски от 250лв.- заплатено възнаграждение за вещи лица
по допуснатата СМЕ, както и 4лв.- за банков превод, и юрисконсултско
възнаграждение, съгласно закона за правната помощ.
Ответникът е установил в процеса
направата на разноски от общо 254лв., от които 250лв. общо за двете вещи лица,
по 125лв. за всяко от тях, по неговите задачи,
както и 4лв. общо банкови такси и комисионни, по 2лв. за всеки
превод /виж л.134 и л.135/, които са във
връзка с иска и за присъждане на обезщетгение за неимуществени вреди.
От тях, съразмерно с отхвърлената
част от този иск, от 20000лв., ищцата следва да бъде осъдена да му заплати 101.60лв.
Ответникът е бил представляван в
процеса от *** П. и А. и има право, на основание чл.78,ал.8 от ГПК, на ***
възнаграждение, което не може да надхвърля максималния размер за съответния за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП.
В този случай, предвид
разпоредбата на чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към
която чл.37 от ЗПП препраща, съгласно която за защита по дела с определен материален
интерес, каквото е процесното, възнаграждението по ЗПП е от 100 до 300лв.,
съдът определи на ответника юрисконсултско
възнаграждение от 200лв.
Воден от изложените мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
Осъжда
Община Пловдив-
гр.Пловдив, пл.“Ст.Стамболов“№1, БУЛСТАТ *********, да заплати на Т.Н.В., ЕГН **********,****,
адв.Н.Г., за претърпените от нея вреди, вследствие
падане на 30.01.17г., в
***, при
излизане от пешеходната пътека към тротоара на кръстовището на бул.“***“ и
бул.“***“, поради наличие на заледена неравност от замръзнал
непочистен стар сняг, при неизпълнение
на задължението на ответника за ефективно почистване на улицате на територията на града при зимни условия, възложено от него за зимния
период на 2017г. на *** и на ***, сумите от:
1471- хиляда
четиристотин седемдесет и един лева, като обезщетение за имуществени
вреди, изразили
се в заплащане на заключваща метална плака, използвана за вътрешна фиксация на
получената при падането фрактура, ведно
със законната лихва от 30.01.17г. до окончателното плащане;
30 000- тридесет
хиляди лева, ведно със законната лихва от 30.01.17г. до окончателното им плащане, като обезщетение за неимуществените
вреди, изразили
се в болки, страдания, обездвижване, затруднение в обслужването и
придвижването, невъзможност за практикуване, чувство за обреченост и
безпомощност, депресия, вследствие на претърпяното при падането на 30.01.17г. счупване
на костите на подбедрицата на десния крак в областта на средната долна трета,
оперативните интервенции и лечението, свързано с това счупване, както и с усложненията от същото, изразили се в забавено
срастване, некроза на надлежащите меки тъкани, локална остеопороза на
костта-алгоневродистрофия /Морбус Зудек/, псевдоартроза, остеомиелит /остеит/, и
отхвърля иска за разликата до
претендираните 50000лв., поради неоснователност на искането да се присъди
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в липса на апетит, безсъние,
загуба на тегло, дилативната кардиомиопатия, митрална и трикуспидална
инсуфициенция от гр.І, ритъмни нарушения и артериална хипертония от ІІ ст и
сърдечна недостатъчност от ІІІ функционален клас по НИХА, както и поради признаване
като съпричиняващи фактори за чувството на ищцата за обреченост, безпомощност и
депресия, на такива, стоящи извън претърпяното от нея счупване и стреса,
болките и страданията от него;
59.43-
петдесет и девет лева и четиридесет и три стотинки- разноски по съразмерност с общата част от уважените искове от
31 471лв.
Осъжда
Община Пловдив-
гр.Пловдив, пл.“Ст.Стамболов“№1, БУЛСТАТ *********, да заплати на адвокат Н.Х.Г., с личен номер по
единния регистър на адвокатите ****, с адрес: ****, сумата от 1374.13- хиляда триста седемдесет и
четири лева и тринадесет стотинки, адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38,ал.2 във вр. с чл.38,ал.1,т.3,предл.посл. от
ЗА, за осъщественото от нея безплатно представителство на Т.Н.В., ищца по
гр.дело №2854/2017г. на ПОС.
Осъжда
Община Пловдив-
гр.Пловдив, пл.“Ст.Стамболов“№1, БУЛСТАТ *********, да заплати на основание чл.78,ал.6 от ГПК,
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от общо 1528.84- хиляда петстотин двадесет и
осем лева и осемдесет и четири стотинки, от които: 1258.84лв.- държавна
такса за производството от 4%, съобразно общата уважена част от исковете;
20лв.- държавна такса за издадени на
ищцата 4 бр. съдебни удостоверения, по 5лв. всяко; 250лв.- заплатени от бюджета
на съда възнаграждения за вещи лица по допуснатата по делото СМЕ, по задачите
на ищцата, в размер на 125лв. за всяко от двете вещи лица, от внос на които
такси и разноски ищцата е била освободена в хода на процеса, на основание
чл.83,ал.2 от ГПК.
Осъжда
Т.Н.В., ЕГН **********,****, адв.Н.Г.,***, да заплати на Община Пловдив- гр.
Пловдив, пл.“Ст.Стамболов“№1,
БУЛСТАТ *********, сумата
от общо 301.60-триста и един лева и
шестдесет стотинки- разноски в производството, от които: 101.60лв.- разноски по
съразмерност за заплатени на вещи лица възнаграждения и 200лв.- ***
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: