Определение по дело №1654/2019 на Окръжен съд - Пловдив

                                                                    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №1567

гр.Пловдив, 31.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в закрито заседание тридесет и първи юли две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РУМЯНА АНДРЕЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: БРАНИМИР ВАСИЛЕВ

ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА                                                                                                                    

 

като разгледа докладваното от съдия Василев в.ч.гр.дело № 1654/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

             Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

           Постъпила е частна жалба от „Фронтекс  Интернешънъл“  ЕАД,  ЕИК  *********,  чрез  пълномощника  юрк.Т.К., срещу разпореждане № 49907/29.05.2019 г., постановено  по ч.гр.д. № 8436/2019г. по описа на ПРС, VIII гр.с-в, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя  за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 срещу длъжника И.А.М.. В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на постановено от заповедния съд разпореждане, като   се настоява за отмяната му и  връщане на делото на РС-Пловдив  с указания за издаване на исканата заповед.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

          Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

          За да откаже издаване  на  поисканата заповед за изпълнение по  чл.410  от ГПК първоинстанционният съд е  приел,  че кредиторът не е представил със заявлението доказателства, от които да бъде установено  по делото, че между праводателя му и длъжника е бил сключен договор, че вземанията по този договор са му били прехвърлени ,  че длъжникът е бил уведомен за извършената цесия, и че  дължи на кредитора претендираните суми. Въззивният съд намира така изложените мотиви от заповедния съд за неправилни.

Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК представлява съдебен акт, с който съдът разпорежда на длъжника да заплати на кредитора конкретна сума, само въз основа на твърденията на кредитора, без да е необходимо същите да са подкрепени с доказателства. До влизането й в сила тази заповед се приравнява по своето правно действие на покана към длъжника да изпълни задължението, описано в заповедта (чл.412,т.7 ГПК). За длъжника съществува възможността да оспори заповедта за изпълнение чрез писмено възражение по реда на чл. 414 ал.1 ГПК, което също не следва да се обосновава. За да формира процесуалното си поведение (дали да оспори или не заповедта за изпълнение) е необходимо длъжникът да бъде наясно какви са конкретните факти, въз основа на които кредитора претендира, че в негова полза е възникнало вземането спрямо длъжника. По тази причина в разпоредбата на  чл.410, ал.2 от ГПК  законодателят изрично е предвидил преценката за редовност на заявлението и изискуемостта на вземането, следва да бъде извършвана само въз основа на направените от заявителя твърдения в самото заявление, тъй като прилагането на доказателства към заявлението не се изисква. Затова обстоятелствата дали между праводателя на заявителя и длъжника е съществувало валидно договорно правоотношение, дали вземанията по този договор са били прехвърлени на заявителя и уведомен ли е длъжникът  за извършената цесия, са без правно значение при преценката за редовността на заявлението и за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и същите не могат да бъдат изследвани и обсъждани от заповедния съд, когато е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение по този ред. Същите в своята пълнота следвала  да се разгледат от исковия съд при предявен иск от заявителя за установяване на вземането  по реда на чл. 422 ГПК.

По така изложените съображения, частната жалба се намери за основателна. Обжалваното разпореждане следва да се отмени като се даде указание на първоинстанционния съд да издаде заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист. Поради което съдът

 

                             О П Р Е Д Е Л И:

 

           ОТМЕНЯ  разпореждане № 49907/29.05.2019 г., постановено  по ч.гр.д. № 8436/2019г. по описа на ПРС, VIII гр.с-в, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя „Фронтекс  Интернешънъл“  ЕАД,  ЕИК  ********* за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 срещу длъжника И.А.М. за  предприемане  на  действията,  указани  в мотивите  на настоящото определение.

          Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                                                                                            2.