Номер 126509.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Варна15 състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Валя Цуцакова
Секретар:Радостина И. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20203110203537 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В. А.
Д. -ЕГН **********, депозирана чрез адв.Г, против НП № 19-0460-000943/ 28.07.2020 г.
на Началника на Пето РУ-ОД на МВР -Варна, с което на въз.Д е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 20/двадесет/ лв. на основание чл.183
ал.2т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.98 ал.1т.1 от ЗДвП.
Жалбата е процесуално допустима – подадена в срок и от процесуално
легитимиран субект, поради което е приета от съда за разглеждане.
С жалбата на първо място се изразява становище, че не е спазен
шестмесечният срок за издаване на НП по смисъла на чл.34 ал.3 от ЗАНН,
на второ място се твърди, че липсва описание на нарушението и не са
посочени обстоятелствата, при които е извършено, приема се, че има и
неяснота точно в какво нарушение е обвинен жалбоподателя и в този
смисъл се излагат аргументи за ограничено право на защита на лицето,
обвинено в извършване на административно нарушение, като в заключение
се иска отмяна на НП и присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 100лв.
В с.з. въз. Д не се явява лично, не се представлява, но се депозира
писмена молба с искане за отмяна на НП и присъждане на разноски.
1
Процесуален представител на въззиваемата страна не се явява в с.з.,
но се депозира писмено становище, съгласно което нарушението е доказано
и съставомерно, липсват на нарушения на процесуалните правила и се иска
НП да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 21.07.2019г., преди обяд, въз. Д паркирал управлявания от него лек
автомобил „ СМАРТ ФОРТУ КУПЕ“ с рег.№ СС3759АР в кк“Св. Св.
Константин и Елена“- гр.Варна и заедно със св.Г посетили намиращият се в
близост плаж.На улицата, където бил паркиран автомобила на
жалбоподателя, имало паркирани и други автомобили, като с горното не се
затруднявало движението по пътното платно.
Около 11,20ч. на горепосочената дата, полицейски служител
установил паркираният автомобил и изготвил глоба с фиш за нарушение на
чл. 98 ал.1т.1 от ЗДвП, като било поставено и уведомление н на предното
стъкло на процесния автомобил.Срещу глобата с фиш било депозирано
възражение, поиради което на 21.11.2019г. св.К съставил АУАН срещу
жалбоподателя за нарушение на чл.98 ал.1т.1 от ЗДвП.АУАН бил надлежно
връчен на жалбоподателя на 22.11.2019г., който го подписал и в
съответната графа вписал, че ще депозира възражения в писмен вид.
В законоустановения срок били депозирани писмени възражения
срещу съставения АУАН, във връзка с които била извършена проверка и
тъй като становището на извършилият проверката било, че АУАН е
правомерен и законосъобразен, въз основа на материалите по преписката на
28.07.2020г, АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
Със същото, на въз.Д било наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 20лв.
Съдът напълно кредитира показанията на св.Г, тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и искрени, като приема за житейски
достоверни и твърденията на св.К, че няма конкретен спомен за процесното
2
нарушение.
Съдът кредитира всички писмени материали, приобщени към
доказателствата по делото, тъй като същите кореспондират с установената
по делото фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от събраните писмени доказателства –АУАН, справки, фиш и др.,
както и от показанията на св. Г.
Съдът, предвид императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление, относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
По приложението на процесуалния закон.
Предвид приложената по делото заповед, актът е съставен и НП е издадено от
компетентно лица.
Въпреки горното в конкретният случай съдът споделя изцяло възраженията, че в
хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения, които са основание за
отмяна на НП.
На първо място съдът съдът намира, че е била нарушена нормата на чл.34 ал.3 от
ЗАНН, касаещ преклузивния срок за издаване на НП- шест месеца от съставяне на АУАН,
тъй като АУАН е съставен на 21.11.2019г., а НП е издадено на 28.07.2020г.
Освен гореизложеното, видно от обстоятелствената част на НП, в същата
фигурира единствено правният извод на АНО, че процесният автомобил е паркиран на
място, където ППС създава опасност или пречки за движението и като място е посочен
единствено кк“Св. Св. Константин и Елена“, но къде точно е бил паркиран автомобила,
опасност за движението ли е създавал или пречки за същото и поради каква причина-
факти в АУАН и НП липсват.Факти, че в действителност е била създадена опасност или
пречка за движението не се установиха и в с.з.
Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, НП следва да
съдържа описание на нарушението, дата и място, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават.Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението от
фактическа страна и непосочването на обстоятелствата, при които същото е
3
извършено винаги съставляват съществени процесуални нарушения, тъй
като възможността нарушителят да бъде наясно в какво е обвинен е била
ограничена.Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в
извършването на точно какво нарушение е обвинен, горните процесуални
нарушения лишават и съда от възможността да прецени в съответствие с
материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли са
квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната
норма.Недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на
нарушението, да се установяват едва в с.з., тъй като същите императивно
следва да фигурират в НП.Следва да се отбележи и константната съдебна
практика в производствата по ЗАНН, че в тежест на АНО е да докаже
извършеното нарушение, а не на нарушителят, че не го е извършил.
За пълнота следва да се отбележи, че цялостното изписване на текста на чл.98
ал.1т.1 от ЗДвП от правна страна не би бил самостоятелно основание за отмяна на НП,
ако в същото фигурираха нужните факти, тъй като нарушителят се защитава именно
срещу фактите.
От процесуален представител на ОД на МВР – Варна в писмените бележки е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Едновременно с
това е отправено и възражение за прекомерност на поисканите от въззивника разноски.
Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ОД на
МВР – Варна е направено своевременно, но предвид изхода на спора /НП следва да бъде
отменено/, е неоснователно и не следва да бъде присъждано такова възнаграждение.
Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя е направено своевременно, като последният има право на такива предвид
изхода на спора – отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От
съдържанието на приложения договор за правна защита и пълномощно се установява, че
въз.Д е възложил на адвокат Г оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се
в процесуално представителство пред Районен съд Варна по обжалване на процесното
НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 100 лева и е заплатено в
брой при подписване на договора, т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен
съд, поради което ОД на МВР-Варна следва да заплати на жалбоподателя процесната
сума от 100 лв., като възражението в конкретния случай не е прекомерно, както и сумата
от 2,10лв. за депозиране на жалба, за която също се представя доказателство.
Предвид гореизложеното съдът намира, че НП следва да бъде отменено, като
4
незаконосъобразно и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 19-0460-000943/ 28.07.2020 г. на Началника на Пето РУ-ОД на
МВР -Варна, с което на В. А. Д. -ЕГН **********, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 20/двадесет/ лв. на основание чл.183 ал.2т.1 от ЗДвП за
нарушение на чл.98 ал.1т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Варна да заплати на В. А. Д. -ЕГН **********, сумата от
100лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и сумата от
2,10лв. за депозиране на жалбата срещу НП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5