Р Е Ш Е Н И Е
№ 2203
град Пловдив, 05.12.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор РОСЕН
КАМЕНОВ като разгледа
докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 626 описа за 2023
година, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по искова молба, предявена от Л.З.Т., ЕГН **********,***, чрез адв. С.Н.,***,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Ищецът
иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в общ размер от 18 000
лв., за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в обида,
възмущение, стрес, болки и страдания за периода при изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ за периодите, посочени в исковата молба в Затвора град
Пловдив, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата, от които:
-
3 000 лева за периода от 10.01.2014г. до 20.09.2015г.;
-
5 000 лева за периода от 01.12.2015г. до 20.12.2017г.;
-
10 000 лева за периода от 01.12.2018г. до 07.03.2023г.
/датата на подаване на исковата молба/.
Според
ищеца, нанесените му неимуществени вреди се изразяват: в липса на достатъчно
жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на
човек“); във всички килии, които е обитавал е липсвала вентилация и свеж
въздух; санитарните възли са с неработещи казанчета, липсват работещи чешми и
умивалници; тоалетната не е шумоизолирана и липсва уединение; в банята се къпят
едновременно 30-40 човека, освен това в нея работят само 5-6 душа, от които
тече или студена, или гореща вода, а освен това водата е с лошо качество и не
става за пиене; прозорците на килиите са с малък размер, поради което
килиите са без достатъчен достъп на естествена светлина; по външните стени на
затвора изолация липсва, поради което през зимата в помещенията е студено; през
зимата не са му предоставяни достатъчно дебели завивки, а на молбите да му
бъдат предоставени такива получавал отказ; спалното му и постелъчно бельо
се сменя изключително рядко, което е предпоставка за развъждане на дървеници и
бълхи в леглата; от администрацията на затвора не се раздавали препарати за
почистване на тоалетните и спалните помещения; предоставяната в Затвора-Пловдив
храна е с лошо качество, еднотипна, често не става за ядене и е в малко
количества; за един относително дълъг период, когато ищецът е пребивавл в 5-ти
и 6-ти отряд в Затвора-Пловдив не е имал санитарен възел и му се е налагало да
използва кофи и туби за облекчаване на физиологичните си нужди; в банята има
мухъл и плесен; вследствие на застоялия въздух, липсата на светлина и прокапалите
тръби по стените и тавана се развили мухъл и плесен, които били третирани от
фирма и по график, но от това нямало полза; с ищеца не е водена индивидуална и
корекционна работа, не му е давана възможност да участва в програми за
въздействие, което е довело до поведенческа и личностна криза; в спалните
помещения липсват достатъчно шкафове за лишените от свобода, поради което
всички в килията са принудени да ползват общи шкафове за бельото и посудата си;
липсват и достатъчно мебели, а наличните са изпочупени.
Ищецът
твърди, че с горното са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция
за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Редовно
призован в съдебното заседание, ищецът се представлява от адв. Н., който поддържа
изцяло исковата претенция. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение, съгласно представен списък.
Ответникът
- Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си
представител юрк.Ч., оспорва предявените искови претенции по основание и
размер. Плави възражение за изтекла пет годишна погасителна давност на правото
на обезщетение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200 лева.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на предявеня
иск.
В
постъпили по делото становища и справка относно правното положение на Л.Т., се
установява, че същият е търпял наказание „лишаване от свобода“ през няколоко
периода, а именно:
-от 24.01.2015г.
до 25.06.2015г. вкл. в Затвор-Пловдив;
-от 14.04.2016г.
до 13.06.2017г. вкл. в Затвор-Пловдив;
-от 22.01.2019г.
до 24.03.2023г. вкл. /депозиране на исковата молба/;
В
становища на Затвора-Пловдив е подробно описана наличната информация за
спалните помещения, в които е настаняван ищецът, а именно приемно отделение,
тяхната квадратура, размерите на прозорците в помещението, квадратурата на
санитарните възли и размерите на техните прозорци, както и броя настанени в
спалните помещения лица при 4 кв.м.
В
становищата се посочва още, че на всички лишени от свобода е осигурен достъп до
течаща топла вода съгласно утвърден график, а работещите имат достъп до баня
ежедневно. Във всеки санитерен възел има течаща студена вода. Отоплението
в Затвора-Пловдив се извършва посредством централно-локално парно отопление.
Проветряването
на стаята е по желание, чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните
помещения се осъществява от настанените лиш.св. в тях, за което им се
осигуряват съответните прибори, които могат да бъдат закупени и от лафката в
Затвора-Пловдив, както и да им бъдат донасяни от близките им. Тоалетните във
всяко спално помещение са обособени помещения с отделен вход. От 15.09.2021г. е
включен като ученик в СУ „Св. Иван Рилски” при Затвора-Пловдив. На два пъти е
устройван на работа в „Обособено производство“, но е спиран поради системно
отсъствие. Във всяка група има обособена спортна зала, която се ползва по
график. На територията на Затвор-Пловдив има и бибилиотека, която също може да
се ползва от лишените от свобода по установен график.
В
становище рег.№ 8948/15.11.2022г./л.80/ се посочва, че през 2017г. в
Затвора-Пловдив е извършено боядисване на общите помещения, извършено е
боядисване на спалните помещения на пост №5, дограмата е подменена с нова и е
поставен гранитогрес в общите умивални. При постъпване в Затвора-Пловдив на
лишените от свобода се осигурява спално бельо и завивки, при желание от страна
на лишените от свобода домакинът им
осигурява допълнително колкото са необходими. Лишените от свобода имат право да
ползват и лично спално бельо. Изпирането на личното и постелъчно бельо, и
ползването на пералня е по усмотрение на лишения от свобода. Във всяка стая в
Затвора-Пловдив има достъп до денонощно течаща вода, освен в случаите на
остстраняване на „В и К“ аварии. Санитарните възли са плътно преградени и
отделени от спалните помещения. Отоплението в Затвора-Пловдив се осъществява
чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон.
Проветряването на стаите е по желание на лишените от свобода. Спалните
помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. В
становището се посочва още, че ГД „ИН” има сключен централен договор за ДДД
обработки на всички помещения в затворите. Дезинсекцията и дератизацията се
извършва по утвърден график. Храната, която се приготвя в Затвора-Пловдив е за
всички лиш.св.
Към
становищата са приложени дневни листове за получените продукти и вложените
такива за приготвяне на храната и таблица за перилни, миещи, дезинфекциращи
препарати и консумативи в местата за лишаване от свобода за един месец.
Към писмен отговор от ст. юрк.Ч.
са приложени множество протоколи за изпълнени в Затвора-Пловдив ДДД обработки
за 2019г., 2020г., 2021г., 2022г. и 2023г.
След ремонт в пета група изцяло е
подменена подовата настилка, боядисано е, подменена е и дограмата в спалните
помещения. Стаите са оборудвани с нови легла, маси, столове и шкафчета. Поради
умишлени действия всичко изброено е увредено или напълно унищожено, което
наложило няколко допълнителни ремонта и осигуряване на нов инвентар.
В становището още се посочва, че
водата в Затвор-Пловдив е от обичайната водоснабдителна мрежа за града, с
качество от което се ползват всички граждани в условията на свободен живот.
В
становище от инспектор-психолог при Затвора-Пловдив се посочва, че от ищеца не
са постъпвали заявки за психологическо консултиране с психолог, не е подавал
заявление за индивидуална работа с психолог както изисква ППЗИНЗС, не са се
налагали и кризисни интервенции, но е приеман от психолога при затвора са
психологически оценки през 2019г. и 2021г. Включван е и в групова
специализирана програма за работа с лиш.св. с ниско интелектуално ниво.
По
делото чрез видеконферентна връзка е разпитан като свидетел М.Р.М., който сочи, че стаите в Затвора-Пловдив са малки,
в тях няма баня, но има мивка и тоалетна. Има дървеници, хлебарки и мухъл.
Препарати няма. На седмицата по два пъти ги водят на баня, но много хора не
отиват, защото няма условия. Има топла вода, но им дават по 10-15 минути да се
изкъпем. В стаята има прозорци, но те са изкъртени. Зимата пускат парното за
2-3 часа, после го спират пак и вечерта го пускат пак за 2-3 часа и пак го
спират. Администрацията раздава чаршафи, одеяла с дупки, но после си ги взимат.
Трябва да си пуснеш молби. Има маси и столове, но са изкъртени. Ищецът не е
участвал в програми към затвора. Той излиза на каре за 2-3 минути и после влиза
в стаята. Тоалетните в стаите
имат врата, но тя е изкъртена. Чистят си стаите с препарати, които си купуваме
от лавката.
Исковата претенция е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество частично
основателна.
На първо място следва да бъде
съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се
разглежда по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а
ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл.284 ал.1, от чиито актове,
действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на
чл.205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа/в случая от
специализираните органи по изпълнение на наказанията/, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в настоящото
производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище
гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на
което са областните служби „Изпълнение на наказанията“, съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря
юридическото лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и материалноправна
легитимация да отговаря по предявения иск. Следва да се посочи, че цитираните
разпоредби на закона са приложими към настоящия казус в редакциите им,
обнародвани в ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.
За да бъде приета основателност
на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да
бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в
резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се
предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на
чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на
държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение/чл.3 ал.1/, както и при поставянето на
лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3
ал.2/.
С оглед
представените от ответника доказателства съдът констатира, че исковата
претенция по отношение Затвора-Пловдив, която е за периодите от 10.01.2014г. до
23.01.2015г., от 26.06.2015г. до 20.09.2015г., от 01.12.2015г. до 13.04.2016г.,
от 14.06.2017г. до 20.12.2017г. и от
01.12.2018г. до 21.01.2019г. следва да бъде отхвърлена, доколкото не се
установява в така посочените периоди, лицето да е било на територията на
Затвора-Пловдив.
На
следващо място, съдът намира за необходимо да обсъди възражението на ответника
за изтекла погасителна давност за правото на иск за посочените периоди.
Погасителната давност е институт
на материалното и процесуалното право, представляваща изтичането на предвидения
в закона период от време, през който субектът на правото (вземането) бездейства
и не го упражнява. С изтичането на давността и при направено възражение от
насрещната страна вземането се погасява, респективно предявеният иск следва да
се отхвърли.
Нормата на чл.203 ал.2 от АПК предвижда за неуредените
въпроси за имуществената отговорност на държавата за вреди, причинени на
граждани да се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на ЗИНЗС. ЗИНЗС обаче не
съдържа разпоредби касаещи погасителната давност и, в частност, началния
момент, от който същата започва да тече, както и давностният срок за погасяване
на правото да се търси обезщетение от държавата за причинени вреди от
имуществен или неимуществен характер. В ЗОДОВ също липсва уредба по тези
въпроси, но съгласно § 1 от ЗР на същия закон, за неуредените въпроси в закона
се прилагат разпоредбите на гражданските и трудови закони, поради което следва
да се приложат разпоредбите на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД),
уреждащ института на погасителната давност. Така, съгласно чл.120 от ЗЗД
давността не се прилага служебно, но в случая, от страна на процесуалния
представител на ответника, в производството е направено възражение за изтекла
петгодишна погасителна давност за правото на иск, с оглед на което, настоящият
състав дължи произнасяне.
Съгласно чл.110 от ЗЗД с
изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005
г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни фактически действия или
бездействия на администрацията вземането за обезщетение за вреди става
изискуемо от момента на тяхното преустановяване. Така от този момент започва да
тече погасителната давност за тези вземания. При незаконни действия или бездействия
на административните органи, началният момент на забавата и съответно на
дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният
момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е
моментът на тяхното преустановяване. С оглед представените от
ответника доказателства, за периодите от 24.01.2015г. до 25.06.2015г. и от 14.04.2016г. до
13.06.2017г., исковата претенция е неоснователна, тъй като за нея е изтекла
петгодишната погасителна давноста. Така петгодишният давностен срок започва да
тече от датата на прекратяване на незаконосъобразното действие, т.е. за първия
период от 26.06.2015 г. и е изтекла на 25.06.2020 г., а за втория период от
14.06.2017г. и е изтекла на 13.06.2022 г., поради което искът е погасен по
давност.
В обобщение на всичко изложено,
съдът намира за необходимо да отбележи, че искът следва да бъде разгледан по
същество само за периодите, за които по давност не е погасено правото на иск и
за които се установи, че лицето е пребивавало на територията на Затвора –
Пловдив, а именно: от 22.01.2019г. до 07.03.2023г. /датата на подаване на
исковата молба/.
Твърденията, че във всички килии,
които е обитавал е липсвала вентилация и свеж въздух; санитарните възли са с
неработещи казанчета, липсват работещи чешми и умивалници; тоалетната не е
шумоизолирана и липсва уединение; в банята се къпят едновременно 30-40 човека,
освен това в нея работят само 5-6 душа, от които тече или студена, или гореща
вода, а освен това водата е с лошо качество и не става за пиене; прозорците на
килиите са с малък размер, поради което килиите са без достатъчен достъп на
естествена светлина; по външните стени на затвора изолация липсва, поради което
през зимата в помещенията е студено; през зимата не са му предоставяни достатъчно
дебели завивки, а на молбите да му бъдат предоставени такива получавал отказ;
спалното му и постелъчно бельо се сменя изключително рядко, което е
предпоставка за развъждане на дървеници и бълхи в леглата; от администрацията
на затвора не се раздавали препарати за почистване на тоалетните и спалните
помещения; предоставяната в Затвора-Пловдив храна е с лошо качество, еднотипна,
често не става за ядене и е в малко количества; за един относително дълъг
период, когато ищецът е пребивавл в 5-ти и 6-ти отряд в Затвора-Пловдив не е
имал санитарен възел и му се е налагало да използва кофи и туби за облекчаване
на физиологичните си нужди; в банята има мухъл и плесен; вследствие на
застоялия въздух, липсата на светлина и прокапалите тръби по стените и тавана се
развили мухъл и плесен, които били третирани от фирма и по график, но от това
нямало полза; с ищеца не е водена индивидуална и корекционна работа, не му е
давана възможност да участва в програми за въздействие, което е довело до
поведенческа и личностна криза; в спалните помещения липсват достатъчно шкафове
за лишените от свобода, поради което всички в килията са принудени да ползват
общи шкафове за бельото и посудата си; липсват и достатъчно мебели, а наличните
са изпочупени са оборени от представените от ответника неоспорени становища, справки,
менюта, протоколи за ДДД обработка и др., като не се установяват
действия/бездействия на длъжностни лица, от които ищецът да е претърпял вреди в тази връзка, а от своя
страна ищецът не е направил никакви доказателствени искания по отношение тези
си твърдения, освен
разпита на свидетеля Р.. Поради изложеното тези оплаквания са изцяло
неоснователни и недоказани.
По отношение обаче на твърденията за липса на
достатъчно жилищна площ, неспазването на това изискване се установява от
представените справки за периодите от 18.12.2019г. до 06.01.2020г., от
17.01.2020г. до 25.05.2020г., от 05.06.2020г. до 11.06.2020г., от 30.06.2020г.
до 02.07.2020г., от 18.09.2020г. до 04.10.2020г., от 30.10.2020г. до
09.02.2021г., от 29.03.2021г. до 01.04.2021г. , от 05.04.2021г. до
15.04.2021г., от 21.04.2021г. до 20.05.2021г., от 11.06.2021г. до 26.06.2021г.,
от 29.06.2021г. до 29.07.2021г., от 03.08.2021г. до 07.09.2021г., от
05.10.2021г. до 20.10.2021г., от 22.10.2021г. до 15.11.2021г., от 05.01.2022г.
до 10.01.2022г., на 14.01.2022г., на 20.01.2022г., от 05.07.2022г. до
11.07.2022г. и от 19.08.2022г. до 01.09.2022г.
(общо 478 дни).
С оглед липсата на представени
доказателства от страна на ответника в кое помещение, с каква квадратура и при
каква населеност е бил настанен Т. в периодите от 22.01.2019г. до 17.12.2019г.,
от 07.01.2020г. до 14.01.2020г. и от 14.07.2020г. до 17.09.2020г. (общо 404
дни), ще следва да
се приложи разпоредбата на чл. 284, ал.3 от ЗИНЗС и да се приемат за доказани
твърденията на ищеца за пренаселеност на помещенията, в които е пребивавал в
посочените периоди.
При така изложеното действително
се установява едно от твърдените нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, тъй като ищецът е
пребивавал общо 882 дни при неспазване на изискването за минимална площ от 4
кв.м., при което следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
Доколкото осъщественото доказване е за част от периодите, както са посочено
по-горе, съответно и за отделни части от доказаните периоди, както и поради
това, че е доказано само едно от твърдените нарушения, обезщетението следва да
бъде определено, като се вземе предвид частично успешното доказване, както и
размерът на претендираното обезщетение, така както е оценен и заявен от ищеца в
размер на 10 000 лв. за престоя в Затвора Пловдив. Справедливият размер на това
обезщетение според настоящия съдебен състав възлиза на сумата от 4 500 лв.,
като се вземе предвид и продължителността на периода, съответно интензитета на
негативно въздействие върху ищеца, вследствие бездействията на администрацията
по отношение изпълнението на изискването за минимална жилищна площ.
Поради изложеното следва да бъде
осъдена Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, ул. ”Н.Столетов” №
21, да заплати на Л.З.Т., ЕГН **********,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 4 500 лв., за периодите от 18.12.2019г. до 06.01.2020г.,
от 17.01.2020г. до 25.05.2020г., от 05.06.2020г. до 11.06.2020г., от
30.06.2020г. до 02.07.2020г., от 18.09.2020г. до 04.10.2020г., от 30.10.2020г.
до 09.02.2021г., от 29.03.2021г. до 01.04.2021г. , от 05.04.2021г. до
15.04.2021г., от 21.04.2021г. до 20.05.2021г., от 11.06.2021г. до 26.06.2021г.,
от 29.06.2021г. до 29.07.2021г., от 03.08.2021г. до 07.09.2021г., от
05.10.2021г. до 20.10.2021г., от 22.10.2021г. до 15.11.2021г., от 05.01.2022г.
до 10.01.2022г., на 14.01.2022г., на 20.01.2022г., от 05.07.2022г. до
11.07.2022г. и от 19.08.2022г. до 01.09.2022г., от 22.01.2019г. до
17.12.2019г., от 07.01.2020г. до 14.01.2020г. и от 14.07.2020г. до
17.09.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
07.03.2023г. до изплащането на сумата. В останалата част - за разликата до
пълния предявен размер от 10 000 лв., както и за всички останали периоди в
обхвата на претендирания - от 01.12.2018г. до 07.03.2023г. /датата на подаване
на исковата молба/ вкл., искът следва да бъде отхвърлен, поради изложеното
по-горе.
С оглед
изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
процеса разноски, съгласно разпоредбата на чл.286 ал.3 ЗИНЗС, съгласно която,
когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Представени
е договор за правна защита и съдействие /л.4/, сключен с ищеца и неговия
правоприемник. В представеният по делото списък на разноски по чл.80 от ГПК
(л.152) е вписано адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 от Закона за
адвокатурата. В тази връзка и на основание чл.286 ал.3 ЗИНЗС, във връзка с
чл.78 ал.1 ГПК и чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция/,
възнаграждението за пълномощника на ищеца съразмерно уважената част от иска,
възлиза на 505,00 лева.
Юрисконсултско възнаграждение в
полза на ответника, съразмерно на отхвърлената част на иска, не следва да се
присъжда предвид разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, които се явяват
специални по отношение на чл.78 ал.3 от ГПК и чл.143 от АПК, и които не
предвиждат присъждането на такова, извън случаите на пълно отхвърляне на
исковата претенция. Ето защо, въпреки само частичната основателност на исковата
претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
не може да бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност.
Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., Десети състав :
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна исковата претенция на Л.З.Т., ЕГН **********,***, срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, за присъждане на обезщетение в общ размер
на 3 000лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени му при
пребиваването му в Затвора-Пловдив за периода от 10.01.2014г. до 20.09.2015г.
вкл.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна исковата претенция на Л.З.Т., ЕГН **********,***, срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, за присъждане на обезщетение в общ размер
на 5 000лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени му при
пребиваването му в Затвора-Пловдив за периода от 01.12.2015г. до 20.12.2017г.
вкл.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21
да заплати на Л.З.Т., ЕГН **********,***, сумата от общо 4 500 (четири хиляди и
петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора
Пловдив в периода от 22.01.2019г. до 07.03.2023г. /датата на подаване на исковата
молба/ вкл., изразили се в липса на достатъчно жилищна площ за 882 дни в
посочения период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на исковата молба, а именно 07.03.2023 г. до окончателното ѝ
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за разликата до пълния ѝ предявен размер от 10 000 лева и за
останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, както и по отношение на
частта от заявения исков период от 01.12.2018г. до 07.03.2023г. /датата на
подаване на исковата молба/ вкл.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София да
заплати на адв.С.Н.,***, сумата
от 505 лв. /петстотин и пет лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38
ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата, съразмерно на уважената част от иска.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул.
„Ген. Николай Столетов” № 21 за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението
пред тричленен състав на Пловдивски административен съд съгласно чл. 285, ал.
1, пр. 2 ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: