№ 336
гр. Велико Търново, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в
съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М., изслуша докладваното
от съдия Данаилова адм. д. № 523 по
описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Делото е образувано по
жалба подадена от Община Елена, гр. Елена, ул. „Иларион
Макариополски“ № 24, представлявана от кмета инж. Дилян Стефанов Млъзев против Решение за изплащане на финансова
помощ № 04/223/00267/3/04/03/01 от 06.01.2021г. на Изпълнителния директор на ДФ
“Земеделие“, в частта му с която се отказва изплащането на финансова помощ в
размер на 8562.19лв. поради стартирано производство за налагане на финансова
корекция в размер на 10% във връзка с твърдяно нарушение на законодателството в
областта на обществените поръчки
В
жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно в оспорената част, като
издадено поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Община
Елена била оспорила наложената финансова корекция и е образувано адм. дело №
60182021г. по описа на ВТАдмС. В жалбата срещу нея било посочено, че
административният орган не е сочи от къде произтича основата, на която е
изчислена финансовата корекция. С настоящото решение било отказано изплащане на 8562.19лв. по невлязла в сила финансова корекция,
без в Наредба № 22/07.07.2008т. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по мярка „Първоначално залесяване на неземеделски земи“ от програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г. да е предвидена хипотеза
Разплащателната агенция да може да откаже изплащане на заявената помощ
частично, поради неприключило производство по налагане на финансова корекция.
Наред с горното налице било несъответствието на
стойностите на санкцията в производството по налагане на финансовата корекция
/7705.99лв./ и тази за частичното плащане /8562.19лв./, доколкото отказът за
пълното плащане произтича от неприключилото производство по налагане на финансова
корекция в размер по-малък от посочения в решението, предмет на настоящата
жалба отказващо по-голяма сума. Незаконосъобразно намира решението
поради факта, че същото е издадено преди решението за налагане на фин. корекция
да е влязло в сила. С оглед на гореизложеното моли да се постанови решение с
което да се отмени решението за изплащане на финансова помощ.
Ответникът
- Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез
процесуален представител, излага подробни съображения за неоснователност на
жалбата в молба вх. № 4451/12.10.2021г., поради което се моли за отхвърлянето
й. Претендира се присъждането на направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 15.04.2013г. между ДФ
"Земеделие", РА и Община Елена, в качеството на ползвател бил сключен
договор № 04/223/00267, по силата на който фондът предоставя на ползвателя
безвъзмездна финансова помощ, представляваща 100 % от одобрените и реално
извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект
"Залесяване на неземеделски земи в Община Елена", от които съгласно
т. 1. 2 от договора 82% се осигуряват от Европейският съюз и 18% от държавният
бюджет на Република България.
По договор № 04/223/00267
от 15.04.2013г. Община Елена е подала заявка за плащане.
С предходно Решение за налагане на финансова
корекция № 01-0800/1141#3 от 18.09.2020г. на Изпълнителния директор на
ДФ “Земеделие“, издадено във връзка с Годишен доклад за сертифициране на
финансовия отчет на РА, с което на Община Елена е наложена финансова корекция в
размер на 10% от стойността на финансовата помощ и е установено публично
вземане в размер на 7705,99лв.
По производството за
налагане на финансова корекция е издадено уведомително писмо № 01-0800/1141 от
11.-5.2020г. за откриване на производство по издаване на РФК. Депозирано е
възражение от Община Елена от 21.05.2020г. С административната преписка е
представена документацията по проведената обществена поръчка.
Не е спорно по делото, че не е приключило производството
по жалба от 08.10.2020г., входирана на 12.10.2020г. по оспорване от страна на
Община Елена като материално и процесуално незаконосъобразно на Решение за
налагане на финансова корекция № 01-0800/1141#3 от 18.09.2020г. на Изпълнителния
директор на ДФ “Земеделие“, издадено във връзка с Годишен доклад за
сертифициране на финансовия отчет на РА, с което на Община Елена е наложена
финансова корекция в размер на 10% от стойността на финансовата помощ и е
установено публично вземане в размер на 7705,99лв.
Законосъобразността
на Решение за налагане на финансова корекция №
01-0800/1141#3 от 18.09.2020г. на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“, издадено
във връзка с Годишен доклад за сертифициране на финансовия отчет на РА, с което
на Община Елена е наложена финансова корекция в размер на 10% от стойността на
финансовата помощ и е установено публично вземане в размер на 7705,99лв. е
предмет на висящото адм. дело № 601/2021г., което е висящо пред Административен
съд Велико Търново и е образувано след образуване на настоящото дело.
С т. ІІ 2. процесното Решение
№ 04/223/00267/3/04/03/01 от 06.01.2021г. на Изпълнителния директор на
ДФ “Земеделие“, частично е отказано
изплащането на финансова помощ в размер на 8562.19лв. поради стартирано
производство за налагане на финансова корекция в размер на 10% във връзка с
твърдяно нарушение на законодателството в областта на обществените поръчки. Не
се оспорва решението по т.
ІІ 1., а именно отказът за разходите за „Отглеждане 3 –та година“ в размер на
421.44лв. – определени като недопустими
за финансиране разходи в резултат на административни проверки по чл. 63
от Регламент 809/2014.
С разпореждането за
насрочване на делото от 13.09.21г. на основание чл. 171, ал. 4 от АПК на
ответника е указано, че върху него лежи доказателствената тежест за
установяване на съществуването на фактическите основания, посочени в акта и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му, вкл. несъответствието на стойностите на санкцията в
производството по налагане на финансовата корекция /7705.99лв./ и тази за
частичното плащане /8562.19лв./ се различават, доколкото отказът за пълното
плащане произтича от неприключилото производство по налагане на финансова
корекция в размер по-малък от посочения в решението, предмет на настоящата
жалба.
Като
писмени доказателства по делото са приети материалите, съдържащи се в административна
преписка изх. № 01-0800/36#3/18.08.2021 г. на ДФ „Земеделие“.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок,
от надлежна страна, срещу годен за обжалване административен акт, ето защо е
допустима. Разгледана по същество, е основателна. Съображенията за това са
следните:
По смисъла на § 1,
т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана
структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на
плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки,
включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на
законодателството на Европейския съюз.
Съгласно чл.
18, ал. 1 от ЗПЗП, органи на Държавен фонд "Земеделие", който е и
разплащателна агенция, са управителният съвет и изпълнителният директор.
Изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на Разплащателната
агенция, организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява (чл. 20а
ЗПЗП). В чл.
33, ал. 1, т. 3 от приложимата Наредба № 22/07.07.2008 г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
"Първоначално залесяване на неземеделски земи" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., изрично е предвидено, че
помощта се одобрява или мотивирано отказва със заповед на изпълнителният
директор на Разплащателна агенция. Следователно оспореният акт е издаден от
компетентен орган.
ИАА е постановен в
изискуемата писмена форма и съдържа фактически съображения обосноваващи
издаването му. Дали от доказателствата по делото се установява осъществяването
на изложените в него мотиви и дали същите са достатъчни за обосноваване
осъществените спрямо жалбоподателя неблагоприятни правни последици е въпрос по
същество на спора.
Безспорно, видно от
съдържанието на оспореното решение, същото е акт по смисъла на чл.
33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 22/07.07.2008 г., а не решение за налагане на
финансова корекция. Като правно основание за Решение №
04/223/00267/3/04/03/01 от 06.01.2021г. на Изпълнителния директор на ДФ
“Земеделие“ са
посочени чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители
и чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 22/07.07.2008 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка"Първоначално
залесяване на неземеделски земи" от ПРСР за периода 2007-2013 г.
Съгласно чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2006 г.) Изпълнителният директор
на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция. Разпоредбата на ал
2 уточнява, че Изпълнителният директор: 1. организира и ръководи дейността на
Разплащателната агенция; 2. представлява Разплащателната агенция. Наредба № 22
в чл. 33, ал. 1, т. 4 разписва, че в срок от подаването на заявлението за
подпомагане до два месеца от получаване на заявката за плащане РА изплаща
одобрената помощ.
В разпоредбата на чл.
34, ал. 1 от Наредба № 22/07.07.2008 г. е регламентирано, че плащанията се
изчисляват на основа на приетите за допустими и реално извършени разходи след
извършване на проверките по чл. 33, ал. 1, т. 1 и 2 и при спазване на
разпоредбите на чл.
30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за
определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) №
1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол,
както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на
развитието на селските райони (ОВ L 25, 28.01.2011 г.) (Регламент (ЕС) №
65/2011). Легално определение на понятията "отглеждане" и"
попълване" е дадено в § 1,
т. 39. и т.
41 от Наредба № 22/07.07.2008 г. Съответно, "отглеждане на
култури" е лесовъдска дейност, чието извършване цели да се създадат
оптимални условия за растеж и развитие на културата.
Кога Разплащателната
агенция може да откаже изплащането на част или цялата помощ е уредено в чл. 35
от Наредба № 22, а именно: 1. установи нередовност на документите или непълнота
или неяснота на заявените данни и посочените факти по реда на чл. 33, ал. 1, т. 1 и 2 ; 2. установи
несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба;
3. ползвателят не отстрани непълнотите и пропуските в срока по чл. 33, ал. 2 ; 4. (изм. - ДВ, бр. 105 от
2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) се приложи правилото по чл.
30 от Регламент (ЕС) № 65/2011; 5. (нова - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила
от 29.12.2011 г.) е наложена на ползвателя на помощта финансова корекция,
определена по Методологията за определяне на финансови корекции, които се
прилагат спрямо разходите, свързани с изпълнението на оперативните програми,
съфинансирани от структурните инструменти на Европейския съюз, Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство (обн., ДВ, бр. 53 от 2010 г.); 6. (нова - ДВ, бр.
105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) установи обстоятелствата, посочени в чл. 14, ал. 2 и/или 3; 7. (нова – ДВ, бр.
24 от 2015 г., в сила от 31.03.2015 г.) установи, че по договор за обществена
поръчка за изпълнение на дейностите по проекта е налице неточно изпълнение от
страна на избрания изпълнител и в договора е уговорена неустойка. В случаите на отказ за изплащане на
финансовата помощ ползвателят на помощта не може да подаде друга заявка за
плащане по същата инвестиция. В случаите по ал. 1, т. 7 намалението на
финансовата помощ е до размера на неустойката, която е дължима от избрания
изпълнител.
В
оспореното решение липсва посочване на някоя от хипотезите на разпоредбата на
чл. 35 от
приложимата Наредба № 22/07.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Първоначално залесяване на
неземеделски земи" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007 - 2013 г. С оглед фактическото позоваване може де се предположи, че това е
чл. 35, ал. 1, т. 5 от Наредба № 22/07.07.2008 г. - наложена на
ползвателя на помощта финансова корекция, определена по Методологията за
определяне на финансови корекции, които се прилагат спрямо разходите, свързани
с изпълнението на оперативните програми, съфинансирани от структурните
инструменти на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони и Европейския фонд за рибарство.
В
разпоредбата на чл.
34, ал. 1 от Наредба № 22/07.07.2008 г. е регламентирано, че плащанията се
изчисляват на основа на приетите за допустими и реално извършени разходи след
извършване на проверките по чл. 33, ал. 1, т. 1 и 2 и при спазване на
разпоредбите на чл.
30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за
определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) №
1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол,
както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на
развитието на селските райони (ОВ L 25, 28.01.2011 г.) (Регламент (ЕС) №
65/2011).
Административният с
разпореждането за насрочване на делото от 13.09.2021г. е бил задължен да
предостави информация приключило ли е производството по жалба от 08.10.2020г.,
входирана на 12.10.2020г. по оспорване от страна на Община Елена като
материално и процесуално незаконосъобразно на Решение за налагане на финансова
корекция № 01-0800/1141#3 от 18.09.2020г. на Изпълнителния директор на
ДФ “Земеделие“, издадено във връзка с Годишен доклад за сертифициране на
финансовия отчет на РА, с което на Община Елена е наложена финансова корекция в
размер на 10% от стойността на финансовата помощ и е установено публично
вземане в размер на 7705,99лв.
Законосъобразността
на един административен акт се преценява само и единствено въз основа на
изложените в него фактически съображения за издаването му. Въз основа на
изложените от административният орган фактически доводи съдът следва да гради
преценките си за това налице ли са били основанията органът да упражни властта
си, като разпореди засягащият правната сфера на адресата му административен
акт.
Административният акт е постановен в
изискуемата писмена форма и съдържа фактически съображения, обосноваващи
издаването му. Липсват обаче правни основания за отказа в т. ІІ, за да бъде същият
мотивиран. Видно от съдържанието на оспореното решение, същото е акт по смисъла
на чл.
33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 22/07.07.2008 г., което е правно основание за
одобряване на финансовата помощ по т. І, но няма правно основание за отказа по
т. ІІ 2.
На ответника е указано,
на основание чл. 171, ал. 4 от АПК, че върху него лежи
доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактическите
основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му, вкл. несъответствието на стойностите на санкцията в
производството по налагане на финансовата корекция /7705.99лв./ и тази за
частичното плащане /8562.19лв./ се различават, доколкото отказът за пълното
плащане произтича от неприключилото производство по налагане на финансова
корекция в размер по-малък от посочения в решението, предмет на настоящата
жалба. В изпълнение на указанието, с молба от ИД на ДФЗ се уточнява, че след
направена проверка се установява, че производството не е приключило и няма
влязъл в сила акт.
От служебна справка от деловодната система
на съда се установява, че е образувано административно делото № 601/2021г. по
описа на съда по жалба с вх. № 01-0800/114175 от 12.10.2021 г. в деловодството
на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция /ДФЗ-РА/ - гр. София,
подадена от Община Елена с ЕИК *********, административен адрес гр. Елена, ул.
„Иларион Макариополски“ № 24. срещу Решение за налагане на финансова корекция №
01-0800/1141#3 от 18.09.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ-РА – гр.
София. С оспореното решение на Община Елена е наложена финансова корекция в
размер на 7 705,99 лв. – 10% от стойността на финансова помощ в размер на
77 059,84 лв., изплатена за заявени за възстановяване разходи по Договор №
РД-02.11-273/ 03.07.2015 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет
„Първоначално залесяване на неземеделски земи и поддържане – попълване и
отглеждане – на създадени горски култури на територията на община Елена“ с
изпълнител ДЗЗД „Еколандшафт“, в изпълнение на Договор за отпускане на
финансова помощ № 04/223/00267 от 15.04.2013 г. по мярка 223 „Първоначално
залесяване от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013
година. със същото решение е установено и възникването на публично държавно
вземане в размер на наложената на общината финансова корекция.
Наличието на висящо производство се твърди
и от жалбоподателят, който го изтъква като порок на настоящия оспорен акт Решение за изплащане на финансова
помощ № 04/223/00267/3/04/03/01 от 06.01.2021г. на Изпълнителния директор на ДФ
“Земеделие“, в частта му с която се отказва изплащането на финансова помощ в
размер на 8562.19лв. поради стартирано производство за налагане на финансова
корекция в размер на 10% във връзка с твърдяно нарушение на законодателството в
областта на обществените поръчки, а именно, че Решение за налагане на финансова
корекция № 01-0800/1141#3 от 18.09.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ-РА
– гр. София не е влязло в сила. Ако влизането в сила на Решение за налагане на
финансова корекция № 01-0800/1141#3 от 18.09.2021 г. на изпълнителния директор
на ДФЗ-РА – гр. София е било предпоставка за издаване на настоящото Решение за изплащане на финансова
помощ № 04/223/00267/3/04/03/01 от 06.01.2021г. на Изпълнителния директор на ДФ
“Земеделие“, то последното е следвало да изчака същото, а не да се иска спиране
на настоящото производство до приключване на производството по преценка
законосъобразността на наложената финансова корекция. От друга страна,
ако влизането в сила на Решение за налагане на финансова корекция №
01-0800/1141#3 от 18.09.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ-РА – гр. София
не е било предпоставка за издаване на настоящото Решение за изплащане на финансова помощ (така, както е
прието от органа), то въпросът за законосъобразността на Решение за налагане
на финансова корекция № 01-0800/1141#3 от 18.09.2021 г. на изпълнителния
директор на ДФЗ-РА – гр. София ще се реши по адм. дело № 601/2021г. по описа на
съда и не представлява релевантен за предмета на настоящото дело факт. Още
по-малко може в настоящото производство да се преценява законосъобразността на Решение
за налагане на финансова корекция № 01-0800/1141#3 от 18.09.2021 г. на
изпълнителния директор на ДФЗ-РА – гр. София.
Ето защо, няма как да бъдат
обсъждани от настоящия съдебен състав излаганите след подаване на жалбата
доводи на ответната страна, че следва да се постанови спиране на настоящито
дело до приключването на адм. дело № 601/2021г. по описа на ВТАдмС по оспорване
пред съда на наложената финансова корекция. В тази връзка съдът изцяло споделя
доводите на жалбоподателя. След като самият орган в оспореният акт не е
възприел необходимост от влизане в сила на решението за налагане на финансова
корекция, то е недопустимо административният акт да се мотивира с такива доводи
едва в хода на съдебното производство.
Предвид наличието на чл. 35, ал. 1, т. 5
от Наредба № 22/07.07.2008 г. даваща възможност Разплащателната агенция да откаже
изплащането на част или цялата помощ, когато е наложена на ползвателя на помощта финансова корекция,
определена по Методологията за определяне на финансови корекции, които се
прилагат спрямо разходите, свързани с изпълнението на оперативните програми,
съфинансирани от структурните инструменти на Европейския съюз, Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство,
то настоящия състав намира за неоснователно позоваването на жалбоподателя, че
следва да е приключило с влязъл в сила акт производството по оспорване на финансовата
корекция. Аналогична е
разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ където, в случай че е започната
процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира,
т. е. отказът за изплащането на финансовата помощ към момента на издаването му
не зависи от влизането в сила на акта за констатиране на нередност. Наредба №
22/07.07.2008г. не съдържа друга уредба.
Настоящият оспорен акт
обаче е немотивиран, доколкото е налице
несъответствието на стойностите на санкцията в производството по
налагане на финансовата корекция /7705.99лв./ и тази за частичното плащане
/8562.19лв./. Отказът за пълното плащане произтича от производство по налагане
на финансова корекция в размер по-малък от посочения в решението, предмет на
настоящата жалба. С разпореждането за насрочване на делото от 13.09.21г. на
основание чл. 171, ал. 4 от АПК на ответника е указано, че върху него лежи
доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактическите
основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му, вкл. несъответствието
на стойностите на санкцията в производството по налагане на финансовата
корекция /7705.99лв./ и тази за частичното плащане /8562.19лв./. От страна на
органа няма постъпило становище и доказателства по отношение на това
разминаване. За да може
Разплащателната агенция да откаже изплащането на част или цялата помощ, когато
е наложена на ползвателя на помощта финансова корекция, определена по
Методологията за определяне на финансови корекции, следва размерът на отказа да
съвпада с размера на наложена на ползвателя на помощта финансова корекция.
Други фактически основания, извън горепосочените, не са били излагани от
административният орган в обжалваният акт, нито допълнително са представени до
приключването на устните състезания.
Предвид
гореизложеното, административният акт се явява незаконосъобразен - постановен
при наличието на основанията визирани в чл.
146, т. 4 от АПК, което налага неговата отмяна. С оглед спецификата на
правоотношенията и факта че с обжалваният акт е намалена допустимата за
изплащане сума с 8562.10лв., без тя да съответства със сумата по финансова
корекция в размер на 10% от стойността на финансовата помощ и установеното
публично вземане в размер на 7705,99лв.,
то
преписката следва да бъде върната на органа за ново произнасяне по отношение
заявка за плащане № 04/223/00267/304 на Община Елена, при съобразяване
указанията дадени в мотивите на настоящото решение.
Предвид изхода на спора,
основателна по чл.
143, ал. 1 от АПК се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноски. Същият е сторил разноски само
за държавна такса в размер от 71.87лв. Не се е представлявал от юрисконсулт и
няма претенция за възнаграждение за процесуално представителство.
Воден от горните мотиви и
на основание чл.
177, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд Велико Търново,
пети състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Община
Елена, гр. Елена, ул. „Иларион Макариополски“ № 24, представлявана от кмета
инж. Дилян Стефанов Млъзев Решение за изплащане на финансова помощ №
04/223/00267/3/04/03/01 от 06.01.2021г. на Изпълнителния директор на ДФ
“Земеделие“, в частта му по т. ІІ. 2. с която се отказва изплащането на
финансова помощ в размер на 8562.19лв.
ВРЪЩА в тази част преписката на
Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново
произнасяне по подадената от Община Елена заявка за плащане № 04/223/00267/304 по
договор № 04/223/00267 от 15.04.2013г., при съобразяване указанията дадени в мотивите
на настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие"
гр. София да заплати Община Елена направените по делото разноски за държавна
такса в размер от 71.87лв. (седемдесет и един лев и осемдесет и седем стотинки
лева).
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховен административен съд, в четиринадесет дневен срок от съобщаването
му на страните по реда на чл.
138, ал. 1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: