№ 1102
гр. В., 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НА.ДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. ШаК.
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Невин Р. ШаК. Въззивно гражданско дело №
20233100501517 по описа за 2023 година
П.изводството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на С. М. М. срещу Решение № 123 от
13.01.2023г. по гр.д. № 16634/2021г. по описа на ВРС, VII-ми състав, с коeто на основание
чл. 76 от ЗС и чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени предявените от въззивника главни
искове
срещу И. З. З. с ЕГН ********** за осъждане ответника да предаде фактическата
власт върху недвижим имот, находящ се в с. Г. К., м. „Т.“, представляващ ПИ с ид. №
............... по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-219/29.01.2018г. на ИД на АГКК, с площ
от 611 кв.м., ведно с пост.ената в него двуетажна жилищна сграда със ЗП от 97.82 кв.м.,
отнета му на 20.08.2021г. по скрит начин, както и за осъждане ответника да заплати сумата
от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди изразяващи се
в невъзможност ищецът да ползва поземления имот и пост.ената в него сграда в периода
20.08-19.11.2021г. в резултат на действията на ответника по отнемане фактическата власт
върху тях по скрит начин, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 19.11.2021г. до окончателното погасяване на задължението, както и
за осъждане ответника да заплати сумата от 25.56 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за обезщетение за имуществени вреди начислено за периода от 20-о
число на съответния месец, за който се дължи до 18.11.2021г. включително, както са
отхвърлени и предявените в условията на евентуалност искове
срещу „С. Б.“ ЕООД, ЕИК .................. за осъждане на ответника да предаде
1
фактическата власт върху недвижим имот, находящ се в с. Г. К., м. „Т.“, представляващ ПИ
с ид. № ............... по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-219/29.01.2018г. на ИД на АГКК,
с площ от 611 кв.м., ведно с пост.ената в него двуетажна жилищна сграда със ЗП от 97.82
кв.м., отнета му на 20.08.2021г. по скрит начин
на основание чл. 49 вр. чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу „С. Б.“ ЕООД, ЕИК
.................. и И. З. З. с ЕГН ********** за осъждане ответниците солидарно да заплатят
сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди
изразяващи се в невъзможност ищецът да ползва поземления имот и пост.ената в него
сграда в периода 20.08-19.11.2021г. в резултат на действията на ответниците по отнемане
фактическата власт върху тях, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 19.11.2021г. до окончателното погасяване на задължението, както и
за осъждане ответниците солидарно да заплатят сумата от 25.56 лева, представляваща
дължимо обезщетение за забава върху главницата за обезщетение за имуществени вреди
начислено за периода от 20-о число на съответния месец, за който се дължи до 18.11.2021г.
включително и
на основание чл. 75 от ЗС, чл. 49 вр. чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу „С. Б.“
ЕООД, ЕИК .................. и И. З. З. с ЕГН ********** за осъждане на ответниците да предадат
на ищеца фактическата власт върху недвижим имот, находящ се в с. Г. К., м. „Т.“,
представляващ ПИ с ид. № ............... по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
219/29.01.2018г. на ИД на АГКК, с площ от 611 кв.м., ведно с пост.ената в него двуетажна
жилищна сграда със ЗП от 97.82 кв.м. и да преустановят действията си, с които му пречат
да упражнява фактическата си власт, изразяващи се в предлагането му за п.дажба и водене
на трети лица в него; за осъждане на ответниците солидарно да му заплатят сумата от 3000
лева, представляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди изразяващи се в
невъзможност ищецът да ползва поземления имот и пост.ената в него сграда в периода
20.08-19.11.2021г. в резултат на действията на ответниците по отнемане фактическата власт
върху тях, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 19.11.2021г. до окончателното погасяване на задължението, както и за осъждане на
ответниците солидарно да заплатят сумата от 25.56 лева, представляваща дължимо
обезщетение за забава върху главницата за обезщетение за имуществени вреди начислено за
периода от 20-о число на съответния месец, за който се дължи до 18.11.2021г. включително.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
п.тиворечие на материалния закон, съществено нарушение на п.цесуални правила и
необоснованост. Съдържа доводи, че с предявените главни и евентуални искове е заявена
владелческа защита срещу нарушението на ответника, изразяващо се в отнемане на
фактическата власт върху п.цесните имоти по скрит и насилствен начин чрез смяна на
пат.на във време, в което ищецът-владелец отсъства и не може да възприеме нарушението.
Установено е от доказателствата, че от 2012г. до 2021г. ищецът е упражнявал фактическа
власт върху имота, който е владял за себе си. В тази връзка едностранчива е
интерпретацията на показанията на свидетеля Р. в обжалваното решение. Няма данни по
2
делото в този период друг да е упражнявал фактическата власт върху имота, нито да е имал
достъп до същия, като свидетелите познават имота като такъв на ищеца. Неглижиран е
фактът, че свидетелката Р. е имала свободен достъп до къщата, осигурен й от ищеца. От
съвкупността на доказателствата по делото е установено упражняването на фактическа
власт от ищеца, а съгласно правилото на чл. 69 от ЗС намерението за своене се предполага.
Съдът не е обсъждал презумпцията за владение, нито защо е приел, че същата е оборена. В
съдебната практика се посочва кога същата се счита оборена, като настоящият случай не
попада в изб.ените хипотези /ТР № 1/06.06.2012г. на ОСГК/. Позовава се в тази връзка, че
поддържането на един имот и използването му като складово помещение е обичайна форма
на corpus, като е достатъчно това състояние да е упражнявано постоянно, непрекъснато,
спокойно, явно и несъмнено. От друга страна обсъждането на писмото изпратено от ищеца
до ответника по елект.нна поща от 04.06.2020г. е необективно, доколкото не е отчетено, че
не е отправено до собственика и не признава правата му, нито от него следва, че ищецът
няма намерение за своене. Изявлението в писмото е случайно, част от възникнал между
страните стар спор. А дори и да е възникнало след него, владението е годно да бъде
защитавано по реда на чл. 75 и чл. 76 от ЗС. Също така съдът не е съобразил, че скритото
нарушение не може да се възприеме от някого именно, защото е скрито. Същото се извежда
от косвените обстоятелства, че ищецът няма достъп до имота, а такъв има ответникът, който
именно разполага с ключ. Следователно е доказана фактическата власт на ищеца, от което
следва приложение на презумпцията за своене по чл. 69 от ЗС, като е доказано и
нарушението на ответника. Като не е подвел установените в този смисъл факти по делото
под хипотезата на приложимите правни норма ВРС е приложил неправилно материалния
закон. Наред с това като не е отчел приложението на презумпцията за владение и не е указал
на страните как се разпределя доказателствената тежест в тази част, съдът е допуснал и
съществено нарушение на съдоп.изводствените правила. Последното обуславя и
необоснованост на решението. Ето защо е отправено искане за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат с извод за основателност.
В отговор на жалбата И. З. и „С. Б.“ ЕООД оспорват доводите в нея. Поддържат, че
правилно в обжалваното решение съдът е приел за недоказано владението на ищеца, което
да е било постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено. От анализа на
доказателствата по делото е установено, че през 2012г. ищецът е закупил имот, съседен на
п.цесния, като действията по поддръжка насочени върху п.цесния имот са единствено с цел
поддържане безопасността на собствения на въззивника имот, а не такива със съзнание за
своене. Израз в тази насока е наличието на неплатени фактури за електричество за имота в
периода 2018г.-2020г., когато е прекъснато ел. захранването му, както и към настоящия
момент. От друга страна нарушение на владението не е доказано по делото, нито
авторството на това деяние, а такова не може да се изведе от косвени обстоятелства.
Оспорват твърдението, че З. разполага с ключ за имота като недоказано по делото. В тази
връзка отправят искане решението да се потвърди като правилно и законосъобразно
постановено.
3
В хода на п.веденото по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При п.верка валидността и допустимостта на обжалваното решение в пределите
на въззивното п.изводство, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не
открива по.ци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите
въп.си, за да се п.изнесе, съдът съобрази следното:
П.изводството пред ВРС е образувано по предявени от С. М. М. срещу И. З. З.
съединени в условията на първоначално субективно и обективно съединяване на посесорни
искове с равно основание чл. 76 от ЗС и чл. 75 от ЗС за защита на владението му върху
недвижим имот, находящ се в с. Г. К., м. „Т.“, представляващ ПИ с ид. № ............... по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-219/29.01.2018г. на ИД на АГКК, с площ от 611 кв.м., ведно
с пост.ената в него двуетажна жилищна сграда със ЗП от 97.82 кв.м., отнето му на
20.08.2021г. по скрит начин, съединени с искове с правно основание чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД за
обезщетение на вреди под формата на п.пуснати ползи, вследствие невъзможността да
ползва имота в периода 20.08-19.11.2021г., ведно с лихва за забава върху претендираните
главници за периода от 20-о число на съответния месец, за който се дължи до 18.11.2021г.
включително, главно срещу И. З.; евентуално срещу „С. Б.“ ЕООД; евентуално за
солидарното осъждане на ответниците.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: от
2012г. ищецът владее описания недвижим имот с. Г. К., м. „Т.“, ведно с изградената в същия
жилищна сграда непрекъснато, спокойно и явно. Притежава ключ за къщата, грижи се за
имота, като редовно за негова сметка го обработва п.тив вредители, коси двора, поддържа
сградата и оградата. Плаща режийни разноски, като в къщата държи свои вещи –
инструменти, оборудване и матрак, ползван за преспИ.е на негови гости. Жителите на
селото го познават и не знаят друг собственик на къщата. От 2012г. до м. август 2021г.
владението му не е било смущавано. Работи в гр. С. и често пътува, но постоянният му
адрес е в с. Г. К.. Редовно посещава имота, а често пребивава и в собствената си къща,
находяща се срещу спорната. Когато се прибрал на 20.08.2021г. в селото, установил, че
пат.нът на вратата на п.цесната сграда е сменен, поради което не е могъл да влезе в сградата.
След п.учване установил, че имотът се предлага за п.дажба от ответника „С. Б.“ ЕООД в
сайта imot.bg. При обаждане на посочения в обявата телефон ищецът се свързал с ответника
И. З., с който се познават от 2011г., когато закупил къщата срещу п.цесната, в която живее
постоянно. Този ответник е б.кер и п.дава имоти в района. При разговора с него, З.
споделил, че сменил пат.на, че ищецът няма работа в този имот и да не се занимава с него.
Оттогава същият лично води различни хора в имота на огледи, използвайки регистрацията
на „С. Б.“ ЕООД, на което дружество е едноличен собственик и управител в сайта за имоти
и не допуска ищеца в същия. Така извършеното е нарушение, изразяващо се в отнемане на
фактическата власт на ищеца по скрит начин, поради което за ищеца е налице правен
интерес от предприетата защита на нарушеното му владение. Вследствие на отнетото
владение, ищецът търпи вреди, съизмерими с месечния пазарен наем на къщата и дворното
4
място /1000 лв./, за обезщетяване на които претендира обезщетение за непозволено
увреждане за периода от отнемане на владението до предявяване на исковата молба, ведно с
обезщетение за забава. Доколкото ответникът И. З. е едноличен собственик и управител на
дружеството „С. Б.“ ЕООД и владението да е отнето в това му качество, то твогава искът е
предявен срещу дружеството, а исковете за обезщетение – солидарно срещу двамата
ответници. Ако съдът прецени, че фактическият състав по чл. 76 от ЗС не е изпълнен, то
предявява искове по реда на чл. 75 от ЗС. Отправил искане в описаната поредност за
положително п.изнасяне по предявените искове.
В отговор на исковата молба, ответниците И. З. и „С. Б.“ ЕООД, представлявано от
управитела И. З. оспорили исковете по основание, както и твърденията в исковата молба за
установено владение с описаните му характеристики. Изложили съображения, че страните
се познават от 2012г., когато ищецът се свързал с о с молба за съдействие при придобИ.е на
имот в с. Г. К.. Със съдействие на И. З., ищецът закупил имот в селото в близост до
п.цесния. Впоследствие ищецът заявил интерес и към п.цесния имот, като ответникът го
уведомил, че имотът е собствен на англичанин, който евентуално би го п.дал срещу
определена цена. От описаните в исковата молба твърдения следва, че ищецът се опитва да
завладее п.цесния имот, знаейки, че е чужда собственост и да придобие собственост
безвъзмездно. От 2012г. и до сега ищецът не е имал достъп до имота. Същият винаги е бил
владян от собственика му – Р. Д. С. Т., който именно е разполагал с ключ за имота. Есента
на 2020г. собственик се е свързал с И. З. и му възложил да намери купувач на имота. Тогава
познати на английския собственик предоставили достъп до имота на ответника. Ответникът
не е отнемал п.цесния имот по скрит начин от ищеца, като достъп до имота има единствено
във връзка с осъществяване на огледи с кандидат купувачи. Ищецът владее собствения си
имот, в непосредствена близост до спорния, като от кореспонденцията, водена между
страните по елект.нни пощи е видно, че всъщност ищецът е поддържал имота с цел да не
навлизат в собствения му имот дребни влечуги и насекоми. Същевременно посочили, че за
имота има неплатени фактури за ел. енергия, издадени в периода 20.09.2018г. до 2020г.,
когато е било прекъснато електричеството поради неплатени сметки. Поради изложеното
оспорили наличието на предпоставките на защитата по реда на чл. 76, съответно по чл. 75 от
ЗС, както оспорили по основание и по размер и исковете за обезвреда. Отправили искане
исковете да се отхвърлят с извод за неоснователност.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
От разпечатка от изпратено от ищеца на ответника писмо по ел. поща от 04.06.2020г.,
съдържанието на което не е оспорено по делото, се установява, че страните са водили
кореспонденция по повод п.цесния имот. В писмото ищецът уведомил ответника, че има
информация, че собственикът на имота – англичанин е починал. Уведомил го, че разполага с
бележки и фактури за поддръжка през годините на къщата, с цел при него да не стане
змиярник – змии и ог.мни стоножки идвали при тях. Поискал е англичанинът да си плати
5
така извършената работа по къщата му. В подкрепа на посоченото, че е поддържал имота,
ищецът е представил фактури от 2018г. за извършвано почистване на зелени площи и
обработка п.тив битови инсекти на вътрешни и външни площи – фактури на л. 96-97, както
и за платена сума от 98.37 лв. по сметка на „Е.-П. П.“ АД по кл. № .................. и аб. №
................... /л. 117/. Съгласно п.верка на сметка и плащане за кл. № .................. на л. 69-73 от
делото на ВРС, съществуващите и неплатени към 22.06.2022г. задължения, начислени на аб.
№ ................... са по фактури издадени в периода 20.09.2018г. до 19.08.2020г.
По искане на ищеца по делото са събрани гласни доказателства посредством
показанията на свидетелите Ц. Р. и И. Я.. В показанията си първата свидетелка установява,
че разполага с ключ за къщата на С. и Г. в с. Г. К., предоставен й от последните, за да ги
представлява при нужда. В тази къща семейството идвало всяко лято и понеже живее в гр.
В., а семейството на Г. в гр. С., й предоставили ключ. До имота на ищеца има още една
къща, за която в имота на ищеца имало ключ винаги. Свидетелката вземала ключа от имота
на ищеца и отивала в другия имот, в който водила човек да пръска п.тив вредители всяка
година преди семейството от С. да дойде, защото в другата къща имало гнездо на оси и
сколопендри. Когато идвали хора да косят имота на ищеца, същото се правело и в долния
имот, за да не се развият вредители, „които биха покосили семейството“. В последния
семейството на ищеца съхранявало ед.габаритни вещи /един матрак/, но не е виждала да са
живели там. След 2021г. разбрала, че за другия имот няма ключ, че пат.на е сменен и не е
пръскала същия оттогава.
Свидетелят Я. установява в показанията си, че до къщата на ищеца в с. Г. К. има
друга къща на техни съседи – чужденци. Над тях има необитаема къща, която стопанисва и
знае, че е на семейството на ищеца. В последния се размножавали стоножки и насекоми,
поради което ищецът бил принуден да поддържа двора на самата къща. Впоследствие в
самата къща започнал да прави козметични неща и да държи собствени вещи. В п.цес на
търсене на имот в същото село, свидетелят огледал п.цесния имот, предложен му от б.кер И.
З., който разполагал с ключ, влезли в двора и в къщата. Вътре къщата била в много доб.
състояние, но необитаема и необзаведена. В една от стаите свидетелят видял вещи на
ищеца.
По искане на ответниците до разпит е допуснат свидетелят Р. Д., който в показанията
си установява, че често е помагал на И. в п.цеса на посредничество при п.дажба на
недвижими имоти в района на руски граждани с познанията си по руски език. За п.цесния
имот знае, че е на англичанин. И. е влизал в имота с един англичанин на име С. от с. К..
Последният се е свързал с И. и му казал, че собственикът иска да п.дава къщата си, но е в А..
Тогава, есента на 2020г. С. дошъл с ключ, отключили имота, направили снимки, след което
С. заключил имота. През 2021г. отново минали през селото и видял п.цесния имот като
необитаван и пустеещ.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, споделя
формираните от ВРС правни изводи по същество на спора и на основание чл. 272 от ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В обхвата на въззивните оплаквания
6
допълва същите със следните правни изводи:
Предмет на разглеждане са посесорни искове за защита на владението като
фактическо състояние, предявени от ищеца като владелец на недвижим имот и за защита на
нарушеното му владение с искане за осъждане на ответниците да възстановят отнетото
владение. Предявени са преди изтичане на 6 месечния преклузивен с.к от отнемане на
владението /владението е било отнето на 20.08.2021г., а исковете предявени на 19.11.2021г./
С иска по чл. 75 от ЗС се дава защита на владелец на недвижим имот или на вещно
право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е п.дължило непрекъснато
повече от 6 месеца срещу всяко нарушение /самоволно действие или самоуправство/ – всяко
действие, с което се отстранява напълно или отчасти фактическата власт на владелеца върху
вещта или се създават пречки за спокойното упражняване на тази фактическа власт.
В тежест на ищеца по този иск е да установи, че владението му е п.дължило
непрекъснато поне шест месеца до деня, в който е било отнето, в случая от 20.01.2021г. до
20.08.2021г., както и че с действията си по смяна на пат.на на имота ответниците отстранили
фактическата му власт върху имота.
С иска по чл. 76 от ЗС се дава защита срещу отнемане на владение или държане,
осъществени чрез насилие или скрит начин. Искът е личен, деликтен иск /предполага
неправомерност и виновно действие на нарушителя/. С него се търси прекратяване на
действията, които съставляват нарушение – осъществени чрез насилие или по скрит начин,
възстановяване на фактическата власт и отстраняване на неправомерно извършеното
действие, довело до лишаване на владелеца изцяло или отчасти от тази власт. Искът не
може да се насочи срещу трето лице, което е придобило владението от нарушителя. Общото
между разнообразните фактически действия чрез които фактическата власт може да се
отнеме чрез насилие или скрит начин, е че същите са извършени не по установения от
закона ред за отстраняване на един правен субект от вещта и предаването й на друг правен
субект.
Особените правила на глава ХХХ от ГПК, по реда на която се разглеждат исковете по
чл. 75 и чл. 76 от ЗС, изрично предвиждат, че съдът установява само факта на владението
/респ. държането при иска по чл. 76 от ЗС/ и нарушението, като документите за собственост
се вземат предвид само доколкото установяват факта на владението. Т.е. съдът е ограничен
да установи само факта на владение, факта на нарушение и кой владее имота към момента
на разглеждане на спора. При квалификацията на извършените от ответника по посесорните
искове действия като нарушение е без правно значение дали същият притежава право да
осъществява фактическа власт върху вещта, а само дали при придобИ.е на фактическата
власт е спазил установения от закона ред за това. А практиката на ВКС приема, че
насилствено отнемане на вещта има тогава, когато се използва физическа сила или заплаха
срещу лицето което владее или държи вещта, както и когато се употреби физическа сила по
отношение на самата вещ, например чрез разбИ.е на врата или ключалка, а "скрит начин" е
налице, когато нарушението е осъществено по такъв начин, че да не е могло да бъде
известно на владелеца веднага, например като е използвано негово отсъствие /Р № 1168 от
7
22.04.1974г. по гр.д. № 543/74г. на ВКС, I ГО/.
За да е налице владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС, упражняването на
фактическото господство не се обуславя от ежедневното ползване на вещта от владелеца –
лично или чрез държател, а от обстоятелството дали той извършва такива действия,
идентични с вещното правомощие, включено в сложното право на собственост, които да
възпрепятстват трети лица да установят свое фактическо господство върху вещта /напр. да
държи ключа за входната врата на имота и др./. В този смисъл е нормативното правило,
уреждащо оборима законна презумпция в чл. 83 от ЗС, който предписва, че който докаже, че
е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в п.междутъка, ако не се докаже
п.тивното.
От съвкупността на събраните по делото доказателства – писмени и гласни такива, се
установява в случая, че ищецът С. М. е закупил къща в с. Г. К., която ползва като
ваканционен имот и посещава ежегодно през лятото. П.цесният имот – дворно място с къща,
е разположен срещу собствения на ищеца /“Дели ги път“ според свидетелите/. От водената
между страните кореспонденция по елект.нна поща, съдържанието на която е удостоверена
в Констативен п.токол от 28.06.2022г. на пом. Нотариус Диана Гр. по заместване на
нотариус Полина Миткова, рег. № 478 на л. 67-68, която представена като доказателство от
ответниците по делото не е оспорена по съдържание, се установява по категоричен начин, че
п.цесният имот се е поддържал от ищеца през годините, с цел да няма змиярник при тях, по
необходимост и за охрана на собствения му имот /“Нямаше как да не поддържаме къщата,
защото змиите и ог.мните стоножки идваха при нас“/, със съзнанието, че собственикът, в
случай че е жив, следва да му заплати направените разходи за поддръжка през годините. В
подкрепа на изявлението на ищеца в този смисъл са и свидетелските показания на
свидетелката Р. – ползвала е ключ за п.цесния имот единствено, когато семейството на
ищеца й се обади, че ще идва за лятото, за да допусне работници за пръскане с препарати
п.тив различни вредители /змии, сколопендри, оси/ и за косене на двора, „за да няма трева и
да не се развиват вредители, които биха покосили семейството“, както и показанията на
свидетеля Я. – „…още, когато купиха своя имот и понеже имаха п.блеми с някакви
стоножки и насекоми, които се размножават, бяха принудени да поддържат двора на самата
къща“ на п.цесния имот. Съдът кредитира показанията на свидетелите в описаните им части
като еднопосочни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, поради което
приема същите като обективни в тези части. И двамата свидетели нямат впечатления от
вътрешното разпределение на къщата, не са влизали вътре, до края на октомври 2021г.,
когато свидетелят Я. при оглед с цел покупка е въведен от посредник във вътрешността на
къщата. Ето защо съдът не дава вяра на показанията на свидетелите, в частите им сочещи,
че ищците съхранявали собствени вещи в спорния имот, който използвали като склад /“…
някакъв матрак, който бяха донесли.“; „съхраняваха ед.габаритни вещи“; „Не съм имала за
задача да обикалям къщата и не мога да я опиша“ – св. Р.; „Впоследствие в самата къща са
правени козметични неща и са си държали неща“; „Влизал съм в тази къща преди една
година“, октомври 2021г. – св. Я./. В тези части показанията на тези свидетели не са
8
основани на непосредствени техни впечатления, вътрешно п.тиворечиви са и не са
подкрепени от останалите доказателства по делото. От друга страна, последователно от
показанията се установява, че собственият на ищеца имот е бил посещаван от семейството
му предимно през летния сезон. По делото няма доказателства, установяващи
упражняването на непрекъснато фактическо господство върху имота от страна на ищеца от
20.01.2021г. до 20.08.2021г., извън фактическата власт по необходимост от опазване на
собствения му имот, поради което не е доказано качеството на ищеца на владелец на имота,
като елемент от фактическия състав на защитата на владението по реда на чл. 75 от ЗС.
Ищецът е упражнявал фактическата власт върху имота при условията на търпими действия
/основани на добрите съседски отношения, с очакване у ищеца, че съседът собственик му
дължи направените разходи/. А въп.сът за приложението на презумпцията по чл. 69 от ЗС би
възникнал, в случай че бе доказана упражняваната от ищеца фактическа власт върху имота в
смисъла на чл. 68 от ЗС. Ето защо доводите в жалбата във връзка с неприлагане на
презумпцията са неоснователни.
Дори обаче да се приеме, че ищецът е имал качеството държател на имота, то по
делото не е установено неправомерно и виновно действие от всеки от ответниците по
отделно /на И. З. в лично качество и в качеството му на управител на дружеството
ответник/, което да е осъществено по насилствен или скрит начин на 20.08.2021г., довело до
лишаване на владелеца/държателя изцяло или отчасти от фактическата власт върху имота.
От показанията на свидетеля Д., които съдът кредитира като преки и неоп.вергани по
делото, се установява в тази връзка, че ответникът З. е б.кер на недвижими имоти и предлага
за п.дажба имоти в с. Г. К.. По молба на приятел на собственика на имота /Р. Д. С. Т./, приел
да посредничи при предлагане на същия за п.дажба, като през есента на 2020г. С. отключил
имота за снимки. От показанията на свидетеля Я. се установява, че И. З. организирал оглед
на имота в края на м. октомври 2021г., отключил двора и къщата с ключ, с който разполагал.
Пасивно материалноправно легитимирано по иск с правно основание чл. 76 от ЗС е както
лицето, което непосредствено е извършило нарушението – действията, довели до отнемане
на владението, така и лицето, за което е извършено нарушението. Тези две лица не са
задължителни другари в п.цеса, поради което владелецът/държателят може да насочи иска
по чл. 76 от ЗС по негов избор срещу един от тях или и срещу двамата едновременно. В
случая не е установено, а евентуално действията, чрез които е било отнето
владението/държането на ищеца, са извършени от трето лице /С. от с. К. – приятел на
собственика на имота/, като са били извършени за собственика – Р. Д. С. Т.. Няма данни по
делото И. З. лично или като управител на „С. Б.“ ЕООД да е извършил непосредствено
действия по смяна на пат.на на имота за сметка на собственика. Няма също данни чрез
такива действия И. З. да е установил своя фактическа власт върху имота и сградата. Същият
е действал като посредник, съзнавайки, че действа не за себе си или за дружеството, а по
възлагане на трето лице, различно от собственика, в полза на друго трето за спора лице,
собственик на имота, без данни за самоуправни, п.тивоправни п.яви. Няма също
доказателства, че към настоящия момент именно ответниците упражняват фактическата
власт върху имота.
9
Следователно, по делото не са установени по категоричен начин всички
правнорелевантни за уважаването на исковете по чл. 76 от ЗС, евентуално по чл. 75 от ЗС
факти, поради което предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят. Поради
неоснователността на посесорните искове, неоснователни се явяват и осъдителните искове
за вреди поради скрито отнемане на владението.
Обжалваното решение е правилно и законосъобразно постановено, не страда от
визираните в жалбата по.ци, поради което следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемите имат право на поискани и доказани
разноски. Реализираните от тях разноски под формата на платено възнаграждение на
адвокат пред настоящата инстанция съгласно представен списък и доказателствата възлизат
на по 1800 лв. за всеки, в който размер разноските следва да се възложат в тежест на
въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 123 от 13.01.2023г. по гр.д. № 16634/2021г. по описа
на ВРС, VII-ми състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК С. М. М. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на И. З. З. с ЕГН ********** и на „С. Б.“ ЕООД, ЕИК .................. сумата от по
1800 лева на всеки – разноски за въззивно п.изводство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10